Лайза Клейпас
Момичето с кафявите очи (14)

14.

След обсъждането на проблемите и идеите, София предложи две концепции за сватбата на Уорнърови. Първата беше традиционна официална сватба, идеално осъществима и впечатляваща. Щеше да последва внушителна церемония в методистката църква „Мемориал драйв“, а флотилия от перленобели лимузини щеше да превози гостите до залата за приеми в кънтри клуба на „Ривър Оудс“, украсена с кристали и рози. Щеше да е изискано и елегантно, от онези събития, които всеки би очаквал. Но не и това, което ние бихме искали Уорнърови да изберат.

Вторият план за сватба беше абсолютно разбиващ. Мястото беше „Филтър Билдинг“ на езерото Уайт рок, близо до Далас. Историческата сграда беше с поразителен, обърнат към водата индустриален дизайн, тухлен градеж върху конзоли, открити подпорни конструкции от желязо и много прозорци с изглед към езерото. Беше почти сигурно, че Райън ще одобри мястото, което щеше да се понрави на архитектурния му вкус.

Вдъхновена от сградата от времената на Депресията, София си представяше пищна сватба в стил „Гетсби“ в кремаво, бронзово и златно, с шаферки в рокли с ниски талии и нанизи от мъниста, а мъжете във вечерни костюми. Масите щяха да бъдат застлани с покривки, обшити с мъниста, а украсите от цветя щяха да представляват композиции от орхидеи и пера. Гостите щяха да бъдат транспортирани от хотел в Далас до езерото Уайт рок в редица ретро автомобили Ролс ройс и Пиърс-Ароу.

— Ще го направим дръзко — каза София. — Пъстро, но модерно. Искаме да е вдъхновено от ерата на джаза, без да се придържаме прекалено стриктно към това, иначе ще изглежда като маскарадно парти. — Екипът в студиото единодушно одобри концепцията стил „Гетсби“

С изключение на Стивън.

— Всички знаете, че Гетсби е трагичен образ, нали? — попита той. — Лично на мен не би ми харесала сватба, базирана на темите за власт, алчност и предателство.

— Колко жалко! — София направи физиономия. — Толкова би ти подхождало!

Вал се намеси, преди двамата да започнат да се препират:

— „Великият Гетсби“ е една от онези книги, за които всички са чували, но никой не е чел.

— Аз съм я чел — отвърна Стивън.

— Защото в гимназията са го изисквали — изсумтя презрително София.

— Не, за свое собствено удоволствие. Това се казва литература. Трябва да опиташ някой път, ако успееш да се откъснеш от испанските сапунени опери.

Веждите на София се отпуснаха надолу.

— Кой ти е казал за тях?

— Аз — признах смутено. — Съжалявам, София… не си дадох сметка, че искаш да го държим в тайна.

— Отсега нататък — натърти тя — не му казвай нищо за мен.

— Добре. — Погледнах я извинително, а на Стивън хвърлих унищожителен поглед. Той ме игнорира, вземайки телефона си. — Ще проведа няколко разговора. Ще съм навън. Не мога да слушам всичките тези глупости.

— Бъдете снизходителни към него днес — обади се Танк веднага, след като Стивън се отдалечи достатъчно. — Той и гаджето му скъсаха през уикенда.

Очите на София се разшириха.

— Той има гадже?

— Започнаха да излизат преди няколко седмици. Но в неделя гледали футболен мач у тях, тя внезапно изключила звука и казала на Стивън, че според нея не бивало повече да се виждат, защото на него не можело да се разчита в емоционално отношение.

— Той какво отвърнал?

— Попитал дали не може да почакат с този разговор до полувремето.

При изпълнените ни с възмущение погледи Танк каза оправдателно:

— Играеха „Каубоите“.

На вратата се позвъни.

— Това е мама — въздъхна София.

— Всички ръце на оръжията! — казах аз, шегувайки се само отчасти. Тъй като всички в студиото бяха срещали Аламеда при предишните й идвания, не губиха време да приберат по най-бързия начин принадлежностите си, за да си тръгнат. Никой нямаше желание да води любезни разговори с жена, лишена напълно от чувство за хумор. Приказките с нея бяха все едни и същи, вечни оплаквания, скрити под други оплаквания, като комплект от кукли матрьошки.

София стана, придърпа тюркоазеното си горнище и отиде неохотно да посрещне майка си. Изправи рамене, преди да отвори вратата, и произнесе весело:

— Мамо! Как беше пътуването? Как…

След което се дръпна рязко назад, сякаш се бе сблъскала с надигаща се кобра. Без да мисля се надигнах от дивана и отидох при нея. Лицето на сестра ми беше останало без цвят, с изключение на яркорозовите петна на всяка от страните й, като сигнални флагове, причинени от паническа тревога.

Аламеда Кантера беше на прага, изглеждаше както винаги, очите й бяха студени, а устата горчиво свита като на човек, измамен от живота. Иначе беше привлекателна жена, фигурата й беше дребна и спретната в сако и дънки, и яркорозова блуза. Гъстата й черна коса беше вдигната и събрана отзад на тила в стегнат кок. Неподходящ стил за човек, чиито твърди черти можеха да бъдат прикрити с нещо омекотяващо около краищата. Но на млади години, преди Ели да я озлоби, сигурно е била красива.

Тя водеше някого със себе си, млад мъж около двайсетте. Беше чернокос, с малко тежка структура, късото му, но мускулесто тяло бе в панталон цвят каки и закопчана до горе риза. Макар да беше красив, изражението му говореше за самодоволен, коварен мачо, от тези, които инстинктивно не харесвах.

— Ейвъри, това е Луис Орисага — прошепна София.

Мамка му, помислих си.

Въпреки че познавах Аламеда, не можех да повярвам, че е довела бившия приятел на дъщеря си тук, непоканен и силно нежелан. Без да е проявявал физическо насилие, Луис беше упражнявал контрол над София по всички други възможни начини, решен да угаси всяка искрица независимост.

Явно никога не му беше хрумвало, че София може да не е била щастлива във връзката им. За него беше шок, когато тя прекрати отношенията им и се премести в Хюстън, за да започне бизнес с мен. Беше изпаднал в ярост, която го бе довела до тежко пиянство, многобройни побоища по баровете и чупене на мебели. След по-малко от година той се беше оженил за седемнайсетгодишно момиче. Имали дете, беше информирала Аламеда сестра ми при едно от посещенията си, като не спираше да говори, че това трябвало да бъде нейно внуче, и че София трябвало да има бебе.

— Защо си тук? — обърна се София към Луис. Тя звучеше толкова по младежки и уязвима, че се изкушавах да я блъсна назад и да затръшна вратата пред тези двамата, за да я оставят на мира.

— Поканих Луис да ме придружи — отвърна Аламеда агресивно-весело, очите й бяха като на птица. — Скучно е да шофирам през целия този път сама, а трябва да го правя, тъй като ти никога не идваш да ме посетиш, София. Казах на Луис, че никога не е напускал сърцето ти… затова все още си сама.

— Но ти си женен — каза София с объркан поглед.

— Вече сме разведени — отвърна Луис. — Дадох на съпругата си прекалено много. Бях прекалено добър към нея. Всичко това я разглези и я накара да пожелае да ме остави.

— Разбира се — не успях да се сдържа да не подхвърля.

Коментарът ми беше напълно игнориран.

— Имам син, Бернардо… — каза Луис на София.

— Най-красивото дете — припя Аламеда.

— Почти двегодишен е — продължи Луис. — Вземам го всеки втори уикенд. Нужна ми е помощ, за да го отгледам.

— Ти си най-късметлийското момиче, миличка — каза Аламеда на София. — Луис е решил да ти даде още един шанс.

Обърнах се към София:

— Ударила си джакпота — казах сухо.

Тя беше прекалено разтърсена, за да се усмихне.

— Трябваше първо да ме попиташ, Луис — каза тя. — Когато напусках Хюстън те предупредих, че не искам да те виждам повече.

— Аламеда ми обясни всичко — отвърна той. — Сестра ти те е убедила да се преместиш, когато си страдала след смъртта на баща ти. Не си знаела какво правиш.

Отворих уста да възразя, но София ми изшътка да замълча, без дори да ме поглежда.

— Луис — каза тя, — знаеш защо заминах. Никога няма да се върна при теб.

— Нещата са различни. Аз се промених, София. Сега знам как да те направя щастлива.

— Тя вече е щастлива! — избухнах аз.

Аламеда ме изгледа презрително.

— Ейвъри, това не те засяга. Това са семейни работи.

— Не бъди груба с Ейвъри! — София се изчерви от гняв. — Тя е моето семейство.

Последва залп от испанска реч, тримата заговориха едновременно. Не можах да схвана повече от няколко думи. В дъното Рий-Ан, Вал и Танк чакаха с чанти и лаптопи.

— Нужда от помощ? — попита Танк многозначително.

Благодарна за присъствието му, промърморих:

— Още не.

София изглеждаше силно притеснена, когато се опита да се защити. Приближих се, искаше ми се да се намеся от нейно име.

— Извинете, може ли да правим това на английски? — попитах отсечено. Изглежда никой не ме чу. — Фактът е — опитах отново, — че София има страхотен нов живот тук. Успешна кариера. — Когато това не доведе до никакъв видим ефект, добавих: — Тя има нов мъж до себе си.

За мое задоволство, внезапно настъпи мълчание.

— Точно така — каза София, хващайки се за сламката. — Имам мъж и сме сгодени.

Очите на Аламеда се присвиха и станаха като цепки.

— Никога не си споменавала нищо за него преди. Кой е? Как се казва?

Устните на София се разтвориха:

— Той е…

— Извинете. — Стивън се вмъкна в студиото през полуотворената врата. Спря с въпросително изражение, като гледаше обърканите ни лица в напрегнатата тишина. — Какво става?

— Queridol — възкликна София и се хвърли към него.

Преди Стивън да успее да реагира, тя обви ръце около шията му, притегли главата му надолу и притисна устни в неговите.