Артуро Перес-Реверте
Тангото на старата гвардия (1)

Благодарности

Много са хората, без чието сътрудничество този роман нямаше да съществува. За да навляза в територията на тангото, в Буенос Айрес решителна беше помощта на Орасио Ферер, Хосе Гобелъо, Марсело Оливери и Оскар Конде. На Габриел ди Мелио от Етернаутас дължа своето първо посещение на квартал Баракас, по-късно допълнено от Габриела Пуша, която предостави на мое разположение спомените на баща си, Енрике Пукиа, чиито спомени ми позволиха да си представя детството на Макс Коста в предградието. Марко Тропеа помогна с интересна информация за Италия от шейсетте години, а някои важни детайли за Франция от 1937-а година дължа на приятелството на Етиен де Монтети. От Мишел Полак и неговата антикварна книжарница в Париж си набавих книги и диплянки, за да опиша живота на борда на трансатлантическия кораб „Кап Полонио“. Двубоят Келер — Соколов дължи много на ентусиазираното сътрудничество на Леончо Гарсия, който с обикновената си щедрост разрешаваше сложни тактически проблеми и ми предостави свободен достъп до най-непубличните страни на най-добрите играчи на шах в света. Кончита Климент и Луис Салас допринесоха за изграждането на професионалния живот на композитора Армандо де Троейе, посланик Хулио Алби ми описа подробно някои дипломатически ходове в периода между двете войни, комисар Хуан Антонио Калабрия разреши проблеми от полицейско естество. Ася Гончарова ми помогна за сложностите в езика и характера на съветските шахматисти, а с експертната помощ на Хосе Лопес и Габриел Лопес отворих първия си сейф. Благодарностите ми биха останали непълни, ако не включа в тях и моите приятели, аржентинския журналист Хорхе Фернандес Диас и уругвайския издател Фернандо Естевес.