Елоиза Джеймс
Афера по Коледа (9)

Глава 8

Морнинг пост (продължение)

Щом душата на всяка херцогиня в Лондон е изложена на опасност… нека не пренебрегваме душите на августейшите партньори на тези херцогини, херцозите. При все че клюкарските колонки гърмят с истории за пиянство и изневери, тук-таме се среща по някой рядък представител на този вид, например херцог Боумонт, който прави чест на високия си ранг. Ние обаче получихме достоверни сведения, че дори този уважаван политик е проявявал злощастен интерес към една млада дама, госпожица Т. Няма да споделим името й, защото се надяваме, че тази информация е чиста лудост.

Той я прекъсна:

— Навремето ме наричаше Елайджа, когато бяхме насаме. Увеселението свърши; няма нужда да се обръщаш към мен с „Боумонт“.

Джема почти съжали съпруга си, макар че беше немислимо да изпитва подобно чувство към него. Той обаче изглеждаше толкова объркан — и глупав, по типично мъжки начин.

— Върнах се в Лондон заради теб, Елайджа — промълви тя и се поколеба. Как да изрече невъобразимото?

— Защото сърцето ми може би е започнало да отказва — довърши той вместо нея и между веждите му се появи бръчка.

— И аз остарявам — каза Джема в опит да го накара да се усмихне, един Бог знае защо. — По-добре да родя това дете сега, иначе може да се окаже, че съм неспособна да го сторя.

— Не е много вероятно, — Устните му само леко се извиха в усмивка.

— Няма истинско доказателство, че сърцето ти отказва, нали? — попита тя.

— Лекарите не виждат такова, но имам чувството, че нямат представа как изглежда едно отслабващо сърце. — Сега той наистина й се усмихна и в очите му се появи печал.

— Няма как лекарите да не знаят — отсече решително Джема. — Възможно е онзи ден в Камарата да си припаднал, защото си препил на обед.

В погледа му тя прочете истината.

— Добре, ти никога не прекаляваш с пиенето. Мили Боже, ти изобщо допускаш ли някакви грешки, Елайджа?

Отговори й странно мълчание.

— Освен че се ожени за мен, разбира се — допълни тя с достойнство.

— Не това си мислех.

— Е — измърмори Джема, обзета от странно желание да прогони отчаянието от погледа му, — много ще се зарадваш да чуеш, че брат ми скоро ще отведе опозорената си годеница в провинцията. Репутацията ти е спасена — продължи тя, наведе се напред и почука с пръст по неговия. Пръстите му изглеждаха силни и здрави. Положително и със сърцето му беше така.

Той вдигна рамене.

— Репутацията ми изглежда невредима. Току-що получих писмо от Пит, моли ме да направя обръщение към Камарата на лордовете и да ги подготвя за неговия данък върху обсебените общински земи. По-важно ми се струва да разбера кога ще започнем следващата партия шах. Може би утре?

— Много мило, че не ми напомняш как току-що спечели първата — отбеляза Джема.

— Не виждам причина да ти го напомням — усмихна й се той. — Защото възнамерявам да спечеля и втората.

— Това би означавало да няма трета — каза тя.

— Да, което много ще подразни висшето общество. С такова нетърпение очакват да чуят, че започва третата ни партия. С вързани очи и в леглото, нали така беше?

Той я наблюдаваше внимателно, затова тя вдигна очи и срещна погледа му.

— Да, това бяха условията за състезанието.

— Ти май си победила Вилиърс в първата игра — каза той. Гласът му звучеше нехайно, но Джема го познаваше прекалено добре.

— Вчера започнахме втората.

— Тема, която вълнува всички, от най-младата прислужница до най-високопоставения херцог в кралството — подметна Боумонт.

Измина миг, преди Джема да осъзнае какво й казва.

— Вие, милорд, сте най-високопоставеният херцог в кралството.

Той стана и погледна надолу към нея. В някакъв момент си беше свалил перуката. Косата му беше подстригана толкова късо, че лицето му изглеждаше открито и уязвимо — изящните скули, уморените очи.

— Не искам да си мислиш, че изходът не ме вълнува — каза той. И се поклони.