Лайза Клейпас
Момичето с кафявите очи (8)

8.

— Джо ни прави услуга, като подготвя снимки за уебсайта ни — обясни Холис.

Той остави фотоапарата си до скулптурата, погледът му ме прониза като пеперуда на дъска за препариране.

— Ейвъри. Радвам се да те видя отново.

— Ще правиш ли компания на Ейвъри, докато чака братовчед ти Райън? — попита го Холис.

— С удоволствие — каза Джо.

— Не е нужно — започнах неловко, но Холис вече беше изчезнала в облак от щраусови пера.

Мълчание.

Не бях очаквала, че ще е толкова трудно да застана лице в лице с Джо. Спомените за всичко, което бяхме правили, ни връхлитаха отвсякъде.

— Не знаех, че ще си тук — успях да кажа. Поех си дълбоко дъх и бавно го изпуснах. — Не се справих с това добре.

Изражението на лицето му не можеше да се разчете.

— Не се справи.

— Съжалявам… — Млъкнах, бях направила грешката да сведа поглед прекалено ниско. Краткият проблясък на стъкления под ми даде странното усещане за накланяне, сякаш цялата къща беше започнала да се върти на една страна.

— Ако не искаш да ме виждаш — каза Джо, — това си е твое решение. Но бих искал поне да знам…

— Боже. — Стаята не спираше да се движи. Залитнах и се пресегнах да хвана ръкава на Джо в отчаяно усилие да запазя равновесие. Вечерната ми чанта падна на пода. Погледнах към нея и отново се олюлях.

Джо инстинктивно се пресегна да ме задържи.

— Добре ли си? — чух го да ме пита.

— Да. Не. — Хванах китката му.

— Пила си прекалено много?

Беше като да стоиш на палубата на кораб в бурно море.

— Не, не е това… подът, завива ми се свят. По дяволите, по дяволите…

— Погледни ме. — Джо стисна китката ми и се пресегна за другата ми ръка. Гледах невиждащо размазаното тъмно петно на лицето му, докато очите ми се фокусираха отново. Непоклатимата му като скала опора беше единственото, което ме пазеше да не се изтърся. — Държа те.

Вълна на гадене остави кожата ми без цвят. По челото ми избиха капчици пот.

— Подът причинява това на поне половината от хората, които се опитат да минат по него — продължи Джо. — Въздействието на водата отдолу те кара да изгубиш равновесие. Поеми си дълбоко въздух.

— Не исках да идвам тук — казах отчаяно. — Направих го само защото Холис настоя, а се опитвам с всички сили да я спечеля като клиент. — Потта щеше да съсипе грима ми. Щях да се размия като креда в дъжд.

— Ще ти стане ли по-добре, като знаеш, че подът е направен от слоеве безопасно строително стъкло, дебело най-малко седем сантиметра?

— Не — дойде злочестият ми отговор.

Ъгълчето на устата му се изви и изражението му омекна. Той внимателно пусна рамото ми и ме хвана за ръката.

— Затвори очи и ме остави да те водя.

Хванах го за ръката и се опитах да го следвам. След няколко крачки се препънах, паниката се надигна в тялото ми. Ръката му ме обви мигновено, притисна ме към тялото му, но усещането за въртене си остана.

— О, боже — казах замаяно. — Няма начин да се махна от този проклет под, без да падна.

— Няма да те оставя да паднеш.

— Лошо ми е на стомаха…

— Спокойно. Стой неподвижно и не отваряй очи.

— Без да ме изпуска, Джо бръкна в сакото на смокинга си и извади кърпичка. Усетих как мекия сгънат плат се притиска нежно до челото и страните ми, и попива потта. — Просто си се преуморила малко, това е всичко — прошепна той. — Ще се почувстваш по-добре, когато кръвното ти спадне. Дишай. — Той вдигна една къдрица от лицето ми и продължи да ме държи.

— Добре си. — Гласът му беше тих, успокояващ. — Няма да позволя нищо да ти се случи.

Усещайки стабилността му и силната му ръка около мен, започнах да се отпускам. Едната ми длан се отпусна на гърдите му.

— Изглеждаш красива в тази рокля — каза Джо тихо. Ръката му мина нежно през меките къдрици на косата ми. — Това също ми харесва.

Останах със затворени очи, спомняйки си как бе държал ръцете си в косата ми онази нощ, как ме беше целувал по шията…

Усетих движението на ръката му, когато той посочи към някого.

— Какво правиш? — попитах слабо.

— Брат ми Джак и съпругата му току-що слязоха от асансьора.

— Не ги викай тук — примолих му се.

— Няма да стане нищо, освен да получиш съчувствие от Ела — тя се подхлъзна по този под, когато беше бременна, и Джак трябваше да я изнесе на ръце.

Разговорът ни беше прекъснат от приветлив глас:

— Здрасти, брато. Какво става?

— Приятелката ми получи световъртеж.

Предпазливо отворих очи. Беше ясно, че впечатлителният мъж, който стоеше до Джо, е от същия богопомазан род Травис. Тъмна коса, харизма на лидер, небрежна усмивка.

— Джак Травис — каза той. — Приятно ми е да се запознаем.

Понечих да се обърна и да стисна дланта му, но ръцете на Джо се стегнаха около мен.

— Не, не мърдай — прошепна той, а на брат си обясни: — Опитва се да се съвземе.

— Проклет стъклен под — каза мрачно Джак. — Казах на Холис да добави слой интелигентно стъкло, така ще може да направи цялото нещо матово като при изключване на осветлението. Хората трябва да слушат какво им говоря.

— Аз те слушам — каза една жена, приближавайки се до нас със ситни, старателни стъпки.

— Да — отвърна Джак, — но само защото по този начин можеш да спориш. — Той й се усмихна и я прегърна през раменете. Тя беше слаба и привлекателна, с дълга до брадичката руса коса, със сини очи зад изискани очила тип „котешки очи“.

— Какво правиш? Пак ще се подхлъзнеш — сгълча я кротко Джак.

— Мога да се справя с това сега, когато не съм бременна — отвърна тя. — А и искам да се запозная с приятелката на Джо. — Тя ми се усмихна. — Аз съм Ела Травис.

— Това е Ейвъри — каза Джо. — Да оставим по-нататъшните представяния за по-късно. От стъкления под й се завива свят.

Ела ме погледна съчувствено.

— Същото ми се случи и на мен, когато за първи път дойдох тук. Прозрачен под е такава нелепа идея — не си ли даваш сметка, че някой от плувния басейн може да погледне точно под полата ти?

Не се сдържах, погледнах надолу разтревожено и стаята се завъртя отново.

— Спокойно, държа те. — Джо ме хвана веднага. — Ейвъри, не гледай надолу. Ела…

— Съжалявам, съжалявам. Млъквам.

В гласа на Джак се прокраднаха весели нотки, когато попита:

— Мога ли да помогна с нещо?

— Да, виждаш ли килима, който е закачен на онази стена? Смъкни го и го постели на пода. Това ще създаде на Ейвъри чувство за устойчивост.

— Няма да стигне за целия път — посочи Джак.

— Ще е достатъчно.

Погледнах към килима на стената. Художникът беше използвал дузина ивици цветно тиксо върху старинен персийски килим и ги беше стопил върху текстила.

— Не можеш — възразих аз. — Това е експонат от търга.

— Това е килим — каза Джо. — Предназначен е за пода.

— Бил е килим преди. Сега е изкуство.

— Мислех си да го купя — предложи услугите си Ела. — Изборът на материали представя сливането на миналото с бъдещето.

Джак се усмихна на съпругата си.

— Ела, ти си единствената тук, която чете каталозите. Знаеш, че мога да взема тиксо в различен цвят и един килим, и без проблем ще го направя да изглежда като този.

— Да, но няма да струва и десет цента, ако ти го направиш.

Очите му се присвиха.

— И защо не?

Ела прокара игриво пръсти по реверите на сакото му.

— Защото, Джак Травис, нямаш ума на художник.

Лицето му се сведе, докато носовете им почти се докоснаха, и той произнесе, мъркайки:

— Хубаво е, че си се омъжила за мен заради тялото ми.

Джо изглеждаше раздразнен.

— Престанете, вие двамата. Джак, иди донеси проклетия килим.

— Почакай — отчаяно казах аз, — нека опитам отново. Моля те.

Джо не си даде труд да крие скептицизма си.

— Мислиш, че ще можеш?

Сега, когато сърцето ми биеше равномерно, се чувствах по-стабилна.

— Стига да не гледам надолу, мисля, че ще се справя.

Джо ме погледна преценяващо, докато краката му заскобиха моите от две страни, а ръцете му ме хванаха за кръста.

— Събуй си обувките.

Почувствах как се изчервявам. Притисната към него, изхлузих обувките си.

— Аз ще ги взема. — Джак вдигна токчетата и чантата ми.

— Затвори очи — каза ми Джо. След като се подчиних, той обви ръка около гърба ми. — Вярвай ми — каза той. — И продължавай да дишаш.

Отстъпих под натиска на ръцете му и го оставих да ме води.

— Защо ще се срещаш с Райън? — попита ме той, докато се движехме напред.

Доволна от отвличането на вниманието, отвърнах:

— Холис ми каза, че трябва да му помогна с идеи за това как да направи предложение на Бетани.

— Защо му е притрябвала помощ за това? Просто трябва да я попита и да й даде пръстен.

— В наши дни хората превръщат предложението в събитие. — Стъпалата на краката ми се потяха. Надявах се, че не оставям влажни стъпки по стъклото. — Можеш да вземеш някого в балон с горещ въздух и да му предложиш сред облаците, или по време на гмуркане с водолазен апарат, или дори да наемеш флашмоб^[1] да пее и да танцува.

— Това е нелепо — каза Джо решително.

— Да си романтичен е нелепо?

— Не, превръщането на един личен момент в бродуейски мюзикъл е нелепо. — Спряхме и Джо ме обърна с лице към себе си. — Вече можеш да отвориш очи.

— Там ли сме?

— Там сме.

Виждайки, че сме върху сигурен гранитен под, въздъхнах с облекчение. Открих, че пръстите ми са още впити в кръста на Джо и се насилих да ги разхлабя.

— Благодаря ти — прошепнах.

Той ме изгледа спокойно и аз се сгърчих вътрешно, когато разбрах, че преди вечерта да свърши, ние ще говорим.

— Ще отида да си взема фотоапарата — каза той и се върна в „небесната стая“.

— Ето, вземете. — Джак ми подаде токчетата и вечерната чанта.

— Благодаря. — Пуснах обувките на пода и ги обух. — Мисля, че мога да квалифицирам това като първата ми нервна криза — казах раздразнено.

— Една малка нервна криза никому не е навредила — увери ме Джак — Непрекъснато предизвиквам такива у майка ми.

— И у мен един-два пъти — информира го Ела.

— Знаеше добре в какво се замесваш, омъжвайки се за Травис.

— Така е, знаех. — Ела се усмихна и се пресегна да намести вратовръзката му. — След нещо толкова травмиращо — каза ми тя весело — човек се нуждае от самолечение. Да седнем някъде и да изпием по едно питие.

— Много бих искала — отвърнах аз, — но не мога. Трябва да чакам тук Райън, братовчеда на Джо.

— Срещали ли сте го преди? — попита тя.

— Не, нямам представа как изглежда.

— Ще ви го покажа — каза Ела. — Макар че семейната прилика не може да бъде пропусната. Едър, космат, доста нафукан и арогантен.

Джак се наведе и остави бърза целувка върху устните й.

— Точно нещата, които харесваш — каза той. — Искаш ли да ти донеса шампанско?

— Да, ако обичаш.

Джак ме погледна.

— За вас същото ли, Ейвъри?

Макар да бих пийнала с удоволствие, поклатих глава неохотно.

— Благодаря, но предпочитам да съм с колкото е възможно по-ясна глава.

Когато той тръгна, Ела ме погледна дружелюбно.

— Откога се познавате с Джо?

— Ние не… — изстрелях бързо. — Имам предвид, запознахме се преди няколко дни на една сватба, която бях организирала, но не сме… Нали разбирате…

— Той се интересува от вас — каза ми тя. — Мога да го кажа заради начина, по който ви гледа.

— Прекалено съм заета дори да помисля да изляза с някого.

Тя ме изгледа с неприкрито съчувствие.

— Ейвъри, водя рубрика за съвети в списание. През цялото време пиша за такива неща. Никой не е прекалено зает за връзка. Кейти Пери е заета, но ходи по срещи, нали? Джордж Клуни е зает, но всяка седмица е с ново гадже. Затова предполагам, че си се опарила при последната си връзка. Изгубила си вяра в цялата мъжка половина от човешкия род.

Имаше нещо толкова дяволито и привлекателно в нея, че не се сдържах и се усмихнах.

— Това е обобщението, казано накратко.

— Тогава трябва да… — Тя млъкна, когато Джо се върна с фотоапарата си.

— Райън идва насам. Току-що го видях да излиза от асансьора.

Висок, добре облечен мъж се приближи до нас. Гъстата му коса беше подстригана консервативно късо, кичурите бяха с цвета на тъмен шоколад. С високите си скули и леденосини очи той бе забележително красив, видът му беше по-неприветлив и изискан, отколкото на братята Травис. Той притежаваше някаква сдържаност. Нямаше и намек от ненадминатото очарование или непринуден хумор на Травис, а по-скоро усещане, че е човек, който неохотно ще свали гарда, ако изобщо го направи.

— Здрасти, Ела — поздрави той, когато се изправи до нас и се наведе да я целуне. — Джо.

— Как е, Рай? — попита Джо, докато си стискаха ръцете.

— Бил съм и по-добре. — Райън се обърна към мен, изражението му беше замаскирано от любезност. — Вие ли сте организаторката на сватби?

— Ейвъри Крослин.

Ръкостискането му беше твърдо, но премерено.

— Ще трябва да го направим бързо — каза той. — Имам само няколко минути, преди Бетани да ме открие.

— Разбира се. Искате ли да говорим насаме? Не познавам добре къщата…

— Не е необходимо — отвърна той. — Ела и Джо са от семейството. — Погледът му беше студен. — Какво ви е казала Холис за ситуацията ми?

Отговорих с готовност.

— Каза, че възнамерявате да предложите брак на дъщеря й Бетани, и че искате да говорите с мен за идеи за предложението.

— Не се нуждая от идеи за предложение — произнесе решително Райън. — Холис казва това единствено, защото се страхува, че няма да го направя. Тя и Дейвид се опитват да ме притискат.

— И защо? — попита Джо.

Райън се колеба дълго.

— Бетани е бременна. — От скритото напрежение в думите му ставаше ясно, че новината не е била нито очаквана, нито желана.

Настъпи отрезвяващо мълчание.

— Тя казва, че иска да роди бебето — продължи Райън. — Уверих я, че ще я подкрепя, разбира се.

— Райън — обади се Ела, — знам, че си традиционалист по отношение на тези неща. Но ако това е единствената причина да предложиш на Бетани, този брак няма шанс да проработи.

— Ще го направим да проработи.

— Може да сте част от живота на детето си, без да трябва да се жените — обадих се тихо аз.

— Не съм тук да обсъждам „за“ и „против“. Сватбата ще се състои. Единственото, което искам, е мнение как да стане.

— Значи искате да вземете активно участие в планирането?

— Не, искам само да поставя някои разумни параметри и да се погрижа те да бъдат спазени. Иначе Холис ще направи така, че на партито да се яздят слонове, облечени в златни ризници, или нещо още по-лошо.

Бях притеснена от перспективата да планирам сватба за неохотен жених. Изглеждаше съмнително той и Бетани да отидат до олтара, но дори да го направеха, процесът щеше да бъде ужасен за всички замесени.

— Райън — казах, — има няколко много опитни и надеждни организатори на събития в Хюстън, които могат да свършат чудесна работа…

— Всички са зависими от семейство Уорнър. Вече дадох на Холис ясно да разбере, че няма да се уговарям с никой от организаторите, които са работили за нея преди. Искам човек, който не е неин. За мен няма значение нито доколко сте добра, нито какви цветя ще изберете. Единственото, което искам да знам, е дали можете да се опънете на Холис, когато се опита да ви върже ръцете.

— Разбира се, че мога — отговорих. — Аз съм вманиачена на тема контрол. Освен това случайно съм много добра в работата си. Но преди да продължим да обсъждаме това, защо не дойдете в студиото ми и да…

— Наета сте — произнесе той рязко.

Отговорих с изненадан смях.

— Сигурна съм, че първо ще искате да обсъдите с Бетани това.

Райън поклати глава:

— Ще поискам да бъдете наета като условие за годежа. Тя няма да каже и дума против това.

— Обикновено подобна процедура започва с посещение в студиото. Разглеждаме портфолио и обсъждаме идеи и възможности…

— Не искам да го протакам повече, отколкото е необходимо. Вече съм решил да дам работата на вас.

Преди да успея да отговоря, Джо се намеси с весел блясък в очите:

— Рай, не мисля, че въпросът е дали ти искаш да наемеш Ейвъри. А по-скоро дали тя иска да те вземе.

— Защо да не иска? — Обърканият поглед на Райън се стрелна към моя.

Докато се мъчех измислям дипломатичен отговор, бяхме прекъснати от връщането на Джак.

— Здрасти, Рай. — Той бе пристигнал с шампанското на Ела навреме, за да чуе последната част от разговора. — За какво наемаш Ейвъри?

— За организиране на сватбата — каза Райън. — Бетани е бременна.

Джак го погледна озадачено.

— По дяволите, синко — каза той след миг. — За тази работа си има предпазни средства.

Райън присви очи.

— Няма сто процента сигурен метод, освен въздържанието. Обясни му значението на тази дума, Ела — Господ знае, че не я е чувал преди.

Джак се засмя кратко.

— Тя ме познава добре, за да се безпокои.

Тайно си помислих, че под властния маниер на Райън той сигурно изпитваше това, което всеки мъж на негово място: тревога, чувство на безсилие и огромна нужда да упражнява контрол над нещо.

— Райън — подех спокойно, — разбирам желанието ви да започнете да решавате веднага, но това не е начинът за избиране на сватбен агент. Ако желаете да ме наемете, елате в студиото, когато ви е удобно, и ще го обсъдим. — Докато говорех, извадих визитна картичка от чантата си и му я подадох.

Той се намръщи и я пъхна в джоба си.

— В понеделник сутринта?

— За мен е удобно.

— Ейвъри — обади се Ела, — бихте ли ми дали и на мен една визитка? Нуждая се от помощта ви.

Джак й хвърли въпросителен поглед.

— Вече сме женени.

— Не е за това, Хейвън ще прави парти по случай скорошното раждане на бебето. — Ела взе картичката, която й подадох, и ме погледна умолително. — Добра ли сте в спасяване от бедствия? Трябва да организирам събитие за зълва ми Хейвън, защото другата ни зълва е заета с отварянето на салон — започва собствен бизнес, — а аз съм ужасна в това отношение и вечно отлагам. Хейвън от своя страна току-що ми каза, че не иска традиционно бебешко парти с приятелки, а ще кани семейства. Всичко е само наполовина организирано и е пълна бъркотия.

— Кога е? — попитах аз.

— Следващия уикенд — каза Ела.

— Ще направя, каквото мога. Не обещавам чудеса, но…

— Благодаря ви. Какво облекчение! Всичко, което можете да направите, ще е страхотно. Ако искате, можете да…

— Почакайте за минутка — намеси се Райън. — Защо Ела получи мигновено „да“, а аз не?

— Тя се нуждае от помощта повече — каза Джо напълно безизразно. — Бил ли си на някое от партитата на Ела?

Ела му хвърли предупредителен поглед, макар очите й да блестяха от смях.

— Хей ти, внимавай!

Джо й се усмихна, преди да насочи вниманието си към Райън.

— Какво ще кажеш да отидем да поритаме в неделя — каза той.

— Добре звучи. — Райън млъкна, преди да попита с лукава усмивка. — Джак ще дойде ли този път?

— По-добре се моли да дойда — отвърна Джак, — защото съм единственият, който плаща за проклетата бира.

Джо ме хвана за лакътя.

— Ще се видим след малко — каза той. — Искам мнението на Ейвъри за няколко картини, за които мисля да залагам.

Ела ми намигна, когато Джо ме повлече със себе си.

— Смяташ ли, че братовчед ти наистина ще направи това? — попитах аз Джо. — Ако му е нужно известно време да помисли…

— Рай няма да промени мнението си. Баща му почина, когато беше десетгодишен. Повярвай ми, той никога няма да остави детето да расте без баща.

Влязохме в асансьора.

— Но не звучи сякаш е обмислил всичките си опции.

— Не съществуват опции. Ако бях на негово място, и аз щях да направя същото.

— Да предложиш на жена, която случайно е забременяла, макар че не я обичаш?

— Защо изглеждаш изненадана?

— Амии… просто е малко старомодно… това е всичко.

— Но е правилното нещо, което трябва да се направи.

— Не съм напълно съгласна. Вероятността от развод е много висока, когато един брак започва по този начин.

— В моето семейство ако гаджето ти забременее от теб, поемаш отговорност.

— А Бетани какво иска?

— Иска да се омъжи за мъж с пари. Не я интересува особено кой е, стига да може да я осигури.

— Не може да си напълно убеден.

— Скъпа, всички го знаят. — Джо хвърли мрачен поглед към сцената отвъд стъклото на асансьора. — Райън през повечето време се съсипва от работа, а когато реши да си почине и да се позабавлява, излиза с Бетани Уорнър. Парти мадама. Професионалистка от хайлайфа. Не бива да позволяваш на такова момиче да те хване. Не знам какво, по дяволите, си е въобразявал.

Вратата се отвори и ние се озовахме отново на първия етаж. Джо ме хвана за ръка и ме повлече през тълпата.

— Какво правим? — попитах аз.

— Търся място, където можем да поговорим.

Пребледнях, знаех точно за какво иска да говорим.

— Тук? Сега? Няма никакво усамотение.

Джо прозвуча сардонично.

— Можехме да имаме усамотение, ако си беше вдигала телефона, когато ти звънях.

Минавахме през претъпкани с хора стаи, спирайки от време на време за кратки разговори. Дори в това сборище от високопоставени познавачи беше ясно, че той е специален. Комбинацията от името му, парите и външния вид бе всичко, от което един мъж се нуждае, за да отключи света. Но той умело отклоняваше нетърпеливия интерес на хората, насочвайки го към самите тях, сякаш те заслужаваха повече внимание.

Накрая влязохме в помещение, облицовано с дърво и изпълнено от рафтове за книги; таванът беше нисък и надвиснал, подът беше покрит с дебел персийски килим. Джо затвори вратата, заглушавайки звуците от разговори, смях и музика. В тишината пулсът ми се ускори, преминавайки в оглушително, повтарящо се тупкане.

— Защо каза, че няма шансове да излезе нещо от това? — попита той.

— Не е ли очевидно?

Джо ме погледна изгарящо.

— Аз съм мъж, Ейвъри. По отношение на връзките за мен нищо не е очевидно.

Колкото и да се опитвах да обясня, знаех, че накрая ще прозвуча самосъжалително или патетично. Не искам да бъда наранена по начина, по който ще ме нараниш. Знам как става. Искаш секс и забавление, и когато всичко свърши, ще продължиш, но аз няма да съм в състояние, защото ще си разбил онова, което е останало от сърцето ми.

— Джо, една нощ с теб бе всичко, което очаквах, и то бе чудесно. Но аз… се нуждая от нещо различно. — Спрях, опитвайки се да измисля как да обясня.

Очите му се разшириха и той произнесе името ми тихо, само с дъх. Объркана от промяната в изражението му, инстинктивно отстъпих, когато дойде до мен. Протегна ръце, в гласа му имаше нещо дрезгаво, нещо разтревожено… диво… сексуално.

— Ейвъри, скъпа… ако не съм ти дал това, от което се нуждаеш… ако не съм те задоволил… трябваше само да ми кажеш.