Елоиза Джеймс
Афера по Коледа (36)

Глава 35

— И какво точно мислиш да правиш сега? — попита сърдито Попи, когато вратата се затвори зад Елзи. — Как очакваш да се приготвя за лягане, а камо ли да се изкъпя? Не мога да си легна с всичката тази пудра в косата!

— Всяка вечер ли отмиваш пудрата?

— Разбира се!

— Мислех, че жените спят с изправени глави, за да не си развалят къдриците. Ти никога не си разпускаше косата, когато идвах в спалнята ти.

— Не, естествено!

— Е, добре, защо не? — зачуди се той, приближи се зад нея и започна да извива косата й. — Дори когато те виждах по нощница, косата ти винаги беше фризирана. Мислех, че винаги я оставяш така.

— Аз, естествено, се къпех пак след посещенията ти и тогава камериерката разпускаше косата ми. Какво правиш? — попита Попи. Започваше да се чувства много особено.

Макар че Флеч вече не искаше да спи с нея… ами, двамата бяха сами. Наистина сами. Нямаше камериерка, която да чака да я изкъпе. Изобщо никаква прислужничка.

— Вадя всички тези фуркети от косата ти, разбира се.

— Онази млада жена щеше да се справи чудесно!

— Тя носеше престилка, Попи. Ти видя ли тази престилка?

— Работи в кухнята. Защо да не носи престилка? Понякога и аз си слагам престилка, когато се занимавам с разни домакински задачи.

— Значи не си забелязала, че престилката беше окървавена? — попита той. — Защото аз забелязах. Видът й беше такъв, сякаш нежната Елзи е извивала вратовете на пилетата с голи ръце.

Попи трябваше да признае, че няма особено желание да я къпе убийца на пилета.

— Ох!

— Не мога да извадя това перо. Онова дългото отзад.

— Е, недей просто да дърпаш!

Но когато вдигна ръце и се опита да му помогне, той ги плесна и я накара да ги свали.

— Извадих доста фуркети — каза след малко. — Но това черно нещо не излиза, Попи. А перото не помръдва.

— Ще се отмие — каза тя. — Ако сега го оставиш, ще го отмия във ваната.

— И как точно мислиш да го постигнеш?

Тя се обърна и го изгледа заплашително. Едно перо я перна по окото и тя го бутна настрана.

— Тези пера са залепени в косата ти. Знаеше ли, Попи? Камериерката ти сигурно ги залепя, а после ги изрязва.

Попи не го знаеше, но имаше много неща, които тя не знаеше за прическите. Затова плащаше на Лус толкова висока заплата.

— Проблемът е, че тук нямаме ножици — каза той. — Предполагам, че мога да питам съдържателя.

Той отвори вратата и изрева заповед в коридора, преди Попи да отговори.

Миг по-късно размаха към нея една ножица.

— Ще трябва да изрежа всички тези черни неща и перата. По-добре не мърдай.

Тя се отдръпна назад.

— Ти шегуваш ли се? Няма да ми режеш косата! Аз ще измия катрана. И лепилото.

— Добре — съгласи се той и скръсти ръце на гърдите си.

На Попи й беше ужасно неприятно, че изглежда толкова… ами… толкова мъжествен. Това беше думата. Флеч беше едър мъж с много мускули и това, естествено, я изнервяше. Всъщност й вдъхваше желание да прокара ръка по мускулите, които издуваха ленената му риза.

— Аз ще го изтъркам — повтори тя. — Затова, ако нямаш нищо против да излезеш, Флеч, ей сегичка ще свърша.

— Къде да отида? Да не искаш да сляза долу да зяпам Краля на просяците?

— Не ме интересува къде ще отидеш, но не можеш да останеш тук, докато се къпя.

— Защо? Виждал съм те гола, Попи. Проклятие, целувал съм те от главата до петите съвсем гола. Нали не си забравила, че сме женени от четири години? Тази страна от брачния ни живот приключи. Мисля, че ти трябва помощ.

Той хвана един кичур от косата й и го погледна с отвращение.

— Някога къпала ли си се сама?

В гласа му имаше нотка, която й се стори критична.

— Не! — отвърна разярена Попи. — Нито аз, нито която и да било от жените, които познавам!

— Просто предлагах да ти помогна.

Ето че я накара да се почувства виновна, задето му се тросна. Какво значение имаше? Беше я виждал гола безброй пъти. Освен това катранът сгъстяваше пудрата й за коса на буци. Започваше да полудява от сърбеж.

— Добре. Но ще се изкъпя по риза.

Той сви рамене.

— Лично аз предпочитам да съм наистина чист, но знам, че с много дами не е така. На човек му стига да влезе в някоя бална зала, за да го разбере.

— Аз съм чиста! — изръмжа тя.

— Ти избираш — каза благо той. — За мен няма значение какво си облякла във ваната. Може би се повтарям, но тази част от брака ни приключи.

Всичко това беше така смущаващо! Попи се опита да развърже роклята си и осъзна, че не може да разкопчае сама колана. Добре че Флеч беше тук! Той разкопчаваше малките кукички, когато тя си спомни какво каза Джема и се разкикоти.

— Пак ли си мислиш за Лудън?

Гласът му звучеше много недружелюбно.

— Джема ми каза, че понякога мъжете са много полезни при пътуване с карета — каза тя и почувства как смехът отново напира у нея. — Права беше.

Той дръпна роклята й назад, свали я от раменете и ръцете й и тя я прекрачи. Точно тази рокля беше с три отделни фусти, които тежаха много. Връзките на корсета й се намираха отзад, затова Флеч се зае с тях, като от време на време изругаваше тихо под нос. Определено не беше особено полезен. Попи отново започна да мисли за опосума в „Ашмолиън“.

— Тези пръсти, които могат да се обръщат и да докосват останалите, са много важни — каза тя на Флеч.

Чу шум от разцепване и връзките й паднаха. Тя рязко се обърна и го видя да стиска парчета от тях в ръцете си.

— Не се разделяха — обясни той с глупава усмивка.

Попи сложи ръце на хълбоците си.

— Сега какво ще правя без корсет?

— Е, така или иначе не можеш да носиш повече тази рокля.

Той обърна роклята с крак и Попи видя черните следи от двете страни. Когато вдигна поглед, видя, че Флеч се взира право в гърдите й. Тя сведе очи и осъзна, че ризата й е толкова лека, че се виждаха очертанията на бюста й. Дори зърна розовото връхче на едното си зърно.

Но преди да успее да обвие ръце около гърдите си, погледът му се плъзна настрана, сякаш не виждаше нищо интересно, и той каза:

— Ти влез във ваната, а аз ще се опитам да отмия този катран.

Естествено, че вече не беше привлечен от тялото й! Все пак разполагаше с четири години, за да й се наслаждава, и това бе предостатъчно. Освен това Попи добре знаеше, че бюстът на много жени е огромен в сравнение с нейния.

Тя повдигна подгъва на ризата си и стъпи във ваната. Хвърли бърз поглед към Флеч, но той стоеше в другия край на стаята и гледаше през прозореца.

— Вън вали — каза той. — Истински сняг.

Попи видя, макар и смътно, едно бяло петно над рамото му. Стаята изведнъж й се стори още по-малка и интимна.

— Обичам да вали на Коледа — промълви и седна във водата, като мислеше какво ще се случи с ризата й, когато се намокри.

Не че това щеше да има значение за Флеч.

Мокрият плат полепна по краката й, фин като мрежа. Тя я придърпа над коленете си, но на мястото, където платът падаше между краката й, можеше дори да види златистите косъмчета през тънкия плат. Бързо притисна колене към гърдите си и разплиска вода на пода.

— Готова ли си? — попита той от прозореца.

— Не!

Ако обвиеше ръце около гърдите си и останеше с вдигнати колене, щеше да бъде покрита. Не прилично облечена, но покрита.

— Да — каза тя. — Готова съм.