Майкъл Корди
Милост за мъжете (36)

35.

Алис Принс се опитваше да не се тревожи. Това, че Памела я молеше за съвет по въпроса за иракската епидемия, не я изненадваше. Тя беше от най-старите й приятели, а „Вайро Вектър“ можеше да предложи и практическа помощ. Учудваше се, че Памела я търси едва сега. Откритата в Утробата квантова кутийка имаше с какво да я разтревожи. И все пак дори Кати Кер да е разбрала за „Престъпност Нула“, това не означаваше, че Памела Вайс също знае.

Алис седеше в единия край на голямата маса вдясно от Мадлин. И двете гледаха към вратата и щяха да видят всеки, който влезе в Умната стая. Зад тях се намираше екранът-стена и цялото помещение се озаряваше от своеобразно сияние.

Каквото и да чувстваше Алис в този момент, мерките за охрана, които Мадлин беше взела, я убеждаваха, че всичко е възможно. Ами ако президентката наистина знаеше за замисления от тях проект „Престъпност Нула“? Само при мисълта Алис изтръпваше от ужас.

Ако ли пък Вайс наистина идваше да получи съвет по въпроса с иракската епидемия, случаят беше много подходящ да й подхвърлят какво би могло да се случи, ако подобен проект влезе в действие. Щяха да я подготвят за всичко, което я чакаше след „Престъпност Нула“.

Алис си играеше с медальона си и се надяваше помощник-директорът Джаксън да не ги е излъгал. Той беше доста уверен, че ще успее да се добере до Люк Декър и Кати Кер. Двамата трябваше да бъдат отстранени.

По вътрешния телефон им съобщиха, че президентката е пристигнала и че след няколко секунди ще бъде в стаята. Щом двама души, членове на президентската канцелария, въведоха Памела, Алис се изправи, но остана до стола си. Служителите настаниха президентката и се оттеглиха. За голямо облекчение на Алис Вайс не понечи да ги прегръща и целува както обикновено. Изглеждаше доста изморена и пренапрегната.

Оказа се, че Памела не води със себе си никакви съветници или помощници.

Алис усети как пулсът й се ускорява.

— От колко време се познаваме? — попита с тъжна усмивка Памела. — Май има трийсет години.

Алис погледна към Мадлин и отвърна:

— Да, някъде толкова.

Памела кимна.

— И ние сме приятелки, нали?

— Най-добри приятелки — потвърди Мадлин.

— И аз никога не съм ви лъгала. Никога не съм ви заблуждавала.

Сърцето на Алис биеше толкова силно в гърдите й, че се чудеше как така двете жени не го чуват.

— И аз никога не съм те лъгала — отговори й Мадлин.

— Малко ли са лъжите около проект „Съвест“?

— Те не бяха опасни. Ако сме те излъгали, било е за твое добро — невъзмутимо отвърна Нейлър. Алис не можеше да си обясни защо е толкова спокойна.

Памела не отговори веднага, но потърси погледа на Алис. Възхитителните й сини очи сякаш се забиха като с нож в душата й.

— Знаете ли, че симптомите около епидемията в Ирак са еднакви с тези, които са били наблюдавани при Акселман и някои други осъдени на смърт в затвора „Сан Куентин“?

Изследователката не знаеше какво да отговори.

— Нуждая се от вашата помощ, за да разрешим един проблем. Ще ви задам един-единствен въпрос и ако нашето приятелство означава поне малко за вас, то ще искам да ми кажете истината. Настоявам и като човек, и като президент на САЩ. — Този път Памела се обърна към Мадлин. — Знаете ли кое е причинило епидемията в Ирак?

Хладни и горещи тръпки обземаха Алис. Сега им се удаваше случай да си признаят всичко и да споделят плановете си с Памела.

— Не — отвърна Мадлин и свъси вежди, сякаш й задаваха глупави въпроси. — Разбира се, че не. Откъде да знаем?

Памела се извърна към Алис и в очите й сякаш заблестяха сълзи.

— А какво ще каже другата най-стара приятелка?

Тя изгаряше от желание да отговори с „да“, но Нейлър я стрелна със смразяващия си поглед.

— Не — отговори Алис и в същия миг осъзна всички последици от тази лъжа.

Памела бавно кимна, без да сваля поглед от нея.

— И вие никога не бихте сторили нещо, с което да ме нараните?

— Разбира се, че не — увери я веднага Мадлин.

— Мен или моето семейство?

— Не — потвърди тя.

Но Алис този път не можеше да излъже толкова бързо.

— Не — промълви без желание.

— Тогава, Алис, помогни ми да си обясня нещо. — Памела се беше просълзила. Алис мразеше да влиза в спор, особено с близки хора, затова се беше напрегнала като пред най-жестоко изпитание. — Кажи ми защо тогава искаш да убиеш мъжа ми и синовете ми? Защо искаш да убиеш своя кръщелник?

Другата жена ахна от изненада. Гърлото й се стегна и тя едва си поемаше въздух.

— Памела, за какво говориш? — престори се на изненадана Мадлин.

Но Алис не можеше да бъде спокойна като нея.

— Аз не искам да убивам никого от семейството ти — енергично поклати глава тя.

— Тогава, Алис, в името на моите деца, в името на Либи, ще ми помогнеш да спрем „Престъпност Нула“.

Настъпилото мълчание сякаш продължи с часове. Алис се обърна за помощ към Мадлин, но тя изглеждаше не по-малко сащисана от нея.

— Ти трябва да разбереш, Памела — надигна се от стола си Мадлин, — че всичко това сме направили заради теб. — Изглеждаше по-скоро разгневена, отколкото разтревожена. — Ние можем всичко да ти обясним.

В този миг и Вайс се изправи, отиде до вратата и я отвори.

— Искам и един друг човек да ви изслуша. Друга ваша приятелка, която има много по-големи научни познания от моите.

В стаята влезе Кати Кер. Втората жена, която Алис беше предала.

— Кажете ни всичко — подкани ги Вайс и кимна на Кати да застане до нея. — Слушаме ви.