Джак Кърли
Един от сто (10)

Девета глава

Господин Кътър седеше в автомобила си, паркиран пред моргата, и чакаше жената. След като се представи на Дюшам под това име, реши да го използва и в бъдеще — шегата си я биваше. На Дюшам определено му хареса, непрекъснато повтаряше: „Господин Кътър това, господин Кътър онова“ — явно се мъчеше да угоди на потенциалния клиент. Накрая дори падна по гръб и спести на „клиента“ необходимостта да го преобръща, та кръвта да не се стече на неподходящи места.

Господин Кътър се изкиска, като си спомни колко лесно беше преметнал наивника по телефона:

— Господин Дюшам, казвам се Алек Кътър, искам да ви възложа създаването на емблема на моята новоучредена компания, както и различни рекламни материали. Надявам се да ми предложите типографски решения и графични изображения.

Преди да позвъни на дизайнера, в обществената библиотека беше прегледал наръчник за начинаещи в областта на рекламата, за да не събуди подозрения.

— Не се безпокойте, имам богат опит в тази област. Като се видим, ще ви покажа някои образци. Уговорихме се за осем часа, нали? С нетърпение очаквам посещението ви — заяви Дюшам.

Господин Кътър знаеше, че художникът ще бъде сам вкъщи. След като преди няколко месеца го включи в списъка на Съвършените, посвети над сто часа на изучаване на навиците му. Приятелката на Дюшам неизменно напускаше къщата в понеделник и се връщаше в четвъртък. Господин Кътър ходеше на работа, но можеше да излиза, когато си пожелае, което му позволи да отдели необходимите часове за проучване на жертвата.

Нищо на този свят не беше по-важно.

Отиде в дома на жертвата десет минути по-рано от уговореното, художникът предложи да поговорят в ателието. Поведе „клиента“ по коридора, мускулите му се очертаваха под ризата с къс ръкав. Беше съвършен. И неопетнен, както господин Кътър вече знаеше. Дюшам не беше от хората, които в името на модата ще си направят татуировки или пиърсинг — тялото му беше съвършено от шията надолу.

Дори като доказателство беше изпратил снимка.

Господин Кътър свърши съществената си работа, после старателно почисти ателието. Премахването на веществените доказателства беше фасулска работа, стига човек да знае какво прави и предварително да си е съставил план. Нямаше защо да бърза — приятелката на Дюшам никога не се появяваше по-рано от десет часа. Не му се искаше тя да се забави, но предвид професията й закъсненията бяха неизбежни. Ето защо превключи климатичната инсталация на най-ниската степен.

С Нелсън му беше още по-лесно отколкото с художника. Още докато разговаряха по телефона, разбра, че си има работа с човек, обсебен от алчност. С удоволствие си спомни разговора.

— Не ме познавате, господин Нелсън, но с вас имаме общ приятел.

— Тони? Ранс? Боби?

— Вижте какво, известно ми е, че не всички ваши познати желаят да бъдат… как да се изразя… приятели през деня. Искат да останат безименни нощни приятели. И то много щедри.

Нелсън се засмя. Явно обичаше игричките.

— Много искам да се запознаем, господин Нелсън, но на по-уединено място… аз съм човек с простички предпочитания и дебел портфейл… недалеч от жилището ми има малък парк…

Всичко беше минало като по ноти. Нелсън също беше съвършен от шията надолу, както се виждаше и на снимките, които беше изпратил.

Някакъв пикап влезе в паркинга. Господин Кътър се наведе и се престори, че рови в жабката. Щом видя в страничното огледалце, че колата отмина, отново се облегна назад и се върна към размишленията си.

Два пъти бе осъществил плановете си като по ноти, но при първия опит претърпя пълен провал.

Преживяването беше ужасно. Оказа се, че е бил измамен от един юноша, който заслужаваше да му направи лицето на каша още в мрака на нивата, където гърмеше оглушителна музика… След като зърна отвратителния надпис на корема на малкия боклук, той смаза главата му с голям камък и преспокойно си тръгна, без да бъде забелязан от друсаните глупци, които се натискаха в мрака.

Трийсет и седем часа, посветени на проучване и планиране отидоха на вятъра. За щастие само след седмица Нелсън изпрати снимките си. Нещата с него се уредиха толкова лесно, че почти компенсираха времето, изгубено заради… как се казваше малкият лайнар? Фериър?

Господин Кътър погледна часовника си. Наближаваше дванайсет, време бе тя да излезе на обяд. Правеше го всеки ден в един и същи час, никога не се отклоняваше от „разписанието“ си. Той спусна сенника и се облегна назад. Само като си помисли за нея, сърцето му затуптя по-бързо и заизпомва във всяка клетка на тялото му възбуждаща смес от страх и радост. Изпитваше необходимост да я види как излиза под неумолимата светлина на слънцето; лицето й се изкривява от гняв заради горещината, целият свят й е крив, отвратителното й настроение е като вълна от стъкло, която я залива, остри счупени парченца се забиват навсякъде.

Първия път, когато я видя след завръщането й, тя вървеше обратно към сградата. Пак беше ядосана, но този път гневът й не беше причинен от горещината, а бълбукаше под повърхността — бясна разгонена кучка, изпълнен с лъжливи обещания.

Беше прозрял истинската й същност въпреки старанието й да я прикрие; знаеше, че за жени като тази целувката е само замаскирано ухапване.

Позна в нея мама.

И разбра, че боговете му дават втори шанс.

* * *

Използвах рапидограф — казах и посочих бедрото си. — Написах посланието, което убиецът ни беше оставил върху трупа на Дюшам. От лабораторията ми казаха, че надписът е направен щрих по щрих, за да не се разлива мастилото вследствие на порьозността на кожата. Опитах три пъти, най-доброто време, което постигнах, надвишаваше десет минути.

— Надписът почти не се вижда — обади се заместник-началник Белвидере и присви очи. — Все едно че не е искал да бъде забелязан.

Хайръм неспокойно се въртеше на стола си — явно виненочервените ми прашки го притесняваха.

— Ъъъ, много изобретателно, детектив Райдър — промърмори. — Благодарим за нагледната демонстрация.

Вдигнах панталона си и седнах.

Скуил побърза да вземе думата:

— Поздравявам детектив Райдър за независимото проучване и се надявам той да сравни резултатите с онези, които са получили нашите специалисти. Сега разбирате, колеги, какво е предимството да се съчетава работата на СОППЛ с доказаните методи на разследване — теорията и практиката взаимно се допълват; когато поривите на въображението са обуздавани от здравия разум, могат да бъдат много полезни.

Пориви на въображението, обуздавани от здравия разум! Ама че кретен!

Хайръм нерешително се покашля и каза:

— Сформирахме СОППЛ в отговор на нарасналия брой на… тъй да се каже… психарските престъпления. Детективите Райдър и Нотилъс се справиха блестящо с разследването на случая Ейдриан. Именно поради тази причина Райдър бе повишен и заедно с партньора му Нотилъс преминаха допълнително обучение. Тъй като това е първото разследване, провеждано от СОППЛ, смятам, че трябва да им дадем малко време, за да се ориентират в обстановката.

— Ура! — прошепна Хари.

Затаих дъх. Дали прочувствената реч означаваше, че най-сетне ще получим дългоочакваната благословия?

— Подкрепям ви напълно — заяви Скуил. — Жителите в кварталите, в които са извършени престъпленията, се страхуват. И започват да изразяват недоволство от мудната работа на полицията. Не можем да си позволим хора, живеещи в центъра, да се страхуват от някакъв психопат, след като в момента се осъществява проектът на кмета за обновяване на града.

Хайръм внимателно го слушаше и одобрително кимаше. След вчерашния разговор с Хари вече нищо не можеше да ме учуди — дори полицейската работа бе свързана с политиката.

— Ето защо приветствам включването на СОППЛ в разследването. Чрез обединяването ни като бойна група ще постигнем най-пълно използване на ресурсите.

Бойна група! В речника на полицията „бойна група“ означаваше подразделение, чиито правомощия надвишават тези на СОППЛ. Всички присъстващи впериха погледи в началник Хайръм, който определяше структурата на разследването. Той посегна към бележника си. Надраска нещо, показа ни резултата — голяма окръжност в горната част на страницата. С писалката си посочи центъра й:

— Ето как ще бъдат организирани нещата — Нотилъс и Райдър ще отговарят за разследването на убийствата, всички останали са длъжни да им предоставят необходимата информация…

Погледнах моя партньор, той вдигна вежда. Хайръм продължи да почуква с писалката по листа и да разсъждава на глас:

— Двамата ще работят с… — Остави бележника на масата, нарисува още една окръжност под първата. Вдигна бележника, посочи я и добави: — … с детективите от съответните районни управления. Подчертавам, че е необходима непрекъсната обменяна на информация на всички нива, искам на хората от екипите да бъдат предоставени резултатите от криминологичната експертиза…

Ние бяхме на върха! Подчинени щяха да ни бъдат хората, които щяхме да поканим в екипа. Единият със сигурност щеше да бъде Лари Туилинг от Четвърто управление, Бен Дюпри от Второ, може би щяхме да включим и Сали Харгрейвс.

— Май получихме благословия — прошепнах на Хари.

Най-отдолу Хайръм старателно очерта трета окръжност, символизираща началниците ни — длъжни бяхме периодично да докладваме за напредъка на разследването, те нямаше да се намесват в работата ни, но щяха да ни държат под око. Доволно кимна и заяви:

— За ръководител на бойната група, който ще бъде и свързващото звено между мен и заместниците ми… — Началникът обърна бележника на сто и осемдесет градуса, посочи окръжността, която сега бе отгоре. — … определям капитан Скуил. Той ще поддържа връзка и с медиите, ще разяснява…

Скуил, който се преструваше, че си води записки, вдигна глава:

— Стратегията на бойната група, сър. Вече подготвям план за действие.

Преди да приключи съвещанието, Хайръм съедини окръжностите, за да покаже взаимодействието между звената и движението на потока от информация. Което беше без значение — всички присъстващи бяха разбрали каква е истинската позиция на СОППЛ — представлявахме задника на изрисувания снежен човек.

— На добър час, господа — каза на сбогуване. — Дръжте ме в течение.

Том печално ми се усмихна — даваше си сметка, че току-що са избутали в глуха линия двама ни с Хари. Партньорът ми изохка. Хайръм изпитателно го изгледа:

— Какво ви е, детектив Нотилъс? Стори ми се, че изохкахте.

— Извинете, сър. — Хари разтърка коляното си. — Схвана ми се кракът.