Диана Петрова
Лечебната сила на страшните момичешки сънища (8)

Светещият скелет

Сънят: Влязох в стаята си и видях на моето бюро един малък светещ скелет. Изплаших се и се скрих под одеялото. Но този скелет се беше появил и там. Не можех да избягам от него. Тогава скелетът тръгна към мен и аз се събудих много уплашена.

Аналитично

По конструкция този сън много прилича на съня с чудовищата. Първо Мария се озовава в познато пространство, където изведнъж се появява архетипно същество. Второ, съществото е отново едновременно на едно място и на друго място — ту близо, ту далече от нея, тя отново не може да избяга и отново е много изплашена. Сънят казва същото, което и сънят с чудовищата, но като че ли го поднася в нова запомняща се опаковка. Нека да видим как.

Образът на скелета

Този път страшният гост в съня на Мария е светещ. Сякаш не е достатъчно, че е страшен, ами и свети с жълта светлина. Жълтото чудовище от първия сън беше с най-нисък приоритет — беше поставено от лявата страна на Мария, а тук жълтото е единствен и съответно водещ цвят. Очевидно пътят от първия сън започва през черното, а именно желанието на Мария да оздравее, после през червеното в съня с кръвта, а именно излизането извън болничното, и продължава с жълтото, пътят на интуицията, който трябва да я изведе до познанието как да се случи оздравяването.

Но защо скелет?

Популярната визия на скелета като продукт е широко манипулирана в медийното пространство. Скелетите продават — има ги като изображения и продукти в компютърните игри, във филмите, има ги в хелоуинските костюми за деца. Скелетът е най-видим през рентгеновите лъчи, които могат да проникнат подкожно. По скелета може да се възстанови какъв е бил животът на човека, скелетът няма очи и уши, но съдържа цялата информация за нас, често скелетът на една сграда, на един човек представляват основата му.

Скелетът няма кожа и от тази гледна точка при него няма преход от вътрешния към външния свят, тези два свята не съществуват, а светът е само един. Той е навсякъде — във всеки аспект от живота на Мария, във всяка част от съществото й. Той всъщност е основата на нейната женственост и се промъква от външната част, откъм бюрото, където тя държеше детската си гримьорна, влиза под одеялото, при нея, вътре, в по-интимното поле.

Скелетът още би трябвало да е остатък от мъртвите, но в съня е жив и натрапливо действащ, което подсказва, че онова, което мислим за мъртво, живее и сега вече се появява. И ако до този момент Мария е живяла без скелет, сега той идва, за да заеме своето място, мястото, което му се полага. Жълтият светещ скелет е безсмъртната женска интуиция, която ще живее и чрез Мария, но и без нея. Точно затова той се появява в стаята, изниква сякаш от нищото и както е там, така и може да си отиде. Тук ще вмъкна, че елементът с неясното разположение на нещата във времето, го има и в този сън (подобно на съня с чудовищата, където, черното чудовище хващаше рамото, а в същото време идваше към нея). Времето е неясно, защото образите принадлежат на безвремието, на вечността, защото това са архетипи, дошли на помощ.

Мария може да се обърне към архетипната женственост, защото липсва конкретен водач в лицето на майка й. Тя се опитва да се скрие под одеялото, понеже стъпката, която трябва да измине сама, е твърде голяма за нея и тя трепери, буквално трепери пред предизвикателството. Ще се справи ли? Не е ли страшна тази женственост, както майка й очевидно смята? Какво ли всъщност представлява, какво иска от нея скелетът? Но може ли Мария да му обърне гръб — не дори и под одеялото, най-интимната зона. Неизбежно е тя да порасне, неизбежно е да стане жена и тя ще бъде такава, но е изплашена и самотна, защото мама я няма там и не може да й помогне.