Албърт Милър
Фюри (10) (Мустангът от ранчото Брокън Уил)

Осъден на смърт

Джоуи заслони очите си от ослепителната светлина на залязващото слънце. Беше застанал пред отворената врата на сеновала и наблюдаваше долината. От това място можеше да обхожда с поглед обширна част от прерията. За свое разочарование обаче не можа да открие никъде Джим и Пит. Безпокойството му растеше, защото те още не се връщаха. Навярно дори не бяха зърнали белия разбойник и затова продължаваха търсенето. Но от друга страна забавянето им можеше да означава, че са намерили коня и го преследват вече часове наред? Джоуи не можеше да си намери място от нетърпение. Молеше се Джим и Пит да си дойдат най-сетне и да му разкажат какво се е случило.

Денят, който си отиваше, се стори на Джоуи най-дългият в неговия живот.

Почти на всеки час той се изкачваше по стълбата на сеновала с надеждата да съзре връщащите се мъже. Притеснението му се засилваше.

Ханк виждаше безпокойството на момчето и се опита да го разсее. Хрумна му да го учи да стреля с пушка. Но Джоуи беше разсеян и не можеше да улучи празните консервни кутии, които му служеха за цел. Накрая Ханк се отказа. А Джоуи веднага се върна на сеновала.

Беше се взирал поне двадесет минути в ярката светлина, преди да открие в далечината малък облак прах. Направи тръба с пръстите на ръцете си и се взря през нея като през далекоглед. Сега вече беше почти сигурен, че са двама мъже на коне. Надяваше се с цялото си сърце да водят след себе си друг кон, белия жребец. Когато тръгнаха през ливадите, прашният облак се слегна и Джоуи разпозна Джим и Пит. Но белият жребец не беше с тях. Джоуи простена разочарован и слезе бавно по стълбата. Излезе навън и тогава внезапно му хрумна нещо, което повдигна настроението му. Може би бяха застреляли белия разбойник. Може би Стивънс и неговите помощници бяха заловили и отвели със себе си жребеца. Джоуи нямаше търпение да чуе потвърждение на своите надежди. Затича се и посрещна мъжете при входа на ранчото. Виждаше се, че ездачите и животните са крайно изтощени. Джим и Пит едва се крепяха на седлата. Конете вървяха съвсем бавно, с увиснали глави, сякаш всяка крачка е мъчение за тях.

Джоуи извика отдалеч:

— Намерихте ли го? Намерихте ли го? Къде е? Мъртъв ли е?

Мъжете поклатиха глави.

Джоуи дръпна Джим за крачола.

— Джим, не го ли видя поне? Какво се случи? Кажи де!

— Нищо не се случи — отвърна Джим уморено. — Напразно търсихме целия ден.

На Джоуи му натежа. Мъжете слязоха от седлата със схванати крака и поведоха потните, покрити с прах коне към корала. Джоуи тръгна пред тях, после се обърна и се върна.

— Не открихте ли поне следа от него? — попита той.

— Не, дори и следа не открихме! — изпъшка Пит.

Той свали с усилие мръсната си шапка и Джоуи видя дълбока резка върху челото му. Над линията кожата беше обгоряла от слънцето, под нея — прашно сив. Ризите на мъжете бяха прогизнали от пот и лепнеха по гърбовете им.

— Мисля, че гонихме мираж — измърмори Пит уморено.

— Не е мираж — възрази Джоуи бурно. — Наистина е жив кон! Нали го видях. — Той замоли горещо Джим: — Ти няма да прекратиш търсенето, нали, Джим?

— Не, Джоуи — отвърна спокойно Джим. — Може би утре ще го намерим.

— Ще го намериш — извика Джоуи и погледна към корала на Фюри. — Трябва да го намериш!

— Междувременно трябва да се погрижим тази нощ Фюри да си остане у дома.

— Да го преместя ли в боксовете? — попита Пит.

— Не, по-добре да не опитваме. Ако го раздразним, ще изпочупи всичко.

Те поведоха грохналите си коне към конюшнята.

След вечеря Джим каза:

— Да, ще трябва да задържим Фюри тази нощ у дома.

— Какво ще правите с Фюри? — попита Джоуи загрижено.

— Ще забием кол в корала му и ще го завържем — обясни Джим. — Какво ще кажеш, Пит?

Джоуи се намръщи:

— Да завържете Фюри на кол? Това никак няма да му хареса.

— На мен също не ми харесва — кимна Джим. — Но всичко е за негово добро, Джоуи, разбери това.

— Фюри няма да избяга тази нощ — увери ги Джоуи. — Ще отида при корала и ще остана през нощта при него.

— Не, в никакъв случай! Миналата нощ бе на крак и трябва да се наспиш.

— Но, Джим — примоли се Джоуи, — моля те, не го завързвай здраво! Би било ужасно.

Джим въздъхна.

— Джоуи, не исках да ти казвам, но ще се наложи. Ако Фюри избяга тази нощ и отиде при ранчото на Стивънс, ще го застрелят.

— Да го застрелят? — Джоуи изпадна в ужас. — Откъде знаеш?

— Стивънс ни заплаши днес следобед. — Джим погледна пребледнялото лице на момчето. — Джоуи, виждаш, че нямаме избор.

 

 

Далеч навън, в самотната прерия един див кон летеше като сребърна стрела под лунната светлина. Беше белият жребец. По стечение на обстоятелствата дивото създание беше се превърнало в убиец — рядко явление при конете. Нападнат от млад кон, той беше го стъпкал и изпохапал до смърт. Мирисът на кръв още беше в ноздрите му и разпалваше желанието му за нови битки. Той превали в галоп върха на един хълм и застина горе. Изцвили предизвикателно с надигната глава и плющяща опашка.

В ранчото Брокън Уил Фюри наостри уши. После повдигна рязко глава. Ласото се впи в кожата му и му причини силна болка. Опитвайки да се освободи, той скочи с цялата си сила срещу неподатливото въже. Отново чу предизвикателството от далечината и отново опита да се освободи, но въжето го държеше здраво.

Фюри се задърпа гневно, без да обръща внимание на парещата болка. Заби предните си копита в земята и се хвърли с цялата си тежест срещу ласото. Внезапно ласото се скъса под възела! Фюри падна назад, почти докосна земята, но веднага след това се изправи и се втурна навън. Прескочи с лекота оградата и препусна към изхода и към приключението, което го очакваше в прерията.

 

 

Чарли Стивънс беше на пост близо до главния си корал. Внезапно той чу тропота на копита, които бързо се приближаваха към него. Веднага след това се появиха двама ездачи, останали без дъх и страшно развълнувани. Бяха помощниците му, Клем и Сам.

— Хей, господин Стивънс! — извика Клем и дръпна юздите на коня си. — Натъкнахме се на един от нашите коне, млад жребец, който е бил прогонен миналата нощ.

— Къде е сега? — попита Стивънс.

— Лежи оттатък в една пропаст — обясни Сам. — Мъртъв е!

— Мъртъв? Какво му се е случило?

— Изглежда е бил нападнат от кон убиец — отвърна Клем. — В ужасно състояние е.

— Фюри! — възкликна Стивънс. Лицето му се изкриви от ярост. — Кога се е случило?

— Не е било преди повече от час.

Стивънс удари приклада на пушката си и заби шпори в корема на коня си.

— Хайде! — заповяда той. — Този път ще хванем черния убиец.

Разгневен, той препусна на юг с двамата си помощници. Яздеха разпръснати на разстояние от четиридесет метра. Около двадесет минути не съзряха нито едно живо същество. После Клем нададе тържествуващ вик.

— Какво става? — обади се Стивънс.

— Виж там? — Клем посочи вляво.

Тримата мъже различиха един тъмен кон, който препускаше към високите скали. Беше Фюри! С едно движение Стивънс спря коня си. Извади пушката от калъфа в седлото, прицели се бързо и стреля. Куршумите се удариха в скалите. Изненадан, Фюри се вдигна на задните си крака и свърна встрани.

Мъжете се приближиха към Стивънс.

— Май не го улучи — рече Клем.

Подигравката в гласа му разгневи още повече Стивънс. Сега Фюри бързаше на юг, далеч от мъжете. Стивънс вдигна пушката и стреля отново. Фюри продължи да препуска.

— Вече не можеш да го улучиш — каза Сам. — Извън обсега на куршумите е.

Стивънс прокле диво и отново пъхна пушката в джоба на седлото.

— Бял жребец, а? — изръмжа той и махна с ръка. — Елате момчета! Той ще се върне в ранчото.

Преследването започна. Ала Фюри беше вече извън полезрението им.

В корала Джим Нютън освети с джобно фенерче разкъсания край на въжето.

— Вижте — каза той на Джоуи и Пит. — Скъсал го е точно под възела.

— Трябва здравата да е дръпнал, за да го скъса — измърмори Пит. — Явно нищо не е можело да го задържи.

Джоуи беше безутешен:

— Само да бях чул, че иска да се измъкне! Може би щях да успея да го спра.

Джим го погледна със съмнение:

— Не вярвам, че някой е можел да го спре. Сигурно е бил неудържим в необузданото си желание да се измъкне.

Джим беше навил будилника за три часа, за да се погрижи за един болен кон. Преди да се върне в къщата, той мина край корала на Фюри и ужасен от поредното му бягство, събуди бързо Пит. Шумът разбуди и Джоуи, който се вмъкна в панталоните си и се присъедини към мъжете край празния корал. Вдигнал разкъсаното въже, той го държеше безпомощен в ръцете си.

— Нещо не ми е ясно! — мърмореше Пит. — Фюри не бяга, защото е див и неопитомен, а защото някакъв инстинкт го принуждава да го стори.

— Може и да си прав Пит, но… — Джим спря и вдигна ръка.

В далечината се чу слабият тропот на галопиращ кон. Лицето на Джоуи се разведри.

— Може би…

— Тихо! — прекъсна го Джим.

Тропотът стана по-силен и не след дълго от лунната светлина изплува един тъмен силует.

— Фюри е! — викна Джоуи развълнуван и щастлив. Момчето се спусна към входа на ранчото, за да посрещне приятеля си. Фюри го забеляза, премина в тръс и отпусна глава. Примката на ласото още висеше около шията му. Джоуи я хвана с две ръце. — Фюри, Фюри, къде си бил пак?

Фюри дишаше тежко. Муцуната му беше покрита с пяна. Джим се приближи бързо, взе въжето и го отведе в корала. Както миналата нощ, жребецът изглеждаше зарадван, че отново си е у дома. Докато мъжете прегледаха краката му, а Джоуи галеше главата му, се дочу тропот на копита.

Няколко минути по-късно се появиха Стивънс и помощниците му и преминаха през входа на ранчото. Джим, Пит и Джоуи оставиха Фюри и зачакаха ездачите при оградата. Стивънс се нахвърли върху тях със заплашителен глас:

— Само не ми казвайте, че конят е бил цялата нощ в корала. Досега го преследвахме през долината.

— Той е бил навън, Чарли, не отричаме това — призна Джим.

— Не бих ви съветвал да отричате.

Помощниците на Джим се появиха по панталони и горнища на пижами от спалните помещения.

— Какъв е този шум? — извика ядосан Бърт.

— Тази нощ Фюри отново е бил навън — отвърна Пит.

— Точно така! — изкрещя Стивънс. — Той е убил един от младите ми жребци.

— Може и така да се каже — добави Клем. — Причинил му е ужасни рани със зъби и копита.

— Това не е бил Фюри! — възпротиви се Джоуи. — Фюри не би направил такова нещо!

— Затваряй си устата! — ревна насреща му Стивънс. После отново се обърна към Джим. — Нали ви казах, че конят е убиец. Няма причина да се чака повече. Той трябва да бъде убит!

Джоуи извика ужасен:

— Не, в никакъв случай!

Джим хвана момчето за ръката:

— Джоуи, върви вкъщи!

— Но, Джим… — Момчето се взря умолително в очите на своя приятел.

— Чу какво ти казах: върви вкъщи!

Нещастното дете се поколеба още миг. Не можеше да проумее внезапната строгост на Джим.

— Върви, Джоуи! — подкани го Джим. — Прави каквото ти казвам!

Сълзи се появиха в очите на Джоуи и потекоха по страните му. С последен отчаян поглед към Фюри той се покатери през оградата и изтича към ранчото.

— Е, Джим? — изръмжа Стивънс. — Сега момчето го няма. Имаш ли да кажеш нещо?

Джим вдигна покрусен ръка.

— Убеден съм, че Фюри трябва да бъде убит.

— Най-добре веднага — кимна Стивънс.

Джим поклати глава:

— Утре сутринта ще доведа д-р Уетърс.

Стивънс вдигна рамене.

— Както искаш. На мен ми се струва малко странно да плащаш на ветеринарен лекар, за да ликвидира убиеца. — Той удари приклада на пушката си: — Защо да не го свършим ние?

Джим потрепери.

— Не бих могъл да го направя, Чарли!

— Аз ще свърша тази работа, шефе — предложи услугите си един ръмжащ глас.

Всички се обърнаха. Отзад стоеше Бърт, който беше слушал разговора с крива усмивка.

— За мен не е проблем да го застрелям — продължи Бърт. — Имам пушка в спалнята. Ще му забия на тоя убиец един куршум в черепа и ще ти спестя разходите за ветеринаря.

Джим не отговори.

Бърт се поколеба, после се обърна и забърза към спалните помещения.

— Отивам да донеса пушката, веднага ще се върна.

Джим сякаш се събуди от някакъв сън.

— Спри, Бърт!

Помощникът му спря и се обърна.

— Какво има?

— Няма да разстрелваме Фюри! — заяви решително Джим. — Д-р Уетърс ще го умъртви по безболезнен начин.

Бърт вдигна ръце към небето и се затътри с ръмжене в друга посока.

Стивънс започна отново:

— Джим, безсмислено е да отхвърляш предложението на Бърт. На него може да се разчита, ще свърши чиста работа.

Джим поклати глава.

— Ти чу, Чарли, д-р Уетърс ще го направи утре заран. Това е последното ми решение.

Стивънс вдигна рамене.

— Както искаш. Ще намина утре.

— Защо?

— За да съм сигурен, че д-р Уетърс наистина ще го стори. — Стивънс обърна коня си. — Хайде, момчета.

Тримата мъже излязоха през главния вход на ранчото. Джим погледна крадешком Пит. Пит беше мълчал през цялото време. Изглеждаше изтощен и загрижен. Джим се приближи бавно до оградата и облегна уморено ръце на най-горната греда.

— Джим, видя ли лицето на Джоуи? — прошепна Пит.

Джим кимна:

— Естествено.

Пит се загледа безмълвно пред себе си. Внезапно Джим се изправи и удари с юмрук гредата.

— Кажи какво да направя? Ще ми се да повярвам в целия този абсурд.

— Знам, знам! — Пит сложи ръка на рамото на Джим. — Може би ще е добре да се качиш и да поговориш с него. — Гласът му потрепери: — Сигурно му е много зле.

— Да — промълви дрезгаво Джим. — И аз така мисля. — Той прескочи оградата и тръгна загрижен към дома.