Даниел Стийл
Блу (19)

19

Две седмици след еднодневното бягство на Блу монсеньор Каварети извика Андрю и Джини на нова среща. Не даде никакви обяснения, през последните седмици нямаше развитие по случая и не се бяха появили нови жертви. Отец Теди беше пуснат под гаранция и се намираше в един манастир край Райнбек на река Хъдсън. И за огромно облекчение за Джини, в таблоидите не се бяха появили други материали.

Андрю и Джини се срещнаха пред сградата. Предишния ден бяха вечеряли заедно и нещата между тях се развиваха чудесно. Погледът му я обгърна нежно, докато влизаха. Няколко минути по-късно бяха въведени в личния кабинет на монсеньор Каварети. За момент Андрю си спомни за часовете, които бяха прекарали в Рим в безкрайни разговори за каноничното право. Но монсеньорът не се усмихваше, докато сядаха.

— Исках да поговоря и с двама ви — поде той със сериозен тон. — Както можете да си представите, положението се отразява много тежко на всички ни. Подобни истории винаги са тъжни и всички замесени страдат, включително и църквата. — Монсеньорът се обърна към Андрю. — Исках да знаеш, че утре Тед Греъм ще се признае за виновен. Няма смисъл да се протака. Мисля, че случилото се е ясно за всички ни и ние дълбоко скърбим за наранените деца. — Старият свещеник говореше с искрено съчувствие. Андрю беше шокиран — никога не го бе виждал толкова смирен. — Искам да обсъдим споразумение с вас. Отнесохме въпроса до кардинала в Рим. Бихме желали да предложим на Блу Уилямс обезщетение в размер на милион и седемстотин хиляди долара, които да бъдат под попечителството на тръст, докато навърши двайсет и една. — Той погледна Джини в очите. — Съгласни ли сте? — Изпитваше огромно възхищение към нея за всичко, което бе направила за Блу, и това си личеше.

Джини тутакси насочи взор към Андрю, после обратно към монсеньора, и кимна с изумена физиономия. Сумата беше много по-голяма, отколкото се беше надявала, и тези пари щяха да променят завинаги живота на Блу. Образованието му, чувството му за сигурност, възможностите, които щеше да има по-нататък. Правосъдието наистина беше раздадено. Тя се поклони с благодарност, изгубила дар слово.

— Вас устройва ли ви, господин адвокат? — обърна се Каварети към Андрю. Двамата стари приятели си размениха погледи, изпълнени с уважение и привързаност. Крайният изход беше добър за всички. Църквата, по настояване на Каварети, бе постъпила правилно спрямо момчето.

— Устройва ме напълно и съм много горд да съм част от това общо решение, което е съвсем правилно.

Монсеньорът стана.

— Това е всичко, което имах да кажа. Ще подготвим документите, към които, разбира се, ще има декларация за конфиденциалност. Мисля, че никой от нас няма да спечели, ако се разприказва пред пресата.

Андрю и Джини изразиха пълно съгласие с думите му. Стиснаха си ръцете и секунди по-късно двамата бяха отново на улицата и се отдалечаваха забързано, без да проговорят. После той се обърна с широка усмивка към нея.

— По дяволите! Успяхме! Боже мой. Ти успя! А сега спечели изумителен живот за Блу. Можела си само да изслушаш историята му и да не си помръднеш пръста. Ала вместо това намери смелост да направиш нещо и да му вдъхнеш кураж. А с това и кураж за всички онези деца, пострадали от Тед Греъм. — Това бе една от най-сладките победи в кариерата му, а и покрай нея бе срещнал Джини. Църквата преспокойно можеше да си позволи сумата, която плащаше на Блу. А Андрю никога нямаше да забрави благосклонната роля на Каварети.

Отпразнуваха победата с обяд. По-късно Андрю дойде на вечеря и разказаха на Блу. Той направо онемя. Не можеше да си представи, че един ден ще има такива пари.

— Боже мой, та аз съм богат! — възкликна и погледна Джини. — Мога ли да си купя „Ферари“, като стана на осемнайсет? — Ухили се и тя се разсмя.

— Не, можеш да си купиш образование, което е по-доброто решение — строго отвърна тя, но се радваше за него. Беше платил скъпо за тези пари, но те щяха да му послужат добре, може би до края на живота му, ако бъдат инвестирани подходящо — а Джини знаеше, че ще бъдат. Имаше много неща, към които Блу да се стреми и да научава.

На следващия ден тя се обади на Кевин Калахан и му съобщи, че са стигнали до споразумение, без да споменава сумата. Благодари му от сърце, че й е препоръчал Андрю, който се беше оказал точният човек. И му каза, че Тед Греъм днес ще се признае за виновен.

— Отлично. — Кевин се зарадва искрено и отново й напомни да му се обади, ако дойде в Ел Ей. Вече си бе дал сметка, че тя ще си остане завинаги негова слабост. От това нямаше да излезе нищо, но пък беше приятно да си мечтае.

През ноември й се обади Елън Уорбърг от офиса на SOS/ЧП. Джини напоследък много мислеше за работата си. Искаше да продължи да пътува за фондацията, но тази работа вече беше несъвместима с отговорностите й за Блу и за връзката й с Андрю, която се задълбочаваше с всеки ден и явно се очертаваше да стане сериозна, което бе изненада и за двамата.

Джини предположи, че Елън й се обажда да обсъдят следващото й назначение. Даваше си сметка, че няма как да го откаже.

— Искам да те уведомя — сериозно започна Елън, докато седяха една срещу друга от двете страни на бюрото, — че се оттеглям. Възнамерявам да намеря време за някои мои проекти и да попътувам. Години наред правех онова, което правиш ти, после седях зад това бюро вече пета година и си мисля, че това е достатъчно. Държах ти да научиш първа, защото бих искала да те предложа за свой заместник на това място. Мисля, че ще се справиш чудесно, а и едва ли точно сега изгаряш от желание да прекарваш по девет месеца в годината на другия край на света. Може би предложението ми ще те устрои — каза с надежда тя. Мислеше си, че ще й се налага да увещава Джини.

На Джини й идеше да скочи и да я прегърне. Това беше идеалното решение на проблема, който я измъчваше от месеци. Не искаше да напуска, но вече не можеше да върши работа на терен. Можеше обаче да върши работата на Елън. Беше точно за нея, тъй като познаваше отлично нуждите и стила на работа на фондацията.

— С най-голямо удоволствие — съгласи се тя и се ухили така, сякаш беше спечелила голяма печалба от лотарията.

Елън я прегърна и добави, че напуска на първи януари. Всичко се нареждаше идеално във всяко отношение. Андрю и Блу много се зарадваха, когато им разказа за предложението на вечеря. Номадските й дни бяха приключили. Две седмици по-късно потвърдиха новия й пост като директор на офиса на SOS/ЧП в Ню Йорк. Това беше престижна работа с подобаваща заплата. Джини и Елън поговориха по въпроса по време на скромен обяд и бившата й шефка й даде много чудесни съвети.

След обяда Джини отиде да купи коледния подарък, който беше намислила за Блу. Беше пиано и бе сигурна, че това ще е най-вълнуващият подарък, по-хубав дори от ферари. През целия си живот Блу беше мечтал за собствено пиано. Представяше се отлично в училище и се готвеше за първия си рецитал през декември.

Докато се прибираше, заваля сняг, а това й напомни за времето преди почти една година, когато се бе върнала от Африка в нощта преди годишнината, от която се ужасяваше, и как едно момче на име Блу промени завинаги живота й, а тя промени неговия. А Андрю помогна и на двамата. Сега всичко й изглеждаше като чудо.