Тойо Йокугава
Демон на отмъщението (7)

Речник на думи и понятия

Действието на романа „Демон на отмъщението“ се развива в 3010 г. от падането на Ахерон.

 

Летоброенето в Хайборейската епоха започва с падането на Ахерон — империя, управлявана от могъщи магьосници, владеещи черната магия. По това време светецът Скелос написва монументалния си труд „Скрижалите на Скелос“, чрез който поставя основите на Новата Ера.

 

 

АБАНОС: Много твърдо, черно тропическо дърво, особено ценно за изработване на мебели.

АВАНГАРД: Предна войскова част, която предпазва главните сили от неочаквано нападение, събира сведения за противника.

АБОРДАЖ: Способ за водене на морски бой, при който екипажът на единия кораб се прехвърля на борда на другия.

АГРАПУР: Столицата на Туранската империя, най-голямото пристанище на морето Вилайет.

АДМИРАЦИИ: Поздравления, приветствия.

АИД: Подземно царство в древногръцката и древноримска митологии, където са отивали душите на умрелите. Мрачно, неприветливо място.

АЙОДИЯ: Силно укрепена крепост близо до столицата на Вендия Доли. Седалище на монарсите на Вендианската империя.

АКАНТИОН: Късо копие за хвърляне, дротик.

АКАЦИРИ: Хунско племе, живяло в Причерноморските степи.

АКИНАК: Къс меч у древните персийци.

АКОЛАДА: Церемония по въздигане в рицарски сан. Обикновено избрания се подлага на еднодневни лишения, пост и молитва. После препасан рицар го докосва с меч по рамото и го провъзгласява за равен нему. Препасва се с рицарски пояс и му се връчват златни шпори.

АКОЛИТ: Привърженик на даден култ, низш жрец.

АКОСТИРАНЕ: Приставане на кораб до брега.

АЛАБАСТЪР: фин гипс за художествени изделия.

АЛАНИ: Племе от сарматски произход.

АЛЕБАРДА: Старинно комбинирано оръжие, съчетаващо дълга пика и бойна брадва.

АМАЗОН: Легендарно кралство, управлявано от войнствени жени.

АМАНАР: Магьосник, живял от 2984 до 3013 г.‍ Повелител на съществата Д’Стара.

АМБРОЗИЯ: Храна на боговете, даряваща безсмъртие.

АНТИПАТ: Заместник на магистъра във Византия.

АПЛАУЗИ: Вдъхновени, прочувствени поздравления.

АПОГЕЙ: Най-висока точка, висша степен, връх в развитието на нещо.

АРАРЕТ: Висока планина между Иранистан и Туран. Днес наречена Арарат.

АРГОС: Хайборейско кралство, граничещо със Зингара, Аквилония, Котх и Шем. Прародина на днешна Гърция.

АРЕНДЖУН: Втората столица на Замора, известен панаирен град.

АРКАН: Дълъг ремък или връв, с примка на края, за лов на животни.

АРМАДА: Голяма група бойни кораби с части морска пехота на борда си.

АРИЕРГАРД: Войскова част, която се движи след главните сили за охрана, защита.

АРИМАН: Зловещ бог на измамата, съратник на Сет. По-късно става един от главните богове в персийската митология.

АРМАГЕДОН: Денят на Страшния Съд. Според повечето митологии — края на света.

АРТЕФАКТ: Рядка старина, неповторима по своята същност, обладаваща понякога свръхестествени свойства.

АРХИДЕМОН: Същество, надарено с огромни магически сили, призвано да служи на Мрака.

АРХОНТ: Термин, означаващ влиятелен човек, началник, феодал.

АСАГЕЙ: Вид късо копие с широко острие, използвано предимно за близък бой.

АСГАЛУН: Столицата на Шем, пристанище на Западно море. Прочут с конете си град.

АСГАРД: Най-северното хайборейско кралство, населено с войнствен народ. Граничи с Кимерия и Хиперборея. Първообраз на скандинавските държави. В староскандинавската митология Асгард е могъща крепост, издигаща се в небето над Мидгард — света на хората. Там обитават боговете на северните народи — асите, в прекрасни чертози и зелени градини.

АСИ: Жители на Асгард. Снажни, синеоки и войнствени прародители на викингите.

АСУРА: Полузабравен бог на подземното царство, неутрален в борбата между Доброто и Злото.

АТАБЕГ: Висш военноначалник при някои източни номадски народи.

АТАМАН: Предводител на казашки части, главатар.

АТРИУМ: Още — атрий. Средна част на италийското и древноримското жилище, представляващо покрит вътрешен двор, към който се откриват останалите помещения.

АТЛАНТИС: Държана, създадена след потъването на Атлантида през 1579 г.‍ от падането на Ахерон. Намирала се на материка, наречен днес Европа и била създадена от оцелели от катастрофата атланти. Просъществувала до 1622 г.‍

АТЛАЯ: Легендарно кралство, населено от потомци на древните атланти. Граничи и воюва непрекъснато с Амазон.

АТРИУМ: Парадната зала в богатите дворци в Рим, гостна.

АУДИЕНЦИЯ: Официален прием при високопоставено лице.

АУЛ: Селище на номадско племе, постоянен стан.

АФГУЛИ: Планински племена, сродни на вазулите. Непрекъснато воюват помежду си. Прародители на днешните афганистанци.

АФГУЛИСТАН: Древно наименование на земите на изток от Хималаите, днешен Афганистан и Пакистан.

АХАЛТЕКИНКСИ КОНЕ: Древна порода коне за езда с родина Тюркмения, съществуващи и до днес.

БАЗИЛИСК: Митическо чудовище с глава на петел, тяло на жаба, опашка на змия и корона на главата. Убива или вкаменява само с поглед.

БАК: Предна част на плавателен съд, нос.

БАЛ: Главен бог в Асгард. Покровител на корабоплаването и търговията. Първообраз на бог Ньорд от скандинавската митология.

БАЛДАХИН: Навес и завеси над престол, легло и др. Синоним на благоденствие и благополучие.

БАЛИСТА: Древна метателна бойна машина, която мята тежки стрели, греди, камъни и други предмети на разстояние до хиляда крачки. Използва еластичността на снопове влакна — сухожилия, косми и др.

БАЛРИ: Особено надарени от боговете бойци според келтската митология.

БАЛЮСТРАДА: Проход между два балкона, прикрита тераса.

БАНД: Още бандон. Военна единица от византийската армия, равна на една десета от друнгата, или на 50 войника.

БАНШИ: Митични създания, приличащи на облаци, заредени с магическа енергия. Оплакват падналите войни или предвещават нечия смърт. В древноскандинавската и келтската митологии — женски феи, прикрепени към някое семейство или клан. В Шотландия ги наричали каойнеаг.

БАРКАС: Голяма гребна лодка, използвана за продоволствени курсове и за пристанищно обслужване на кораб.

БАРМА: Голям остров в Южния океан, част от Лемурийската империя. Днес наречен Бирма.

БАРС: Голям хищник от семейство котки. Пантера, леопард.

БАРСАЛИ: Прабългарско племе, населявало земите на днешен Азербайджан.

БАРХАН: Голяма сърповидна дюна в дълбоката пустиня.

БАРХАРСКИ АРХИПЕЛАГ: Островна група в Западно море, остатъци от потъналия континент Атлантида. Свърталище на корсари и пирати, обединени в общество, наречено Червеното братство.

БАТАЛИЯ: Грандиозна битка, голямо сражение.

БАТИР: Посланик на номадски народи в Хайборейската епоха, който се грижи за търговските и политически контакти със съответна държава. По-късно понятието става синоним на силен, влиятелен мъж.

БАЯДИ ШАХ: Сатрап на Бенна, починал от мистериозна смърт през 3014 г.‍ от падането на Ахерон.

БЕКИР: Крепост в планините Арарет, строго охраняван затвор.

БЕЛВЕРУС: Столицата на Немедия.

БЕРЛЕБЕЙ: Висш офицерски чин в турската войска.

БЕРСЕКЕРИ: /Още и БЕРСЕРКИ/ Обхванати от боен бяс войни, почти недосегаеми за неприятелското оръжие.

БИГА: Древна колесница, теглена от два коня.

БИЗАНМАЧТА: Предна мачта на плавателен съд, на която се опъва платното бизан.

БЛААЛ: Най-западната провинция на Валузия.

БЛОКХАУС: Укрепена сграда в крепост или палисада, обикновено със собствен водоизточник.

БОГЕРИК ТЕРАСПИДЕС: Владетел на Замора, царувал от 2889 до 2922 г.‍ след падането на Ахерон. Прадядо на крал Озрик Тераспидес.

БОЙНА ФАЛАНГА: Вид тактическа постройка на войскова единица или цяла армия. По-известни са Македонската фаланга, Римската Костенурка и Английското Каре.

БОСОНСКИ ПРЕДЕЛИ: Гранична област в Аквилония, населена с храбри погранични жители, славещи се с умението си в стрелбата с лък.

БРАМСЕЛИ: Въжета, с които рейте с платната се натъкмяват спрямо вятъра и курса на кораба.

БРАУНИ: Тъмнолики, рошави, облечени в кафяво дребни феи, която помага на хората, докато спят. В келтската митология ги наричат още пикси.

БРИТУНИЯ: Хайборейско кралство, граничещо с Хиперборея, Туран. Замора, Коринтия и Немедия. Прародина на днешна Великобритания.

БУКИНАТОР: Офицер от екипажа на боен кораб, който командва гребците и отмерва такта на гребането.

БУНДА ЧАНД: Император на Вендия от 3015 до 3018 г.‍ от падането на Ахерон. Отровен от Властелините на Имш.

БУШПРИТ: Наклонена мачта на самия нос на плавателен съд, служеща за закрепване на косото платно.

ВААЛ: Най-популярното езическо божество в съседните на Израел страни — Финикия, Сирия, Асиро-Вавилония и др.

ВАЗАН: Висш сановник в двора на Вендиианският император, първи съветник.

ВАЗУЛИ: Планинско племе, населяващо южните склонове на Хималайските планини. Непрекъснато воюва с Вендия.

ВАЛК: Върховен бог във Валузия, почитан като повелител на слънцето и Светлината. Първообраз на Митра.

ВАЛУЗИЯ: Империя през Второто хилядолетие след падането на Ахерон. Най-известният крал на Валузия е Къл Завоевателя.

ВАЛКИРИИ: Жени-войни, безумно смели и отмъстителни. Появяват се на бойното поле по заръка на някой от върховните богове и накланят везните на победата в една или друга страна. Отвеждат падналите герои в царството на Валхала.

ВАЛУЗИЙЦИ: Жители на Валузия, предшественици на стигийците.

ВАЛУН: Голям объл камък, обла скала, морена.

ВАЛХАЛА: Царство на падналите в бой герои в древноскандинавската митология.

ВАНАХЕЙМ: Северно кралство, граничещо с Кимерия, Пиктските дебри и Асгард.

ВАНИ РИ: Жители на Ванахейм. Обикновено високи, синеоки и рижебради, ванирите са добри търговци, бижутери и воюват с асите и кимерийците.

ВАХМИСТЪР: Подофицерски чин в казашката войска, старшина.

ВАХТЕН: Термин в корабоплаването, обозначаваш дежурен матрос, отговаряш за реда на кораба.

ВЕЕРНА ЗАЩИТА: Термин във фехтовката, ветрилна защита. Особено ефективен способ за противодействие срещу многоброен противник.

ВЕЛИТРИУМ: Пограничен с Пиктската пустош град в Аквилония.

ВЕЛУМ: Завеса пред императорската трибуна на Колизеума или Хиподрома. Спускането й означава, че предстоят състезания или гладиаторски игри.

ВЕНАРИУМ: Пограничен с Кимерия град Хандерландското графство на Аквилония. Разрушен през 3005 г.‍ от кимерийските племена.

ВЕНДЕТА: Вражда, кръвно отмъщение, което се предава поколения наред.

ВЕНДИЕЦ: Жител на Вендия, далекоизточно кралство, днешна Индия.

ВЕНДИЯ: Голяма източна империя, прародина на днешна Индия.

ВЕНЗЕЛ: Преплетени начални букви на име и фамилия, един от символите на владетел.

ВЕНО: Откуп, прид. при брак, зестра.

ВЕЩЕР: Опитен магьосник, отдал се на бялата магия. Синоним на вещ, учен човек.

ВИНЧ: Приспособление на корабите за навиване на дебели въжета и вериги, вид макара.

ВИРА: Парично обезщетение, което убиецът трябва да заплати на близките на убития.

ВИТИЯ: Сладкодумен оратор, виртуозен майстор.

ВОТАН: Един от върховните богове в скандинавската митология, по-късно приет и в готската и древно-германската теологии. Бог на огъня, занаятите и първичното начало.

ГАБИОН: Висок цилиндричен кош, пълен с пръст, който се е използвал за прикритие.

ГАЛЕРА: Древен плавателен съд, с изключително гребно задвижване. Използван за превоз на стоки, търговия и бойни действия.

ГАЛОН: Мярка за вместимост /за течности и зърно/, равна на 4.546 литра в Англия и 3.785 литра в САЩ.

ГАЛПАРАН: Град в Аквилония на река Ширка.

ГАЛС: Термин в корабоплаването, означаващ спазване на определен курс по отношение на вятъра.

ГИНУНГАРП: Огромна пуста земя в центъра на света, където се родил основоположника на расата на Ледените великани Юмир.

ГНОМИ: Дребни духове, живеещи обикновено под земята, грозни и безобразни създания. Наричани още „Земни стихии“, тези подземни духчета пазят съкровищата на земята.

ГОБЛИНИ: Митични създания, таласъми подобни на орките. Не обладават особени магически сили и умения.

ГОЛКА: Върховен бог в късната пиктска теология, прераснала в религия на друидите. Кръвожаден тиранин, Голка изисквал чести човешки жертвоприношения.

ГОРАЛИ: Общо наименование на хората, населяващи склоновете на Хималийските планини, планинци.

ГОРТАТОР: Старши надзирател в гребния трюм на галера.

ГРИФОН: Митични чудовища с орлови криле и глави и тела на лъвици, които пазели златните находища.

ГРЪМОТЕВИЧНА РЕКА: Голяма река, която извира от Босонските предели, протича през Тауран и Зинага и се влива в Западното море. Гранична река между Аквилония и Пиктската пустош. Арена на постоянни погранични сблъсъци.

ГУЛИСТАН: Обширно плато на запад от Вендия, Долен Афгулистан.

ГУНЯ: Вид дебела горна дреха, използвана от древните келти. Правела се обикновено от плътен тепан вълнен плат.

ГУРАХ: Полубог, съратник на бог Моллох. Създал множество чудовищни създания, едно от които е Глутницата на Гурах.

ГУРМАН: Любител на изтънчените кулинарни удоволствия, гастроном.

ГЯУР: Презрително обръщение на чистокръвните отомански турци към покореното от тях население.

ДАГОН: Древен бог, почитан от източните племена в Хайборейската епоха. Представлявал великан с кози рога на главата, който обичал разюздения начин на живот. Прототип на сатирите от древногръцката митология.

ДАГОРАНЦИ: Афгулски племена, известни като добри ловци и следотърсачи.

ДАЖБОГ: В славянската митология — бог, свързан със Слънцето.

ДАЙКА: Скална жила.

ДАРФАР: Едно от Черните кралства, граничещо с Куш, Стигия и Кешан. Жителите му били канибали.

ДВУРЪЧЕН МЕЧ: Дълго право хладно оръжие с двустранно наточено острие и удължена дръжка. Поради своята тежест се използвало предимно с две ръце и затова е наречено двуръчно.

ДВУЯНКА: Музикален инструмент от трако-елинската античност. Състои се от две разперени под ъгъл конусовидни флейти с общ накрайник.

ДЕКАРХ: Десетник във византийската армия.

ДЕКУРИОН: Десетник, началник на декурия.

ДЕКУРИЯ: Тактическа единица в античните армии, отделение от десет души.

ДЕЛИРИУМ: Състояние на бълнуване и безсъзнание.

ДЕНАР: Древноримска сребърна монета.

ДЕПЕША: Спешно писмено съобщение от командващ офицер до подчинените му.

ДЕРКЕТО: Богиня на любовта и сексуалното начало. Почитана в южните хайборейски държави и черните кралства на Куш.

ДЖАВЕЛДЖА: Столицата на Хауран. Военизиран град, известен с дисциплинираните си жители.

ДЖЕЙНАР: Животно от рода на газелите, сега обитава полупустинните райони на Европа и Азия.

ДЖИН: Дух, който излиза от бутилка и обладава значителни магически сили.

ДИАМИЙО: Управител на голяма област в Лемурия, висш благородник. В Япония титлата се видоизменя на даймио.

ДИМ: Организация в древността, свързана с организацията на зрелища.

ДИМОКРИТ: Водач на дим.

ДИОНИСИЙ: Божество от тракийски произход, бог на плодоносещата сила на земята, на растителността, на лозата и на виното.

ДИСЛОКАЦИЯ: Прехвърляне, разместване на сухопътни войскови части.

ДОЗОРИ: Изпратени пред линията на основната войскова част малобройни разузнавателни отряди, за да следят за придвижването на противниковите сили.

ДОЛИ: Столицата на Вендия, днешен Делхи.

ДОМЕСТИК: Титла във византийската армия.

ДРАКАР: Старинен малък боен кораб, предимно с ветроходно снаряжение. По изключение се е движел и на весла. Любим плавателен съд на древните викинги.

ДРЕЙК: Малък неотровен дракон, подобен на уивърна. Големината му рядко надминава тази на едро куче. Живее на ята.

ДРИАДИ: Горски нимфи, самодиви в древногръцката митология. В келтската и уелска митология — духове на дървета, с които друидите се свързвали за вдъхновение.

ДРОМОН: Голям древен плавателен съд, с предимно търговски функции. Във Византия — боен кораб със сто души гребци и толкова екипаж.

ДРОТИК: Леко метално копие, използвано за лов и война. Острието му обикновено е изработено от кост, метал или камък.

ДРУНГАРИЙ: Началник на друнга.

ДУЛЕБИ: Славянски племена, населявали областта Волиния в Прикарпатието.

ДУМВИР: Еди от двамата равнопоставени командващи флота или военна кампания в античния свят.

ДЮЙМ: Мярка за дължина, равна на 2.50 сантиметра. Използвана от народите в Северна Европа, сега останала само в Холандия.

ДЪН: Укрепено селище на сакси, келти и брити в Средните векове.

ЕГЕР: Въоръжен ловен надзирател, или предводител на ловна хайка. В някои армии от 17–19 век — вид леко въоръжена конница.

ЕЙЛ: Вид силно черно английско пиво.

ЕЗДИГЕР МУАРД: Крал на Туран от 3017 до 3028 г.‍ Син на Илдиз Муард. Водил политика на експанзия по отношение на съседните на Туран държави. Убит от краля на Аквилония Конан Велики през време на морската битка при Сатейските острови на 23 юли 3028 г.‍

ЕЗЕРО ЗУАД: Голямо езеро при изворите на река Стикс, днешно езеро Тана.

ЕКЗОРСИСТ: Вид заклинател, прогонващ зли сили прокълнати или омагьосани с черна магия хора.

ЕЛИНДРУР: Мечът на Зората. Легендарно оръжие, изковано в зората на историята от гениалния ковач-трол Трейн. Негови Пазители са били Къл Завоевателя, Плам от Славиния, Едрик Щастливия и други известни герои в писаната и неписана история на земята.

ЕЛФ: Митично същество, обладаващо свръхестествени дарби. Живее хилядолетия и е добронамерено спрямо хората.

ЕЛДА: Едногодишно фуражно и медоносно растение, чиито зърна се ползват вместо жито.

ЕНИГМА: Сложна логическа задача за разрешаване.

ЕРЛИК: Главен бог в Хирканския каганат, почитан от повечето номадски народи. Благонравен и справедлив.

ЕРУК: Вторият по големина град в Шем.

ЕСАУЛ: Низш офицерски чин в казашката войска.

ЕСКАДРА: Група кораби под общо командване.

ЕФЕС: Предпазна част на хладно оръжие, между острието и дръжката.

ЕФЕСТРИДА: Плащ с многобройни закопчалки, предимно фибули.

ЕФТАЛИТИ: Обединени племена от ираноезичен произход, наречени още бели хуни.

ЕШМЕДЕМЕ: Голям пир, угощение.

ЖУЖАНИ: Съюз на номадски племена в степите на Манджурия, Монголия и Туркестан. Разпада се в края на 6 век.

ЗАБЕНДЕР: Тюркско племе.

ЗАБРАЛО: Подвижна предна част на шлема, която може да се спуска, за да защитава лицето.

ЗАКЛИНАНИЕ: Словесна формула, израз с реална или предполагаема тайнствена магическа сила, която предизвиква добро или зло.

ЗАКЛИНАТЕЛ: Лице, което произнася заклинание.

ЗАМБУЛА: Важен град в пустинята Харамун. От 2945 г.‍ от падането на Ахерон става самостоятелно сатрапство на Туранската империя.

ЗАМОРА: Най-западното хайборейско кралство, граничещо с Бритуния, Туран, Хауран, Котх и Коринтия. Прародина на днешните балкански държави.

ЗАНДРАК: Отровна гъба, петниста мухоморка.

ЗАПАДНО МОРЕ: Океан, намиращ се на запад от Хайборейските земи. По-късно е наречен Атлантически, на името на потъналия континент Атлантида.

ЗЕМБАБВЕ: Легендарно южно кралство, намиращо се на територията на днешни Етиопия и Сомалия.

ЗЕМЕЛА: В гръцката митология — любима на Зевс тиванска царица, дъщеря на Кадм и Хармония. Майка на бог Дионисий.

ЗИНГАРА: Най-западното хайборейско кралство, прочуто с вината си и с доброкачествената си стомана. Прародина на днешна Испания.

ЗУАГИР: Член на номадско племе, живеещо в южните пустини на Туранската империя. Занимават се предимно с грабежи на търговски кервани.

ЗУНИЦА: Дъга след дъжд.

ИАНТА: Столицата на Офир.

ИБЕРИЯ: Старо име на днешна Испания.

ИЗТОЧЕН ОКЕАН: Днешният Индийски океан.

ИЛДИЗ МУАРД: Крал на Туранската империя от 2994 до 3017 г.‍ Прочул се с мъдрото си управление, довело до нечуван икономически подем на Туран.

ИМШ: Най-високата част на Хималийския масив, днешен Тибет.

ИНВАЗИЯ: Широкомащабно нападение, нахлуване.

ИНКУБ: Митично чудовище от мъжки пол, което напада жените по време на сън. Също — синоним на изкуствено създадено магическо същество, кадавър.

ИНЧ: Мярка за дължина, равна на 1/12 част от фута или на 2,54 см.

ИРАКЗАИ: Голяма група номадски племена, населявали югоизточните предели на Иранистанската империя. Прародители на днешните иракчани.

ИРАНИСТАН: Източна империя, граничеща с Вендия и Туран. Прародина на днешна Персия.

ИРГАЛ ЗАГ: Древен бог на природата и живите твари. Почитан от дивите пикти.

ИРМИН: Бог от германо-скандинавската митология, смятан за родоначалник на една от племенните групи на германците — гермионите.

ИСТАР: Голяма река, извираща от Хауран и вливаща се в морето Вилайет. По-късно е преименувана на Ексус и Дунав.

ИЩАР: Върховна богиня в Котх, Шем, Хорайа и Хауран. Могъщ боец, олицетворение на първична сила и мъдрост.

ИОМЕН: Свободен селянин в средновековна Англия.

ЙОТА ПОНГ: Древен бог на пустинните племена, Владетел на Пустинната Обител. Принасяли му човешки жертви на големи клади.

КААЛ: Империя, възникнала през 1581 г.‍ от падането на Ахерон, три години след потъването на Атлантида. Покорена от краля на Валузия Къл Завоевателя през 1621 г.‍

КААЛИ: Жители на империята Каал, предшественици на хайборейците.

КАБЕЛТ: Морска мерна единица за разстояние, равна на 185.2 метра, или една десета от морската миля.

КАВХАН: Висша титла при някои номадски народи.

КАГАНАТ: Вид на държавно управление, характерно за номадските народи в древността. Представлява обединение на няколко племена, понякога дори с различен етнически произход, с общо управление, но само по време на война.

КАЛУНА: Растение от семейство житни, дива ръж.

КАЛЪЧ: Нож, острие (турски).

КАМБУЗ: Корабна кухня.

КАНАРТИКИН: Престолонаследник при конните народи.

КАНДЕЛАБЪР: Свещник с много рамена и гнезда за свещи.

КАНДЖА: Кука, въдица. Също и дълъг прът с кука на края за притегляне на плавателни съдове.

КАНИЯ: Ножница, калъф за хладно оръжие.

КАНОНИР: Низш военен чин в артилерията.

КАПЕР: Военен кораб, получил разрешение от дадена държава да напада неприятелски плавателни съдове и пристанища. Служещите на такива кораби са се наричали корсари.

КАПИЩЕ: Древно светилище на езическо божество, кромлех.

КАРАКОНДЖУЛ: Митично същество, зъл нощен дух, подобен на вампир. Върлува главно от Коледа до Водици /Богоявление, Йордановден — 6 Януари/. КАРБУЛ: Силно укрепен аул в Афгулистан, днешен Кабул.

КАРБУНКУЛ: Скъпоценен камък, червен гранат.

КАРИЕР: Най-бързия конски ход.

КАРМА: Съдба, орис у източните народи.

КАРПАШКИ ПЛАНИНИ: Планинска верига в централните хайборейски земи. По-късно са преименувани на Карпати.

КАСАЛИ: Столицата на кралство Пунт.

КАСТРОФИЛАКТ: Началник на крепост в древна Византия.

КАТАПУЛТА: Древна метателна бойна машина, изстрелваща грамадни копия на голямо разстояние.

КАТОРГА: Военен гребен плавателен съд, където са отработвали присъдите си осъдени престъпници. По-късно става нарицателно име за място за принудително полагане на общественополезен труд.

КАХТУН: Столицата на Кимерия, временно поселище.

КВАДРИГА: Колесница, теглена от четири коня.

КВАРТА: Мярка за вместимост, равна на една четвърт от галона — 1.136 литра в Англия и 0.946 литра в САЩ.

КВЕСТОР: Висш сановник, обикновено сенатор, който брои гласовете при провеждане на вот, и се грижи за реда в законодателен орган.

КЕЗАНКИЙСКИ ПЛАНИНИ: Голяма планинска верига в западните хайборейски земи.

КЕСАР: Общо обозначение на върховни владетели в древността: Цар, император, хан, емир, крал и др.

КЕМИ: Най-големият град в Стигия, пристанище на Западното море, при устието на река Стикс.

КЕРАНТИЙ: Древна византийска монета.

КИМЕРИЙЦИ: Жители на Кимерия, планинско северно кралство. Най-войнствените от хайборейските народи. По-късно населяват Причерноморието в 6–7 век от Христа. На тяхно име е кръстен Керченския проток — Кимерийски Босфор.

КИМЕРИЯ: Държава в северната част на хайборейските земи. Няма постоянен крал и столица.

КИРАСА: Масивна броня от стомана или желязо, защитаваща горната част на тялото.

КИТАНСКА КОПРИНА: Коприна от Кхитай, отличаваща се с изключително качество. Много скъпа материя, използвана за изработка на дрехи за високопоставени благородници.

КЛИНОПИС: Писменост на древните шумери, акадци и хети, при която писмените знаци са били подобни на малки клинове с различно разположение.

16. Демон на отмъщението.

КНОРР: Скандинавски търговски кораб от средновековието. Подобно на дракара се движи и от платна, и от гребци.

КОБЛУНАЙ: Уелски мъничък дух, който почуквал там, където има руда.

КОБОЛД: Митично същество, от народ, поробен от елфите. Силни и интелигентни, коболдите са добри бойци и занаятчии.

КОБОРГ ХАСБЕРГ: Крал на Хауран, властвал от 3004 до 3033 г.‍ след падането на Ахерон. Брат на принц Морг Хасберг.

КОЗАК: Член на племе, обитаващо западното крайбрежие на морето Вилайет, край река Запорожка. Потомци на атлантите. Предтечи на съвременните казаци.

КОЗАШКА ЧАЙКА: Вид мореходна ладия с две направляващи кормилни гребла — едно на носа, и друго на кърмата.

КОИЛО: Род тревисто растение от семейство житни.

КОЛО: Хоро у южните славяни.

КОЛОБЪР БОИЛ: Жрец-войн при източните народи.

КОМИТ: Началник на банд /отделение от 50 човека/ във византийската армия.

КОНАЙОХАРА: Пограничен аквилонски форт на Гръмотевичната река, разрушен от дивите пикти при нашествието на Зохар Заг през 3012 г.‍

КОНУНГ: Владетел, крал в северните земи.

КОНЧОВ: Подгъв на високи ботуши, горен край. Подходящо място за криене на малки метателни оръжия.

КОРАЛ: Оградено място за добитък, обикновено за коне. Изгражда се на открито от дървени стволове, греди, бодливи храсти и т.‍н.‍ Използва се и за улов на стадни животни.

КОРДАВА: Столицата на Зингара.

КОРДИТ: Вид бездимен барут.

КОРИНТИЯ: Хайборейско кралство, граничещо с Немедия, Замора, Котх и Офир. Прародина на днешен Бенелюкс.

КОТХ: Южно хайборейско кралство, граничещо с Офир, Коринтия, Замора, Хауран, Хорайа, Шем, Аргос и Аквилония.

КОХОРТА: Войсково подразделение в античните армии, една десета част от легиона, т.‍е.‍ около 600 души.

КОШЕВОЙ АТАМАН: Върховен предводител на казаците от дадена област, подвластен само на хетмана.

КРАТЕР: Античен съд с две дръжки, във форма на обърната камбана и с голяма вместимост. Използвал се за смесване на вино с вода.

КРИС: Голям извит боен нож, използван от туземците по островите в Индийския океан.

КРОМ: Главен бог на Кимерия, научил хората да обработват металите. Могъщ, мрачен воин.

КСЕРКСИ: Наименование на основната група племена в Иранистанската империя, прародители на днешните персийци.

КСУХОТЪЛ: Древен град на юг от Стигия.

КУЕНТИЯ: Столицата на Бритуния.

КУЙГАРИ: Номадско племе, живеещо в пустините западно от морето Вилайет. Родствени с мунганите и зуагирите, формално подвластни на Туранската империя.

КУЛВЕРИНА: Старинно оръдие с дълго и тънко дуло, биещо на далечно разстояние.

КУМИС: Алкохолна напитка от ферментирало кобилешко мляко, особено популярна в Средна Азия и Ориента.

КУНЛУНСКИ КОРАБИ: Малайски платноходки кораби.

КУРА: Столицата на Асгард, известна с търговия на ценни кожи и скъпоценни камъни.

КУРЕН: Войскова единица в казашката армия, полк, формира се на териториален принцип.

КУРУМ ВАЗУЛИ: Племе от рода на вазулите, обитаващо платото Курум.

КУСАН: Далекоизточна държава, граничеща с Кхитай. Населена от номадски племена, сродни с хирканците. Пра род и на днешна Монголия.

КУШИТИ: Събирателно наименование на черните народи на юг от Стигия. С това име наричат жителите на Куш, Дарфар, Пунт и Зембабве — днешният континент Африка. По-късно основали Кушанското царство.

КХИТАЙ: Огромна далекоизточна държава с древна култура и многоброен народ. Прародина на днешен Китай.

КШАТРИИ: Наименование на живеещите в равнините вендийски племена, водещи заседнал живот.

КЪЛБОТО НА ЕЗУД: Силна магия, открита от чернокнижника Езуд още преди падането на Ахерон. Представлява омагьосан на камък огромен отровен паяк, носещ смърт на определен от заклинателя човек.

КЪПОНИ: Вид теглилка, везни с кобилица и две блюда.

КЪРЧАГ: Пръстен съд за вода или вино, стомна.

ЛАЗУРИТ: Вид полускъпоценен камък с небесносин цвят, особено ценен от източните народи.

ЛАРИ: Домашни духове, покровители на семейното огнище в древния Рим.

ЛАСТАР: Издънка от дърво, младок.

ЛЕВИТИ: Съсловие от свещеници и низши храмови служители у древните евреи.

ЛЕГИОН: Крупна военна единица в античните армии /3600-6000 души/.

ЛЕЗВИЕ: Острие на хладно оръжие, активна част плюс странична плоскост.

ЛЕМУРИЙСКО МОРЕ: Континентално море, отделящо Лемурия от Източния океан.

ЛЕМУРИЙЦИ: Жители на Лемурия, предшественици на днешните японци.

ЛЕМУРИЯ: Древен континент, съперник на потънала Атлантида. Днешна Япония.

ЛИТАВРА: Старинен ударен музикален инструмент.

ЛОГРИЯ: Старо име на Англия.

ЛОКИ: Един от главните богове в древноскандинавската митология, олицетворяващ двуличието, лъжата и покварата. Той е интригант, измамник, позор за богове и хора.

ЛУКСУР: Столицата на Стигия, пристанище на река Стикс.

ЛУЧИНА: Треска от смолисто дърво, използвана за осветление.

ЛЯХИ: Западни славяни, живели на територията на днешна Полша.

МААНАН: Главен бог във Ванахейм. Покровител на търговията и занаятите.

МАГИСТЪР: Върховен административен чиновник във Византия.

МАЙОРДРОМ: Виеше длъжностно лице във франкската държава при меровингите.

МАЛВАЗИЯ: Много гъсто и сладко вино.

МАМЕЛЮЦИ: Номадски племена, населявали Североизточна Африка и част от Арабския полуостров. Войнствени и свободолюбиви, сродни с арабите и египтяните.

МАНДАТОР: Вестите в древна Гърция и Византия.

МАННА: Нещо ценно, което човек получава неочаквано.

МАНУСКРИПТ: Грамадна древна книга, подвързана с животинска кожа.

МАРКИТАНТ: Търговец, който пътува с армейските обози и снабдява войската с различни стоки и изкупува трофеи.

МАРСОВИ МАТРОС: Дежурен наблюдател на кораб, покачен на главната / марсова/ мачта на кораба.

МАСАГЕТИ. Група племена, живели в териториите зад Каспийско море.

МАСКУТИ: Племе в Източен Дагестан на брега на Каспийско море.

МАСТАБА: Царска гробница в древер Египет.

МАХАЙРА: Древно оръжие — крив меч, нож, ятаган.

МЕГАЛИТ: Голям каменен къс с правилна форма.

МЕДОВИНА: Напитка от ферментирала мед и билки. Особено популярна сред скандинавските и славянските народи.

МЕНЕСТРЕЛ: Трубадур, бард, средновековен поет и певец.

МЕНТЕЛЕТА: Голям пулт с подпора, който се поставя на земята.

МЕОТИДА: Древногръцкото наименование на Азовско море.

МЕНХИРИ: Древни гробници, в които са положени тленните останки на видни личности.

МЕРУ: Далекоизточно планинско кралство, намиращо се във Великите Хималайски планини. Прародина на днешен Непал.

МЕСАНТИЯ: Столицата на хайборейското кралство Аргос. Голямо пристанище е на Западното море при устието на река Харот.

МЕХАЙРА: Къс извит меч у древните парти и траки.

МЕШКА: Вещева торба, използвана от войниците при поход, чувал.

МИДГАРД: Света на хората според скандинавската митология.

МИЙКАДО: Небесен император в Лемурия. Символ на висшата власт, абсолютен монарх. В Япония става микадо.

МИЛЯ: Мярка за дължина, равна на 1609 метра. Морската миля е по-дълга — 1852 метра.

МИТРА: Върховен бог в хайборейските кралства. Повелител на Светлината, Доброто и Първичното начало. По-късно става бог на Слънцето в древноперсийската митология. Култа му получава много широко разпространение в Римската империя. Отъждествяват го с Юпитер.

МОАВИ: Едно от арабските племена, съседно до древен Израил.

МОЛЛОХ: Дошъл от бездните на Космоса бог, основател на империята Моллох.

МОНСТЪР: Чудовище, уродливо страховито създание.

МОРГ ХАСБЕРГ: Крал на Хауран, властвал от 3033 до 3068 г.‍ след падането на Ахерон. Член на Отряда на Светлината.

МОРЕ ВИЛАЙЕТ: Голямо вътрешно море, по-късно наречено Средиземно.

МУ: Далекоизточна империя, покорена от Къл Завоевателя, крал на Валузия през 1619 г.‍

МУНГАН: Член на номадско племе, обитаващо западното крайбрежие на морето Вилайет. Сродни със зуагирите.

МУРИЙЦИ: Жители на империята Му, предшественици на кхитайците.

МУСКАЛ: Малък съд за благовония у източните народи, направен от теракота или стъкло.

НАВКЛИР: Владелец или капитан на кораб.

НАРД: Етерично растение, от което се добива ароматно вещество със същото име.

НАРТИ: Общо наименование на алани и осетини.

НАСТОЙКА: Течност, която съдържа в себе си екстракт от накиснати в нея вещества, предимно билки.

НЕЖИТ: Нечист дух, който скита по земята според древногръцката митология.

НЕЙД: Бог на войната на древните келти.

НЕКРОМАНТ: Чернокнижник, отдал се на науката за съживяване на мъртъвци. Достигнали висша степен некроманти могат да управляват голямо количество съживени от тях мъртъвци на неопределено разстояние.

НЕКРОПОЛ: Гробище, гробница.

НЕМЕДИЯ: Хайборейско кралство, граничещо с Аквилония, Пограничното кралство, Бритуния, Коринтия и Офир. Прародина на днешна Германия.

НЕФЕРТАРИ: Съпруга на сатрапа на Замбула Юнгир Хан. Известна с изключителната си красота и аналитичен ум.

НИМБ: Светещ кръг, ореол около главата на светец.

НИСИЙСКИ КОНЕ: Порода коне от областта на Ашхабад, прочути с качествата си.

НОВЕЛА: Закон, указ на върховната власт във Византия.

НОВЕЛИСИМ: Висш сановник във Византийската империя, подписващ указите на императора (новели).

НОМИЗМА: Златна византийска монета.

НОРНИ: Свръхестествени създания от древно исландските саги, повелителки на Съдбата.

НОТАБИЛИ: Знатни и богати хора в древността.

НУМАЛИЯ: Вторият по големина град в Немедия, прочут с робските си пазари.

НУМЕДИД БРЕННА: Крал на Аквилония, властвал от 2995 до 3022 г.‍ Последният монарх от династията Бренна, убит от Конан от Кимерия при узурпирането му на властта в Аквилония.

НУМЕРИ: Елитна константинополска тагма.

НУШИБЕ: Съюз от номадски племена в Западен Тян Шан.

НЬОРД: Бог — покровител на корабите и морето в скандинавската митология.

ОБОЛ: Дребна медна или бронзова монета в древността.

ОБСИДИАН: Вулканично стъкло, тъмноцветно, до черно, понякога на петна и ивици.

ОДАЛИСКА: Наложница у някои източни народи.

ОДИН: Древноскандинавски върховен бог, първоначално на мъдростта, вятъра и бурите. Има още много имена и прякори — Хаптагют — Бог на боговете, Иг — Страховития, Хертейт — Войнолюбивия, Харбард — Сивата брада. По-късно Один е почитан като бог на войната и покровител на търговията, мореплаването и поезията. Председател на Съвета на боговете.

ОЙКУМЕНА: Според древните гърци — населената с хора част от Земята.

ОЛИФАНТ: Старинен рог от слонова кост, използван за подаване на звукови сигнали.

ОНАГЕР: Вид стенобойна машина в древността.

ОНАГРА: Още Кулан. Нечифтокопитно животно от рода на конете.

ОСТРОВ КСАПУР: Голям остров в морето Вилайет, свърталище на пиратското Бяло братство.

ОСТРОВ СИПТАХ: Загадъчен остров в Западното море, на юг от Асгалун.

ОСТРОВЪТ НА ЖЕЛЕЗНИТЕ ИДОЛИ: Голям остров в морето Вилайет, намиращ се близо до устието на река Истар. На него се намират остатъците от древна мистична цивилизация. Наричат го още Маане.

ОФИКОВА ПАЛМА: Тропическо дърво с широка корона и дребни, особено вкусни плодове.

ОФИР: Хайборейско кралство, граничещо с Коринтия, Котх, Немедия и Аквилония. Прародина на днешна Чехия.

ПАЛАДИН: Рицар, дал обет да охранява Светите земи от мюсюлманите.

ПАЛАНКИН: Закрита носилка за важни особи в източните страни.

ПАЛЕСТРА: Гимнастически салони в античния свят.

ПАЛИСАДА: Ограда от колове с фортификационно предназначение.

ПАНОПТИКУМ: Музей от восъчни фигури на бележити личности, причудливи живи същества или други необичайни предмети.

ПАНТЕОН: Храм, посветен на всички богове, или обща гробница, посветена на бележити хора.

ПАТРИЦИЙ: Член на благородническото съсловие, висш чиновник.

ПЕЛИЩИМ: Погранична област между Туран и Хиркания.

ПЕРИСТИЛ: Колонаден околовръстен ход, предимно във вътрешен двор на гръцко жилище от времето на елинизма. Усвоен от римляните и византийците.

ПЕРПЕРА: Парична единица във Византия, златна монета.

ПЕРУН: Общославянско название на бога на гърма.

ПЕЩЕРАТА ЙЕЛАЙ: Митично светилище на древни богове, обитавано от вещи чародеи. Намирало се в подножието на Хималийските планини.

ПИКТИ: Жители на Пиктските дебри. Синоним на диви и необуздани диваци.

ПИКТСКИ ДЕБРИ: Или Пиктска пустош; обширни земи на запад от Аквилония. Диви и населени с първобитни племена, бели петна на хайборейските карти.

ПЛАН ШИР: Профилирана греда по горния край на борда на кораба.

ПОАНТАЙН: Най-южното графство на Аквилония, някога самостоятелна държава. Слави се с добрите си вина и храбрите си рицари. По-късно е наречена Гаскония.

ПОГРАНИЧНО КРАЛСТВО: Малка хайборейска държава, граничеща с Кимерия, Хиперборея, Немедия, Бритуния и Аквилония. Прародина на Днешна Швейцария.

ПОПОНА: Покривало за кон или друго яздитно животно.

ПОРТАЛНА ВРАТА: Магическа конструкция, през която може да се пътува през Време и Пространство.

ПОСОХ: Тояга за подпиране, патерица.

ПОТИР: Металическа църковна чаша за причастие.

ПРАЙД: Семейство хищници, обикновено лъвове.

ПРАО: Още Проа. Кораб с предимно ветрилно стъкмяване, характерен за далекоизточните морета.

ПРАЩУР: Далечен прародител, прадед.

ПРОРИЦАТЕЛ: Човек, който предсказва бъдещето; пророк, предсказател, оракул.

ПРОТОСПАТАРИЙ: Висш чиновник във Византия.

ПРОХОД ГУРАШАХ: Важен проход в Хималийските планини, свързващ Вендия с Иранистан и Кхитай.

ПРОХОД ЗАБАР: Важна пътна артерия в Химелия, свързваща Вендия с Иранистан и Афгулистан.

ПРОХОД КЕЛИН АНА: Пролом в Хем, важна връзка между западните хайборейски кралства и Туран.

ПТИЦА РОХ: Огромни орли, живеещи и в южните морета. Нападат и отнасят цели кораби заедно с екипажите.

ПЪБ: Питейно заведение, моряшка кръчма.

ПУНТ: Кралство, населено с чернокожо население, граничело с Иранистан, Зембабве, Кешан и Стигия. Намирало се е на територията на днешен Судан.

ПУРПУРЕН ЛОТОС: Силно отровно растение с наркотично действие, растящо в блатата на Южна Стигия.

РАБИРИЙСКИ ПЛАНИНИ: Планинска верига, която разделя хайборейските кралства Аргос и Зингара. По-късно са наречени Иберийски планини.

РАВНОДЕНСТВИЕ: Време през годината, когато денят и нощта са приблизително равни. Пролетно равноденствие — около 21 март — началото на пролетта. Есенно равноденствие — около 22–23 септември — краят на лятото и началото на есента.

РАЗЕЗДИ: Малки разузнавателни отряди, които се движат встрани от основната войскова част и се грижат за обезпечаване на безопасността и. Събират провизии и информация за врага.

РЕБЕКА: Старинна цигулка с три струни.

РЕЙД: Място за акостиране на плавателни съдове извън пристанище.

РЕКА ЗАПОРОЖКА: Голяма река на изток от морето Вилайет, по-късно наречена Дон.

РЕКА СТИКС: Голяма река в Стигия, наречена по-късно Нил.

РЕКА ТАЙБОР: Голяма река в Аквилония.

РЕКА ТРЕНТ: Река в Англия, в долното течение на която е разположен град Нотингам.

РЕКА ХАРОТ: Река в Аквилония, ляв приток на река Тайбор.

РЕКА ЮМДА: Извираща от Хималийските планини и вливаща се в морето Му. По-късно наречена Инд.

РЕПТИЛИЯ: Общо наименование на влечугите.

РИСТИЛИЩЕ: Арена, където са се провеждали рицарски турнири.

РИТОН: Старинна чаша във формата на рог.

РОГАТИНА Оръжие за лов на мечки, копие с напречна дръжка, която ограничава острието.

РОДОДЕНДРОН: Вечнозелен храст с лъскави кожести листа и едри цветове, който се среща и в Странджа планина и се отглежда като декоративно стайно и градинско растение.

РОЗОВ ЛОТОС: Растение, чиито листа имат сърцевидна форма и съдържат наркотично вещество. Навярно от рода на перуанската кока.

РУЛ: Устройство за управление на плавателен съд, кормило.

РУЛЕВИ: Термин в корабоплаването, обозначаващ старши матрос, отговарящ за управлението на кораба, кормчия.

РУНИ: Знаци от древна писменост.

САБЛЕЗЪБ ТИГРОЛЪВ: Измрял хищник от семейство котки, смилодон. Носи името си от огромните горни кучешки зъби, подобни на саби.

САДУКЕИ: Древна юдейска секта, яростен противник на християнството.

САЖЕН: Стара мярка за дължина, около 170 — 190 см. В морска употреба — 6 фута или 182.9 см.

САИБ: Титла на лице от недворянски произход в Иранистан и Вендия. По-късно става обръщение към богати и уважавани хора.

САЙТА: Вид дребна антилопа, особено разпространена в степните и полупустинни области. Обект на масов лов при номадските племена.

САКС: Къс меч, предимно за сечене, любимо оръжие на южните саксонски племена, на които дава името.

САМАРЯНИ: Племе, населявало областта Самария, намираща се между Палестина и Юдея. Сродни с юдеите.

САМОГОН: Долнокачествена високо алкохолна напитка, пърцуца.

САМПАН: Дървен плоскодънен едномачтов плавателен съд, задвижван с весла и платно.

САХТИЯН: Обработена козя кожа, марокен, шевро.

СБРУЯ: Оборудване на впрегатно или яздитно животно, амуниция.

СВАРОГ: В славянската митология — бог на небето и на огъня.

СЕКВОЯ: Голямо вечнозелено дърво от планинските райони на Калифорния, високо над 100 метра, с дебел ствол и ценна дървесина, мамонтово дърво.

СЕКУНДЕРАМ: Столицата на иранистанската империя.

СЕЛТРИК ТЕРАСПИДЕС: Владетел на Замора, царувал от 2967 до 2978 г.‍ след падането на Ахерон. Баща на крал Озрик Тераспидес.

СЕНЕШАЛ: Комендант на замък или укрепен град в средните векове.

СЕПУКО: Ритуално самоубийство в древна Лемурия и Япония, харакири.

СЕРИКАРИИ: В Древна Гърция, Рим и Византия — тъкачи на копринени платове.

СЕСТЕРЦИЯ: Основна парична единица в древен Рим.

СЕТ: Бог-змия, олицетворение на Злото. Официално почитан в Стигия, забранен в хайборейските кралства.

СИЛАБОРНА ПИСМЕНОСТ: Вид сричково писмо, възникнало на основата на клинописа.

СИНЕДРИОН: Върховен съд на юдеите, намиращ се в Йерусалим.

СИНКЛИТ: Съвет на знатните при императора.

СИНОВЕ НА КАЗАЛА: Таен орден на почитателите на Казала — богинята на удушвачите. По-късно името се видоизменя на Кали и става едно от главните божества в индийската митология, а последователите й се наричат туги.

СИРИНГА: Музикален духов инструмент, който се състои от седем тръстикови цеви с различна дължина, свързани помежду си.

СКАЛД: Съчинител на песни, бард.

СКОЛЕПЕНДРА: Вид огромна тропическа стоножка, която достига над 30 сантиметра на дължина. Някои видове светят на тъмно.

СЛИТЪК: Определено количество скъпоценен метал, отлян в съответна форма. Прародител на днешните кюлчета.

СОГДИАНА: Древна историческа област с култово значение в средна Азия.

СОКАК: Тясна извита уличка в ориенталски град.

СОКМЕН: Човек от недворянски произход, който получава земя от краля и се задължава с повинност — военна, парична и т.‍н.

СОНМ: Събрание, сбор, тълпа, множество.

СПАТАРИЙ: Висша длъжност във Византийската администрация.

СПАХИЯ: Някогашен турски конен войник.

СТАДИЙ: Старинна мярка за дължина, равна на 177.60 метра. Обикновено толкова са били дълги стадионите за олимпийските игри в древна Гърция.

СТАДИЯ: Мярка за дължина във Византия, равна на 600 стъпки или 192 метра.

СТАМПЕДО: Неконтролируемо движение на стадо изпаднели в паника животни.

СТАНИЦА: Въоръжено казашко поселище.

СТИГИЯ: Древно южно кралство, граничещо с Шем, Туран, Пунт, Кешан. Дарфар и Куш. Прародина на днешен Египет.

СТЙЛЕТ: Късо хладно оръжие с тристенно острие, кинжал.

СТРАТЕГ: Началник на тема (военен окръг) във Византия.

СТРИБОГ: В славянската митология — бог на простора, на ясното небе и на ветровете.

СУКМЕТ: Малък град в Стигийската пустиня, на юг от Кеми.

СУЛТАН: Освен като титла на източен владетел, терминът означава и украшение за глава, шлем или шапка.

СХОЛИ: Гвардейски части във Византия.

СЮЗЕРЕН: Върховен повелител във феодалната йерархия, на когото се подчиняват васалите.

СЮНГЕР: Морско мешесто животно, което след съответна обработка се ползва като гъба за баня, изтривалка.

ТАБАРД: Вид наметало, използвано предимно от униформени военни.

ТАГМА: Столична войска във Византия.

ТАЛАСЪМ: Митично същество, зла сила, срещана предимно в изоставени сгради, воденици, мостове, чешми и др. Известни са още като гоблини.

ТАН: Благородническа титла, носена от саксонски владетел на област.

ТАМАРИСК: Южно декоративно растение с широки листа.

ТАНАСУЛ: Град в Аквилония, на река Ширка. Известен с вълнените си платове.

ТАРАН: Прийом при морските сражения, при който чрез дълъг шип на носа на бойния кораб се пробива пробойна в борда на неприятелския кораб. Терминът се използва и като обозначение на древно стенобойно оръжие, и като прийом във въздушния бой.

ТАРАНТЕЛА: фолклорен танц с буйно темпо.

ТАРАНТИЯ: Столицата на Аквилонската империя, най-големият хайборейски град. Разположен на река Харот, синоним на гордост и величие.

ТАУРАН: Графство в Аквилония, някога самостоятелна държава.

ТВЕРЦИ: Славянско племе, населявало земите между Дунав и Днестър.

ТЕМА: Военен окръг във Византия.

ТЕРАКОТА: Изпечена чиста глина.

ТИКОВО ДЪРВО: Растение с изключително твърда дървесина, използвана за направа на оръжия, важни корабни и машинни елементи и др.

ТИМАР: Вид ленно владение, поземлен имот, отстъпен от султана на заслужило военно лице.

ТИМПАН. Музикален инструмент, представляващ два бронзови сахана, които се удрят един в друг.

ТИНГ: Народно събрание в древна Исландия.

ТИРС: Тояга, обвита с бръшлян или лозови пръчки, с кедрови шишарки на края.

ТИУНИ: Привилегировани слуги при източен владетел.

ТОР: Най-силният бог от скандинавската митология. Кара колесница, в която са впрегнати два огромни козела, и един от прякорите му е Колесничаря. Въоръжен е с огромния вълшебен боен чук Мьолнир. Слави се и като голям покорител на женските сърца. Бог на гърма, бурите и плодородието.

ТОТРАСМЕК: Върховен жрец на бог Хануман в град Замбула, убит от Конан Кимериеца през 3015 г.‍ от падането на Ахерон.

ТРАП: Корабна стълба.

ТРЕБИ1ЦЕ: Място, където се извършва жертвоприношение, жертвеник.

ТРИРЕМА: Голяма галера с три реда весла.

ТРОП: Митично чудовище, враждебно на елфите. Уродливи, силни и безпощадни, тролите са синоним на кръвожадност, тъпотия и ограниченост. В някои предания тролите се вкаменяват с настъпването на деня.

ТУЛСА ДУУН: Лъжепророк-чернокнижник, живял от 2976 до 3009 г.‍ Разпрострял култа към Сет в Хиркания и Кхитай.

ТУМЕН: Крупен отряд при някои конни народи — повече от десет хиляди души.

ТУМЕНТАРКАН: Военачалник на тумен.

ТУР: Някогашен грамаден див бик, населявал горите на Западна Европа. Имал черен цвят и дълги, извити и насочени напред рога. Изчезнал в края на 17 век.

ТУРАНСКА ИМПЕРИЯ: Голяма източна държава, граничеща с Бритуния, Хиркания, Иранистан, Хауран и Замора. Прародина на днешна Турция.

ТУРМА: Военна част във византийската армия с численост около 5000 души, равна на легион.

ТУРМАРХ: Началник на турма.

ТЮРБАН: Чалма, или женска забрадка или шапка, навита като чалма.

УАДАИ: Чернокожо племе в древността, отличаващо се с правилни черти на лицето, атлетично телосложение и голяма интелигентност. Прародители на днешните Ашанти.

УАДИ: Стръмна долина в пустинна камениста област.

УАРИ: Племе, родствено на хуните, живяло в Западен Сибир.

УГРИ: Обобщаващо етническо название на прадедите на днешните унгарци.

УИВЪР: Дребен, отровен дракон.

УИЪРД: Злобна вещица, особено настървена за изсмукване на човешки души.

УРКОВААЛ ТРЕТИ: Император на Валузия от 1581 до 1610 г.‍ Последният крал от династията Урковаал.

ФАВЪН: Горско божество у древните римляни.

ФАЛАНГА: Вид тактическо построяване на войскови единици в древността.

ФАЛШ БОРД: Продължение на борда на кораб над палубата. Служи като предпазна ограда.

ФАРТИНГ: Старинна английска медна монета.

ФЕНИКС: Баснословна, митична птица, която в предсмъртния си час, на 500 годишна възраст, сама се изгаряла и отново се възраждала от пепелта си. Символ на вечно обновяване, възраждане.

ФИАСКО: Несполука, неуспех, провал.

ФИБУЛА: Игла за закопчаване на дрехи, служи и като украшение.

ФИЛИГРАН: Ювелирна техника за изработване на фини изделия от тънка златна, сребърна или медна нишка, наподобяващи дантели.

ФЛАГМАН: Голям кораб от ескадра, на който се намира командващият офицер.

ФОЛ: Дребна византийска монета.

ФОРТДЕК: Издигнато място на кърмата на кораб, където обикновена стоят стрелците по време на битка.

ФРАНКИ: Едно от големите галски племена, дало името на днешна Франция.

ФРАНКЛИН: Дребен независим земевладелец в стара Англия.

ФУСТЕ: Бързо въртене на един крак в класическия балет и фехтовката.

ФУТ: Мярка за дължина, равна на 30,48 сантиметра.

ФУТОН: Вид източен юрган, напълнен с вата.

ХАГЕН: Столицата на Ванахейм, град, прочут с изработването на доспехи и бижутерия.

ХАЗАНСКО ВИНО: Евтино билково вино от областта Хазан в Туран.

ХАИК: Връхна горна дреха, от главата до петите, използвана в древността от жените в Ориента.

ХАЙЛЕНДЪР: Член на шотландско племе, живеещо в Горна Скотия, планинец. Синоним на независим, безпощаден сърцат воин.

ХАЙСЕЛ БЕЕДЗИН: Крал на Шем, царувал от 3019 до 3045 г.‍ след падането на Ахерон.

ХАЛОГА: Столицата на Хиперборея, известна с хубавите си жени с бяла кожа и светли коси.

ХАЛЦЕДОН: Вид полускъпоценен камък, разновидност на кварца.

ХАНДЕРЛАНД: Графство в Аквилония, славещо се с най-добрата пехота в хайборейските земи.

ХАНДЖАР: Тежък извит меч или кама, използван обикновено от туранци и шемити.

ХАНУМАН: Бог на раздвоението. Оприличаван с двулика маймуна, символ на двойственото начало в човешката природа.

ХАРАМУН: Голяма пустиня на границите на Туран, Стигия, Шем и Хауран с множество оазиси. В центъра й е разположен град Замбула.

ХАРПИИ: Митични чудовища с глава на красиви жени, с тяло и крила на орли.

ХАРТУЛАРИЙ: Чиновник във Византия, завеждащ военните списъци.

ХАУРАН: Малко хайборейско кралство, граничещо с Туран, Замора и Котх. Прародина на днешна Унгария.

ХЕКИМ: Лечител при древните източни народи, доктор.

ХЕМ: Планински масив, част от Кезанкийските планини. По-късно наречен Хемус, Балкан, Стара Планина, Аймос, Саймон.

ХЕРОЛД: Средновековен глашатай, разпоредител на тържества, рицарски турнири и др. Вестител, предвестник.

ХЕТЕРА: Неомъжена жена от добро общество, образована и с изтънчени обноски, която води независим, свободен и разпуснат живот, куртизанка.

ХЕТМАН: Висш казашки предводител.

ХИКСОСИ: Племенно общество, най-вече от семитски племена, прочути с бойните си колесници.

ХИМАЛИЙСКИ ПЛАНИНИ: Огромен планински масив, по-късно наречен Хималайски планини.

ХИПЕРБОРЕЯ: Северното хайборейско кралство, граничещо с Асгард, Кимерия, Пограничното кралство и Бритуния.

ХИРКАНЕЦ: Член на голяма група номадски племена, обединени от Хирканския каганат. Живеят на север от Туранската империя и Кхитай.

ХИРКАНИЯ: Хиркански каганат, граничещ с Туранската империя и Кхитай. Населен от множество номадски народи.

ХИРОМАНТ: Човек, който гледа на ръка, гадае за характера, съдбата и бъдещето на човека по линиите и формите на дланите.

ХИРУН БЕЕДЗИН: Крал на Шем, царувал от 2993 до 3019 г.‍

ХИТОН: Долна дреха, риза у древните народи.

ХЛАМИДА: Връхна дреха, наметало.

ХЛЕВ: Оградено място за добитък, кошара, конюшня, обор.

ХОРШЕМИШ: Столицата на Котх.

ХРОМЕЛ: Ръчна мелница от два камъка, воденичен камък.

ХУНИ: Номадски племена, населявали Централна Азия.

ЦАРСТВОТО НА ВАЛХАЛА: Митично кралство, където отиват душите на падналите герои.

ЦЕНТНЕР: Мярка за тежина, равна на 100 килограма.

ЦЕНТУРИОН: В армиите на древния Рим — военноначалник, предвождаш центурия /стотица/ войни.

ЦЕП: Селскостопанско сечиво от две части, свързани с гъвкава свръзка. Използвало се е за очукване на снопи. В средните векове е било и оръжие. Прародител на днешното нунджако.

ЦЕРЕМОНИАЛМАЙСТОР: Висш царедворец, отговарящ за провеждането на всички церемонии, приеми и аудиенции в кралския двор.

ЦИКАДА: Насекомо-жетвар, издава звуци, подобни на щуреца.

ЦИНОБЪР: Червена багра, червено мастило.

ЦИТОЛА: Вид цитра, древен струнен музикален инструмент.

ЧЕРВЕНА РЕКА: Река, извираща от Карпашките планини и препичаща през Офир, Котх, Аргос и Аквилония. Десен приток на река Тайбор.

ЧЕРЕН ЛОТОС: Блатно растение със силно наркотично действие. При големи дозировки е смъртоносно.

ЧЕРНАТА РЕКА: Голяма река, която извира от Босонските предели, протича през Пиктските дебри и Зингара и се влива в Западно море.

ЧЕРНИЯ ОСТРОВ: Митичен остров в Западното море, на който е укрито магическо съкровище.

ЧЕРНОКНИЖНИК: Висш магьосник, отдал се на Черната магия. Подчиняват се на Господаря на Черния кръг и служат на бог Сет.

ЧИРЕП: Къс от счупен, предимно глинен съд.

ШАДИЗАР: Столицата на Замора, известен още като Прокълнатият град. Средище е на крадци и авантюристи от цял свят.

ШАМАН: Жрец, магьосник и лечител у някои номадски племена. Обикновено с посредствени магически умения.

ШАМБЕЛАН: Главен началник на стражата, обикновено почетна титла в Средновековието.

ШАПИТО: Покривало на пътуващ цирк, голяма шатра.

ШАХИМ: Висша владетелска титла в Иранистан.

ШЕЙС: Благородническа титла в Иранистан, давана обикновено на непотомствени дворяни. По-късно бива заимствана от алабските племена в променена транскрипция Шейх.

ШЕМ: Южно кралство, граничещо с Хорайя, Котх, Туран, Стигия и Аргос. Средище на търговията с добитък.

ШЕМИТ: Жител на Шем, член на номадско племе. Шемитите са добри животновъди, търговци и занаятчии. По-късно наименованието на племето се видоизменя на семити.

ШКИПЕР: Командир, капитан на малък плавателен съд.

ШКОЛАР: Книжовно наименование на човек, изучаващ дадена наука. Студент, ученик.

ШЛАК: фино стрита руда.

ШОКА: Растение, чиито листа имат силно наркотично въздействие и водят към пристрастяване.

ЩИРБОРД: Термин в корабоплаването — дясна страна на кораб.

ЩОРМ: Внезапна буря, силен повей на вятър.

ЩУРВАЛ: Кормило на кораб, самолет и др.

ЮЖЕН ОКЕАН: Днешният Тихи океан.

ЮМИР: Северен бог на войната и вечната зима в скандинавската митология. В някои транскрипции — Йомир. Той е бил първата форма на живот, зародила се на границата между страната Муспел — гореща и светла, и царството на студа и Мрака Нивелхайм. Юмир бил родоначалника на расата на ледените великани.

ЮНГИР ХАН: Сатрап на Замбула от 3004 до 3025 г.‍ от падането на Ахерон.

ЮТИ: Северни племена, произхождащи от норманите. Наследници на древните есири от Хайборейската ера, ютите са били най-войнствените и непокорни викинги.

ЯБКУКАГАН: Наместник на кагана, втори по власт след него.

ЯДЖУР: Зловещ бог на черните народи на юг от кралство Куш.

ЯРД: Мярка за дължина, равна на 91.44 сантиметра.

ЯРЛ: Викингски предводител, крупен земевладелец или управител на област.

ЯСПИС: Полускъпоценен камък, вид халцедон с червен, черен или жълт цвят.

ЯРИЛО: Божество в славянската митология, свързано с пролетното плодородие и слънцето.

ЯТАГАН: Тежък закривен нож, широко разпространено оръжие сред източните народи.