Пол Хофман
Плясъкът на крилете му (17)

17.

Когато отоците спаднаха и синините преминаха в лилави и кафяви оттенъци, Хенри Мъглата се развесели почти до екстаз. Клайст — не толкова; той изглежда беше силно разтърсен от станалото в дома на Кити. Спеше много и не говореше кой знае колко, когато е буден. Решиха, че е най-добре да не го закачат и че той ще излезе от това състояние, като му дойде времето. Когато Хенри Мъглата вече можеше да ходи, двамата с Кейл отидоха на разходка по „Променад де Бастион“. Гледаха как момичетата с пролетни рокли забравят ужасните слухове за война, витаещи във въздуха, и двете момчета ги забравяха заедно с тях. Купиха си шоколадова торта, издута от сметана, и Кейл измъчваше Хенри Мъглата, като чупеше парченца и почти му ги даваше, но после слагаше тортата в собствената си уста.

На естрадата дузина музиканти свиреха „Имам прелестен грозд кокосови орехи“, най-популярната песен тази пролет. Група момичета горе-долу на тяхната възраст нахокаха Кейл, взеха му тортата и се заеха да хранят момчето с бинтованите ръце, като че ли е бебе. И това страшно му харесваше.

— Какво е станало с бедничките ти ръце? — попита едно момиче, своенравна червенокоска.

— Падна от коня — каза Кейл. — Беше пиян.

— Не го слушайте — възрази Хенри Мъглата. — Стана, докато спасявах едно кутре от удавяне.

Последва още кикотене — сладък звук, като ромоляща вода. Десетина минути той флиртува с момичетата, погризвайки хранещите го пръстчета, докато не го скастриха, че ги хапе — но не и червенокоската, която му позволи да осмуче твърде продължително дебелия слой бяла сметана от средния й пръст, докато приятелките й чуруликаха като скорци и ахкаха радостно при вида на скандалното й поведение. Кейл седеше на припек в другия край на пейката, наблюдаван от две момичета, които не биха възразили да го нахранят с нещо повече от торта, стига да бъдат окуражени по някакъв начин. Той поглъщаше жадно всичко: топлото слънце, хубавите момичета и удоволствието на приятеля си. Но това сякаш бе сцена, която можеше само да се наблюдава и нямаше нищо общо с него. Дори не забеляза момичетата, които го зяпаха.

Накрая се появи един отговорен възрастен, подбра момичетата и ги отведе.

— Ние често идваме тук — извикаха те. — Довиждане! Довиждане!

— Странно — каза Хенри Мъглата, — преди няколко дни бяхме на дъното, а сега момичета и торта.

— Кое ще запомниш по-добре?

— Моля?

— Болката и страданията, или момичетата и тортата? Кое от тях ще помниш по-добре след една година?

— За какво говориш?

— ИдрисПюк каза, че болката е нещо много повече от удоволствието — че я помниш по-добре. Ако беше питон, който изяжда прасе, това е донякъде приятно за питона, но изключително гадно за прасето. Ето такъв е животът, каза той. Ти би трябвало да знаеш, след като изпита и двете в течение на седмица. Болката и страданията, или момичетата и тортата?

— Защо само аз? — попита Хенри Мъглата. — Ти не се ли насираше, преди да убиеш Кити?

— Аз ли? Не. Аз съм геройски тип. Не ме е страх от нищо.

При тези думи и двамата се закикотиха, донякъде като момичетата, които бяха тук допреди минутка и не знаеха нищо за болката и страданията — макар че, разбира се, няма как да познаеш това само като гледаш някого.

— Аз ли? Аз съм за момичетата и тортата — отвърна Хенри Мъглата. — А ти?

— Болката и страданията.

И двамата се засмяха отново.

— Звучи ми много „бяла гарга“ — каза Хенри Мъглата.

 

 

През следващите няколко дни те се опитваха да разведрят Клайст, но той отказваше да стане по-щастлив. Накрая Кейл му даде чай от ежедневния си запас гонидяволче, който бе получил от сестра Врай, с надеждата, че това ще го накара да се съвземе. Но чаят, изглежда, не свърши друго освен да предизвика гадене.

Няколко дни по-късно Кейл и Хенри Мъглата отидоха да намерят превозвача, който бе взел двете момчета от къщата на Кити и ги беше откарал у дома.

— Приятелят ми искаше да ти благодари лично — каза Кейл, когато най-сетне го издириха.

— Благодаря — каза Хенри Мъглата.

Мъжът го изгледа, не враждебно, но определено без признателност.

Кейл му даде останалите пари, които му бе обещал, и още пет долара отгоре.

— Няма защо — отвърна превозвачът на Хенри Мъглата, явно безразличен какво си мисли той.

— Ти може би ни спаси живота — каза Хенри Мъглата, чувствайки неловкост и раздразнение от отказа на превозвача да му е признателен за благодарността.

— Петнайсет долара — отбеляза превозвачът. — Животът ви май не струва много, а?

Хенри Мъглата се втренчи в него, после му даде още десет долара — всичко, което имаше у себе си. Зачака някакъв знак за благодарност, но онзи само прибра парите в една кесия, която извади от джоба си. Тя беше стегната с връв, от която висеше малка желязна бесилка с кандилкащ се на нея миниатюрен Обесен Изкупител. Антагонистите от всякакъв вид не одобряваха тези свещени бесилки. Всички бяха подозрителни към Калайджиите, чиято собствена версия на вярата датираше отпреди великия разкол.

— Ще ти дам един съвет — каза Хенри Мъглата, вече загубил всякаква неловкост, — който струва повече от десет долара. Прибери тази свещена бесилка и не я изваждай преди събора на масоните. — Изкупителите вярваха, че масоните са най-богохулната от всички религии и че съборът им ще се състои в края на времето.

Интересът на Кейл бе насочен другаде.

— Разкажи ми за количката си — каза той, гледайки ръчната количка, с която бяха откарани Клайст и Хенри Мъглата.

За първи път, откакто пристигнаха, въпросът на Кейл като че ли предизвика някакъв ентусиазъм. Калайджията явно се гордееше с количката си. Каза, че конструкцията била стара като самите превозвачи, но той внесъл множество подобрения през годините, и изтъкна с възмущение, че това винаги срещало неодобрението на другите превозвачи.

— Те ще се гътнат още млади, бутайки същите тежки и тромави возила, които са убили бащите им, а и дядовците им преди това. Аз направих тази количка от купчина бамбук за скеле, който открих на бунището. Идеята за пружините ми дойде от скоклив кон, който видях на един панаир. Изработката им ми струваше два долара. — Кейл и превозвачът продължиха да говорят за количката и как лекотата и подвижността й му помагали да доставя по-тежки товари по по-стръмни улици. „Защо?“ — зачуди се Хенри Мъглата.

— Ама че смрад — каза той, когато поеха пак през града.

— Много си претенциозен за човек, чиято представа за рай някога беше хубав сочен плъх.

— Какво беше всичко това с количката?

— Интересувам се как работят нещата. Този превозвач е невеж човек от невежо племе — но е умен. Интересен образ.

Когато стигнаха до квартирата си, там ги чакаше раздразненият ИдрисПюк заедно с Кадбъри и Дийдри Плънкет, която със своите алени устни и начервени бузи не приличаше на нищо на Божия свят.

— Точността е учтивостта на кралете — заяви ИдрисПюк на Кейл. — Да не говорим за човек, който е бил продаден за шест пенса.

— Задържаха ни. Здрасти, Дийдри. Добре ли си?

— За нечестивеца няма да има добро. — Настъпи кратко мълчание.

— Като говорим за нечестивци, Дийдри — каза Кадбъри, — би ли си отваряла очите за хора, които се държат странно?

Тя излезе мълчаливо.

— Истинска прелест — възкликна Хенри Мъглата.

— Дръж си езика, копеленце дребно — процеди Кадбъри.

— Идваме от кабинета на Кити Заека.

Кейл кимна.

— ИдрисПюк ми каза, че все се оплакваш от лошия си късмет — но трябва да отбележа, че ако ме беше попитал какви са шансовете ти да се измъкнеш жив от разговора си с Кити, бих казал, че са слаби като хомеопатична супа, направена от сянката на гълъб, умрял от глад.

— Не знам какво означава хомеопатична.

— В този случай означава, че не струва колкото изпаренията от кофа пикня.

— Ще се опитам да го запомня. Хубава дума — „хомеопатична“.

— Нямам време за това — каза ИдрисПюк. — Каквото и да са си мислили хората за Кити, са го подценявали. Книгите му със заеми са истински лабиринт с изход във всяка хазна отсам Великата китайска стена. Те не са знаели, че Кити стои зад тях — преброих над двайсет подставени лица. Повечето би трябвало да са достатъчно умни, за да си нямат вземане-даване с човек като Кити. Предполагам, че ги е изнудвал. Но при бляскавите финансисти никога не се знае на какво са готови за още повече пари.

— Не се оплаквам от лошия си късмет — каза Кейл.

— Напротив — възрази ИдрисПюк. — Както и да е — много хора дължат на Кити много пари. Сега, благодарение на теб, наследихме задълженията им.

— Ами ако не искат да плащат? В края на краищата, Кити е мъртъв.

— Да, но както изтъкна Кадбъри, изтръгването на плащания от длъжниците на Кити е в неговата област.

— Какъв е моят дял?

— Мислехме, че е една десета — каза Кадбъри.

— Той убива Кити, а вие получавате девет десети? На мен ми се струва, че трябва да е обратното — отбеляза Хенри Мъглата.

— Ти сигурно знаеш много за управлението на престъпна организация, а, неблагодарно пале? Сигурен съм, че и двамата притежавате дълбоки познания за търговията с опции и срочни сделки в допълнителна гаранция към дълга, а също и какво да правите, когато цяла страна заплашва да престане да си плаща вноските.

— Не — каза Хенри Мъглата.

— Тогава млъквай. — ИдрисПюк се обърна към Кейл. — Наистина ли мислиш, че бих крал от теб, или просто си в лошо настроение?

— Не.

— Значи се разбрахме. Десет процента. Ще бъдеш много богат, ако Кадбъри казва истината, или дори половината истина.

— Сега вече ме засегна — промърмори Кадбъри.

— Познаваш ли онези момчета, които Кити държеше в Мемфис? Довел ли ги е тук?

— Това няма нищо общо с мен.

— Вече има. Искам да ги намериш и да ги пуснеш на свобода. Дай им по петдесет долара.

— Петдесет долара за момче под наем?

Кадбъри виждаше, че Кейл не е в настроение да му противоречат.

— Добре де, ще се погрижа за това, но парите ще дойдат от твоя дял. — Все пак не успя да се сдържи. — Не можеш да направиш нищо за тях. Те просто са свикнали на такъв живот. Ще похарчат парите и ще свършат при Фъстъчено масло или Голодупец. Ще им е по-зле, отколкото им е било при Кити. Или ги остави където са, или се погрижи за тях.

— Да ти приличам на нечие майче? Ние четиримата се справихме добре. Рива е на практика кралица на руснаците. А сега ние тримата сме богати. Дай им парите и ги пусни. После всичко зависи от тях.

На път за вкъщи Кадбъри се замисли за онова, което искаше Кейл. Думите му за Рива бяха верни. Кадбъри я бе видял в цялото й великолепие на някакво социално събитие, където Кити го беше пратил да говори с някой си Фаунтлерой, който закъсняваше с плащанията и разполагаше с важна информация, желана от Кити — много по-важна от жалките три хиляди, които онзи му дължеше. Беше видял Рива на високата маса. Тя изглеждаше възхитително с червената си рокля, с вдигната на кок коса. Но за това, че Кейл и останалите били добре, стигаше само да ги видиш в какво състояние са.