Л. Рон Хабърд
Бойно поле Земя II (45)

2

Нощта бе безлунна. Светлините около клетката бяха загасени. На часовоя бе разпоредено да се отдалечи.

Браун Лимпър седеше на земята. Търл бе клекнал близо до решетките. Ларс Торенсон седеше между тях. Имаше малко фенерче, с което от време на време поглеждаше някоя дума в речника.

Едва чуваха гласовете си. Никой не трябваше да знае за какво си говорят. Това бе решителната вечер!

Лапите на Търл нервно се свиваха и го заливаха вълни от енергия. Срещата бе толкова важна, от изхода й зависеха плановете му. Трудно дишаше. Все пак трябваше да си дава вид, че му е безразлично, че само се опитва да помогне (това бе една от новите думи в речника му). Разкъсваха го противоречиви желания, но трябваше да ги потисне. Искаше му се да се пресегне през решетките (без да разберат, бе изключил тока с дистанционното управление, скрито сред камъните) и да изпита удоволствието да ги разкъса с лапите си. Но разбираше колко важно за бъдещето му бе да не го прави. Напрегна се да се съсредоточи върху работата, която им предстоеше.

Браун Лимпър с шепот му разказваше как е успял да улови в клопка членовете на Съвета. Поотделно бе дръпнал встрани и четиримата и им бе показал някои записи, от което те осъзнаха как със собственото си поведение нарушават гласуваните от тях закони. Всеки имаше възможност да се види как участва в перверзни, наскоро усвоени от жените на бригантите. Понякога участваха дори четири жени наведнъж. Със срам признаха, че са потенциална заплаха за репутацията на правителството. (Ларс доста трябваше да се потруди, докато открие думата „срам“ в речника и накрая я намери в частта за архаични думи. Бе отбелязана като стара дума от езика хокнер, излязла от употреба).

С решение на Съвета Браун Лимпър бе назначен за главен изпълнителен директор, подпомаган от един секретар, който след доста упражнения се научи да пише името си, но иначе не можеше нито да пише, нито да чете. От сега нататък, за вечни времена цялата власт на Съвета бе предоставена в ръцете на Браун Лимпър Стафър като старши кмет на планетата и като най-заслужилия и способен член на Съвета.

Търл долови приповдигнатия му тон. Нищо чудно, той също би се чувствал така. Поздрави го и го похвали, че е действал като мъдър държавник. Но Браун Лимпър не изглеждаше много радостен.

— Мога ли да ти помогна с още нещо? — прошепна Търл.

Браун Лимпър тежко въздъхна, изглеждаше почти отчаян. Беше направил списък с криминални обвинения срещу онзи Тайлър.

— Хубаво — тихо каза Търл. — Сега имаш власт да се справиш с него. Сериозни ли са обвиненията?

— О, да — прошепна Браун Лимпър и лицето му просветна. — Възпрепятствал е заповедта на Съвета за преместването на едно племе, отвлякъл е Координатори, убил е няколко човека от племето, откраднал е стоките им и е нарушил племенните обичаи.

— Струва ми се, че това е достатъчно сериозно.

— Има и още — каза Браун Лимпър. — Устроил е засада на психлоски конвой, избил ги е безмилостно и е откраднал превозните им средства.

— Имаш ли доказателства за всичко това? — с шепот попита Търл.

— Свидетелите от племето са тук. А снимките от засадата, направени с пиктофон, всяка вечер се показват в Академията зад хълма. Ларс засне копие от тях.

— Смятам, че това е повече от достатъчно, за да се потърси справедливост — каза Търл. „Справедливост“ също бе нова дума за него.

— Има още. При предаването на двата билиона Галактически кредита, намерени в лагера, липсваха около триста. Това е кражба, измама.

Търл зяпна. Не заради липсата, разбира се. Зяпна заради двата билиона галактически кредита. Пред тях капаците на ковчезите, които трябваше да бъдат в гробището на Психло, изглеждаха като дребно ресто.

Трябваха му няколко минути, за да проумее чутото и каза на Ларс да му донесе нов патрон за дихателната маска. Ларс му подаде патрон и не забеляза, че бутона за електрическия ток е изключен.

Докато зареждаше новите патрони, мозъкът на Търл бясно работеше. Старият Нъмф? Сигурно. Значи слабоумният идиот не е бил толкова слабоумен в крайна сметка. Трябва да е мамил другите… трийсет години? Сигурно. Два билиона галактически кредита! Внезапно Търл промени плана си. Сети се точно какво ще направи. Тези два билиона ще заминат с три или четири запечатани ковчези, надписани „убити от радиация“, тъй че без да ги отварят, щяха да идат право в гробището. Досега плановете му не бяха толкова лесни. Заряза всички и пред него се откриха съвсем нови простори. Не само ще да успее, но и печалбата му ще е много по-голяма. Един проблясък и всичко се подреди по нов начин. Този план бе много по-безопасен от предишния. Много по-лесен. Никакво място за отчаяние.

Закритото заседание на тъмно продължи.

— Тогава — каза Търл — какъв е проблемът ти?

Много добре знаеше точно какъв е проблемът му. Този идиот не можеше да се докопа до животното Тайлър!

Браун Лимпър пак помръкна.

— Едно е да имаш обвинения. Друго е да хванеш Тайлър.

— Хъм — каза Търл, като се надяваше, че изглежда много умислен и угрижен (друга нова дума). — Я да видим. Ъ-ъ, хъм. В случая ще трябва да го привлечеш сам да дойде. — Това бе обичайна тактика за един началник на сигурността. — Не можеш да тръгнеш да го търсиш и да го намериш, тъй като лесно може да ти избяга или е твърде добре защитен. Тъй че, правилният подход е да го примамиш тук, далеч от защитниците му и да се нахвърлиш върху му.

Браун Лимпър стана, внезапно озарен от надежда. Каква блестяща идея!

— Последният път, когато той се развихри тук — прошепна Търл, стараейки се да не издава вълнението си — беше когато извършвахме телепортация. Ако сега пак извършим телепортация и той знае за нея, ще долети на секундата. Тогава ще ти падне в ръцете.

Браун Лимпър бе съгласен.

— Но — продължи Търл, — има още един проблем. Той използва собственост на компанията. Самолети, съоръжения. Ако всичко това лично ти принадлежи, би могъл да го изобличиш в огромна кражба.

Браун Лимпър не схвана добре. Ларс повтори, но Лимпър пак не разбра.

— Той всъщност използва ПЛАНЕТАТА — опита се да остане спокоен Търл. — Не зная дали ти е известно, но Междугалактическата Минна Компания плати на Имперското правителство на Психло трилиони кредити за тази планета. Тя е собственост на Компанията!

Наложи се Ларс да провери какво е трилион и в психлоския, и в стария английски речник и изписа цифрата за Браун Лимпър. Най-после той поне схвана, че това са страшно много пари.

— Но в момента планетата е почти изчерпана. — Това си бе чиста лъжа, но тези двамата едва, ли щяха да се усетят. Една планета бе изчерпана едва когато цялата земна кора бе разорана почти до течното ядро. — Тъй че, в момента струва едва няколко билиона кредита.

Все още струваше поне четирсет трилиона. Мамка му, ще му се наложи усилено да прикрива следите си, но идеята бе брилянтна!

— Аз съм — прошепна Търл — оторизиран агент на Компанията и разполагам с пълномощия да се разпореждам с нейната собственост. — Това се казваше лъжа! Наистина здраво ще трябва да прикрива следите си. — Вие разбирате това, естествено. Животното Тайлър също го разбра, затова и ме остави жив.

— О! — прошепна Браун Лимпър. — Това обяснява нещата. Толкова е кръвожаден, че се чудех как така те остави жив онзи ден, когато уби братята Чамко.

— Е, сега узна тайната. Той самият водеше преговори с мен, за да купи тукашния клон на Междугалактическата минна компания, а също и планетата. Затова така се разполага със собствеността на компанията и тъпче цялата планета. Разбира се, аз и дума не исках да чуя за това, имайки пред вид лошия му характер. (Последната дума също бе от новите.)

Изведнъж Браун Лимпър се почувства хванат в капана, който Тайлър му бе „заложил“. За миг усети как земята се срутва под краката му.

— Знаеш ли къде са тези два билиона? — попита Търл.

— Да — напрегнато каза Браун Лимпър.

Господи, колко сляп е бил. Тайлър е щял да купи компанията и планетата и какво щеше да стане тогава с Браун Лимпър?

Търл всичко бе преценил:

— Но аз нямаше да продам нищо. Не и на животното Тайлър. Мислех си за теб.

Браун Лимпър подсвирна с облекчение. Огледа се и се наведе напред, нетърпелив да изчака превода:

— Ще продадеш ли компанията и планетата на мен? Искам да кажа, на нас?

Търл помисли, след което каза:

— Струва повече от два билиона, но ако ми платите в брой и изпълните още няколко условия, съгласен съм.

Напоследък Браун Лимпър усилено се бе занимавал с икономика. Знаеше как да хитрува.

— С документ? — попита той.

— Естествено — каза Търл. — Документът става легален веднага, след като го подпишем. Но ще трябва да е на психлоски — формалност.

О, по дяволите, ако дори направи опит да напише такъв документ, само да разберат, веднага ще го изпарят по бавната процедура!

Престори се, че и последният патрон е свършил и спечели малко време, докато го сменяше. При известни условия някои от планетите ги отписваха. Компанията никога не продаваше планети. Ако напуснеха някоя планета, имаха си едно оръжие. Търл вече бе решил да унищожи планетата. Овладя се. Ако подпише документ, той ще изгори заедно с всичко останало. Добре. Компанията може би ще извърши контраатаката чак след две години. Разполагаше с много време. Да, спокойно можеше да подпише някакъв фалшив документ за продажба.

Тайните преговори продължиха.

— За да ти направя такава отстъпка, трябва да извършиш следното: първо, да възстановиш стария ми офис; второ, да издействаш разрешение да се преместя в него, за да мога спокойно да направя необходимите изчисления и да построя нов пулт за управление на зоната за телепортиране; трето, да ме снабдяваш с всички необходими материали и съоръжения; и четвърто, да ми осигуриш надеждна охрана, когато работя на самата площадка.

Браун Лимпър се колебаеше.

— Нали трябва да занеса двата билиона в управлението на компанията на Психло — каза Търл. — Не съм крадец.

Браун Лимпър остана доволен.

— Освен това ще трябва да им представя документа за продажбата на планетата и на тукашния клон на компанията, за да бъде всичко съвсем легално — каза Търл. — Не бих искал да разполагаш с незаверен документ. Искам да съм честен спрямо теб. (И тази дума бе проверявал в речника наскоро.)

Да, помисли си Браун Лимпър, напълно ясно е, че е готов да направи и непосилното, за да бъде всичко законно и почтено. Но все още таеше известни колебания.

— И ако имаш легален документ, че притежаваш цялата планета, заедно с всички съоръжения, самолети и други транспортни средства, Тайлър няма да може да си лети, където поиска.

Браун Лимпър се поизправи. Започна да става малко нетърпелив.

— Освен това — продължи Търл — можеш по разни канали да разгласиш, че имаш намерение да телепортираш пратка на Психло. И В МОМЕНТА, В КОЙТО ТОЙ НАУЧИ, ЩЕ ДОЛЕТИ ПРАВО ТУК И ЕТО ГО В РЪЦЕТЕ ТИ!

Ето това беше!

Браун Лимпър едва не се пресегна през решетките да си стисне ръцете с Търл, но Ларс му напомни, че тече ток. Стана и едва се сдържа да не заскача от радост.

— Сделката ще стане! — каза той, но прекалено високо. — Сделката ще стане — повтори с шепот. — Приемам всичките ти условия. Ще направим точно каквото поискаш!

Втурна се към земехода, но обърка посоката. Ларс бе принуден да го настигне и да го качи. В очите на Браун Лимпър гореше див огън.

— Сега ще възтържествува справедливостта — повтаряше той през целия обратен път до Денвър.

В клетката Търл още не можеше да повярва на късмета си. Бореше се да не се изхили на глас.

Беше успял! И щеше да стане — беше! — един от най-богатите живи психлоси!

Власт! Успех! Но трябваше да бъде сигурен, че тази прокълната планета ще избухне в пламъци. Още щом я напусне.