Албърт Милър
Фюри (7) (Мустангът от ранчото Брокън Уил)

Джоуи и Фюри

За пръв път откак се помнеше Джоуи беше безметежно щастлив. Всичко в ранчото му доставяше радост: мъжете, животните и голямата къща. Джим му даде собствена спалня и момчето установи с голяма радост, че от прозореца може да вижда Фюри в неговия корал. Джим му остави няколко дни, за да се запознае с новия си дом, после го записа в училището, уредено за децата на ранчерите от долината. Учителката на Джоуи, мис Милър, беше хубава любезна млада жена, обичана и уважавана от своите ученици. Когато Джоуи за пръв път отиде на училище, тя го представи на другарите му.

— Деца — обяви мис Милър, — това е новият ви съученик, Джоуи Нютън, синът на Джим Нютън.

Децата изръкопляскаха, а Джоуи се изчерви от гордост. Никога преди това не го бяха представяли като нечий син. Думите „син на Джим Нютън“, му прозвучаха като най-почетната титла на света.

През междучасието децата го разпитаха за Фюри. Израсли с коне, те изгаряха от нетърпение да научат нещо за прочутия див жребец. В долината новините се разпространяваха бързо, така че историята на първата среща между Джоуи и Фюри вече беше известна на ранчерите и техните семейства. Джоуи я разказа на развълнуваните си слушатели в пълни подробности. Сега децата поискаха още по-настойчиво да видят забележителния кон със собствените си очи. Джоуи ги покани да посетят ранчото, когато имат време, и добави с гордост, че сам ще им покаже Фюри.

Мнозина от съучениците на Джоуи идваха на училище със собствените си коне. По време на часовете конете стояха завързани в сенчестата горичка зад сградата. Джоуи никога не беше се качвал на кон и страшно искаше да се научи да язди. След часовете той си тръгна с Пиви Дженкинс, симпатичното момче, което седеше на чина зад него. Викаха му Пиви (Малчо), понеже беше най-малкият в училището. Пиви си имаше кон на име Поки, кестеновокафява кобила с бели „чорапки“. Докато чакаше Ханк да го вземе с колата, Джоуи се покачи на седлото с помощта на Пиви и бавно поведе коня през горичката. Наистина Пиви държеше юздите, но Джоуи все пак се почувства като истински ездач. Знаеше, че винаги ще обича Пиви, защото за пръв път го качи на кон.

Озовал се така внезапно от града в ранчото, Джоуи разбра, че ще трябва основно да се промени. Стана му ясно, че като член на малкото ранчерско семейство ще има определени задължения. Понеже не разбираше нищо от гледане на коне, в началото трябваше да поеме обикновената домашна работа. Той премиташе верандата, почистваше стаята си и помагаше на Пит в кухнята.

Джоуи правеше всичко това с удоволствие и голямо желание. Доставяше му радост да помага на Пит в кухнята, понеже старият човек го забавляваше и поучаваше с вълнуващи истории от предишния си каубойски живот. В разказите на Пит за обяздването на конете и историята на родеото бяха вмъкнати най-различни мъдри съвети за конете. Пит обичаше най-много дивите коне, които все повече намаляваха в западните прерии. Той говореше с носталгия за безбройните мустанги, които беше виждал, за червено-кафявите коне, подобни на лисици, за двуцветните пинтос и за белите петнисти коне. Джоуи слушаше жадно и не забравяше нищо.

От самото начало малчуганът наричаше новия си баща Джим и това се харесваше на младия мъж. Те двамата бързо се сближиха и съвсем скоро изобщо вече не си спомняха, че не са баща и син. Сутрин, късно следобед и в края на седмицата Джоуи се въртеше край Джим, наблюдаваше и учеше как се управлява ранчо. По указание на Джим той се занимаваше с храненето и почистването на конете в конюшните и коралите, а също и с всички останали неща, които се вършат в едно ранчо.

Първата събота, която прекараха заедно, Джим изведе един скопен жребец на име Кактус от конюшнята и предаде на момчето първия урок по оседлаване и яздене. Джоуи беше отличен ученик, истинска радост за Джим. Само след няколко седмици той вече яздеше с Кактус до училището и най-сетне заживя с чувството, че е равен с другите деца в долината.

Докато учеше и работеше на ранчото, Джоуи непрекъснато мислеше за Фюри. Всяка сутрин и всеки свободен миг през деня той тичаше при корала и, покачен на оградата, говореше приятелски и ласкаво на жребеца. Отначало Джим малко се боеше, че буйното животно може да нарани Джоуи, но скоро стана ясно, че Фюри се радва на посещенията на Джоуи. Обаче малкият имаше най-строго нареждане да не пристъпва корала, докато Фюри не бъде опитомен напълно.

Междувременно Фюри сякаш очакваше посещенията на своя малък приятел. При появата на Джоуи, конят изцвилваше радостно и препускаше към него. След известно време той вече позволяваше на Джоуи да докосва цялата му глава. Най̀ обичаше Джоуи да му чеше ушите.

След няколко седмици Фюри позволи и на Джим да му погали главата. Обаче запази недоверието си към Пит и Ханк и не ги допускаше до себе си. Бърт направо се правеше, че не забелязва Фюри и повече не се опита да го доближи. Мрачният обяздвач все още се сърдеше на Фюри, задето тогава го беше нападнал. Той отвръщаше неохотно на поздрава на момчето, когато се срещаха из ранчото. Беше смаян, но и ядосан, че Джоуи преодоля страха на Фюри от хората, докато собствените му усилия се провалиха пред очите на всички.

Джоуи, естествено, забеляза завистта на Бърт и не се чувстваше добре край този човек. Често пъти той усещаше върху себе си мрачния поглед на Бърт, който го наблюдаваше от съседния корал. Знаеше, че Джим е наел неприятния мъж само защото е добър обяздвач. Но отсега си мислеше как на Бърт ще му омръзне тук и ще се премести в друго ранчо.

Джим и Пит много се радваха, че Джоуи свикна бързо. Една вечер, по залез-слънце, двамата мъже се бяха разположили удобно на верандата пред къщата и обсъждаха своите дела. Същевременно те наблюдаваха как момчето гали Фюри до оградата на корала.

— Погледни го само, Джим! — разсмя се внезапно Пит. — Не се ли гордееш с него?

— Това не е точната дума — отвърна Джим. — Направо съм преизпълнен от щастие. Не би могло да ми се случи нищо по-радостно от Джоуи.

— И аз така мисля. — Старият човек изгледа отстрани своя по-млад шеф. — Представяш ли си какво щяхме да пропуснем ние двамата, ако тогава Джоуи не се беше промъкнал в колата.

Джим сбърчи чело.

— О, да, често си мисля за това. Знаеш ли, Пит, съжалявам мъжете, които си нямат син. Едва сега, когато Джоуи е всеки ден край мен и мога да му бъда водач и учител, разбирам колко празен е бил преди животът ми.

— Не по-празен от моя — въздъхна Пит. — Ще ми се да съм на твоята възраст, Джим. Ти ще доживееш времето, когато това момче ще стане мъж и навярно някой ден ще поеме ранчото. — Той затвори очи и се усмихна. — Дявол да го вземе, бих искал да видя това!

Внезапно Джим скочи.

— Джоуи! — извика той.

Очите на Пит се разшириха от ужас:

— По дяволите!

Джим прескочи парапета на верандата и се завтече към корала. Покатерен на най-горната греда, Джоуи бе прегърнал здраво Фюри през шията. Мъжете го чуха да крещи пронизително.

— Джим, Пит, вижте де! Вижте какво ми позволи Фюри!

Джим забави ход, за да не изплаши коня. Когато се приближи до Джоуи, момчето го погледна, изпълнено с блаженство.

— Никога не е позволявал това — извика Джоуи. — Никога досега!

— Гръм и мълнии! — прошепна Джим, също толкова приятно изненадан.

Джоуи залепи една целувка на широкото черно чело и скочи от гредата. Очите му бяха изпълнени с щастливи сълзи.

— Знаеш ли какво, Джим — каза той сериозно, — струва ми се, че вече можем да му сложим юзда.

— И аз така смятам — съгласи се Джим. — Почакай, ще донеса!

Докато вървеше към конюшнята, очите на Джим светеха от радост и гордост.

— Да — изрече той на глас, — съжалявам всеки мъж, който си няма син.

 

 

През юни, по време на ваканцията, Джоуи отделяше много часове всеки ден за опитомяването на Фюри. След месец жребецът се научи да търпи всички хора, с изключение на Бърт. На всички други от ранчото той позволяваше да влизат в неговия корал. И тогава най-сетне дойде денят, в който Джим, Джоуи и Пит отидоха в корала и внимателно оседлаха Фюри. Беше щекотлива работа. Отначало Фюри потрепери от страх, но скоро се успокои и остави да закопчаят ремъците под корема му. Фюри беше много умен и след като премина нервността му, той сякаш помагаше с желание. Следващата стъпка се състоеше в това конят да привикне към тежестта на човека върху гърба му. Джим сложи крак в стремето, но не му се удаде да постигне нищо повече от това, понеже Фюри се дръпна настрана и не му позволи да преметне десния си крак над седлото. Опитите на Пит също се провалиха. Старият човек се възмути.

— Дявол да го вземе! — избухна той. — Как да седнеш на седлото, когато конят не се спира на едно място?

— Оставете ме аз да опитам! — помоли настойчиво Джоуи. — Аз не съм толкова тежък. Може пък Фюри да позволи.

Джим и Пит обаче не искаха да излагат Джоуи на опасност.

— Моля ви, позволете ми! Вие ще ми държите ръката и ще ме дръпнете ако Фюри вземе да буйства.

След известно колебание Джим все пак се съгласи. Пит вдигна Джоуи и момчето сложи левия си крак в стремето, Фюри обърна глава, но като забеляза, че е Джоуи, остана на мястото си.

— Спокойно, само спокойно! — каза му Джоуи.

С помощта на Пит той преметна десния си крак и се озова на седлото. Кракът му бързо намери стремето от другата страна.

— Така, Джим — каза той доволно, — пусни сега ръката ми!

Джим го направи и Джоуи погледна триумфално надолу.

— Моите поздравления, Джоуи! — каза гордо Джим. — Както виждам, отсега нататък Фюри ще е твоят кон.

— Фюри, чу ли това? — извика Джоуи. — Чу ли какво каза Джим?

Фюри отметна глава и изцвили силно. В съседния корал Бърт, който наблюдаваше сцената, се обърна разочарован на другата страна. Беше се надявал, че зеленото момче ще полети във въздуха. Триумфът на Джоуи разпали в него завист и гняв. Ако преди не можеше да търпи коня, сега той направо го мразеше.

От този миг всеки ден беше ново вълнуващо приключение за Джоуи. Рано всяка сутрин той оседлаваше Фюри и го яздеше из корала. След няколко седмици те вече препускаха веднъж дневно по поляната. Джим и Пит яздеха до тях. В средата на юли Фюри беше станал толкова надежден, че момчето можеше да го язди и без придружител. Все пак Джоуи оставаше единственият ездач, на когото Фюри позволяваше да го възседне. Вестта за това се разнесе из цялата долина. Почти всеки ден в ранчото пристигаше поне един от приятелите на Джоуи да посети момчето и коня и да поязди до него. Понякога момчетата и момичетата идваха със своите родители, които споделяха любопитството на децата си.

През последния юлски съботен предобед в ранчото пристигна Чарли Стивънс с камиона си за коне. Идваше да вземе нови животни и да оцени Фюри като вещ познавач. Стивънс не беше идвал от оня пролетен ден, когато остана да обядва в ранчото и си правеше шеги с Пит заради „призрачния кон“. След като огледа и плати своите коне, той ги натовари в камиона. Сетне помоли Джоуи да му покаже Фюри.

Джоуи оседла с голямо удоволствие любимия си кон и го подкара гордо напред-назад пред конюшнята. Стивънс стоеше до Джим и Пит. Той наблюдаваше всяко движение на Фюри с нескрито възхищение.

— Гръм и мълнии! — провикна се той с басовия си глас. — Великолепен кон! — Сетне свали широкополата си шапка и се обърна към Пит: — Свалям ти шапка, Пит. Нали оня път ти казах, че този кон е някакъв призрак.

— Ха-ха — разсмя се Пит. — Призрак, а! — Той поклати глава. — Веднага разбрах, че това е великолепен кон.

— Така е — кимна гостът. — Но едва сега можах да се убедя в това.

Покрай тях премина Фюри. Стивънс вдигна ръце.

— Спри, Джоуи! — викна той. — Нека да го огледам по-добре.

Джоуи обърна и препусна обратно към мъжете.

Стивънс пристъпи напред и прегледа основно жребеца. Възхитените му възклицания издаваха какво голямо удоволствие му доставя Фюри.

— Моите поздравления, момче! — каза Стивънс след огледа. — Свършил си изключителна работа с един изключителен кон.

— Благодаря, господин Стивънс! — скочи на земята Джоуи, грейнал от удоволствие.

Сега Стивънс се обърна към Джим:

— Е, хайде, Джим! Казвай колко искаш за него?

Джоуи издаде висок вик на яростно възмущение и погледна Джим в лицето. Джим потупа успокоително момчето по раменете и отвърна усмихнат:

— Ако имаш предвид Фюри, той не е за продан.

Джоуи с облекчение си пое дъх и погледна Стивънс.

— Как така не е за продан? — попита ядосано богатият ранчер. — Ти продаваш коне, не е ли така?

— Естествено, Чарли — отвърна Джим. — Говоря сериозно, Фюри не е за продан.

Стивънс погледна Пит.

— Какво му става на шефа ти? Да не е пиян?

— Не — отвърна сухо Пит. — Не повече от мен.

Стивънс размисли за миг. Накрая се усмихна.

— А, разбирам — каза той. — Ти имаш тук един великолепен кон и знаеш, че аз имам много пари. Трябва да вдигна офертата. — Той блъсна Джим с лакът в ребрата. — Не е ли така?

— Не, Чарли, лъжеш се! — поклати спокойно глава Джим. — От доста време купуваш коне от мен и знаеш, че не правя такива сделки. Никога няма да изнудвам някого, само защото има много пари. — Той погледна Стивънс право в очите. — Фюри не е за продан, това е положението!

— Уф! — измърмори Стивънс. След миг размисъл той посочи ранчото и каза: — Джим, случайно знам, че имаш доста висока ипотека за къщата. Парите, които ще ти платя за Фюри, ще ти смъкнат голям товар от гърба.

Джим погледна къщата и като че се замисли. Джоуи загрижено притисна страна към меката муцуна на Фюри.

— Хайде, Джим! — настоя Стивънс. — Парите ще ти свършат работа. Е, какво ще кажеш?

Джоуи зачака отговора на Джим със затаен дъх. Джим погледна към Джоуи и погледът му омекна.

— Фюри не е мой, на Джоуи е.

Джоуи се сепна.

— Джим, ако наистина имаш нужда от пари, аз съм съгласен… — гласът му секна, той изхълца сподавено, — … щом искаш… щом искаш да продадеш Фюри?

Джим обгърна с ръка раменете на момчето.

— Благодаря ти, синко — прошепна той. — Но всъщност парите не са ми нужни толкова спешно. — Той се обърна към Стивънс почти грубо. — Съжалявам, Чарли! Нищо не мога да сторя!

Стивънс хвърли току-що запалената си цигара на земята и я смачка с ток. Като богат човек, той беше свикнал да получава всичко, което пожелае, и ето че сега искаше да получи великолепния кон! Но познаваше Джим и знаеше, че решението му е окончателно.

— Добре! — изръмжа той. — С луд не се спори. Но чуй какво ще ти кажа — той посочи Фюри, — няма да можеш да задържиш дълго това животно. Жребецът е бил диво, хищно животно, убиец и, помни ми думите, някой ден отново ще се върне към този живот. Тогава ще си спомниш предложението ми, и ще съжаляваш, че си го отхвърлил.

Ранчерът се завъртя на токове, качи се в камиона и потегли с бясна скорост.

Пит свали прашната си шапка и я удари в бедрото си.

— Брей, този Стивънс! — възкликна той. — А вика, че ти си бил луд!

Джоуи попита уплашено:

— Джим, това, което каза господин Стивънс, не е вярно, нали?

— Естествено, че не! — Джим побутна шеговито Джоуи. — Сега предлагам да освободиш от седлото твоя „хищен убиец“ и да се измиеш основно, защото ще обядваме.