Ларш Кеплер
Пясъчния човек (77)

76

Юрек Валтер крачи с умерено темпо на кростренажора. Лицето му е извърнато настрани от камерата.

Андерш Рьон и началникът на охраната Свен Хофман се намират в контролната зала и го наблюдават на мониторите.

— Знаеш как да включиш алармата и как да я изключиш — казва Хофман. — Надявам се знаеш също така, че когато надзирателите влизат в контакт с някого от пациентите, винаги трябва да бъдат придружавани от човек с пропуск, нали?

— Разбира се — отговаря Андерш с нотка на раздразнение в гласа. — И вратата зад теб винаги трябва да е заключена, преди да отключиш тази пред теб.

Свен кимва.

— При включване на алармата за спешни случаи до пет минути цялата охрана ще бъде при вас — допълва.

— Няма да се наложи да я задействаме! — отсича Андерш Рьон.

На мониторите двамата виждат как новият пациент влиза в дневната стая, как се отпуска на кафявия диван, поставил ръка на устата си, като че ли се кани да повърне. Андерш се сеща за написаните на ръка бележки от „Сатер“, предупреждаващи за агресия, пристъпи на психоза, нарцисизъм и антисоциално разстройство на личността.

— Смятам да му дадем наша собствена оценка на състоянието — отбелязва на глас той. — Само да ми предостави някаква причина, и веднага увеличавам дозите му!

Главният монитор пред него е разделен на девет квадрата, по един за всяка от камерите в отделението. Охранителни врати, ключалки, коридори, дневната стая и всяка от стаите на пациентите са под непрекъснато наблюдение. Не разполагат с достатъчно персонал, за да следят камерите през всички часове от денонощието, но винаги държат по един дежурен с оперативни познания за охранителната система.

— Ще прекарваш голяма част от времето си в кабинета си, но въпреки това трябва да си наясно как работи системата тук — отбелязва Свен, като сочи към мониторите.

— Сега, след като отделението ни ще бъде пълно, мисля, че всички трябва да са наясно с това — отвръща Андерш.

— Всъщност най-главното е всеки от персонала да знае къде е всеки един от пациентите по всяко време на денонощието — пояснява Свен Хофман.

После хваща мишката, щраква върху един от квадратите и вторият монитор до основния автоматично се изпълва с картината от съблекалнята.

Двамата виждат очертанията на гърдите на Мю под черната й тениска с апликация на ангела на смъртта. Тя вади сестринската униформа от шкафчето си, оставя я на пейката, а после изкарва и работните си сандали с коркова подметка.

Свен щраква върху друг от квадратите — този на дневната стая. Андерш едва успява да си наложи да не поглежда към по-малкия квадрат, на който Мю започва да разкопчава черните си дънки.

Сяда на стола и с престорено небрежен глас пита дали данните от видеонаблюдението се съхраняват някъде.

— Нямаме право да го правим дори при извънредни обстоятелства — отговаря началникът на охраната и му намига ухилено.

— Жалко! — промърморва Андерш и прокарва ръка през късата си кестенява коса.

Свен започва да увеличава изображенията и от останалите камери, проверявайки коридорите и ключалките.

— Покриваме всичко, което… — започва.

Някъде се отваря врата. Двамата чуват жуженето на кафемашината в коридора, а след малко в контролната зала се появява сестра Мю.

— Какво си правите тук вие двамата, а? — подхвърля с дяволита усмивка тя.

— Проверяваме охранителната система — отговаря Андерш.

— Аз пък си въобразявах, че ме наблюдавате как се преобличам! — отбелязва с престорено разочарование Мю.