Албърт Милър
Фюри (5) (Мустангът от ранчото Брокън Уил)

Джоуи се запознава с Фюри

Беше посред бял ден, но Джоуи сънуваше. Свиреше духов оркестър, после музиката утихна и един глас оповести по високоговорителя:

— А сега, дами и господа, световният шампион в родеото — Джоуи Кларк!

Десетки хиляди гърла го приветстваха с бурни овации. Вратата отхвръкна и Джоуи, възседнал Фюри, препусна по арената. После премина в галоп пред трибуната, поклони се и размаха голямото си сомбреро. Когато стигна до почетната ложа, губернаторът му помаха и Джоуи спря Фюри. Внезапно прекрасният сън се превърна в кошмар. Когато губернаторът се наведе напред, за да му подаде ръка, Джоуи установи смутено, че държи в дясната си ръка хлебче с месо. Със сконфузена усмивка той остави хлебчето на седлото и подаде ръка на губернатора. Губернаторът обаче бързо се дръпна назад. Лицето му стана строго и студено. По ръката му течеше сос за печено месо, който внезапно се превърна в бяла боя и закапа по синия му костюм. Множеството изпъшка от ужас и скочи на крака. Джоуи викна:

— Ау, аз ли направих това? Много съжалявам.

И той се наведе през парапета, за да избърше боята.

Губернаторът обаче сграбчи ръката му и извика:

— Пипнах те най-сетне!

Джоуи се задърпа отчаяно, а през това време лицето на губернатора взе да се променя, внезапно то беше вече угоеното, гневно лице на разпоредителя. Джоуи отскубна ръката си едва когато мъжът вече беше прекрачил парапета с единия си крак. Носеше жълт ботуш с огромна, грозна катарама. Мъжът скочи на арената, а Джоуи се втурна да бяга. Но вече не беше възседнал Фюри, а тичаше пеша покрай редицата коли на паркинга.

Той отчаяно се опита да открие колата с надпис „Ранчо Брокън Уил“. Чу бързи стъпки зад гърба си и Тейлър, който викаше името му. Колата обаче я нямаше никъде. Редиците паркирани коли стигаха до хоризонта. Джоуи изпадна в ужас. Останал без дъх, той тичаше и търсеше, обезумял от страх, единствената кола, която означаваше сигурност и свобода.

Внезапно паркингът се изпълни със засмени шумни хора, които се качиха в колите си. Чу как затръшнаха вратите и запалиха моторите. Една врата хлопна особено шумно и Джоуи се събуди от кошмара. Объркан и сънен, той дръпна покривалото от лицето си и се надигна на лакът.

Моторът работеше, чуваше се гласът на Пит.

— Всичко е ясно, Джим.

В същия миг Джоуи се разбуди напълно. Погледна нагоре. Джим беше зад кормилото. До него Пит. Джоуи отново скри глава под покривалото и притихна като мишле. Усети как колата потегли, чу колелата да се въртят бавно върху чакъла. Някой извика:

— Хей, Джим, браво на теб, че спаси онова лудо момче. Беше като на филм!

— Значи нищо особено не съм направил, Бен. — Джим се опита да омаловажи случката. — По телевизията това се случва всеки ден.

Джоуи чу Пит да се смее.

— Виждаш ли, Джим? Сега си герой. Очаквам в най-скоро време да сключиш договор с киното.

— Още една такава шега и ще се връщаш в ранчото пеша! — отвърна сухо Джим.

После Джоуи усети как колата се озова на гладкия асфалт и тръгна по-бързо. Ако си стоеше кротко, нямаше да го открият преди ранчото. Но пък щяха здравата да се разгневят после. Джоуи се утешаваше с мисълта, че поне ще види още днес Фюри. Дано само не кихне от прашната груба завивка!

След няколко минути мълчание, той чу гласа на Пит:

— Нещо не ти е до приказки, Джим!

— Хм — промърмори Джим, сякаш мислите му бяха далеч оттук.

— Да не би да мислиш за онова диваче? — попита Пит.

— Така е.

— Наистина имаше нещо странно. Момчето направо пребледня, когато оня човек му извика, че ще го води у дома. А когато попитах Джоуи дали това е баща му, той отрече. — След кратка пауза Пит продължи: — Щом не е бил баща му, защо искаше да го отведе у дома.

— Не знам, Пит. Но беше съвсем ясно, че Джоуи не е на себе си от страх.

— Наистина. Беше пощурял като крава, стъпила в гнездо на гърмящи змии.

Джоуи имаше чувството, че не е редно да подслушва. Същевременно обаче знаеше, че ако се покаже изпод завивката, мъжете ще го върнат в града. След като беше стигнал дотук, не можеше да се откаже от възможността да види Фюри.

— И все пак това момче ми хареса — започна отново Пит, — въпреки че ми издраска ботуша.

Джим се разсмя:

— Това ме радва Пит! И аз го харесах.

Джоуи се усмихна под завивката. Толкова му се искаше тези мъже да го харесат — а ето че сега го чу направо от техните уста.

— Дали ще го видим пак? — почуди се Пит.

— Имам някакво предчувствие — отвърна Джим, — че ще го видим съвсем скоро.

Джоуи за малко не се изкиска. Много скоро, точно така, помисли си той.

— Той страшно много иска да види Фюри — продължи Джим. — Струва ми се, че скоро ще се появи в ранчото.

С това мъжете оставиха темата Джоуи и заговориха за родеото. За своя голяма радост Джоуи научи, че Ред Суини е спечелил една от първите награди в ездата. Щеше му се да е видял победата на Ред, но сега поне можеше да бъде спокоен за него и неговия стомах! Джоуи се надяваше някога отново да види Ред, понеже той беше истински каубой и страхотен приятел освен това.

Слънцето вече потъваше зад планинския гребен, когато Джим Нютън премина с колата през входа на ранчото Брокън Уил.

Внезапно Пит изкрещя:

— Милостиви боже! Джим, погледни там!

Той сочеше корала на Фюри. Джим спря колата и изскочи навън. В корала беше Бърт, и то в незавидно положение. Беше отстъпил към оградата и викаше за помощ. Фюри, оголил зъби, прилепил уши към главата си, го притискаше в ъгъла. Беше изправен на задните си крака и размахваше предните си копита пред лицето му. Откъм спалните помещения тичаше Ханк. Джим скочи на най-долната греда на оградата и се наведе в корала. До него вече беше и Пит.

— Хвани другото му рамо! — кресна Джим.

Фюри пръхтеше гневно, копитата му цепеха въздуха току пред лицето на Бърт. Тъкмо когато Ханк пристигна запъхтян, Джим и Пит успяха да издърпат Бърт през оградата на сигурно място. Той падна на земята и остана така известно време, неспособен да каже нито дума.

Джим се обърна към Ханк.

— Казах ти да не пускаш Бърт в корала!

— Така е, шефе — кимна виновно Ханк. — Но легнах да спя, защото си мислех, че и Бърт спи.

Пит понечи да помогне на Бърт да се изправи, но той отблъсна ръката му. Надигна се, залитайки, втренчи се във Фюри и размаха юмрук.

— Ще те смеля от бой, гръм да те порази! — закани се той. — Чу ли ме, черен убиец такъв? Ще те смеля от бой, дори това да е последното нещо, което ще направя!

Лицето на Джим предвещаваше буря.

— Наистина ще бъде последното, което ще направиш, ако не спазваш нарежданията ми. Казах ти да го успокояваш от сигурно разстояние.

— Опитах — възропта Бърт. — Двайсет минути. Но нямаше никаква полза.

Джим огледа земята в корала.

— Нищо няма да намериш — изръмжа Бърт. — Ти каза, че не бива да се отнасям грубо с него, и аз те послушах. — Той показа едно място край оградата. — Исках само да му сложа хакамората. Тогава ме нападна.

Фюри заподскача край оградата, захапа със зъби оглавника и разтърси гневно юздата. Мъжете видяха, че той няма да издържи дълго. Бърт отстъпи няколко крачки настрани и се втренчи в коня, изпълнен с омраза.

Джим го наблюдаваше загрижено отстрани.

Внезапно Ханк ахна от изумление:

— Гръм и мълнии, имаме посещение!

Джим и Пит се обърнаха. Покрай оградата бързаше Джоуи, цял устремен към Фюри.

— Джоуи! — не повярва на очите си Джим.

— По дяволите, самият той! — ахна Пит.

Лицето на Джоуи грееше в усмивка, когато спря на няколко крачки пред разгневения кон, отделен само от оградата.

— Фюри! — промълви той. В гласа му имаше радост и възхищение: — Фюри!

Жребецът пусна оглавника и се втренчи в момчето. Джоуи понечи да се покатери на най-долната греда на оградата, но в този миг някой го сграбчи и го разтърси здраво. Търпението на Джим се беше изчерпало.

— Стига толкова! — каза ядосано той. — Писна ми да те спасявам от копитата на побеснели коне! Нямаш ли ум в главата си? Първо заставаш пред коридора на арената, а сега искаш да те стъпче един див кон! Знаеш ли колко опасен може да бъде този разгневен мустанг?

Джоуи се сви под гневните думи, сякаш го бяха набили. Пит обаче реши, че също трябва да се намеси.

— Какво, дявол да го вземе, са ти сложили в главата вместо мозък? Мустангът да не е пуделче! — Той вдигна шапката си и се почеса по темето. — Как изобщо се озова тук?

Джоуи посочи колата.

— Пътувах с вас — промълви той смутен.

Пит сбърчи чело.

— Какво искаш да кажеш? Пътувал си с нас? Ти добре ли си?

Джоуи сведе поглед виновно.

— Бях отзад, под едно покривало.

Джим не повярва на ушите си:

— Джоуи, вярно ли е това?

Джоуи кимна.

— Ех, момче, момче! Пътник без билет! Ако бях на мястото на баща ти, щях да ти смъкна кожата от бой!

— Знам — прошепна Джоуи. — И с право.

Джим забеляза, че очите на момчето се изпълниха със сълзи и гневът му се стопи. Той приклекна пред момчето и попита по-меко:

— Защо направи това, Джоуи?

— Исках да видя Фюри.

— Но нали ти казах, че можеш по всяко време да дойдеш и видиш Фюри. Баща ти можеше да те доведе по всяко време.

— Да, господин Нютън, знам — каза Джоуи тъжно.

— Сега баща ти сигурно се е побъркал от страх. Ще отида да му позвъня. Кой ви е телефонния номер?

Джоуи размисли бързо:

— Хм, баща ми изобщо няма телефон.

— Няма ли? Много странно. Значи, Пит, някой от нас ще трябва да откара момчето обратно в града.

Пит погледна Джим изпод гъстите си вежди:

— Обзалагам се за един нов ботуш, че това ще бъда аз.

— Правилно — кимна Джим. — Тази вечер трябва да свърша много работа. — Той се обърна към Джоуи. — Хайде, момче, качвай се в колата.

— Не! — помоли момчето. — Моля, не може ли да погледам Фюри още малко!

— Добре, погледай го; но това ще е всичко, което можеш да направиш. Понеже той няма да те допусне близо до себе си.

— Може пък с мен да не е такъв — извика Джоуи. — Аз страшно обичам конете, господин Нютън.

Пит изсумтя:

— Гледай сега, Джоуи, ние също не мразим конете, но ти видя какво направи Фюри току-що с коняря на Джим.

— Но този човек изобщо не обича Фюри, той направо го мрази! — възрази Джоуи. — Видях как размахва юмрук срещу него, чух ругатните му.

Джим погледна към Бърт и Ханк, които вървяха към спалното помещение.

— Джоуи — не се стърпя той, — какво да сторим, за да те убедим, че Фюри не допуска никого до себе си? Погледни го само!

Той посочи Фюри, който отново разтърси гневно оглавника около ушите си.

Джоуи погледна разгневения кон и се усмихна.

— Леле, колко е див! — поклати той глава възхитен. — Господин Нютън, може ли да поговоря с него само една минута?

— Давай, щом толкова искаш — съгласи се Джим. — Това е правилният метод. Дивите коне първо трябва да привикнат към човешкия глас. Това обясних днес и на Бърт. Чакай, Джоуи, не се приближавай толкова до оградата!

— Да, да! — кимна Джоуи послушно.

Зад гърба му Пит посочи потъмняващото небе, колата, вратата и пътя към града. После показа стомаха си в знак, че е гладен. Джим кимна с разбиране.

— Аз ще приготвя вечерята — прошепна той. — Дай му две минути време.

Пит вдигна ръце към небето в комично отчаяние и ритна гневно един камък.

— Стегни се, човече! — каза строго Джим. — Дай му възможност!

Джоуи изобщо не забеляза какво става зад гърба му, той гледаше само Фюри.

— Фюри — шепнеше момчето нежно. — Фюри, аз съм — Джоуи.

Конят, обаче, явно не се впечатли особено. В момента той искаше само да разкъса на парчета омразния оглавник. Отметна глава назад и запрати оглавника във въздуха, за да може да го захапе по-добре със зъбите си.

Джоуи повиши малко глас:

— Фюри!

Мустангът изобщо не му обърна внимание.

— Фюри — повтори той още по-силно.

Фюри обърна глава към дребната фигурка в другия край на оградата. Спря за миг погледа си върху нея. Изпохапаната юзда висеше от муцуната му.

Джоуи се провикна нежно и гальовно:

— Здравей, добро конче, здравей!

Фюри наостри уши. Сведе глава и се втренчи в Джоуи. Ноздрите му бяха издути. Джоуи протегна напред дясната си ръка с дланта нагоре. Белите очни ябълки на Фюри се раздвижиха, Фюри се беше вторачил в ръката.

— Фюри, ела тук!

Сега Фюри гледаше Джоуи леко стреснат.

— Ела, миличък, ела тук, Фюри, не се страхувай! Моля те, аз толкова те обичам. Не виждаш ли?

Джоуи се молеше, успокояваше, ласкаеше… Бавно, съвсем бавно Фюри протегна шия към говорещото момче. Ноздрите му се издуха и потрепериха, той взе да души. Нищо не смущаваше тишината освен възбуденото му пръхтене.

— Ела, аз няма да ти сторя нищо, ела! — настояваше успокоително момчето.

Загледан в протегнатата ръка, Фюри направи крачка напред. Джим и Пит се спогледаха изненадано. Джоуи продължи към оградата. Пит протегна ръка, но Джим го спря. Усещаше, че в никакъв случай не трябва да разваля магията.

— Послушно конче, Фюри — мамеше го Джоуи. — Ела де, хайде ела!

Фюри застина — бдителен, но без напрежение, почти успокоен.

— Ела, Фюри, ела!

Фюри завъртя глава, сякаш търсеше път за бягство. Сетне отново погледна Джоуи, поколеба се за секунда и се приближи предпазливо към оградата.

Джоуи погледна Джим умолително. Джим прецени бързо положението и реши, че може да рискува. Той кимна в съгласие. С протегната ръка Джоуи направи две крачки към оградата. Конят спря и подпря глава над най-горната греда на оградата. Джоуи пое отпуснатия край на оглавника и го подръпна, Фюри го пусна и момчето го хвърли на земята. Жребецът потръпна стреснат, но изчака смело първото докосване от човешка ръка. Джоуи постави нежно длан върху меката му горна устна и я потърка гальовно. Устната потрепери, но Фюри си стоеше кротко и само процвилваше едва чуто. Двамата опитни ездачи гледаха чудото като омагьосани. Не вярваха на очите си.

Джоуи въздъхна блажено и се повдигна на пръсти.

— О, Фюри — прошепна той. — Фюри, приятелче!

Фюри отметна глава назад и изцвили по-смело. Сетне затанцува бавно към центъра на корала.

Пит извика „ура“ и се ухили.

— Момче, не бях виждал такова чудо! — провикна се той.

Джим се приближи до Джоуи. Момчето се обърна. Сълзи се стичаха по страните му, но очите му сияеха от радост и блаженство.