Лин Флюълинг
Куклата близнак (6)

Глава пета

Аркониел напусна Еро, без да знае дали някога отново ще види Ариани или детето й. Срещна се с Айя в една силарска странноприемница и двамата пристъпиха към следващия дълъг стадий от мисията си.

Въпреки силните опасения на младежа, Айя реши, че най-добре за всички би било двамата да се държат на разстояние от детето. Когато Аркониел й разказа за странния си разговор с Нирин, това само затвърди намерението й. Нари и херцогът можеха да поддържат връзка с тях, като пращат съобщения до странноприемниците, където Айя се отбиваше често по време на пътуванията си. А за спешни случаи бе оставила на Нари няколко пръчици — прости магични предмети, които създаваха издирващо заклинание, ако бъдеха счупени. Колкото и далеч да се намираше Айя, тя щеше да усети магията и веднага да поеме обратно.

— Но какво ще стане, ако се намираме прекалено далеч, за да стигнем до тях навреме? — питаше Аркониел, комуто ситуацията не се нравеше. — И как можем да ги оставяме така? Накрая всичко се обърка, Айя. Ти не видя демона в очите на мъртвото дете. Ами ако дървото не може да го задържи?

Ала тя оставаше непоклатима.

— За тях е най-добре ние да сме далеч.

И така те подеха дългото си бродене, издирвайки люде, макар и с искрица магия, заякчавайки връзки, изслушвайки страхове и — с внимателно подбрани хора — споделяйки частица от идеята на Айя: ново обединение от вълшебници орески. Тя бе търпелива и внимателна в избора, отсявайки побърканите, алчните и прекалено лоялните към краля. Дори и с тези, които сметнеше като достойни за доверие, не споделяше същинската си цел, а им оставяше малък знак — камъче — и обещанието, че скоро отново ще ги потърси.

През последните години думите на Нирин често ги тормозеха, защото изглеждаше, че те двамата не са единствените, които поддържат идеята за единство. От други пътници узнаха, че кралският магьосник е започнал да събира собствени следовници. Аркониел често се чудеше какъв ли отговор са давали онези магьосници на привидно незначителния въпрос на Нирин и какво са сънували.

Сушата, предвестила раждането на Тобин, изчезна, само за да бъде последвана от друга следващото лято. Колкото по на юг отиваха, толкова по-често виждаха празни житници и слабоват добитък. След глада крачеше зараза, която се нахвърляше връз слабите като вълк сред стадо. Най-мъчителна бе треската, докарана от търговци. Нейните първи признаци се състояха в кървава пот, често последвана от черни подутини в мишниците и слабините. Малцина, показали и двата симптома, оцеляваха. Червено-черната смърт, както започнаха да наричат тази болест, покосяваше цели села само за една нощ. Почти не оставаха живи, които да се погрижат за телата.

Чума от друг тип измъчваше източното крайбрежие: пленимарски бандити. Поселища биваха ограбвани и изпепелявани. Старите жени биваха избити, а по-младите биваха отвеждани в робство редом с децата. Останалите не убити в битката мъже биваха подлагани дори на още по-жестока участ.

Айя и Аркониел влязоха в едно подобно село точно след нападение. Откриха половин дузина млади мъже приковани за ръцете си към стената на един обор — всичките бяха изкормени. Едно момче още бе живо, молейки с едва доловим глас за вода и смърт. Айя нежно му даде и двете.

По време на пътуването тя продължаваше да обучава Аркониел и се радваше да гледа как той разгръща умелостта си. До този момент не бе имала по-добър или по-интересен обучаем. Пред него винаги се разкриваха нови хоризонти, нови заклинания, които да овладее. Айя упражняваше „преносимите магии“, както шеговито ги наричаше — такива, които разчитаха по-скоро на жест и дума, отколкото на тежки компоненти и инструменти. Те отлично се удаваха на Аркониел, който дори бе започнал сам да построява заклинания — необичайно постижение за някого на неговата възраст. Заради притеснението си за Риус и Ариани, младежът неспирно експериментираше с издирващи заклинания, стараейки се да разгърне ограничените им сили, но без успех.

Айя многократно обясняваше, че дори магията на ореските си има своите ограничения, ала той не се отказваше.

В домовете на по-богатите, уседнали магьосници, особено онези със заможни покровители, тя го виждаше да се задържа с копнеж в добре оборудваните им лаборатории, оглеждайки странните инструменти и алхимически уреди, които откриваше там. Понякога се случваше да останат достатъчно дълго, за да може той да научи нещо от домакините, което Аркониел винаги посрещаше с огромно удоволствие. Това радваше Айя.

Заради неутолимата си склонност към бродене, на моменти почти можеше да забрави отговорността, тежаща отгоре им.

Почти.

С живота си на пътя научаваха много новини, ала не оставаха особено впечатлени от по-голямата част от чутото. Когато първите слухове за кралските Гоначи достигнаха до тях, Айя ги отхвърли като абсурдни слухове. Но в един момент бе принудена да погледне по-сериозно на тях — когато бяха срещнали жрец на Илиор, който твърдеше, че бил видял въпросните със собствените си очи.

— Кралят им е дал одобрението си — рече той на Айя, нервно местейки между пръстите си амулета върху гръдта си, много сходен с техните. — Гоначите са специална стража — и войници, и магьосници, на които е поверена задачата да преследват изменниците. В Еро изгориха един магьосник, мои събратя жреци са в затвора.

— Магьосници и жреци? — навъси се Аркониел. — За последно скалански магьосник е бил екзекутиран при некромантските прочиствания след Великата война! Нима магьосниците са се обърнали срещу своите сродници?

Айя беше потресена:

— Спомни си с кого си имаме работа — предупреди го тя, когато двамата се оттеглиха в наетата си стая. — Синът на лудата Агналейн вече започна да избива собствената си кръв, за да задържи на престола. Може би прилича на майка си повече, отколкото сме очаквали.

— Нирин е техният предводител — каза Аркониел, отново мислейки за начина, по който магьосникът го бе наблюдавал в нощта на Тобиновото раждане. Дали още тогава бе започнал да набира следовници? И какво качество, което не бе открил у Аркониел, бе съзрял в онези, одобрил като достойни?