Даниел Стийл
Блу (11)

11

През целия полет обратно до Ню Йорк мислеше за онова, което беше видяла в Чикаго. Поразително красив мъж със свещеническа якичка, с ослепителна усмивка, и очи, криещи хиляди тайни, и плашещата жестокост, така противоречаща на благата усмивка. Не можеше да спре да мисли за момчето, което бе извел през вратата, и как животът на детето ще бъде белязан завинаги, ако с него се е случило нещо отвратително. Нямаше доказателства, само страхове. Наистина трябваше да го спрат. Защото и сега отец Теди правеше каквото си поиска с момчетата в енорията си, както бе постъпвал и в Ню Йорк. Запита се дали някой знае или подозира нещо, дали затова не са го преместили в Чикаго, или досега е бил извън всякакво подозрение за нередно поведение.

Самолетът й кацна навреме. Блу вече се беше върнал от училище и гледаше телевизия, когато тя влезе в апартамента. Беше уморена от пътуването, макар че всичко бе минало гладко и по план. Джини изглеждаше сериозна, когато седна на канапето до него. Той започваше да я опознава и реагира незабавно, когато видя изражението й. Помисли си, че е загазил, макар че беше получил отлична оценка на теста по история същия ден, за която Джини още не знаеше. Блу изгаряше от нетърпение да се похвали.

— Нещо нередно ли е станало? — тревожно попита той.

— Да, но не е свързано с теб — побърза да го увери тя, когато видя уплахата в очите му. — Току-що се връщам от Чикаго. Видях го.

— Отец Теди ли? — Погледна я разтревожено и тя кимна.

— Разбрах защо всички го обичат. Целият е обаяние и чар, изглежда много добре. Но има най-гадните очи, които съм виждала някога. — Не му каза колко се е изнервила, когато го беше видяла да отвежда момчето; не искаше да напомня на Блу за собствените му преживявания с онзи човек, които бяха достатъчно разстройващи. — Наистина съм убедена, че трябва да бъде спрян. Църквата или знае за него и го местят от едно място на друго, за да си спестят неприятности, или нямат представа и най-невинно му позволяват да вреди на все повече деца. Така или иначе, той трябва да бъде изобличен и мястото му е в затвора.

— Шарлийн го обожава. Никога няма да повярва, че около него има нещо нередно. Може би никой няма да повярва. — Но на Блу му харесаха думите на Джини. Чувстваше се удовлетворен.

— Трябва да намерим начин да накараме жертвите му да съберат достатъчно смелост, за да проговорят.

— Но тя си даваше сметка, че мнозина няма да го направят и ще си останат скрити завинаги, дълбоко засрамени и силно уплашени. — Не съм сигурна откъде да започнем — замислено призна тя. — Предполагам, с полицията. Приятелят ми Кевин твърди, че те ще го разследват. Но трябва да се видим и с адвокат, който да ни посъветва.

Разполагаше с всички телефонни номера благодарение на Кевин. Но въпреки това погледна внимателно Блу в очите и му зададе най-важния въпрос.

— Какво ще кажеш, момчето ми? Съгласен ли си? Имаш ли нужда от още време за размисъл? Вероятно няма да е лесно и ако се стигне до съд, ще трябва да застанеш на свидетелското място и да дадеш показания. Съдията може да позволи да го направиш в кабинета му заради възрастта ти, но най-вероятно в един или друг момент името ти ще стане известно. Как ти се струва?

— Уплашен съм — честно призна той и тя се усмихна. — Но мисля, че мога да го направя. Мисля, че си права. Някой трябва да го направи. Сега съм по-голям и сигурно бих го фраснал, ако ме докосне, но вероятно нямаше да го направя дори и сега, защото той каза, че ще ме прати в затвора. Тогава бях прекалено уплашен да му кажа каквото и да било, а и всички си мислят, че е страхотен. Знаех, че никой няма да ми повярва… освен теб. — Блу се усмихна. В очите му се четеше обич и благодарност.

Джини се запита дали пътищата им не са се пресекли, за да може да му помогне да се освободи от ужасния товар, който носеше. Не искаше преживяването да го осакати за цял живот — а това беше напълно възможно. Разбити взаимоотношения, липса на доверие, неспособност за привързване, сексуална дисфункция, кошмари, панически пристъпи. Възможностите бяха много и тя не желаеше никоя от тях да го сполети. Надяваше се, че истината, обичта и справедливостта ще му помогнат да се излекува от травмата.

— Вътре съм — тихо рече Блу и я погледна право в очите. Не се колебаеше, независимо колко уплашен бе. Знаеше, че Джини ще му помогне да премине през това изпитание. — Искам да го направя — потвърди той.

— Аз също. С теб съм — заяви тя и му протегна ръка. Погледите им се срещнаха и останаха приковани. — Утре ще се обадя в отдела за закрила на деца от малтретиране. Кажи ми, ако размислиш. — Не искаше той да прави нещо, което не му се струва правилно или от което се страхува твърде много. Изборът беше изцяло негов.

— Няма да размисля — увери я Блу. — Сигурен съм.

Тя стана от канапето и отиде да приготви вечеря, а той отвори лаптопа да гледа клипове по „Ютюб“. После подреди масата, както правеше всяка вечер, и двамата седнаха да изядат простата храна. Джини се стараеше да го храни здравословно, което беше добре и за самата нея. Двамата мълчаха, замислени за онова, което им предстоеше.

— Кога ще им се обадиш? — попита Блу и я изтръгна от унеса й. Джини отново си мислеше за отец Теди. Сцената с момчето не й излизаше от ума.

— Утре.

Блу кимна. Легнаха си рано. Денят беше дълъг и за двамата. Той я прегърна на сутринта, преди да тръгне на училище. Беше й показал теста по история с отличната оценка и тя му бе казала колко се гордее с него. Още се изумяваше при мисълта, че изведнъж е станала заместител на майка на тийнейджър, и понякога имаше чувството, че има много да учи. Но той беше здравомислещ, отнасяше се с уважение към нея и й бе благодарен за всичко, което правеше за него. Много беше харесал пътуването до Ел Ей и двамата с Лизи бяха станали добри приятели.

След като Блу отиде на училище, Джини се обади на номера, даден й от Кевин Калахан. Не й беше казал конкретно име в отдела за закрила на деца, тъй като приятелката му от полицията не познаваше колегите в Ню Йорк. Отговори й жена и Джини помоли за среща, за да поговори с някого.

— За какво? — малко отегчено попита жената. Звъняха им по цял ден. Повечето обаждания бяха само загуба на време, но имаше и сериозни сигнали. Джини знаеше, че нейното е от вторите.

— За многократно малтретиране на дете — обясни Джини. Опитът й като репортер й помогна да стигне веднага до същината.

— От кого? — Гласът по телефона веднага стана по-сериозен и си личеше, че жената слуша внимателно.

— От енорийски свещеник.

Последва пауза.

— Кой е малтретиран? — Джини предположи, че жената записва нещо, може би попълва някакъв формуляр.

— Момче, отначало на девет, после на десет години.

— Кога е станало това? — В гласа на жената отново звучеше съмнение. Получаваха много подобни обаждания от четирийсет и пет годишни мъже, които твърдяха, че са били тормозени като деца. Техните твърдения бяха верни, изпитваха омерзителното чувство, че са били насилени, но случаите от настоящето и по-близкото минало имаха предимство. — На колко години е момчето сега? Още ли е малолетно?

— На тринайсет е.

— Моля, изчакайте — каза жената и замлъкна сякаш за цяла вечност. Накрая гласът й прозвуча отново. — Можете ли да го доведете със себе си?

— Да.

— Днес в четири и половина устройва ли ви? Току-що отмениха среща.

— Устройва ме напълно — отговори Джини. Разговорът мина делово и тя се радваше, че на Блу няма му се налага да чака и да се безпокои преди срещата. След като беше решил да подаде сигнала, тя искаше това да стане колкото се може по-скоро, така че времето бе идеално. — Много ви благодаря.

— Ще се срещнете с детектив Джейн Сандърс. Попитайте за нея, когато дойдете. — Жената й даде адреса и обясни как да стигнат. Джини благодари отново, затвори и реши да проведе всички разговори още сега. Обади се на Андрю о’Конър, специалиста по канонично право, чиято специалност бе сексуалното насилие над деца, и се свърза с гласовата му поща. Имаше приятен глас и Джини му остави съобщение. След това пусна есемес на Кевин, за да го уведоми как вървят нещата. През следващите два часа чете докладите на Държавния департамент за горещите точки по света, изпратени й от офиса на SOS/ЧП. Информацията беше полезна за всички работници и тя предположи, че скоро ще се озове на някое от тези места.

Мислеше да си почине, когато телефонът иззвъня. Търсеше я Андрю о’Конър. Джини се изненада да чуе гласа на млад мъж — при това бивш свещеник, работил във Ватикана. Очакваше, че ще е по-възрастен.

— Съжалявам, нямаше ме, когато сте ме търсили — любезно рече той. — Имах безумен ден. В момента съм между две явявания в съда. С какво мога да ви помогна? — Беше обедно време и той очевидно използваше почивката да отговори на обажданията, така че най-малкото бе отговорен.

— Току-що подадох сигнал в полицията за сексуално насилие — обясни тя. — Аз съм наставница на тринайсетгодишно момче, което в момента живее при мен. Преди три години е бил малтретиран от свещеник. — Говореше по същество — той беше зает човек, тя не искаше да губи времето му и той го оцени.

— Задирян или изнасилен? — попита направо.

— Казва, че е бил задирян, но е напълно възможно да не ми казва всичко или самият той да не си спомня.

Адвокатът много добре знаеше, че подобно нещо е възможно.

— Защо е чакал толкова дълго? — Беше свикнал със случаи, в които хората са чакали и по-дълго, понякога и по двайсет години, но искаше да научи подробностите.

— Опитал се е да каже на леля си навремето, но тя не му повярвала. Мисля, че след това се е уплашил и се е чувствал засрамен. Свещеникът го заплашил да го прати в затвора, ако разкаже на някого. И досега никой не е защитавал каузата му. Аз съм негова наставница само от шест месеца и той ми разказа неотдавна.

Думите й му прозвучаха логично. В случая нямаше нищо необичайно.

— Знаете ли къде е свещеникът сега? Понякога ги местят, за да ги скрият, особено ако има оплаквания срещу тях.

— Може би става дума за същото. Преместили са го миналата година в Чикаго. Видях го вчера — каза тя.

Отговорът й силно изненада Андрю о’Конър.

— В Ню Йорк? На улицата? Случайно или с уговорена среща?

— Летях до Чикаго за целта. Срещнах се с него уж за съвет относно измисления ми съпруг.

Адвокатът беше силно впечатлен от нея. Беше взела инициативата в свои ръце и действаше, освен това говореше интелигентно. Нямаше никакви превземки и отклонения, никакви сълзи — само факти, което му спестяваше време.

— Как изглеждаше той? — с любопитство попита Андрю о’Конър.

— Като филмова звезда. Висок, красив, невероятно обаятелен, но с очи на змия. Сигурно би омагьосал и птици да изпопадат от клоните. Идеален е за ролята, която играе. „Отец Теди“, любимото плюшено мече на всички. Децата сигурно го следват като Хамелнския ловец на плъхове, а жените от енорията несъмнено са влюбени в него. Едва ли е възможно някой да е по-привлекателен. А след срещата запалих свещ в църквата и го видях да отвежда едно дете през някаква врата, сложил ръка на рамото му. Бог знае какво се е случило след това. Чувствах се напълно безпомощна, не можех да направя нищо, но от мисълта за видяното още ми призлява. Онова, което е сторил на моето момче, е достатъчно лошо. Позволявал му е да свири на пианото в подземието, за да се възползва от него, а после го е заплашил със затвор, ако се разприказва. Дори успял да обвини него.

— Нека позная. Момчето го е „изкушило“, нали? Това е типичният номер на тези гадове. А този тип ми звучи като най-гаден от всички. Бих искал да се срещна с момчето и да поговоря с него. Можете ли да дойдете в понеделник в три? — На Блу щеше да му се наложи да си тръгне по-рано от училище, но Джини реши, че си заслужава. — Между другото, как е името му?

— Блу Уилямс. А аз съм Джини Картър.

— Сигурно ще ви прозвучи безумно, но случайно да сте работили в телевизията? Сестра ми живее в Ел Ей и навремето имаше репортерка от новините със същото име. Гледах я, когато й ходех на гости.

— Мен сте гледали — с премалял глас отвърна Джини.

— Еха… изумително. Вие и съпругът ви бяхте чудесен екип в новините — похвали я той и Джини откри, че се пита дали вече не е различен човек. Всичко онова й се струваше толкова далечно, сякаш част от нечий чужд живот.

— Да, бяхме чудесен екип, благодаря ви. — Опита се да не прозвучи тъжно, а делово. Той беше адвокат, не психотерапевт.

— Забелязах, че и двамата не се появявате в ефир последните пъти, когато бях в Ел Ей — разочаровано рече той.

— Съпругът ми почина преди три и половина години — отвърна просто тя.

— Много съжалявам. Нямаше да го спомена, ако знаех, но бяхте страхотни. — Беше се смутил, че е повдигнал въпроса.

— Благодаря.

Сега той вярваше още повече в разказа й. Като репортер от висока класа, тя бе свикнала да е точна, да се придържа към фактите и да съобщава нещата такива, каквито са, без да разкрасява и преувеличава. Затова казаното от нея изглеждаше още по-достоверно, а това улесняваше работата му.

— Ще се видим в понеделник с Блу — любезно рече той и затвори.

Веднага щом Блу се върна от училище, Джини му съобщи, че имат среща с полицията. За момент той се вцепени от уплаха, но после кимна. В предишния му живот срещите с полицията не бяха нещо добро. За разлика от този път.

Взеха метрото и стигнаха навреме за срещата. Джини попита за детектив Сандърс и няколко минути по-късно една много привлекателна жена излезе да ги посрещне. Не носеше униформа, имаше дълга червена коса и беше облечена в много къса и тясна пола. Блу изпита облекчение. Тя не му приличаше на ченге, нито на човек, който ще го хвърли в затвора, макар че носеше белезници, а Джини забеляза издутината на пистолета в кобур под мишницата, когато се движеше; полицейската значка също бе закачена на колана й.

— Здрасти, Блу — непринудено поздрави тя и им предложи нещо за пиене, след като седнаха в кабинета й. Имаше големи зелени очи и се държеше свободно. Блу помоли за кола, а Джини не поиска нищо. Детектив Сандърс заговори мило на Блу. — Сигурна съм, че си малко нервен, че идваш в полицията. Тук сме, за да ти помогнем. Няма да позволим да ти се случи нищо лошо и ще ти кажа какво ще направим после. Но хора, които нараняват деца или ги малтретират по какъвто и да било начин, трябва да бъдат спрени заради всички, дори заради самите тях, така че постъпи правилно, че дойде. — Тя погледна към Джини, сякаш да й каже, че това се отнася и за нея. — Това майка ти ли е? — попита го тя.

— Не, тя е моя приятелка — отвърна той и се усмихна.

— Той живее при мен — обясни Джини.

— Осиновителка ли сте? — попита детектив Сандърс и Джини поклати глава.

— Не, отсяда при мен понякога. Има леля, която му е настойник.

— Разбирам. — Детектив Сандърс не изглеждаше изненадана. Просто искаше да знае кои са участниците, и вече бе наясно. Не се нуждаеше от съгласието на родител или настойник, за да приеме сигнала. — Е, искаш ли да ми кажеш какво се случи? Първо, на колко години беше?

— Мисля, че на девет или тъкмо бях навършил десет. Тогава живеех при леля ми, в горната част на града. И свещеникът от църквата, отец Теди, ми каза, че мога да свиря на пианото в подземието. Често идваше да ме слуша, а понякога сядаше до мен. Именно тогава го направи.

— И какво направи? — Попита го така, сякаш е съвсем нормално да му задава подобни въпроси, въпреки че току-що се бе срещнала с него. Беше добра в работата си.

След като той й отговори, тя зададе конкретни въпроси — какво е докоснал и как, къде точно и дали му е причинил болка. Попита дали го е накарал да се разголи, дали е имало орален секс и Блу отрече да е имало. Но случаят се повтарял отново и отново, свещеникът го целунал и всеки следващ път отивал малко по-далече; Блу каза, че се страхувал, че ще направи още нещо, затова престанал да свири на пианото. Свещеникът се опитал да го накара да се върне, но той отказал и тогава отецът го заплашил, че ако каже на някого, ще бъде арестуван и хвърлен в затвора, и никой няма да му повярва. Успял да убеди момчето, че казва самата истина и докато слушаше разказа му, Джини осъзна, че случаите са били много по-чести, отколкото бе предполагала, и че Блу не й е казал всичко. Запита се дали не крие още неща от нея, или просто не си спомня. Изпита още по-голямо облекчение, че се обърнаха към полицията. Имаше чувството, че казаното не е всичко. Детектив Сандърс си мислеше същото, но началото беше добро.

И тогава детектив Сандърс зададе друг въпрос:

— Искал ли е от теб да го докосваш?

Подхвърли го небрежно, сякаш не питаше за нищо особено. Блу се поколеба доста дълго и накрая кимна. На Джини й бе трудно да последва примера на Сандърс и да не реагира. Тя самата изобщо не се беше сетила да му зададе подобен въпрос и остана ужасена от положителния му отговор.

— Понякога. — Блу беше навел глава и не поглеждаше към Джини.

— Заплаши ли да ти причини болка, ако не го докосваш?

— Каза, че аз съм виновен, че му е станало така, защото го изкушавам и го боляло, затова трябвало да го оправя, а ако откажа, нямало да ми позволи да идвам отново и щял да каже на леля ми, че съм откраднал пари от кутията за дарения, а аз не бях крал.

— И как трябваше да го оправяш? — Последва дълга пауза, след което Блу с неохота даде точно описание на свирка, а Джини се мъчеше да не заплаче от мъка за него. — Той на теб правил ли ти е същото? — Този път Блу поклати глава и погледна изпод мигли към Джини, за да види дали му е ядосана. Тя само се усмихна и потупа ръката му. Беше много храбър.

— Знаеш ли, Блу — продължи детектив Сандърс, — ако повдигнем обвинение срещу отец Теди, няма да си длъжен да се срещаш с него в съда. Съдията ще прочете показанията ти и ще разговаря с теб в кабинета си. И вече не трябва да се страхуваш от отец Теди. Той е минало за теб и един ден ще можеш да оставиш всичко това зад себе си и да го забравиш. Това е нещо, което се е случило с теб, но не е онова, което си, и ти нямаш никаква вина. Той е много извратен мъж, възползвал се е от малко момче, а може би и от още по-малки от теб. Никога вече няма да го видиш.

Блу изглеждаше страшно облекчен от думите й. Беше се страхувал точно от това и тя го знаеше. Въздъхна и се отпусна, когато я чу.

— Мислиш ли, че е правил същото с приятелите ти? Някой споменавал ли е нещо такова?

— Джими Ивалд също каза, че го мрази. Страхувах се да го попитам защо, но си помислих, че е заради това. Никой друг не е казвал нищо. Може би са били прекалено уплашени. Аз самият също не казах на никого, дори и на Джими. Тогава той беше в седми клас, а аз бях по-малък.

Сандърс кимна. Изобщо не изглеждаше изненадана от разказа му, дори от свирката.

— Помниш ли как изглежда отец Теди? Мислиш ли, че би го разпознал, ако го видиш?

— На очна ставка ли имате предвид? Като в „Закон и ред“? — Въпросът го развълнува и двете жени се разсмяха.

— Да, или на снимка?

— Разбира се. — Блу изглеждаше напълно уверен. Думата взе Джини.

— Аз също го видях вчера в Чикаго, в енорийската църква, в която са го преместили. Просто исках да видя как изглежда. — Детектив Сандърс я погледна изненадано. — Навремето бях репортер.

— Той разбра ли защо сте там?

— Казах, че търся съвет за брака си и използвах моминското си име. Но след срещата го видях да излиза с някакво малко момче. Беше в църквата и той не ме видя.

Блу изглеждаше изненадан, а детектив Сандърс кимна и Джини видя как един мускул на бузата й се напрегна, но нищо друго по лицето й не издаде колко мрази извършителите на подобни случаи. Често твърдеше пред колегите си, че подобни извратеняци трябва да бъдат кастрирани, но никога не показваше гнева си пред жертвите.

— Днес свърши чудесна работа — обърна се тя към Блу. — Наистина ми помогна. Сега ние ще проведем много внимателно и тихо разследване, за да видим дали няма други оплаквания от него до църквата и дали тя знае за това. Може би по такава причина е бил преместен в Чикаго. Възможно е да го е правил от много време и в други енории, в които е работил. Съмнявам се, че е постъпил така само с теб, Блу. Но дори да си единственият, дори никога да не го е вършил преди или след теб, направеното от него пак е лошо и аз ти вярвам. Така че след като съберем всички доказателства, ще повдигнем обвинение срещу него и ще го арестуваме. И ако си свършим добре работата, той ще иде в затвора. Може да мине време, докато съберем всички доказателства, затова ще трябва да проявиш малко търпение. Но аз ще поддържам контакт с теб и с Джини и ще ви държа в течение как върви разследването. Сега трябва да запиша показанията, които даде днес. И ако направя някакви грешки или объркам нещо, просто ми кажи и ще го променя. После можеш да се подпишеш, отваряме случая и това е.

Тя му се усмихна, стана и каза, че ще се върне след няколко минути. Джини я видя през стъклото как сяда зад един компютър и започва да пише. Детектив Сандърс не си беше водила бележки, за да може да съсредоточи вниманието си върху Блу, така че щеше да е впечатляващо, ако е запомнила всичко. Пет минути по-късно тя се върна в кабинета с разпечатаните показания, за да може Блу да ги прочете и подпише. Преди да излезе, Джини бе потвърдила, че по онова време не го е познавала, така че няма какво да добави.

Сандърс даде листа на Блу и му заръча да го прочете внимателно и да не се срамува да й каже, ако е объркала нещо. Искаше показанията да са абсолютно точни, тъй като те бяха отправната точка за разследването. Записа си имейлите им и мобилния номер на Джини.

Блу прочете внимателно показанията й и каза, че всичко е точно. Не беше изпуснала нищо и нямаше грешки. След като той потвърди това, тя поиска от него да се закълне, че казаното от него е истина. Той се закле и сложи подписа си. Детектив Сандърс им благодари за идването и ги изпрати. Срещата бе изтощителна и емоционална и Блу изглеждаше уморен също като Джини, но тя реши, че всичко е минало добре.

Бяха в асансьора, когато Джини се вгледа внимателно в Блу.

— Добре ли си?

— Да. Тя беше приятна — тихо рече той и вдигна очи към нея. — Нали не си ми сърдита? — Заради онова, което не й беше казал. Джини разбра какво има предвид. И се възхити, че беше честен, което едва ли му е било лесно.

— Разбира се, че не съм. Как мога да ти се сърдя? Ти си най-храбрият човек, когото познавам, и беше прав да й кажеш. Единственият, на когото съм бясна, е отец Теди. Надявам се да влезе в затвора и да гние дълго там.

Блу кимна и тя го хвана за ръката. Докато излизаха от сградата и вървяха по улицата към спирката на метрото, той се разприказва, започна да се смее и отново се оживи.

Джейн Сандърс излезе от кабинета си с показанията на Блу и отиде при лейтенанта. Изражението й беше сериозно и когато го погледна, сякаш бе готова да убие някого. Този случай не се различаваше от много други, но й беше дошло до гуша да чува едни и същи показания отново и отново. Винаги натоварваха нея с тези случаи. След години курсове по психология и магистърска степен в Колумбийския университет тя се справяше с тях по-добре от всички останали. И винаги спипваше виновника. Не беше изгубила нито едно дело срещу мъж или свещеник, блудствал с дете.

— Какво имаш? — попита я с интерес лейтенантът. Беше виждал тази физиономия и преди. — Някой сериен убиец, когото да преследваш? — подразни я той.

— Де да беше. Пак свещеник. Направо ми се повръща от тези типове, как може да правят такива неща с децата. Защо не го изритат от службата му? Така и така знаят за повечето, но само ги местят като пулове по дъска. А те злепоставят църквата.

Подобно на Джини, тя бе сигурна, че отец Теди е вършил същите, а може би и по-лоши неща с други момчета в енорията. Сексуалните насилници като него никога не го правеха само веднъж. И вероятно сега продължаваше в същия дух и в Чикаго. Сандърс имаше екип следователи и смяташе да ги задейства по случая на Блу.

— Ще издържи ли? — попита я Бил Съливън. Тя беше най-добрият детектив, разследващ сексуални посегателства срещу деца, и бе отлична в работата си.

— И още как — уверено заяви тя. — Случаят е бетон. — Подобно на много други, по които беше работила. Показанията й изглеждаха напълно истински. — И от детето ще стане отличен свидетел.

— Действай тогава, Джейн — ухили се Бил.

— Не се безпокой, ще действам. Вече се заех. — Тя остави копие от показанията на бюрото му с номера на досието и се върна в кабинета си. Ловът на отец Теди и жертвите му беше започнал.