Елоиза Джеймс
Седем минути в рая (23)

Глава 23

Вечерта на същия ден

Уорд губеше търпение.

След като се върнаха от селото, Отис се появи при тях с нов вариант на своя капан за мишки. Уорд възнамеряваше след демонстрацията да примами Юджиния на горния етаж, но Лизи пое инициативата и след като му хвърли засмян поглед през рамо, Юджиния изчезна в детската стая, откъдето се появи чак когато децата вече бяха в леглото, а Гамуотър оповести, че вечерята е сервирана.

До момента вечерята беше съвсем приятна, но ако трябваше още една секунда да гледа как Юджиния простенва от удоволствие при вкуса на gateau au chocolate^[1], навярно щеше да свърши в панталона си като някой четиринайсетгодишен хлапак.

Искаше Юджиния и тя го искаше. Предполагаше, че трябва да я обсипе с комплименти, да я примами на горния етаж, да започне да я целува и да не спира, преди да е загубила способността да мисли трезво. Но това не му се струваше правилно. Не съответстваше на начина, по който разговаряха — прямо и откровено, както с никоя друга.

Реши да мине към въпроса.

— Юджиния, смяташ ли да спиш с мен тази вечер?

Тя се засмя. Очите й играеха. Този смях го накара да изпита същото, което тя изпитваше от шоколада — премина като трепет през тялото му и го накара да се чувства като див и неопитен младок.

Той остави чашата с вино, стана и се премести от нейната страна на масата. Тя вдигна глава. В очите й блестяха развеселеност и интелигентност.

— Обмислям го.

Той приклекна до нея и смехът замря на устните й.

— Как мога да те убедя? Уморих се да говоря за несъществени неща.

— Сладкишът, сър, никога не е несъществен — отвърна весело тя.

— Моля те.

Очите им се срещнаха.

— Да — отговори тя. — Да, ще го сторя, Уорд.

Ръката му се плъзна зад главата й и той я привлече към себе си — не грубо, но ако не опиташе вкуса й, ако не я направеше своя, ако не я обладаеше съвсем скоро, щеше да се пръсне.

Устата й се разтвори под неговата и по крайниците му се разля усещането, че точно така трябва да бъде. Дръпна я от стола в ръцете си, без да спира да я целува, и се изправи.

— Може ли по-късно да ти дам още торта, ако обещая да те задоволя преди това?

— Ако пак ще ми предложиш само седем минути — отговори тя и го стрелна с дяволит поглед изпод мигли, — предпочитам да си доям десерта.

Увереността й я караше да сияе, сякаш самата тя гореше.

— И седем часа няма да ми стигнат — увери я той с хриплив глас и я изправи на крака.

Усмивката й стана по-широка.

Честно казано, за съжаление Юджиния имаше съвсем малко спомени за брачните удоволствия. След смъртта на Андрю спомените станаха толкова болезнени, че тя започна да ги отблъсква. С времето те се замъглиха, натежали от носталгия.

Но това удоволствие, това диво блаженство, което разпалваше у нея Уорд?

Не смяташе да го забравя. Никога.

Тази вечер щеше да преспи с един як, удивително привлекателен мъж по една-единствена причина: защото го желаеше. Защото я караше да се смее, а сърцето й — да препуска лудо.

Не от любов или дълг, а заради удоволствието.

— Бих желала да ми покажеш спалнята си — каза тя и замаяна си помисли, че звучи като дамите на нощта. Може би като някоя куртизанка, която се обръща към крал.

Оказа се, че спалнята на Уорд е огромна, с грамадно легло със завеси със златни ръбове, разположено в центъра на стаята като кораб за приятни пътувания.

Юджиния спря изненадана.

— Вървеше с къщата — обясни Уорд.

Тя се обърна да изрече някаква шега, но той беше свалил жакета си и го бе метнал на един стол. Сега вадеше ризата от панталона си.

Кой се интересуваше колко претенциозно е обзавеждането му? Без жакет раменете на Уорд бяха още по-широки, а мускулите потръпваха под тънката му ленена риза.

Юджиния тръгна към него. Усещаше се нестабилна, сякаш бе изпила почти цяла бутилка вино. Той се бе обърнал към полицата над камината, за да запали един свещник, затова тя плъзна ръце по раменете му.

Дори това леко докосване накара бедрата й да се стегнат от желание. Тя потърка буза в гърба му, доволна, че той не я вижда. Чувстваше се уязвима и изложена на показ, сякаш желанието бе изписано на лицето й, като книга, която той можеше да прочете.

— Обичам миризмата ти — прошепна тя и го целуна по врата. Беше могъщ, като всичко у него — врат на мъж, който не прекарва дните си в сладкарници.

Той се обърна в прегръдката й.

— Юджиния Сноу — промълви тихо и хрипливо, — може ли да ти съблека роклята?

— Може… след като си съблечеш ризата.

В началото на брака им Андрю трябваше да я придумва, за да се съблече. Дори след три месеца от сватбата тя все още се приготвяше за лягане в собствената си спалня, преди да го приеме в леглото си.

Това беше спомен за една различна жена.

Без да каже нито дума, без да откъсва поглед от нейния, Уорд смъкна ризата си. Юджиния рязко си пое дъх. Кожата му беше златна, опъната над силни мускули. Зърната му бяха като плоски монети, заобиколени от едва забележими косми, които водеха надолу, към набразден от хоризонтални ръбове корем.

— Откъде са ти? — попита тя, протегна ръка и докосна мускулите.

— От езда — отговори Уорд, пристъпи още по-близо и покри ръцете й със своите, така че дланите й се притиснаха към корема му. После посегна зад гърба й и започна да разкопчава сръчно роклята й.

Юджиния разпери пръстите си, удиви се колко бяла изглежда кожата й върху неговата. Плъзна ръце на кръста му и не усети и грам излишна мекота. Цялото му тяло излъчваше овладяна сила.

Най-после роклята й се разхлаби, той я отвори и я дръпна надолу. Юджиния вдигна ръце към корсажа си и направи крачка назад, преди да позволи роклята да се плъзне по нея.

Уорд прошепна нещо — проклятие или молитва. Тя отново остави роклята да се плъзне надолу, докато накрая едва покриваше зърната й.

— Юджиния.

Очите му бяха почернели от желание.

— Да?

Корсетът й си вършеше работата — придържаше гърдите й така, че да предизвикват най-силно възхищение.

Тя направи още една крачка назад и почувства топлината на огъня. Една кралска куртизанка би превърнала събличането в представление. Юджиния плъзна ръцете си още по-надолу и оголи гръдта си. Алените панделки, които украсяваха корсета й, спряха под долната извивка на гърдите й.

— Нямаш ли риза? — попита дрезгаво Уорд.

— Ризата ще развали линията на роклята — обясни Юджиния, обърна се и хвърли поглед през рамо. — Виждаш ли колко гладко прилепва роклята към хълбоците ми?

Прие стона му като съгласие.

— Ако я пусна, ще падне веднага — добави тя и се обърна така рязко, че полите й се издуха около глезените.

Уорд отново простена.

— Първо ти — прошепна тя.

Уорд отвори панталона си и членът му изскочи през процепа, дебел и дълъг, подскачащ под корема му, сякаш имаше своя воля.

— Нямаш ли бельо? — попита тя като ехо на неговия въпрос за ризата.

Той поклати глава.

— Защото ще развали линията на панталона ти? — пошегува се тя.

— Когато бях в затвора, гащите ми се напълниха с бълхи. Изхвърлих ги и оттогава не съм използвал точно тази част от облеклото.

Той хвана мъжеството си с едрата си ръка и бавно го погали. Гледката накара сърцето на Юджиния да забие по-бързо. Очите й се спуснаха надолу. Краката му бяха… ами, само от един поглед устата й пресъхна. Изглеждаха изваяни от топъл мрамор, като на старогръцки атлет, застанал с копие в ръка.

Той спря точно пред нея и ръцете му обхванаха хълбоците й. Сякаш по някакъв начин знаеше от какво ще й се замае главата, десният му крак се плъзна между нейните и той я привлече напред, притискайки мекотата й към бедрото си.

За свое смайване Юджиния се задъха.

— Това е.

Бедрото му притискаше копринения плат към най-интимните й части.

— Пусни си роклята, Юджиния — каза той в ухото й.

Тя чу нареждането му през заслепяваща светкавица от усещания, възпламенени от допира му, мириса му, езика му върху ухото й.

Дори не беше осъзнала, че пръстите й са още стиснати. Погледна към него замаяна, а той отвори пръстите й, дръпна роклята и я остави да се свлече на пода.

Отново притисна бедрото си между краката й, този път без защитата на коприната. Юджиния простена.

— Харесва ти — изръмжа Уорд.

Юджиния не можеше да продума, затова кимна. Кръвта бушуваше във вените й.

Той я притисна отново, по-силно.

— Искаш ли още?

В отговор тя се наведе напред и го близна с език в основата на врата.

Уорд простена.

Кракът му ненадейно се изпъна и я прикова към него. Устата му грубо разтвори нейната, овладя я без предупреждение или извинение.

Юджиния плъзна ръце на врата му, наклони глава и му даде всичко. Обожаваше начина, по който той разкъсваше устата й, дълбокото нахлуване на езика му, от което краката й се разтрепериха, а дъхът й излизаше накъсан, трескав.

Той откъсна уста от нейната и погледна надолу. От устните му се изтръгна проклятие.

Корсетът на Юджиния се беше смъкнал на кръста й. Сега бе само по бледорозови чорапи, придържани от жартиери с червени панделки. И любимите й обувки с токчета.

Юджиния сведе поглед и зърна бледа кожа, извивки и червените кичурчета, които покриваха интимните й части.

— Нямам думи да те опиша — промълви Уорд задавено. — Толкова си красива, Юджиния. Като Венера и Диана, събрани в една жена. Никой мъж не може да те види, без да падне на колене и да започне да те умолява.

— За какво да ме умолява? — попита Юджиния, изпълнена с болезнено желание.

— За това — отговори Уорд и падна на колене.

Изненадана, Юджиния погледна надолу. Нима щеше да?!… Андрю го беше правил… но чак месеци след сватбата им, под завивките, при това само няколко пъти.

— О, боже! — прошепна тя, когато Уорд раздели краката й и топлият му език пробяга по нежната плът от вътрешната страна на бедрото й.

Тя затаи дъх.

Когато езикът му отново я докосна, от гърлото й се изтръгна сподавен вик, а коленете й се разтрепериха така, че тя политна към стола зад нея. Ръцете на Уорд стиснаха бедрата й, задържаха я, докато ближеше и я измъчваше, и събуждаше тръпки на блаженство, които минаваха през тялото й.

Съзнанието на Юджиния се люшкаше от едно към друго, от непоносимо силните вълни на чисто удоволствие, които я разтърсваха, до гледката на мускулестите му бедра, които потръпваха пред нея, от разрошените му кестеняви къдрици до учестеното дишане, което се изтръгваше от гърдите му.

Още една деликатна, криволичеща ласка на езика му, и този път Юджиния падна на колене.

— И аз искам да те докосна — прошепна тя.

— Не тук.

Уорд се наведе напред, взе я на ръце и се изправи с едно-единствено плавно движение.

Юджиния обсипа раменете му с целувки. Обожаваше начина, по който потръпваха, докато той я носеше през стаята към огромното легло, сякаш бе лека като разбит белтък.

Сърцето й туптеше оглушително, а тялото й пулсираше от възбуда. Същевременно обаче не можеше да потисне широката си усмивка. Трябваше ли да усеща този смях, който бълбукаше в гърдите й, дори когато по сгъвката на едното й коляно потече капка пот?

Уорд я положи на леглото, наведе се над нея и подпря ръце от двете й страни.

— Виждам, че си пияна.

— Не съм изпила дори една пълна чаша — прошепна тя, изви се нагоре и го целуна по брадичката, като в същото време изрита обувките си.

— Пияна от това — каза той, взе ръката й и я обви около члена си. Пръстите му се сключиха над нейните.

Юджиния почувства как очите й се разширяват. Бяха минали толкова години… беше забравила какво е на допир мъжкото тяло. Копринено, гладко и твърдо като камък. Извънредно живо, пулсиращо в ръката й.

Тя го стисна по-силно. Уорд изръмжа, размърда се на леглото и се притисна към ръката й.

— Бях забравила — прошепна тя.

Той се отдръпна и ръката й се плъзна надолу.

— Не говори за съпруга си! — заповяда той. — Не и в тази спалня, Юджиния.

— Не говорех конкретно за него.

В очите му проблесна изненада, докато смъкваше чорапите по краката й. После ги захвърли настрана.

— Не, не съм спала с друг.

Тя изпъна ръце над главата си. Гърдите й подскочиха и привлякоха вниманието му, точно каквото беше намерението й.

— Ти ме целуна там отдолу, преди да докоснеш гърдите ми — каза тя.

На лицето му се изписа изражение, от което по тялото й преминаха вълнички на удоволствие. Тъй като краката му бяха обхванали нейните, Юджиния разтвори леко своите — колкото да се отърка в бедрата му.

Ъгълчетата на устните му се извиха в широка усмивка и той отново се наведе над нея.

— Твоето желание е заповед за мен. Но най-напред.

Едната му ръка се плъзна странично по тялото й, спря за секунда да сграбчи хълбока й и го стисна собственически.

— Обожавам тази извивка.

После ръката му се плъзна надолу, към влажната топлина между краката й. Юджиния изпищя и започна да се гърчи и извива срещу широкия груб пръст, който я галеше. Струваше й се, че през тялото й преминават малки пламъци, така изгарящи, че би трябвало да са видими във въздуха.

— Нали ще ми кажеш от какво имаш нужда?

Гласът му идваше дълбоко от гърдите му. Заповядваше й.

— Да! — изохка тя. Дишаше учестено и накъсано.

Той задържа ръката си там, но наведе глава над дясната й гърда. Тя замръзна и зачака… зачака.

— Юджиния.

— Моля те!

Цялата трепереше.

— Искам… бих искала да те докосна.

На устните му трепна усмивка.

— Когато пожелаеш.

— Защо си толкова по-голям от другите мъже? — попита тя и ръцете й се плъзнаха по раменете му.

— На теб май ти харесва.

— Не е там въпросът. Не изглеждаш като преподавател в „Оксфорд“.

— След като ме хвърлиха в затвора, нямаше какво да правя. Започнах да планирам бягството си в мига, в който заключиха вратата зад мен, разбира се, но все пак ми отне няколко седмици. Прекарах това време възможно най-продуктивно. Установих, че обичам физическото усилие.

После направи нещо с пръстите си и от горещината, която потече по тялото й, по челото й изби пот.

— Харесва ти, нали? — попита шепнешком Уорд. Юджиния дори не можеше да отговори, защото той отпусна тялото си върху нейното и най-накрая долепи уста до гърдата й.

Андрю… не, нямаше да мисли за Андрю!

Мъжете обичаха гърдите й.

Уорд обичаше гърдите й.

Ръцете му обхваната тежката мека плът, докато устата му се движеше от едната гърда към другата, сякаш имаше пред себе си два подаръка, на които бе решен да се наслади едновременно. Езикът му улови зърното й, накара я да простене, да изпищи и да започне да се извива под него.

— Уорд! — извика тя. Бе успяла да повдигне едното си коляно, но другото бе приковано под тялото му. А искаше…

Той погледна надолу към нея и на лицето й се разля радостна усмивка. От години не се бе забавлявала така.

— Пияна си — каза той с очевидно удовлетворение, наведе се и потърка нос в нейния. После плъзна език в устата й.

Беше странно еротично да установи, че вкусът му леко ухае на нея.

— Още? — попита той и вдигна глава. Очите му бяха с тежки клепачи, чувствени по начин, който я накара отново да се извие нетърпеливо под него.

— Ти искаш ли го? — изохка тя.

— Искам всичко. Искам да усетя твоя и моя вкус, смесени.

Той размърда хълбоците си и голямата главичка на члена му се плъзна над мокрия отвор на Юджиния.

— Кажи ми — нареди й той. Едната му ръка обхвана собственически гърдата й. Думите му бяха приглушени, защото я смучеше усилено.

— О! Моля те! — провикна се Юджиния, обезумяла от отчаяние. — Моля те, ела в мен!

— Един момент — каза той и посегна към малката масичка до леглото.

— Какво е това? — попита Юджиния и се облегна на лакът.

— Предпазен мехур — отговори той. — За предотвратяване на бременност.

— Няма нужда — отговори Юджиния. — За зачеването на дете са необходими много време и усилия. Бях омъжена месеци наред.

— Баща ми ме научи на обратното — каза Уорд, без да си даде труда да затвори чекмеджето. — Очевидно аз съм резултат от една-единствена среща.

Той държеше нещо, което приличаше на смачкана обвивка на наденичка с нелепа панделка, зашита в единия край.

— Държиш го тук… в нощната си масичка? — промълви Юджиния и леко й прилоша, когато осъзна, че навярно е една от няколко, ако не и от много жени, които са посещавали това легло и са слушали дрезгавите заповеди на Уорд.

Той си нахлузваше нещото, но вдигна глава и й се ухили.

— Да не си представяш, че имам цял харем?

Тя смръщи вежди и измърмори:

— Не точно. — Погледна го какво прави. — Изглежда много неудобно.

— Иначе може да заченеш. Предназначението му е очевидно.

Тя събра краката си на една страна и седна в леглото.

— По време на брака си така и не заченах. Но предполагам, че има риск. Може би трябва да премислим…

Започна да се плъзга към ръба на леглото, но спря с писък, защото Уорд я сграбчи за китката. След секунда лежеше по гръб под него и голямата му ръка стискаше нейните над главата й.

— Ако съм променила решението си, няма да ме принудиш — каза Юджиния, като вдигна поглед към него. Тя може и да не искаше, но тялото й — определено. То трепереше, копнееше за допира му.

Трябваше да събере цялата си воля, за да не се извие отново към него и да го умолява.

— Какво има? — Гласът му беше мрачен, неумолим, а очите му се взираха в нейните така дълбоко, та й се струваше, че могат да проникнат до дъното на душата й.

Може би.

Не.

Трябваше да запази самоуважението си, а ако допуснеше това нещо в себе си, щеше да се почувства мръсна. Омърсена.

— Разбирам, че водиш съвсем различен живот от мен — подхвана тя, опитвайки се да му обясни по възможно най-неосъдителен начин. — Съвсем не искам да намекна, че защото имаш този… този предмет, това означава, че си нравствено пропаднал.

За миг той просто впери поглед в нея, после отметна глава назад и гръмко се разсмя.

— Нравствено пропаднал?

Юджиния се намръщи.

— Опитвам се да проявя тактичност.

— Просто бъди честна — предложи той.

— Не искам това мехуресто нещо в себе си.

Очите му се стрелнаха към въпросния предмет.

— Не го харесваш ли?

— Никога не бях виждала такова.

— И?

— Предпочитам да не го усещам.

— Защо? Обещавам да ти доставя удоволствие дори с него.

Той се размърда. Членът му се търкаше в нея и против волята й коленете й се разделиха и тя рязко си пое дъх. Но посегна надолу и го отблъсна.

— Не ме докосвай с това нещо!

Тези думи предизвикаха проблясък на разочарование, каквото не бе виждала в очите му досега. Той застана на колене, обкрачил бедрата й, и каза:

— Юджиния, трябва да те помоля да ми обясниш какво имаш предвид.

— Предполагам, че имам повече скрупули от другите! — промълви тя отчаяно.

— Не те познавам достатъчно добре, за да преценя.

— Не искам това нещо в себе си, след като е било в други жени! — избухна тя. — Предполагам, че си го измил, но не ме интересува. Извинявам се, ако ме мислиш за прекалено придирчива.

За миг Уорд впери поглед в нея, после мълчаливо бръкна в малкото чекмедже до леглото, което още беше отворено. Извади оттам цяла шепа предпазни мехури и ги пусна да паднат върху леглото.

Те се посипаха по гърдите и корема на Юджиния, тънки и хлъзгави, с панделки в най-различни цветове.

— Никога не ги използвам повторно — каза той. — И което е по-важно, друга жена не е била точно в това легло — всъщност в леглото ми — от почти две години.

— О! — простена Юджиния. — Така… радвам се да чуя, че се използват само по веднъж. Но защо си живял във въздържание?

Започна мислено да прехвърля причините, поради които един здрав млад мъж би избягвал представителките на другия пол. Нито една от тях не изглеждаше подходяща. Стомахът й се сви.

Уорд я погледна и избухна в гръмогласен смях.

— Не, не съм бил болен. Винаги ли си така недоверчива?

Тя наклони глава. Задоволството се разля по тялото й като топъл мед. Той не беше болен.

— Заради „Сноу“ е. Уверявам те, ръководенето на агенция би излекувало всекиго от оптимизъм.

— Колкото и отскоро да познавам Отис и Лизи, те разбирам — каза Уорд и й се усмихна със съчувствие. — Бях сгоден за Миа цяла година, а преди това я ухажвах месеци наред. Годежът свърши, когато ме хвърлиха в затвора, а малко след това брат ми и сестра ми изникнаха на прага ми.

Юджиния прокара ръка по бузата му.

— Имал си тежка година.

— Меко казано — измърмори той, легна до нея и обърна глава. В очите му блестеше греховно пламъче. — Не смяташ ли, че е крайно време някой да ми помогне да се почувствам по-добре?

Уорд не можеше да си поеме въздух. До него Юджиния седна в леглото, при което мехурите се разпиляха във всички посоки, а после застана на четири крака и пропълзя отгоре му. Косата й се спусна като завеса върху лицето му.

— Пусто да остане! — промълви Уорд дрезгаво. — Ти си най-прекрасната жена, която съм виждал.

Юджиния му се усмихна и запълзя надолу.

В мига, в който допря езика си до члена му, Уорд нададе стон, който премина като тръпка през тялото му.

Струваше му се, че сънува. Рубиненочервени устни, коса, която падаше като вълни от коприна по краката му, и полузатворените очи на Юджиния, която очевидно се наслаждаваше на това, което правеше.

— Стига! — изрече хрипливо той. Трябваше да влезе в нея, да притежава това закръглено чувствено тяло.

Миг по-късно вече я бе проснал по гръб. От устните й се изтръгна изненадан смях. Той започна да я целува жадно. Езикът му нахлуваше в устата й, а ръката му сграбчи един от предпазните мехури, разпръснати по леглото.

— Един момент. Не този! — спря го тя през смях.

Цяла нощ ли щеше да се смее? Сигурно.

— Исках синя панделка.

Уорд се снабдяваше с предпазните средства от най-добрия доставчик на Бонд Стрийт. Бяха безбожно скъпи и обещаваха да доставят удоволствие на дамите, макар че според него производителите нямаха предвид цвета на панделката, когато обещаваха удовлетворение.

Той се наведе и облиза розовото зърно на Юджиния, привлече го дълбоко в топлата си уста. Тя се устреми към него.

— Уорд!

— Ще ти го дам — прошепна той. Проклятие, искаше да оближе и засмуче всеки сантиметър от тази прекрасна кожа.

Той проникна в копринените й, блестящи от влага гънки и бавно вкара в нея набъбналия си член. Беше толкова тясна. Никога не бе срещал по-тясна жена. Беше толкова хубаво, че раменете му се обляха в пот.

Юджиния се извиваше със здраво стиснати очи, опитваше се да му помогне. Той хвана крака й и го повдигна. Това му позволи да се плъзне малко по-навътре. Той изсумтя.

— Погледни ме — прошепна.

От устните на Юджиния се изтръгна нов стон. Трябваше да види очите й. Ако я болеше…

Може би беше прекалено голям. Или тя беше прекалено тясна.

Или може би беше луд, защото всеки път щом погледнеше надолу, гледката как набъбналият му член влиза в нея го караше да потрепери от нуждата да тласне още.

Бързо и силно.

— Юджиния — изхриптя той. — Отвори очи.

Очите й се отвориха, замъглени от удоволствие, и го погледнаха с нещо като възмущение.

— Извини ме — каза тя със стон и се изви. — Опитвам се да направя място там, където няма такова.

В очите й нямаше агония. Може би лек дискомфорт. Определено нужда.

Главата му се люшна напред, толкова, колкото да я целуне. Той задържа бедрата си неподвижни. Бутна крака й по-високо, тя най-накрая разбра, обви крака на кръста му и простена:

— Уорд!

Той обаче искаше това да продължи, да бъде бавно, за да й е хубаво, защото, проклятие, проникнеше ли веднъж докрай, нямаше да може да се спре.

— Имаш ли нужда от още? — попита дрезгаво той. — Ще ти дам още.

Отново наведе глава и гризна устната й.

— Трябва да ми кажеш от какво имаш нужда.

Очите на Юджиния отново се отвориха.

— Ще си взема това, от което имам нужда! — извика тя задъхана и преди да може да я спре, се изви нагоре и пое още няколко сантиметра от дължината му.

Никога не си бе представял, че любенето може да има и такава страна. По-страстна, по-забавна, по-нежна. По-добра във всяко отношение. Той остана неподвижен, наслади се на червенината, която изби по скулите на Юджиния, и на начина, по който хапеше долната си устна.

— Още?

— Да, проклет негодник такъв! Имам нужда от теб. Целия. Веднага.

В очите й нямаше болка — само възмущение и желание.

Уорд простена, тласна и се озова в най-горещото и тясно място, в което бе прониквал някога. Когато и да било. Без изключения.

Очите на Юджиния рязко се отвориха и от устните й се изтръгна вик.

Той замръзна.

— Направи го пак! — заповяда тя и пръстите й стиснаха раменете му.

Той го направи пак. И пак.

Ритъмът му беше бърз. Беше се подпрял на лакти и от тялото му капеше пот. Бореше се да се овладее, усещаше опасността удоволствието всеки момент да стигне върха си.

Под него Юджиния се извиваше и от устата й излизаха накъсани думи. Ноктите й се забиваха в гърба му.

Той се стегна, готов да й даде всичко.

Точно в най-върховния момент тя прошепна, безкрайно изненадана:

— Не мога да се сдържам повече, Уорд.

— За бога! — простена той. — Недей!

Тя нададе дрезгав стон и го стисна с ръце, с крака, с вагината си. Всяка част от нея беше тясна, топла и го стискаше.

— Уорд! — провикна се тя и конвулсиите разтърсиха и двамата, сякаш бяха едно.

Без да спира тласъците, Уорд си позволи да свърши. По краката му се разля горещина, която се плисна по гръбнака му и го накара да ослепее за всичко друго, освен за удоволствието, което бушуваше в тялото му.

Юджиния се отпусна върху него, обляна в пот, и се помъчи да си поеме дъх.

— Как те наричаха като дете? — попита той. Гласът му беше хриплив и натежал от задоволство.

— Юджиния. А теб?

— Теди. Нямаше ли галено име? Никой ли не те е смятал за ангелче или за пате?

— Никой. Не обичам такива имена. Боя се, че съм точно противоположното на ангел, и винаги съм била.

— Така ли? — попита той и размърда вежди в чудесна демонстрация на престорена изненада. — Ти, Юджиния Сноу, спасителката на непослушните деца в цяла Англия, не си ангел?

— Всъщност спасявам родителите им. Сигурна съм, че много деца от все сърце желаят „Сноу“ да фалира и ги освободи от гувернантката им.

— Вярно, че почти всички деца предпочитат да правят пай от кал, а не торта — измърмори Уорд и бавно прокара ръка по гърба й и по извивката на хълбоците й.

Юджиния започваше да стига до приятния извод, че хвалбите му не са били просто перчене — той май наистина беше издръжлив като осемнайсетгодишен, когато ставаше дума за повторение.

Той вдигна глава и я целуна по устните.

— Ти си най-великолепната и вълнуваща жена, която съм срещал.

Още една целувка, сега по носа.

— Определено най-красивата.

Целувка по едното око, после по другото.

— Най-добрата любовница, която съм имал. През целия си живот.

— Благодаря — каза тихо тя и на свой ред го целуна.

— Нощта още не е свършила — каза Уорд, отпусна се назад и преплете пръсти под главата си. Което излагаше на показ всички мускули по ръцете му.

— Трябва да се върна в стаята си — каза тя, без да помръдва. — Боя се, че някое от децата няма да може да заспи и ще дойде при теб.

— Заключил съм вратата.

— Все пак… ако почукат?

— Какво ако почукат? — попита той, обърна се на хълбок и подпря глава на ръката си.

— Уорд! Не можеш да позволиш брат ти и сестра ти да разберат, че… че сме любовници!

— Нямам намерение да казвам на никого. Ако някой от тях почука, ще отида в библиотеката, а ти можеш да останеш тук. Харесва ми мисълта да спиш в леглото ми.

Тя му се усмихна със съжаление. Рационалната мисъл започваше да се прокрадва обратно в съзнанието й. Колко дълго траеха affaires! Навярно не повече от ден, когато в къщата имаше деца.

Той прочете мислите й.

— Не — каза. — Още не. Още те искам и ти ме искаш.

Това не можеше да се отрече. Но.

Изражението му се промени. Той се надвеси над нея и я погледна сериозно.

— Юджиния Сноу.

— Да?

Очевидно по душа беше лека жена, защото единственото, което наистина искаше, беше да го придърпа в най-подходящата позиция, за да започнат отново.

— Искам да прекараш нощта с мен.

— Не е редно — каза тя.

Какво означаваше това — че иска просто да спят? Тялото му като че ли…

На устните му трепна усмивка.

— Не ме интересува. А теб?

Тя се опита да помисли по въпроса. Не беше забелязала колко са дълги миглите му. Бяха топло кафяви на цвят, златистите им връхчета докосваха бузите му.

— Да, интересува ме. Още като дете реших, че където и да отида, ще съм най-благовъзпитаната.

Погледът му се смекчи.

— Боя се, че ще трябва да се откажеш от тези планове, ангелче.

— Ще започна да те наричам Теди! — предупреди го тя.

— Ако останеш две седмици — само половин месец, — ще ти позволя да играеш ролята на „най-благовъзпитаната“ всеки ден. За известно време.

Юджиния се засмя.

— За какво говориш?

— За благоприличието — отговори той и я целуна по скулата. — То е само преструвка, нали?

— Какво искаш да кажеш?

Най-накрая той отпусна слабините си между краката й и Юджиния изстена тихо. Ръцете й се плъзнаха на раменете му.

— Спомни си за нощното гърне на херцога. — Но преди тя да успее да извика този спомен в паметта си, той я целуна толкова жадно, че пръстите й се свиха в косата му. Целуваха се дълго във властта на похот и удовлетворение.

— За нощното гърне ли си мислеше? — попита Уорд с дрезгав глас и се отдръпна.

— Какво? — попита шепнешком Юджиния и прокара език по великолепната извивка на долната му устна.

— Всички го използват.

Сега отново се бе надигнал на лакът и така едната му ръка беше свободна да милва гърдата й. Юджиния се опитваше да разбере за какво говори.

— За стъпалото на каретата ти ли говорим? — попита тя.

— Благоприличието е само глупава игра — отсече Уорд.

— Всички тези дами, които седят в салоните и се преструват, че не се потят, не уринират и не изпускат газове. Само се преструват.

Юджиния завъртя очи.

— Какво се опитваш да кажеш?

Тя не откъсваше поглед от него, но ръката й се прокрадна по тялото му, погали стегнатия му корем и мина още по-надолу.

— Никога ли не си била на вечеря, при която нощното гърне е сложено зад параван в ъгъла?

— Уви, да — измърмори Юджиния и се премести по-близо до него в неспокоен прилив на енергия, която се дължеше изцяло на коравия член, който пулсираше до корема й.

— Бях може би на петнайсет, когато за първи път ме накараха да се присъединя към възрастните за вечеря — каза Уорд. — Помня как една дама — ще ти спестя името й — изчезна зад този параван и какви изключителни звуци се разнесоха след това.

Юджиния изсумтя и притисна лице към рамото му.

— Звучеше като водопад — продължи Уорд. — Но всички гости си седяха, поддържаха глупав разговор и се преструваха, че не чуват нищо. Точно в този миг реших, че не се интересувам от висшето общество. Всъщност от никакво общество.

— Затова ли никога не ходиш по балове?

— Именно — потвърди той и гризна долната й устна. — Искам да кажа, че няма защо да се тревожиш за благоприличието, Юджиния. Остани с мен — и той се претърколи отгоре й. — Тялото ми е на твоите услуги.

Тя се засмя изненадано.

— Вземи ме — продължи той по-тихо. — Твой съм. Никой няма да разбере. Всички мислят, че ти великодушно си отседнала при мен, докато намерим нова гувернантка. Госпожица Лойд-Фантил ме увери, че ще изпрати някоя при първа възможност.

— О, Сузан! — измърмори Юджиния малко раздразнено. — Тя мисли…

— Харесвам я — прекъсна я Уорд. — Дай ми две седмици.

Той я целуна по устните.

— Датата на делото наближава застрашително бързо. Трябва да ми помогнеш да подготвя децата. Ами ако ги призоват пред Камарата на лордовете?

— Не ми се струва вероятно — каза Юджиния и се замисли. — Но ще е добре да ги подготвим за тази възможност, колкото и да е незначителна.

— Адвокатите ми казват, че може да питат Отис, по-конкретно, за желанията на баща му.

В ума на Юджиния се възцари абсолютен хаос, защото Уорд се бе плъзнал надолу — само малко, колкото да целуне гърдата й.

Защо да не остане? Никой не знаеше, че е тук. „И никого няма да го е грижа“ — подкани я съзнанието й. Тя беше вдовица.

Докато се извиваше под ласките му, се чувстваше жива.

— Ще си помисля — каза тя задъхано. — Обещавам да…

Уорд не бе очаквал логичните основания да свършат работа.

Не му трябваше логика. Гърдата на Юджиния беше пищна и съвършено кръгла, зърното — малка зряла черешка. Започна да я целува, докато краката й зашаваха неуморно под него, а ръцете й се плъзнаха по раменете и гърба му, все по-надолу.

После се премести нагоре и с жаден стон завладя устата й. Тя ухаеше на жена и на желание и на всичко хубаво в този живот. Той плъзна едната си ръка около тънкия й кръст и я привлече плътно към себе си. Обожаваше начина, по който извивките й се наместиха във вдлъбнатините на тялото му.

Двамата бяха създадени един за друг. Като Адам и Ева.

Той си пое дъх на пресекулки и се претърколи обратно, като я дръпна със себе си, за да прокара ръце по копринената кожа на гърба й, по хълбоците й, а после и навътре.

— Искам те — каза той в ухото й. Ръката му мина между краката й.

Пръстите му се плъзнаха през влажните гънки и въздухът излезе от дробовете на Юджиния като задавено стенание.

Уорд посегна и грабна един предпазен мехур, този път с розова панделка. Юджиния се плъзна назад и зачака. Зъбите й се забиха в пълната й долна устна толкова силно, че оставиха отпечатък.

— Искам първо да опитам вкуса ти — каза той, докато завързваше панделката.

— Не! — изрече тя със сподавен глас. — Сега, Уорд, сега!

— Или какво?

Тя поклати глава и мъглата на желанието в очите й се разсея.

— Или ще плъзна коляно към средната част на тялото ти.

— Остани две седмици! — заповяда той.

— Не бива — измърмори тя.

Уорд я дръпна отгоре си и започна да я докосва на точните места.

— Да, бива.

Очите й рязко се отвориха.

— Ти да не се опитваш да ме изнудваш?

Звучеше скандализирана, а бузите й порозовяха. Уорд не можа да сдържи смеха си.

— Ще подейства ли?

— Не!

— Умолявам те. Виждаш ли…? Умолявам те.

Той я обърна по гръб, разтвори краката й и се плъзна надолу, докато главата му се приближи до най-розовата, най-сладката част от тялото й.

В мига, в който я близна, от устните й се изтръгна стон. Уорд се усмихна и продължи да я гали, докато краката й се разтрепериха.

После се плъзна нагоре, намести се точно където трябваше. Нахлу в нея с цялата си страст. Смътно съзнаваше, че никога не се е любил с такава дива, остра съсредоточеност. Хълбоците му се движеха в ритъм с лудото биене на сърцето му.

Запази самообладание само колкото да забележи как скимти Юджиния. Ръцете й го придърпаха по-близо. Тя извика името му, повтори го, не спря, докато накрая целият свят бе погълнат от писъка й.

Беше страстна като него, дива. Дереше гърба му, тялото й се гърчеше от удоволствие. Той се наслаждаваше на всяка секунда. После я сложи отгоре си и я загледа как се подпира, как намира ритъма си, как поглежда надолу към него и се усмихва.

После започна да го язди и не спря, преди тялото й отново да се загърчи и да го подтиква да загуби самоконтрол. От гърдите му се изтръгна дрезгав вик и той й се отдаде изцяло.

— Две седмици — каза той едва чуто.

Юджиния се обърна, погледна го и сочните й устни леко се извиха. Опита се да отговори, прокашля се и опита пак.

— Прекалено съм уморена, за да си тръгна веднага — прошепна тя.

— Прелестна си — прошепна той в отговор и прокара палец по долната й устна.

Тя се усмихна, очите й бяха изпълнени с наслада.

— И ти ми допадаш.

После заспаха, сгушени един до друг като кутрета. Или като влюбени.