Албърт Милър
Фюри (12) (Мустангът от ранчото Брокън Уил)

Глас от миналото

През цялото лято ранчерите от долината очакваха появата на коня убиец. Но за всеобщо задоволство, той явно беше напуснал техния край. От време на време се пускаше слух, че са го видели по ливадите на съседните щати. Но слуховете останаха непотвърдени и никому не се удаде да го залови. Накрая белият разбойник се превърна в нещо като легенда, също като призракът на Лано Естакадо през седемдесетте години на миналия век.

В средата на септември Джоуи вече владееше толкова добре работата в ранчото, че Джим и Пит се чудеха как са се справяли досега без неговата помощ. И двамата се бояха от предстоящото откриване на училището. Джим изпитваше бащинска любов към осиновения си син, той беше любимец и на Пит. За Джоуи лятото беше направо прекрасно, но той също така се радваше и на скорошната среща със съучениците си. А Фюри се превърна в истински герой след победата над коня убиец. Джоуи не криеше гордостта си, че ще потегли към училище, яхнал четириногата знаменитост.

През първия учебен ден след ваканцията Хелън Милър, приветливата млада учителка, заведе класа в горичката, където завързваха конете, и подкани Джоуи да разкаже историята за преследването на белия убиец и битката между него и Фюри. Когато Джоуи свърши и отговори на купищата въпроси, госпожица Милър се върна с класа в училищната стая и учебната година започна.

Един следобед от омнибуса, който спираше в края на уличката, водеща към училищната сграда, слезе непознат пътник. Мъжът остави очукания си куфар на земята и погледна входната врата на училището. Сетне хвърли поглед на часовника си, седна на куфара и запали цигара.

Малко след това госпожица Милър надзърна от прозореца и забеляза чакащия мъж. Тя отбеляза, че е около четиридесетгодишен, дребен и слаб, прилично облечен, с груби панталони, тясно кафяво сако и кафява филцова шапка. Макар да не познаваше чужденеца, младата учителка предположи, че той чака някого от нейните ученици. Когато часовете свършиха и децата заизлизаха от училището, мъжът стана и заоглежда момчетата, които идваха към него. Няколко деца си тръгнаха на велосипеди, други се отправиха към спирката, за да чакат там. Пиви Дженкинс, който този ден не беше с коня си, се присъедини към групата, която вървеше към спирката. Чужденецът го заговори.

— Извинете, млади човече.

— Да, моля?

— Има ли в твоя клас едно момче на име Джоуи — момчето, което живее в ранчото на Нютън?

Пиви се усмихна:

— Ами да, това е най-добрият ми приятел.

— Наистина ли? Би ли ми го показал?

Пиви се обърна и се огледа.

— Ето там! Говори с момчетата отсреща.

— Хиляди благодарности, приятелче.

Мъжът вдигна куфара си и тръгна към Джоуи.

— Довиждане, Боб — извика в този момент Джоуи на своя съученик, който се качи на колелото си и тръгна.

По пътя към горичката Джоуи се натъкна на мъжа.

— Джоуи, един момент.

Джоуи го погледна изненадан.

— Аз ли?

— Да — рече любезно мъжът. — Нали ти си Джоуи Кларк младши?

Джоуи сбърчи чело.

— Да, така е, преди се казвах Кларк, но сега се казвам Джоуи Нютън — отвърна момчето смутено. — Не разбирам защо пък младши.

Мъжът остави куфара си и се усмихна.

— Това означава, че все още имаш баща. — Той се взря неуверено в лицето на Джоуи. — Никой ли не ти е казал това?

Джоуи помисли за миг.

— Н-не, не мисля. Знаете ли, аз никога не съм виждал баща си.

Лицето на мъжа се издължи.

— Знам — рече той опечален. — Това беше едно голямо нещастие.

Хелън Милър забеляза, че чужденецът говори с нейния ученик. Тя реши, че е редно да разбере кой е той. Пресече поляната и го поздрави учтиво.

— Добър ден! Аз съм учителката на Джоуи. Името ми е Милър.

Мъжът свали шапка.

— Добър ден.

— Джоуи, познаваш ли този господин? — попита госпожица Милър.

— Не, госпожице, той тъкмо се приближи и…

— Тъкмо исках да се представя — прекъсна го мъжът, — името ми е Джоузеф Кларк старши.

Учителката го изгледа удивено.

— Старши? Искате да кажете, че сте бащата на Джоуи?

— Правилно! — и той сложи ръка на рамото на Джоуи.

Момчето го гледаше като зашеметено.

— Но това е невъзможно! — заекна той. — Баща ми е мъртъв!

Кларк поклати тъжно глава.

— Така са ти казали, Джоуи.

Учителката забеляза покрусата, изписана по лицето на Джоуи, и взе състрадателно ръката му.

— Всички казваха така, господин Кларк.

Мъжът кимна.

— Знам това. Отначало и аз го исках. — Той поклати глава. — Беше голяма грешка.

Джоуи вдигна безпомощно поглед към учителката си.

— Какво ще каже сега Джим? — промълви той.

Хелън му стисна успокоително ръката.

— Господин Кларк — започна тя, — вие вероятно знаете, че Джим Нютън прие Джоуи при себе си като свой син.

— Естествено.

— А вие говорихте ли вече с него?

— Още не. Исках първо да видя Джоуи. А после да отидем с него в ранчото и да се представя на господин Нютън. — Той потупа приятелски Джоуи по рамото. — Преди да говоря с господин Нютън, исках да се запозная с моето момче — със сина ми, когото не съм виждал толкова години. — Той се усмихна на Джоуи: — Е, какво ще кажеш, синко? Ще отидем ли заедно в ранчото?

— Не можем да отидем заедно — отвърна Джоуи съвсем сломен. — Аз съм с Фюри, моя кон.

Кларк се усмихна.

— Ах, да, научих за Фюри. И се гордея с теб. Фюри е великолепен кон.

Джоуи кимна бързо:

— Най-страхотният кон на света.

Внезапно на учителката й хрумна по-добро решение.

— Ако изчакате за миг, господин Кларк — предложи тя, — ще заключа училището и ще ви закарам до ранчото с моята кола. А ти, Джоуи, можеш да ни последваш с Фюри.

— Много любезно от ваша страна, госпожице Милър — благодари учтиво Кларк. — Колкото по-скоро говоря с господин Нютън, толкова по-добре.

Внезапната поява на Кларк потресе Джим Нютън и Пит не по-малко от Джоуи. Според документите, както в детския дом, така и в съда, бащата на Джоуи се водеше изчезнал от преди дванадесет години. Сега двамата мъже трябваше да осъзнаят, че неговата внезапна поява означава загубата на Джоуи.

Докато чакаха Джоуи и Фюри в дневната, Хелън и Джим въвлякоха бащата в учтив разговор. Научиха, че родният му град е Канзас сити и че работи там като продавач във фабрика за кожени изделия. Кларк разпита за живота на Джоуи в ранчото и явно се зарадва, че момчето е станало толкова добър ездач.

— Това не ме изненадва — рече той. — Джоуи трябва да е наследил любовта към конете от мен. Преди двадесет години, преди да се оженя за Ан — това беше майката на Джоуи — работих доста години на едно ранчо в Колорадо.

— Наистина ли? — попита учтиво Джим.

Като се надяваше, че Кларк е дошъл в долината, само за да посети Джоуи, а не за да предяви претенции към него, Джим отчаяно искаше мъжът най-сетне да сложи край на мъчителната неизвестност и да пристъпи към същинската цел на посещението си. Госпожица Милър също чакаше с нетърпение Кларк да изясни целта на идването си. Ясно й беше, че мястото на Джоуи е в ранчото Брокън Уил. Затова тя също се боеше, че този чужденец би могъл да го отведе.

Най-сетне Джоуи се прибра. Поздрави Джим и седна до прозореца. Когато Джим го попита дали се радва, че все пак баща му е жив, той кимна, видимо сломен. След няколко минути незначителни разговори, Кларк се удари по бедрото и прекъсна напрежението.

— Е, Джоуи — каза бодро той. — Имам добри новини за теб. Ще те взема със себе си в Канзас Сити.

Джоуи преглътна и погледна ужасен Джим. Госпожица Милър нададе тих вик и затисна уста с ръка. Джим не каза нищо, но лицето му пребледня.

Кларк се извини припряно.

— Съжалявам! — започна той. — Не трябваше да говоря така направо. Но аз съм си такъв и смятам, че трябва винаги да се пристъпва право към целта. — Той погледна Джоуи. — В края на краищата, Джоуи, аз съм твоят баща. — Той се поколеба, после продължи разочарован: — Това нищо ли не означава за теб?

Джоуи скочи и отиде бързо до вратата, откъдето погледна към Фюри. Фюри стоеше в ъгъла на корала и помахваше с опашка. Без да се обръща, Джоуи зачака уплашен какво ще каже Джим.

— Господин Кларк — каза Джим със стиснати зъби. — Би трябвало да ви е ясно, че внезапната ви поява ни изненада и стресна.

— Да, господин Нютън и както казах, съжалявам. Такива неща винаги са шок. — Той изгледа внимателно Джим. — Но поставете се на мое място. Какво бихте направили, ако Джоуи беше ваш син?

Джим постави ръка на раменете на Кларк.

— Разбирам много добре какво ви е. — Той удари с юмрук по масата. — Само че… е… глупаво е от моя страна, но аз предположих, че чисто и просто сте мъртъв.

Кларк се усмихна криво.

— Аз обаче много се радвам, че не съм.

Джим го потупа по рамото.

— Извинете, не исках да кажа това!

Намеси се мис Милър:

— Знам какво искаше да каже Джим, господин Кларк, и го разбирам. Той създаде тук дом на Джоуи и аз съм сигурна, че обича Джоуи също толкова, колкото и вие. — Тя погледна Кларк право в очите и прибави: — Дори може би повече от вас.

Кларк запази спокойствие.

— Повече от мен? Съмнявам се, госпожице Милър. Джоуи все пак е моя плът и кръв.

Джим събра цялото си самообладание.

— Аз осинових момчето. Знаехте ли това?

— Естествено — отвърна Кларк. — Но осиновяването е с изпитателен срок.

Той извади купчина документи от чантата си.

— Съдията Морис оттегли решението си и ми даде документ, че ми връща родителските права върху Джоуи.

Джим се сепна и протегна ръка.

— Бихте ли ми го показали!

Кларк взе документа и му го подаде. Джим го разгърна, сложи го на писалището. Хелън Милър стана и провери заедно с него подписаното решение на съдията. След кратка проверка Джим поклати глава.

— Не разбирам много от право — заяви той. — Но това тук изглежда достатъчно убедително, нали?

Госпожица Милър кимна и въздъхна. Кларк им подаде един след друг и останалите документи.

— Това е за идентифициране, това е брачното ми свидетелство, фотокопие от документа за раждането на Джоуи и за уволнението ми от армията. Погледнете ги.

— Благодаря, това е достатъчно! — махна с ръка Джим.

Сега пък Кларк сложи ръка на неговото рамо.

— Господин Нютън, трябва да знаете, че аз напълно оценявам всичко, което сте направили за момчето. Ще ми се да бях взел решението още миналата пролет, преди да се появите вие. Щях да ви спестя много сърдечна болка.

— Със сигурност — кимна спокойно Джим.

— Приемайки Джоуи във вашия дом, вие сте направили нещо забележително — продължи Кларк.

Джим махна безпомощно с ръка. Кларк се обърна към Джоуи, който стоеше все така до вратата и гледаше навън.

— Джоуи — каза Кларк, — знам, че ти е доста трудно да разбереш как собственият ти баща през цялото това време е стоял далеч от теб. Сега, когато виждам какво великолепно момче си станал, сам се чудя как можах да се колебая толкова дълго. — Той въздъхна дълбоко. — Пропуснах толкова чудесни години с теб.

Хелън Милър и Джим се трогнаха от вълнението в гласа на мъжа. Кларк извади малка снимка от чантата си и отиде до вратата.

— Джоуи — каза тихо той, — погледни.

Джоуи се извърна колебливо.

— Коя е тя?

— Ти не си я спомняш, това е майка ти. — Сълзи се появиха в очите на мъжа, докато подаваше избледнялата фотография.

Внезапно Джоуи се извърна гневно.

— Не искам да я гледам! — викна той. — Никога не съм я виждал, и вас също.

— Джоуи — обади се укорително Джим.

— Все едно ми е — продължи момчето. — Дори и да ми е баща. Той ме е изоставил! Оставил ме е още когато съм бил бебе и се е измъкнал.

— Но, синко — намеси се Кларк натъжен, — безкрайно съжалявам за това, което ти причиних. Направих грешка и съжалявам за това. Но сега можем да започнем отново, само ти и аз. Ще започнем нов живот, като баща и син.

Джоуи избухна в сълзи и изтича при Джим.

— Моля те, Джим, моля те, не ме карай да вървя с него. Искам ти да си ми баща, не той.

Учителката на Джоуи затвори очи и се обърна.

Джим прегърна Джоуи и му заговори:

— Джоуи, това е истинският ти баща.

— Не — хълцаше Джоуи, — ти си ми баща. — Той прегърна Джим. — О, Джим, ти си единственият баща, който съм имал!

Джим продължи с много мъка в гласа:

— Джоуи, трябва да разбереш. Законът е много строг в тези неща. Той изисква много време, преди осиновяването да бъде окончателно разрешено. А когато през това време се появи истинският баща, всичко се променя. Господин Кларк е твоят баща и неговите права са по-силни. Ние не бихме могли да се намесим.

Джоуи поклати буйно глава.

Джим погледна умолително госпожица Милър, която взе ръката на Джоуи и рече успокоително:

— Миличък Джоуи! Може би след време ще погледнеш по̀ иначе на всичко. Убедена съм в това. — Тя избърса очите на Джоуи с кърпичката си. — Няма момче на този свят, което да не иска да живее с баща си.

Кларк й се усмихна признателно.

— Госпожице Милър, благодаря ви, че му помагате да разбере. — Той въздъхна. — Щеше ми се да имаше повече време да се опознаем, преди да го взема оттук, време да преодолее шока и разбираемото си объркване.

— Трябва ли веднага да тръгнете? — попита Джим.

— Хм, не, господин Нютън, не е толкова бързо, но… — Той се поколеба.

— Е, добре — реши Джим, — днес е сряда. Ще се радвам, ако останете до неделя, а и повече на ранчото. Тъкмо ще се опознаете по-добре с Джоуи.

Кларк поклати глава колебливо.

— Много великодушно от ваша страна, но смятам, че ние и без това вече сме злоупотребили с вашето гостоприемство.

— Ние обаче ще се радваме! — настоя Джим. — Не искате ли да останете?

Кларк погледна Хелън.

— Ще ми помогнете ли, госпожице Милър. Как да постъпя?

— Мисля, че трябва да останете — извика тя. — Така не само ще се опознаете по-добре с Джоуи, но той ще може да ходи на училище.

— Хубаво — реши се Кларк. — Господин Нютън, аз съм повече от щастлив, че мога да остана тук още няколко дни.

— Това е мъдро решение. — Кларк се обърна към Джоуи. — Смятам, че е добра идея. А ти? Кой знае, може пък да станем добри приятели до неделя. Какво ще кажеш? — попита той сговорчиво. — Дали да не опитаме?

— Може — измърмори Джоуи.

Разбрал, че това ще са последните му дни с Фюри, Джоуи излезе от ранчото и отиде в корала. Хелън Милър си тръгна, а Кларк разказа на Джим за къщата, която възнамерява да купи за себе си и Джоуи, и поиска разрешение да се обади по телефона на посредника на недвижими имоти в Канзас. Джим нямаше нищо против. След това Кларк отиде при корала и помоли Джоуи да му покаже ранчото.

Междувременно Джим реши да се свърже със съдията Морис. Когато Кларк се отдалечи от къщата, той се обади в съда. Обаче за свое разочарование научи, че съдията не е в града и ще се върне едва в неделя следобед. Джим остави слушалката с въздишка и се облегна уморено в стола си. Ако Джоуи си замине, мислеше си той, ранчото ще остане празно, а животът ще бъде отново скучен.