Даниел Стийл
Блу (18)

18

Срещата в архиепископията през октомври бе обезсърчаваща и объркваща. Джини отиде с Андрю, който на няколко пъти изгуби самообладание. Той и монсеньор Каварети се противопоставяха непрекъснато, и в двете посоки хвърчаха завоалирани, а понякога и почти открити заплахи. Този път в кабинета присъстваха шестима монсеньори, в един момент се появи дори епископ и Андрю ту действаше дипломатично, ту отвръщаше на ударите. Монсеньорите в един момент намекваха за споразумение, а в следващия заявяваха, че за такова и дума не може да става; Джини подозираше, че го правят най-вече с цел да проверят каква ще бъде реакцията на Андрю. А пък той бе наясно, че опипват почвата и опитват да разберат какво иска за клиента си, но пак му беше невъзможно да излезе на глава с тях. И въпреки че седемнайсет мъже и момчета бяха дали съвсем ясни показания пред полицията за сексуалните посегателства на отец Теди срещу тях, когато са били малки, свещениците продължаваха да твърдят, че той е невинен и че свидетелите лъжат.

— Искате да кажете, че седемнайсет момчета и уважавани мъже не казват истината! — избухна вбесеният Андрю. — Как е възможно да си помислите подобно нещо? Вашият човек е социопат. Педофил, който се е подиграл с всичко, което представлява духовенството. Аз самият вече не съм свещеник, но съм възмутен от твърденията му. Как можете да го защитавате? И като знаете какво е направил, как можете да потулвате всичко и да го пратите в друг град, за да го направи отново? Съсипването на живота на тези деца е кръв по вашите ръце. Вие сте толкова отговорни, колкото и той, и не знам защо не го принудите да се признае за виновен. Ще бъде осъден и ще влезе в затвора. Само губите времето на всички.

Срещата продължаваше вече три часа, ставаше все по-разгорещена и накрая монсеньор Каварети сложи край, признавайки, че не стигат доникъде. Заяви, че ще обсъдят въпроса допълнително и ще се срещнат отново.

Очите на Андрю пламтяха яростно, докато излизаше, следван по петите от Джини. Тя напълно споделяше мнението му.

— Какъв е смисълът да защитават човек, за когото всички знаем, че е виновен? Единствената им цел беше да проверят дали не се огъваме. Но Каварети ме познава. Ако трябва, ще вляза в гроба, но ще направя така, че отец Теди да бъде осъден, и ще се боря за най-доброто обезщетение за Блу. — И двамата смятаха, че църквата дължи това на момчето и нямаха никакво намерение да се отказват. Каварети и другите монсеньори вече го знаеха. Но пък имаше и други жертви. Случаят щеше да се окаже много скъп за църквата, особено като се има предвид, че бяха крили престъпленията на Тед Греъм и не бяха направили нищо, за да го спрат — просто си бяха затворили очите и го бяха преместили. Това беше един от най-лошите моменти в случая. Църквата е имала възможност да защити всички онези деца, но не го беше направила и заради това щяха да бъдат съсипани животи, ако момчетата не се възстановят от нанесената им травма. А някои от онези, които вече бяха станали мъже, имаха сериозни проблеми.

След напразната среща нещата отново сякаш се успокоиха и през следващите две седмици Андрю бе зает с други дела и Джини не се чу с него. Успяха да си организират една много приятна вечеря в италиански ресторант, на която се насладиха на непринудения разговор, без да споменават делото. Бяха се разбрали да не го правят и спазиха обещанието си. Тази вечер бяха просто двама души, които се харесват един друг и вечерят заедно. И си прекараха чудесно, но след това той изчезна, затрупан от работата си. А Джини помагаше всяка вечер за домашните на Блу. Момчето беше истински майстор за всичко, свързано с музика, и композираше свои творби, но се нуждаеше от помощ по другите предмети. Джини му даваше рамо по английски и история, но химията не беше стихията й и се наложи да се потруди здравата, за да му я обясни.

Един следобед се връщаше у дома от фитнес залата, която беше започнала да посещава, когато спря да си купи списания и видя своя фотография в „Ню Йорк Пост“ и друга в „Нешънъл Инкуайърър“. Бяха използвали стари снимки от времето й в телевизията, направени преди около пет години. Още не беше чела вестници този ден, така че незабавно купи и двата и ги прочете веднага щом се прибра у дома. Историята в „Ню Йорк Пост“ беше по-близо до истината, но съдържаше явни намеци, които не й харесаха. В статията се казваше, че била страна по дело за сексуално посегателство, включващо свещеник, посегнал на седемнайсет момчета в щатите Ню Йорк и Илинойс, който бил пуснат под гаранция за един милион долара. Всичко това беше вярно и общодостъпно и статията изброяваше достоверно всички обвинения.

След това обаче се казваше, че нейното участие в случая е свързано с бездомно момче, което било една от жертвите и което тя е приютила при себе си. Вестникът не споменаваше името му, тъй като самоличността на жертвите бе защитена и не биваше да се разгласява.

По-нататък в статията се казваше, че Вирджиния Картър буквално изчезнала от обществения живот и телевизионните новини, след като тя и съпругът й прекалили с алкохола на едно коледно парти преди четири години, в резултат на което съпругът и тригодишният й син загинали при автомобилна катастрофа. В статията не се заявяваше открито, но се намекваше, че тя имала психични проблеми след трагедията, че била в нетрезво състояние в нощта на катастрофата и че след това никой не я е виждал. Звучеше така, сякаш не е изтрезня вала през последните четири години.

После в статията се задаваше въпросът какво прави тя с едно бездомно момче и как се е забъркала в поредния скандал с Католическата църква. Описваха се сходни истории на свещеници педофили, попаднали под ударите на закона. В заключение се казваше, че ответникът по делото, в което по загадъчен начин е замесена и г-жа Картър, ще се изправи пред съда догодина. Представителите на църквата отказали да говорят по случая пред пресата, адвокат на г-жа Картър бил Андрю о’Конър, бивш йезуитски свещеник, а самата г-жа Картър не била открита за коментар. Материалът завършваше с думите „Следва продължение… очаквайте новини от последния час“, които бяха заключителните й думи като водеща в телевизията.

Джини седеше, вперила поглед в статията. Фактите бяха верни, но се намекваше, че тя и съпругът й са били пияници, че той е убил детето им, като е седнал пиян зад волана, а тя изчезнала веднага след това, като се подхвърляше, че психиката й била разклатена от случилото се. Не се появила в телевизията след смъртта на Марк. Някой беше говорил с пресата; Джини нямаше представа кой, но не й харесваше. Репортерът вероятно се беше сдобил със списъка на обвиненията от публичния регистър, но подробностите за нея идваха от друг източник. Не желаеше отново да се озовава в светлината на прожекторите, нито да изкарва Блу със себе си, дори без да му се споменава името, защото навремето беше по-известна, отколкото бе сега. Таблоидният стил на статията беше противен, както и мисълта, че отново е попаднала в новините.

А „Инкуайърър“, както обикновено, хващаше направо за гърлото. На първата му страница имаше стара нейна снимка до огромен въпросителен знак и заглавие „Обратно от оня свят с четиринайсетгодишен бездомен любовник?“. И авторът на статията беше успял да извърти нещата така, че участието й в процеса е с някакъв долен умисъл. Статията беше отвратителна във всяко едно отношение и Джини се обади на Андрю веднага щом я прочете.

— Видя ли днешните „Пост“ и „Инкуайърър“? — бяха първите й думи и Андрю се разсмя.

— Не, обикновено не са в списъка ми на задължителни четива. Чета „Ню Йорк Таймс“, „Уолстрийт Джърнъл“ и лондонския „Файненшъл Таймс“, когато имам време. Защо, какво пише там?

— Сложили са ме на първа страница и „Инкуайърър“ бие по всички показатели. Питат се дали не съм се върнала от оня свят с четиринайсетгодишен бездомен любовник. А „Пост“ като че ли знае много за случая. В статията се твърди, че съпругът ми е шофирал пиян в нощта, когато той и синът ми загинаха в катастрофата. И нещата се изкарват така, сякаш оттогава съм лежала в психиатрия, което изобщо не е вярно, и се задава въпросът какво правя с едно бездомно хлапе, въвлечено в секс скандал с църквата. Кой според теб се е разприказвал?

— Интересен въпрос — замислено рече той. — Ти знаеш повече за тези неща от мен. Не вярвам, че Каварети би направил нещо подобно. Опъва ми нервите, но е отговорен човек. Може би лелята на Блу да е казала нещо на някого, а след като са научили името ти, са разровили и останалото. Може да са попаднали на нещо в интернет от времето на катастрофата. — После гласът му омекна. — Съжалявам, Джини. Сигурен съм, че е болезнено за теб. Но това са просто жълти боклуци, които никой не чете.

— Напротив, четат ги. Ти не го правиш, но много хора ги четат. Представи си само, да наричат Блу мой четиринайсетгодишен бездомен приятел. За бога, какво им има на тези хора? Чак се срамувам, че някога съм работила в медиите.

— Точно така се чувствам и аз заради Тед Греъм. Срамувам се, че съм бил свещеник — вметна той.

— Ами ако Блу види статиите или журналистите започнат да ни преследват? Могат да съсипят живота ни. Не искам да споменават името му във връзка с делото. Той има право на личен живот, дете е.

— По-добре му кажи — сериозно предложи Андрю. — Защото ако не ти, ще го направи някой друг.

— Не искам да му показвам подобни гадости — нещастно рече тя.

Но последва съвета на Андрю и разказа на Блу, когато той се прибра у дома. Изтъкна, че това са просто боклуци. После поговориха за нощта на катастрофата и тя призна, че Марк е пил повече, отколкото е предполагала, но не е бил видимо пиян, иначе нямаше да му позволи да кара. Ала не можеше да се отрече, че количеството алкохол в кръвта му е било над допустимото.

— Сигурно си се почувствала ужасно — съчувствено рече Блу и за да бъде честна с него, Джини призна, че се чувства виновна заради онази нощ, защото му е позволила да седне зад волана. Разплака се, когато каза, че ако беше постъпила иначе, вероятно те още щяха да са живи. Блу се почувства ужасно. Никога не я беше виждал толкова разстроена. Не знаеше какво да каже, затова се опита да разведри атмосферата. — Значи си мислят, че съм ти любовник? — Гласът му трепна, когато го изрече и двамата се разсмяха.

— Мразя подобни неща — отбеляза Джини. Седяха един до друг на канапето и гледаха вестниците на куфара, който тя използваше вместо масичка. — Не знам кой се е разприказвал, но не ми харесва. Никога не ми е харесвало. Преследваха ме месеци след смъртта на Марк, за да разберат какво правя. А тогава само плачех. Мислиш ли, че леля ти може да има нещо общо с това? — попита, макар да й изглеждаше малко вероятно.

— Възможно е. Самата тя не би се обърнала към вестника. Но може да се е изпуснала случайно и някой друг да го е направил. По принцип много си пада по клюките. Може би е искала да ти го върне заради отец Теди. Никога няма да ти прости за това. Още го смята за светец. Не знам кой друг би могъл да го направи. Изобщо нямах представа, че си била толкова прочута, Джини — добави той с леко благоговение.

— Навремето бях. Марк също. Сега на никого не му пука какво правя. — И така й харесваше. Знаеше от опит, че никога няма да разберат кой се е разприказвал. Таблоидите просто вземаха отделни късчета информация и ги съшиваха в история, без да се интересуват дали е истинска, или не. Този път обаче бяха представили вярно доста от фактите.

— Съжалявам. Ако не се беше опитала да ми помогнеш, нямаше да пишат подобни гадости за теб. Аз съм виновен — нещастно рече Блу.

— Стига глупости, момче. Марк е виновен, че онази нощ седна пиян зад волана и уби себе си и Крис. И аз съм виновна, че изчезнах за четири години. А твоята вина е, че намери кураж да обвиниш отец Теди, което е съвсем правилно и продължава да бъде. Всички сме виновни, че сме живи и дишаме. Всеки е виновен за нещо, и какво? Тези глупости са без значение. Отец Теди е виновен, че е посегнал на куп невинни деца, а и църквата е виновна, че го защитава. Всеки ден ни се случват добри и лоши неща. Важно е какво правиш ти и как се справяш с тях. Просто не бива да позволиш те да те пречупят. Трябва да се бориш. А чувството за вина и съжалението не водят до нищо добро. — Тя му се усмихна, стана и изхвърли двата вестника в кошчето за боклук, но Блу изглеждаше истински съкрушен, че е била злепоставена заради него. — Утре тези хартии ще бъдат в клетката на някой хамстер. — Момчето кимна, но като че ли не й повярва.

Като за капак на деня Беки й се обади след вечеря.

— За бога, Джини, на кого му трябва отново да попадаш в таблоидите! Достатъчно лошо беше след катастрофата, когато ви изкараха като двойка пияници. Всички ме питаха дали с Марк сте алкохолици. — Думите й бяха много по-изгарящи от статиите в жълтата преса и Джини трепна. — Не знаеш колко ни е трудно на всички нас да те видим на първа страница на „Инкуайърър“ и да четем, че си имала четиринайсетгодишен любовник.

— Нямам четиринайсетгодишен любовник — възрази Джини, но Беки бързаше да обвинява и напада. — Да не си мислиш, че аз съм им дала интервю?

— Не е и нужно. Животът ти е като сапунен сериал. Постоянно беше в таблоидите, когато двамата с Марк работехте в телевизията. После той се напи и уби Крис, а ти беше с него. Сега пък прие в дома си бездомно хлапе и тръгна срещу енорийски свещеник в някакъв кръстоносен поход, който не ти влиза в работата, и изведнъж се появяваш на първата страница на „Инкуайърър“ с „четиринайсетгодишен любовник“. Нямаш представа колко срамно е това за нас. Знаеш ли на колко хора ще ми се наложи да давам обяснения? А горкият Алън? Ние водим тих, почтен живот, а ти винаги успяваш да се подхлъзнеш на динена кора и да се стовариш по задник в новините. Адски ми се иска да не го беше правила.

— И на мен ми се иска нещо — каза Джини, бясна на сестра си, която беше, меко казано, безчувствена и зла. Блу слушаше разговора с болка в очите, но тя не го видя. — Знаеш ли, иска ми се някой ден да пораснеш и да забележиш, че светът е по-голям от кибритената кутийка, в която живееш. Докато аз си скъсвам задника да спасявам деца в Афганистан, ти отиваш с колата си до супермаркета и до химическото чистене в Пасадена и си мислиш, че животът се изчерпва с това. С къщата, с басейна, с децата и със съпруга ти. Може понякога и да се злепоставям, но поне живея. Аз също имах съпруг и дете, но нямах късмет като теб и затова сега се опитвам да променя живота на други хора, вместо да си седя вкъщи и да плача за тях. А ти само мърмориш и ми казваш, че не било „нормално“. Но ако трябва да съм честна, пет пари не давам какво си мислиш за действията ми срещу Католическата църква. Винаги си ме гледала високомерно. И ще добавя, че това момче има повече кураж и от теб, и от мен. Знаеш ли какво му струваше да проговори? И да се опълчи срещу свещеник, за бога?! А ти ме обвиняваш колко неморално било да се обърна срещу свещеник, който е блудствал със седемнайсет момчета! Кога ще престанеш с вечните си неодобрения. Е, на мен ми дойде до гуша. Кой умря и те направи кралица?

Блу се взираше в нея, когато тя най-сетне млъкна, а Беки почти се беше задавила. Но речта на Джини беше назрявала отдавна и беше крайно време да я излее. Беше й писнало от критиките на сестра й за всичко, което правеше.

— Дотук бях — заяви Джини. Чувстваше се по-добре, след като си каза всичко.

— И аз — с треперещ от ярост глас отвърна Беки. — Писна ми да се срамувам от теб, да обяснявам на хората и да те извинявам, защото си шантава. И не се опитвай да ме забъркаш в тази каша. Може и да нямаш нищо против да се появяваш в таблоидите, но аз имам. Така че ме остави на мира! — кресна тя и тресна слушалката.

— Наистина ли ти е бясна? — притесни се Блу. Беше убеден, че вината е изцяло негова, независимо какво казваше Джини.

— Винаги ми е бясна за нещо — усмихна му се тя.

— Ще й мине.

— Аз съм виновен — нещастно рече той. — Ако не бях аз, нямаше да се появиш във вестниците и нямаше да говорят такива неща за Крис и Марк.

— Няма значение. Каквото и да говорят, тях ги няма. Не си направил нищо лошо. Всъщност, правиш само добри неща, откакто се появи в живота ми. Я престани да се тревожиш и заспивай. — Тя му се усмихна и го целуна за лека нощ.

Тя също се опита да не мисли за статиите, нито за разправията със сестра си. Някои от нещата трябваше да бъдат казани. И накрая, след като превъртя всичко отново през главата си, Джини заспа.

На следващата сутрин си направи кафе и прочете онлайн изданието на „Ню Йорк Таймс“. Не се споменаваше нищо за нея, но имаше много добър материал за свещениците, посягащи на деца, и как всички трябва да бъдат изправени пред съда, а не да бъдат крити от църквата. Искаше й се да изпрати статията на сестра си, но нямаше желание да започне разправията отново. Бяха си казали достатъчно.

Зачака Блу да стане, за да му приготви закуска, и изведнъж осъзна, че той ще закъснее. Така и не беше чула будилника му и затова влезе в стаята и дръпна пердето. Обърна се да му се усмихне и видя, че се е скрил под завивките. Нежно го побутна по рамото и му каза, че е време за ставане. Но онова, което побутна, не беше рамо. А възглавница. Джини леко повдигна завивките и видя, че леглото е празно. Върху възглавницата беше оставил бележка за нея. Джини я прочете и сърцето й едва не се пръсна.

Скъпа Джини, причинявам ти единствено неприятности. Съжалявам за вестниците и написаното в тях, то е изцяло заради мен и отец Тед. И съжалявам за скарването ти с Беки и че тя ти е ядосана заради мен. Вече не е нужно да ми бъдеш настойница, ако не го искаш. Благодаря ти за всичко, което направи за мен, никога няма да го забравя.

Обичам те, Блу

Сълзи потекоха по бузите й, докато четеше бележката. Огледа стаята и гардероба. Беше взел сака, две якета, фланелки, чорапи и бельо, а също кецовете и маратонките. Четката и пастата му за зъби ги нямаше, също и гребенът. Всичките му учебници бяха натрупани на бюрото, а лаптопа и телефона му също ги нямаше, което означаваше, че може поне да се свърже с него. Звънна му веднага, но той не отговори. Остави му съобщение и му прати есемес.

Къде си? Нямаш никаква вина. Върни се.

Обичам те, Джини

Но той не отговори. Изпрати му имейл със същото съдържание, а после с треперещи ръце позвъни на Андрю. Не знаеше какво друго да направи.

— Избяга — разстроено и трескаво рече тя.

— Кой е избягал? — Андрю беше зает и мислите му бяха другаде.

— Блу.

— Кога?

— По някое време през нощта. Току-що открих, че е напъхал възглавници под завивките си и ми е оставил бележка.

— Какво пише в нея?

— Извинява се. Чувства се ужасно заради статиите във вчерашните вестници. А снощи с Беки се скарахме по телефона и той чу разговора ни. Тя ми каза, че я правя за срам. Блу обвинява себе си за всичко. — Гласът й пресекна, отново беше на път да се разплаче.

— Опита ли да му се обадиш? — Андрю също се беше разтревожил. Блу и Джини бяха подложени на голямо напрежение от месеци покрай делото.

— Звънях, пратих му есемес, написах му имейл. Още не е отговорил.

Андрю се замисли. Блу беше четиринайсетгодишно хлапе и познаваше живота на улицата по-добре от тях. А Ню Йорк бе голям град.

— Защо не изчакаш да видиш какво ще направи днес? Може да се успокои и да се прибере следобед.

— Няма да го направи. Мисли си, че съсипва живота ми. Не е така. Той е най-хубавото нещо, което ми се е случвало през последните четири години.

— Не изпадай в паника — помоли я Андрю. — Дори да го няма за ден-два, ще се върне. Той те обича, Джини.

— Същото го пише и в бележката — каза тя със сълзи на очи и бучка в гърлото.

— Просто се опитай да се успокоиш, ще се върне. Момчетата правят така понякога. И в главата му се въртят куп неща.

Макар Андрю да нямаше отговори, гласът му й действаше успокояващо.

— Не знам откъде да започна да го търся.

— Не е нужно да го правиш сега. Ден е. Ще дойда след работа и ще го потърсим заедно — предложи той. — Обади ми се, ако се появи.

През целия ден Джини очакваше вест от Блу, звънеше редовно на телефона му и му прати още няколко есемеса и един имейл. Но той не отговаряше. Джини вече изпитваше чувството, че денят няма край, когато Андрю се появи в шест. Не беше хапнала нищо, но бе изпила поне четири кафета и сякаш всеки момент щеше да рухне.

— Ами ако не се върне? Имам единствено него — проплака тя и сълзите се търкулнаха по бузите й.

Андрю я прегърна инстинктивно. Усети как сърцето й бие върху гърдите му.

— Хайде да хапнем нещо и ще излезем да огледаме — спокойно рече той. Пусна есемес на Блу от своя телефон, но той не отговори и на него. А когато му звънна, веднага се включи гласова поща.

Андрю направи сандвичи за двамата с онова, което намери в хладилника. Беше минал през дома си да се преоблече в джинси, яке с качулка, тъмносив пуловер и маратонки. Бе предвидил, че ги чака дълго ходене тази нощ из всички места, на които Джини смяташе, че може да е.

Започнаха с „Макдоналдс“, където бяха вечеряли вечерта на първата им среща. Отбиха се в любимата му пицария. Две заведения за бургери. Алеята за боулинг. Постояха известно време пред мултиплекса, но не го видяха, в единайсет отидоха на Пен Стейшън и провериха тунела, в който живееше, след като беше избягал от „Хюстън Стрийт“. Там имаше пет-шест хлапета и едно от тях каза, че го познава, но заяви, че не го е виждал от месеци. Джини звънна в приюта, но там също не го бяха виждали и обещаха, че ще кажат на патрула си да се оглежда за него. Нямаше го никъде. Джини не си направи труда да се обади на леля му, тъй като знаеше, че той в никакъв случай няма да отиде при нея. В полунощ седнаха на пейка на гарата. Джини скри лице в дланите си, а Андрю я прегърна през раменете.

— Какво ще правя сега? — нещастно избъбри тя.

— Можеш единствено да чакаш. Ще се прибере.

И тогава тя се сети за племенницата си Лизи от Калифорния. Там все още беше сравнително рано и можеше да й се обади. Лизи вдигна, но каза, че не го е чувала през целия ден. Смяташе, че е зает в училището.

— Станало ли е нещо? — попита тя леля си, но Джини не искаше да й обяснява.

— Ако ти се обади, само му кажи, че го търся и искам да се прибере у дома.

— Добре. — Джини затвори и погледна Андрю.

— Благодаря ти, че правиш това за мен.

— Няма за какво. Не ти помогнах особено.

— Все пак е хубаво да си имам компания — каза тя. Беше изтощена. Искаше единствено да намери Блу и да го прибере у дома. — Мисля, че може да си вървим — каза тя.

Минаха бавно през гарата, изкачиха се по стълбите и Андрю спря едно такси. Тя се облегна на рамото му, докато пътуваха. Присъствието му й действаше утешително. Когато стигнаха на адреса й, тя предложи да се разходят покрай реката и да видят дали не спи на някоя пейка там. Беше октомври и нощите бяха мразовити, но през деня бе топло. Докато вървеше покрай брега, Джини погледна реката и си спомни как беше видяла Блу за първи път. Седнаха на една пейка и Андрю я придърпа към себе си. Виждаше тъгата и поражението в очите й.

— Горкото хлапе си мисли, че всичко е по негова вина — тъжно рече Джини. — Всички онези гадости в таблоидите, а и че сестра ми ме нарече смахната и че съм срам за нея. — Тя се усмихна на Андрю. — Може и да съм била малко смахната през последните няколко години. Приех да обикалям по света и опитите да ме убият. Чувствах се толкова виновна, че оставих Марк да кара онази нощ, без да си дам сметка колко много е изпил. Животът на сестра ми е колкото чашка чай, тя просто не ме разбира. Никога не й се е случвало нещо такова.

— Вие с Блу имате много общо помежду си — меко отбеляза той. — Ти се чувстваш виновна за съпруга и сина си. Блу продължава да чува гласа на отец Теди да го обвинява, че го е „изкушил“ и че той е виновен. Сега знае, че не е така, но ще е нужно много време, преди гласът в главата му да замлъкне. Най-доброто, което направи за него, е да му докажеш, при това не само с думи, но и с дела, че той заслужава всичко, което правиш за него, че стоиш до него и че не е виновен за нищо. Каза ми, че искаш той да има „изумителен“ живот, а не просто добър. Е, има го, благодарение на теб. И един ден заради теб онзи обвиняващ глас в главата му ще изчезне, защото твоят глас, който му казва, че е добър, ще бъде по-силен от гласа на отец Теди, въпреки всичко.

Думите му я трогнаха дълбоко и тя го погледна изпитателно.

— Откъде знаеш всичко това?

Той се поколеба известно време, после й разказа, загледан в нищото.

— Същото се случи и с мен, когато бях малък. На единайсет. Отец Джон. Беше грамаден, дебел, забавен, весел тип. Имаше фантастична колекция от комикси и обеща да ми ги даде да ги прочета, а също и да ми покаже бейзболни картички. Отидох в дома му и той направи същото, което е правил отец Теди с всички тези деца. И ми внуши, че аз съм виновен, защото съм го изкушил, и че дяволът ще ме убие на място, ако кажа на някого. Нужни ми бяха месеци, но най-сетне споделих с родителите си.

Те обаче не ми повярваха. Всички в енорията обичаха отец Джон, а аз открай време бях пакостник. Никога повече не разговаряхме за това. Аз знаех, че той е лош човек, но се чувствах виновен заради онова, което ми стори, затова реших един ден да стана свещеник, ама много, много добър свещеник, за да се реванширам на Бог заради греха, че съм „изкушил“ отец Джон. След гимназията постъпих в семинарията. И станах много, много, много добър свещеник, точно както бях обещал на Бог.

Но се чувствах нещастен. Нямах призванието, което си мислех, че имам. Исках да излизам с жени и да имам семейство. — Той се усмихна на Джини. — Чувствах се пак виновен, че искам да напусна църквата. А после тези истории започнаха да излизат на бял свят. Хората започнаха да говорят за свещеници като отец Джон и отец Теди. Нищо не се случи на отец Джон, той сигурно е посегнал на стотици деца през годините, но живя спокойно до края си. Ала когато хората започнаха да говорят открито, исках единствено да се освободя от клетвите си и да започна да работя като адвокат и да защитавам децата, на които преди никой не беше повярвал, както не повярваха и на мен. Знаех, че ако опитам да го направя, докато съм духовник, ще ме притиснат да защитавам извършителите или дори да потулвам случаите.

Така че най-сетне напуснах и престанах да се чувствам виновен. Понякога ми липсва да съм свещеник — някои неща в службата ми харесваха. Но съм много по-щастлив, че помагам на деца като Блу да тикнат лошите свещеници зад решетките. И дори не е нужно да съм свещеник, за да го правя. Странното е, че все още имам някакво остатъчно чувство за вина от детството ми, и когато видях как ти повярва на Блу, как застана плътно до него и го защити, това като че ли излекува нещо и у мен. Ти си истинска лечителка, Джини, и си изпълнена с обич. Може би това е достатъчно да премахне пораженията върху хора като Блу и мен или поне да започне процеса. За мен е малко късно, но се надявам да е така.

И не е нужно да се чувстваш виновна за каквото и да било. Съпругът ти е направил каквото е направил в онази нощ. Не би могла да го спреш. Не си знаела. И Блу не би могъл да спре отец Теди, както аз не можах да спра отец Джон. Стореното от тях е тяхна отговорност, не наша. А сега дори моят живот ще бъде по-добър заради теб. Всеки има за какво да се обвинява. Но просто не си заслужава енергията да го прави.

Двамата дълго останаха смълчани, после той я придърпа към себе си, а Джини го погледна и се усмихна.

— Съжалявам за онова, което се е случило с теб — рече тя.

— Аз също, но сега съм добре. Блу също ще бъде добре. Ние сме сред щастливците. Ти ми го показа. Научих много, докато ви наблюдавах с Блу.

Тя кимна. Мислеше си за Блу и се надяваше, че скоро ще се прибере. А когато вдигна очи към Андрю, той се наведе, прегърна я и я целуна. Искаше му се да направи това от деня, в който се запознаха. Помнеше колко красива беше тя по телевизията, а сега дори още повече. Никога не бе сънувал, че един ден ще я срещне и ще се влюби в нея. Тя отвърна на целувката му и двамата останаха дълго време притиснати на пейката до Ийст Ривър. Накрая станаха и бавно тръгнаха обратно към апартамента й, когато тя внезапно се сети нещо и се обърна.

— Чакай малко — каза и отиде до бараката, където се приютяваше Блу. Спря да я огледа и видя, че катинарът липсва. Долови отвътре някакво движение и бавно отвори вратата, видя Блу. Седеше до сака си, съсредоточен в лаптопа. Зяпна я изненадано и изтърси единственото, което му дойде наум.

— Не знаеш ли, че се чука?

— Ти вече не живееш тук — изтъкна тя и му се усмихна. — Хайде, да си вървим у дома.

Той се поколеба малко, погледна и двамата, после стана и взе сака си. Не попита какво търси тук Андрю, но разбра, че и двамата се радват да го видят. Джини прегърна Блу през кръста и го поведе към апартамента. Докато минаваха покрай парапета, тя заведе Блу до него.

— Искам да ти покажа нещо — рече. — Стоях тук, когато те видях за първи път. Знаеш ли какво си мислех? Канех се да скоча, защото животът ми беше толкова мизерен, че не исках да живея нито минута повече. Исках само да умра в реката, в нощта преди годишнината от смъртта на Марк и Крис, за да не ми се налага да я преживявам отново. И тогава с крайчеца на окото си те видях да се шмугваш в бараката, след което отидохме да вечеряме в „Макдоналдс“ и останалата история я знаеш. Не е нужно да се чувстваш виновен за каквото и да било, Блу. Нищо не е станало по твоя вина. Ти ми спаси живота онази нощ. През последните четири години аз изкупвах вината си във всеки бежански лагер, до който можех да се добера. Ти спаси живота ми. Ако не се беше появил онази нощ, сега щях да съм мъртва. — Джини погледна към Андрю. — А ти виж колко много съдби промени към добро и колко момчета спаси с онова, което направи. Мисля, че ние тримата сме щастливци, на които предстои изумителен живот. — После се усмихна широко на Блу. — Но ако отново избягаш, ще ти сритам задника, ясно ли е?

Той се ухили. Знаеше, че не би го направила.

— Наистина ли си щяла да се самоубиеш онази нощ? — попита Блу, отново със сериозно лице, и тя го погледна също толкова сериозно и кимна. На Андрю му идеше да я прегърне, но не искаше да го прави пред момчето. Поне засега.

Тримата тръгнаха бавно към апартамента й. Докато вървяха, тя се обърна към Блу.

— Какво ще кажеш да го направим официално?

— Кое да направим официално? — обърка се момчето.

— Искаш ли да те осиновя?

Той се закова на място и я зяпна.

— Сериозно ли говориш?

— Разбира се, че говоря сериозно. Щях ли да го кажа иначе?

— Да, много — заяви той и грейна отново, после се обърна към Андрю. — Може ли да го направи?

— Ще отнеме известно време, но да, може, стига и двамата да го искате.

— Аз искам — заяви Джини.

— Аз също — каза Блу.

Андрю ги изпрати до апартамента и ги остави там. Задържа се за момент, за да пожелае лека нощ на Джини, докато Блу се отправяше към спалнята си.

— Благодаря ти, че беше до мен тази нощ… и за всичко, което ми сподели — рече Джини.

— Казах го съвсем сериозно. Ти си много специална жена. Надявам се да прекараме заедно известно време, преди да заминеш отново. — Очите му се замъглиха, докато го изричаше. — Мразя да мисля, че ходиш на такива места и през цялото време се излагаш на опасност.

Тя кимна. Започваше да се безпокои за същото, но това беше разговор за друг път. Тази нощ се бяха сближили много. Той се наведе и я целуна по челото, и после си тръгна, а Блу отиде в кухнята да потърси нещо за ядене. Умираше от глад. Джини също влезе в кухнята и му се усмихна.

— Добре дошъл у дома, Блу — тихо каза тя, а той се обърна и й се усмихна като голямо щастливо хлапе, щастието му отразяваше нейното.