Диана Петрова
Лечебната сила на страшните момичешки сънища (11)

Змиите

Сънят: Влизам да се къпя във ваната. Още не съм пуснала водата. Една тънка змия ме полазва и се увива около мен. Поглеждам я — има жълто, червено и черно по люспите. Размахвам ръце да се освободя и чувам как малки змийчета падат като стъклени топчета. Те са много малки, с опашчици и са червени и сребърни. Полазват ме по краката, превземат ме цялата и така се събуждам.

В този сън, първия след дълго прекъсване на записките, но не и на сънуваното, отново съдържа трите цвята, които познаваме от съня с чудовищата. Този път обаче те са вплетени в люспите на една единствена змия. Змията е символ на познанието още от райската градина, но освен това тя е символ и на женствеността и коварството. Има ли змия, женското е на линия. Самата змия се вие като жена, подходът й е коварен, а захватът й е железен и всички се страхуват от нея. Тя бавно завзема тялото на Мария и първоначално дъщеря ми преживява появата й като застрашителна. Иска да се освободи, защото й се струва опасно, но после виждаме, че това е невъзможно, защото съвсем скоро змията е заменена с малки змийчета, които буквално обсипват детското тяло. Женското познание, женската природа сега като че ли полепва по нея на по-малки, смилаеми хапки, но отново има завземащ характер.