Диана Петрова
Лечебната сила на страшните момичешки сънища (12)

Преживяването

Описание на героите: В съня ми присъстваха мама, тати, бати, аз, малката Диана и майка й, както и моята приятелка Ванеса.

Сънят: Бяхме в нашия асансьор. Слязохме долу и се озовахме в някаква джунгла. Разхождахме се и се наложи мама да ме оперира. Стигнахме до вода и пътувахме с лодка. Мама още ме оперираше. Не след дълго стъпвахме по твърда земя. Влязохме в асансьора и когато излязохме навън, срещнахме един велик актьор с шапка. Аз видях Ванеса и й казах, че мама ме е оперирала.

По времето, когато Мария сънуваше този сън, аз все още често извършвах същите манипулации по тялото й като най-верен болногледач. Тя обаче вече беше голяма и ги осъзнаваше. Да припомня, те се изразяваха във внимателното поставяне на глобули, така че да не се разкъса девствената й ципа, в мазане на зачервените места от псориатичните прояви, капане на капки по ноктите, приготвяне на смрадлични легени и на билкови чайове. Когато тя се стресираше или претоварваше, симптомите от незнайното й заболяване се изостряха. Случвало се е очите й да се зачервят така, че да се срамува да отиде на училище или изтънената кожа по влагалището й да се напука и от малките ранички да започне да прокапва кръв. Не смеех да я пусна на лагер или да се отдалеча твърде далеч, камо ли да започна работа, тъй като във всеки един момент на регрес в болестта трябваше да съм там, за да извършвам тези манипулации и да я подкрепям психически.

На пръв поглед джунглата в съня на Мария би могла да представлява светът, в който живеем — свят, в който тя не смее да пристъпи без мен, защото може да се наложи да бъде оперирана. Но тази джунгла се намира ниско долу и придвижването до нея се осъществява с асансьор. Превозните средства в сънищата служат за придвижването от една предиспозиция на съзнаваното в друга. Асансьорът осъществява това осмисляне, осъзнаване на фактите, като бързо я придвижва в подземния свят на несъзнаваното. Интересното е, че Мария отива там с цяла армия от познати хора, но никой от тях не й помага, освен мен. Те са просто наблюдатели на случващото се, както всъщност беше и в самата реалност. Много често се случваше всички край нас да вдигат рамене и макар да искат да помогнат, да не знаят как. Мария се опитва да преработи онова, което й се случва в реалността и затова е много лесно сънят й тук да бъде анализиран. С нея прекосяваме река, точно както го правят принцесите от приказката: „Тринайсетте принцеси“ Щом ние преминаваме през водата, се озоваваме на ЗДРАВА земя, или земята на здравето. Изминали сме пътешествието успешно и се връщаме обратно в асансьора горе в осветения свят, света на съзнанието. Там Мария среща „велик актьор с шапка“, което е алюзия към бъдещото развитие на нещата.

По онова време, в което аз вече бях водила дъщеря си на психоанализа, беше започнало да става ясно, че една от причините за периодите на регрес в болестта й, беше моето отношение. Аз приемах всичко, което се случваше с Мария, твърде сериозно и когато общувахме, общо взето я разпитвах подробно за състоянието й и то по такъв начин, че очаквах от нея да „ми спретне поредния номер“. Не оставаше време и сили просто да се насладим на общуването си като майка и дъщеря, никога не правехме нещо просто за удоволствие. Това се отразяваше на състоянието й и изглежда се беше получило така, че страховете ми подхранваха болестта й, а болестта й страховете ми. Нямаше излизане от омагьосания кръг, освен ако аз не впрегнех волята си да променя това отношение. По препоръка на психолога, започнах да се грижа да общуваме повече и да й създавам повече позитивни преживявания. Щом ни поканеха на рожден ден, ние винаги отивахме, започнахме да посещаваме фестивали, празници, събития, всичко, което ми хрумнеше. Смеехме се заедно и се стараех да не обръщам такова внимание, да не се вторачвам така в симптомите на продължаващото заболяване. Не се получи веднага.

Много бавно, с много връщания назад, Мария все пак се подобряваше. По това време тя вече беше на 9 години, а периодите, в които се влошаваше, се бяха разредили на месечна основа. Вместо три дни в седмицата да е зле, тя беше зле около три дни в месеца.

Самата аз преминах през двегодишна психотерапия, за да назова и осъзная собствените си проблеми. Тогава не правех връзка между своята ранена женственост и тази на Мария, но беше факт, че когато подобрих фигурата си, накупих първите си рокли и първите си обувки с токчета, аз вече се вторачвах много по-малко в нейните проблеми. Излизах с приятели и се забавлявах много повече. Записах магистратура по творческо писане и реших да посещавам юнгианската школа. Колкото повече аз общувах и се радвах на новите си познанства, толкова повече и тя се съвземаше. Вече не беше необходимо да съм там, за да я „оперирам“. Операциите можеше да се отлагат, докато накрая изчезнаха. Оказа се, че великият актьор с шапка е подсказал на Мария естеството на заболяването. А именно, в забавлението. В края на съня Мария дори разказва на приятелка какво се е случило — защото то вече излиза от нея. Извън нея е и тя дори може да говори за него пред другите.