Георги Стоев
ВИС (18)

ГЛАВА 18

Всички очаквахме войната. Васил Илиев ни събра, огледа ни и мрачно съобщи намеренията си:

— Днес трябва да смажем боксьорите и Карамански, момчета! Няма закога да чакаме!

Не ни изненада особено, на все пак знаехме, че на война е като на война. Не може да има двама победители. Освен това получихме стабилно подкрепление от Ловеч. Крушата пристигна с четиридесет от своите хора. Точно, когато бяхме готови да се натоварим по колите обаче, Васко внезапно изчезна някъде. Много по-късно разбрахме къде е бил.

По това време му се обадил Гоцев и го изпратил в казиното на хотел „Севастопол“, за да се разберат с Карамански. Той нямаше интерес от гангстерска война. От друга страна смяташе, че притежава достатъчно мощ, за да я прекъсне още в зародиш. Васко наистина отишъл там, и то съвсем сам.

— Сядай! — посрещнал го ухилен Карамански. Около него били бившия борец Кудев, Божката Боксьора и Цецо Враждебеца.

— Разбрах, че ти е домъчняло за мен — настанил се отсреща Васко.

— Няма за какво да се караме — ухилил се Карамански. Сигурно за него е било огромно ласкателство пристигането на крака на най-големия бос. По това време всички ходеха при Васил Илиев. — Ясно е, че има и по-големи от нас. Те диктуват играта.

— Не ме интересуват нито по-големите, нито по-малките — отрязал го Васко. — От днес вие работите за нас и ни превеждате тридесет процента от всяка спечелена стотинка.

— Ще те размажа — скочил веднага Божката Боксьора. Той беше достатъчно тъп и като нищо е можел да го направи.

— Сечено, деца! — разперил ръце Карамански. Изглежда нарежданията са били да не се стига до бой.

— Помниш ли, как те гоних двеста метра в Унгария? — намесил се тогава другият изрод Цецо Враждебеца.

Васко запазил хладнокръвие, станал и се отправил към изхода. Малко преди да излезе се обърнал и им казал толкова спокойно, колкото е било възможно в подобна ситуация:

— Никога не забравяйте, че вие започнахте войната!

Васил се прибра в офиса бесен. Затвори се за известно време в кабинета, след което излезе и зададе с обичайния си хладнокръвен тон задачите:

— Искам от вас да пребиете боксьорите. Те се събират в „Аполон“ на Трайчо Манекена, но него няма да го пипате. Потрошете новата кола пред очите му. Това стига.

Колкото и да беше силен, Васко си даваше сметка, че зад Трайчо Манекена седят мощни покровители. Стратегически постъпваше изключително точно. В „Аполон“ се изтърсихме повече от сто души, а вътре имаше едва двайсетина боксьорчета. При това никой от тях не беше получавал наскоро пари, защото и Трайчо и Карамански бяха големи скръндзи. Разбягаха се веднага. Пребихме когото хванахме, след което наистина помляхме чисто новото бяло „Мицубиши Еснов“ — великолепна спортна кола с две врати пред очите на Трайчо Манекена. Бяхме му много ядосани, защото по време на боя той напътстваше своите хора почти като треньор.

— Количката ми!… — пищеше като жена той. Хич не му пукаше за пребитите боксьори. — Потрошиха ми хубавата количка…

След „Аполон“ се отправихме директно към казиното на „Севастопол“. Търсехме хората на Карамански. Те естествено се бяха изнесли. Намерихме двама невинни каратисти, които веднага издадоха къде са се скрили Божката Боксьора и останалите юнаци. Кудев ги беше приютил в панелния си апартамент в „Дружба“ заедно с Цецо Враждебеца и Данчо Русия. Знаехме къде се намира. Потеглихме веднага нататък, тъй като Васил ни беше наредил, ако не хванем друг, непременно да пребием Божката. Този път с нас беше и Крушата, заедно с неговите хора. Получи се нещо като митинг.

— Скандирайте: „Смърт на Божката!“ — събра ни Крушата.

И ние започнахме да крещим „Смърт на Божката!“. Апартаментът беше на втория етаж, а по-късно научих, че сме изглеждали твърде зловещо. В крайна сметка постигнахме целта си. Късно вечерта в офиса пристигна един смел и достоен мъж, бивш боксьор и приятел на Васил. Казваше се Тотю.

— Боксьорите са добри момчета, трябва да им простиш! — настоя той.

— Ако дойдат да ми се извинят тук, може и да им простя — склони Васил.

— Дори на Божката?

— Него съм го осъдил на смърт, но ако ми падне в краката ще оживее.

— Сега ти ги докарвам.

След десет минути всичките кучета на Карамански и Трайчо се появиха в офиса. Включително Божката Боксьора, Цецо Враждебеца, Данчо Русия и другите герои. Изправиха се с наведени глави пред Васко и поискаха прошка. Изнизваха се един подир друг в индианска нишка.

— От днес ще работите за мен — развесели се Васил. — А Тотю, ще го наричате Тотю ООН-то.

Васил беше добър психолог. Забеляза, че след акцията всички бяхме превъзбудени и ни даде пари да си направим купон. После замина някъде с Крушата.

В офиса беше шумно и весело. Припомняхме си детайли от бягството на боксьорите, от женските писъци на Манекена и от извинението на баровците. Решихме да изпратим Андрейчо да напазарува, пък и той сам се натисна. Току що бе взел книжка и му се караше кола. Освен това се водеше за работник на ВИС от два дена. Чист новобранец. Направихме му списък с продукти и напитки и го изпратихме до най-близкия магазин. Сетне се настанихме удобно кой където намери и продължихме да си разказваме един на друг подробностите от акцията.

Точно в този момент се чу страхотен взрив.

Всички изтичахме към входа. Гледката беше ужасна. Андрей лежеше пред блока с откъснати до лактите ръце.