Метаданни
Данни
- Серия
- Криминален инспектор Юна Лина (4)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Sandmannen, 2012 (Пълни авторски права)
- Превод от шведски
- Антоанета Дончева-Стаматова, 2019 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,1 (× 7 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Ларш Кеплер
Заглавие: Пясъчния човек
Преводач: Антоанета Дончева-Стаматова
Година на превод: 2019
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Enthusiast
Град на издателя: София
Година на издаване: 2019
Тип: роман (не е указано)
Националност: шведска
Печатница: Алианс Принт
Излязла от печат: 24.06.2019 г.
Отговорен редактор: Мария Чунчева
Редактор: Райчо Ангелов
Коректор: Людмила Стефанова
ISBN: 978-619-164-299-1
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11463
История
- — Добавяне
181
Линейката откарва Сага Бауер в болница „Дандерид“, където тя е прегледана и настанена. Лежи известно време в стаята си, но напуска болницата с такси, преди да е получила каквото и да е лечение.
И ето че сега тя куцука по коридора на Каролинската болница, където хеликоптерът беше отвел Рейдар Фрост и сина му Микаел. Дрехите й са мръсни и влажни, лицето й е изцапано с кръв и единственото, което чува с дясното си ухо, е силно бучене.
Рейдар и синът му са в стая 12 на Спешното отделение. Тя отваря вратата и вижда писателя, изпънат на болничното легло. Микаел стои до него и отказва да пусне ръката на баща си.
Рейдар повтаря на медицинската сестра, че трябва да види дъщеря си. В мига, в който зърва Сага, млъква.
Сестрата взема чисти компреси от количката и ги подава на Сага. После само посочва към челото й, където почернялата рана над веждата й се е отворила и отново кърви.
— Аз съм полицай — казва Сага и започва да опипва джобовете си за служебната си карта.
— Имате нужда от лекарска помощ — казва сестрата, но Сага я прекъсва и настоява и тримата да бъдат заведени в стаята на Фелисия Колер-Фрост в Инфекциозното отделение.
— Трябва да я видим! — натъртва накрая тя.
Медицинската сестра се обажда на когото трябва, получава разрешение и подкарва леглото с колелца на Рейдар към асансьора.
Колелцата проскърцват върху линолеума на пода.
Сага тръгва след количката и усеща, че не може да сдържи сълзите си.
Рейдар лежи със затворени очи, а Микаел крачи до него, все така отказващ да пусне ръката на баща си.
На етажа на инфекциозното ги посреща друга медицинска сестра и ги насочва към стая с приглушено осветление. Единственият звук наоколо идва от мониторите.
На леглото лежи изключително слаба жена. Дългата й черна коса е разстлана по възглавницата. Очите й са затворени, малките й ръце са отпуснати от двете страни на тялото.
Дишането й е повърхностно, лицето й е покрито с капчици пот.
— Фелисия! — прошепва Рейдар и се опитва да я докосне с ръка.
Микаел се навежда над сестра си и й прошепва с усмивка нещо.
Сага стои зад тях и не може да откъсне очи от Фелисия — пленницата, изтръгната от ръцете на мрака.