Карън Кливланд
Трябва да знам (27)

Епилог

Омар крачи по билото. Отляво е океанът, хеликоптерът е точно отпред, кацнал върху ивицата пръст с рехава тревица. Вади телефон от джоба си. Натиска копче, вдига го към ухото си.

— Здравствуй — поздравява. После се заслушва. — Да — казва и продължава да крачи. Още една пауза, после минава на английски. — Ще се върне. Ще организирам каквото е нужно. — Изслушва отговора. — Може би няколко месеца, но чакането ще си струва. — Поглежда назад, за да се увери, че наблизо няма никой. — Ще видя какво мога да направя — казва и след секунда добавя: — Действително много дълга партия. — Ъгълчетата на устните му се повдигат в усмивка. — До свидания.

Отдръпва телефона от ухото си, натиска копче. Вече е съвсем близо до хеликоптера, пилотът е включил перките. Те се завъртат, първоначално бавно, после по-бързо и в следващия миг затрещяват оглушително.

Без да спира, Омар мята телефона към ширналия се в краката му океан и апаратът полита към назъбените скали. Заместник-директорът на ФБР се затичва и се качва в хеликоптера. Машината излита, издига се високо в небето.

Омар гледа надолу, докато хеликоптерът завива към океана. Вижда извития като полумесец плаж, Вивиан и четирите деца. Вдигнала е един от близнаците на хълбока си, притиснала е глава към неговата, сочи му хеликоптера. Другите трима са я наобиколили, прекъснали играта си, за да гледат небето.

Вижда и къщата, малката кутийка със скосен покрив. Мат е на задната тераса, с издута от вятъра риза, и следи приближаващия се хеликоптер. Воят на перките се усилва. Проследява го как прелита покрай предната фасада на къщата с почти оглушителен рев и в мига, в който минава точно пред него, може да се закълне, че вижда Омар, че погледите им се срещат, само за миг.

Мат не откъсва очи от хеликоптера, който продължава надолу към брега, ръмженето му постепенно заглъхва, докато накрая той отново чува грохота на вълните. На устните му пропълзява усмивка, но не обезоръжаващата открита усмивка, която неизменно вижда семейството му, а нещо съвсем различно. Ако някой го види сега, ще го вземе за напълно непознат човек.

Мат гледа как хеликоптерът изчезва в далечината и прошепва:

— До свидания.