Ане Холт, Евен Холт
Мъждене (21)

Сряда, 19 май 2010

21:30

„Ботстьоюре“, „Хьовик“, Берюм

— За какво говори в лекцията си? — засмя се Ула Фармен и отпи от шампанското. — Наистина ли присъстваха три хиляди души?

— Да — усмихна се Сара. — Преместиха доклада в по-голяма зала, но и тя се оказа тясна. Организаторите ме осведомиха, че пред залата чакали още толкова хора, колкото пуснали вътре. Лекцията беше на тема „Уместни и неуместни електрошокове при модерни ИКД“.

Ула прихна и се задави с шампанско.

— И шест хиляди души искаха да те слушат?

— Да! Получи се изключително качествена лекция и в неделя отново я изнесох, вместо да говоря за предсърдно мъждене, както предвиждаше първоначалната програма.

Сара се засмя тихо и доволно.

— Нищо не събужда по-ефективно човешкото любопитство от възможността да слушаш лектор, открил вирус убиец и поставил на колене водеща фармацевтична компания.

— Само се замисли какъв народ щеше да приижда, ако изнасяше лекцията днес! — Ула облещи театрално очи. — През уикенда реалният обхват на заплахата още не беше известен. Не бяха заловили Ото Шулц, а и не знаеха за вирусите в Африка и Азия!

Той се усмихна широко и вдигна чашата си.

— Ако лекцията беше днес, щях да напълня стадиона в Денвър! — отбеляза доволно тя.

Отпиха и се спогледаха.

— И все пак не успях да разбера някои неща — призна Ула. — Обвиняват Ото Шулц в търговия с вътрешна информация. Разследването показало, че е знаел за съществуването на вируса, и е сключил облог, за който ни обясниха по телевизията — с две ръце описа правоъгълен лист. — Нищо не разбирам от борсова търговия, но по всичко личи, че именно Ото Шулц е виновник за разпространението на вируса. Щом е купил put-опция или както там я наричат, явно е знаел, че акциите ще паднат, нали?

Сара се настани по-удобно на дивана и качи краката си върху масичката.

— Сигурно си прав. Не съм юрист, а и не разбирам от акции и правила за търгуване с тях, но според мен пред SEC, ФБР и всички останали абревиатури на агенции, които влизат в създадената от Барак Обама… — тя се замисли и след кратка пауза довърши: — Financial Fraud Enforcement Task Force, се откриват добри шансове да разкрият истината, след като вече заловиха Ото Шулц и разполагат с доказателства, че е предизвикал умишлено спад на акциите. Наистина, две копия на вируса се появиха най-неочаквано в…

— … Дърбан и Хонконг — помогна й Ула.

— Да. Тези копия, адресирани до шефове на „Мъркюри Медикъл“ в местните филиали, не означават непременно, че Ото Шулц ги е изпратил. Благодарение на тези разкрития обаче полицията ще има повече отправни точки.

Тя се прозина лениво и тръсна глава.

— Още не сме чули последната дума на разследващите — напомни тя и ококори очи, за да прогони избилите от прозявката сълзи. — Ще поживеем, ще видим.

— Но ако — Ула натърти върху последната дума, — ако Ото Шулц стои зад разпространението на вируса…

— Очевидно е, че именно той стои зад разпространението на вируса — прекъсна го Сара. — Както си забелязал, никога не очаквам чудеса от полицията, но служителите в SEC явно си разбират от работата. Ще разкрият истината, Ула. Имай търпение.

— Колко добре познаваш Ото Шулц? Останах с впечатлението…

— Колко нахален си станал! — възкликна Сара. — Стига си разпитвал, Ула. Нека оставим тази тема.

Изобщо не се усмихваше и Ула се изчерви, без да знае защо.

— Но, Сара — подхвана той след кратка пауза, — как Свере Бакен се е сдобил с вируса? Шеф като Ото Шулц не би се обърнал за съдействие към някакъв си нищожен инженер…

— Защо не? — възрази Сара. — Оказва се, че Свере Бакен е имал сериозни парични затруднения и, меко казано, объркани представи за редно и нередно.

Тази вечер по новините излъчиха подробен репортаж по случая. Интервюираха Мортен Мюндал. Със сериозно изражение той призна, че покойният вече Свере Бакен, старши инженер в „Мъркюри Медикъл“, и преди се е провинявал в опити за финансови измами: предната година премълчал, а после и отрекъл, че в продължение на няколко месеца компанията по погрешка му е изплащала двойна залата. Мюндал се саморазкритикува остро, задето след провинението на Бакен не е взел необходимите мерки и вместо да го санкционира, го е оставил на длъжност, която следва да бъде заета от служител, ползващ се с безусловното доверие на ръководството. На въпроса дали обмисля да подаде оставка Мортен Мюндал кимна:

— Да. Но в момента най-важната ми задача е да съдействам на властите да проведат безпрепятствено разследване по случая, който, нека не забравяме, започна с кончината на двама души.

Сара взе чашата си от масичката и я завъртя в ръка.

— Ото Шулц е търсел човек именно като Свере Бакен — заключи тихо тя. — Нелоялен, разорен и озлобен. Горките му близки.

Ула стана и донесе бутилката с шампанско. Доля чашите — своята и на Сара.

— Сега ще ми е скучно да се върна на работа — усмихна се Ула. — След като участвах в екшън, сравним с двоен епизод на „От местопрестъплението“, кардиологичното отделение в ГРУС ще ми се стори като… Дъкбург, да речем.

— Радвам се за теб — отвърна Сара.

— За мен ли? Нали ти казах: връщат ни на работа! И двамата! Говори се дори за политическа намеса и…

— Не знам дали ще се върна.

— Какво? Как така не знаеш? Да не си…

Тя вдигна ръка да го прекъсне:

— Навярно утре ще виждам нещата по друг начин. Но точно в момента просто не…

На вратата се позвъни.

— Теа сигурно си е забравила ключа — Сара стана. — Обеща да се прибере до десет.

Ула остана на дивана. Отпи от шампанското. По тялото му плъзна приятна топлина. Пресушиха бутилката. Облегна се назад и затвори очи, но го стресна викът на Сара:

— Ларш! Какво…

Ула стана и се втурна към коридора.

— А, и послушкото е тук, значи!

Ларш Кваме стоеше пред вратата само по риза, задъхан и с тънък сноп листове в ръка.

— Ще влезеш ли? — попита Сара.

— Не. Нося ти… — размаха листовете под носа й. — Нося ти копие от жалбата ми в полицията.

Ула протегна ръка да разгледа документа, но Ларш Кваме го дръпна рязко.

— Това теб не те засяга — студено отбеляза той. — Ти си само жалък слуга, който й върви по свирката. Помниш ли Клаус Омот, Сара?

— Помня го, разбира се — смути се тя. — Пациентът, който…

— Моят пациент — прекъсна я Ларш Кваме. — Моят пациент, когото ти уби.

— Уби?

Погледът на Ула сновеше трескаво между Сара и Ларш.

— Сепсис — лаконично обясни Кваме. — При аутопсията е установена причината за смъртта: ендокардит. Възможни септични емболии в мозъка, които доведоха до критично състояние в събота. Пациентът почина в нощта срещу неделя.

— Какво? — стъписа се Сара. — Какво искаш да…

Ула захапа без това изгризания до живеца нокът на показалеца си.

— Ти уби пациента ми с нелепата си намеса в нестерилни условия миналия понеделник — извика Ларш и двама минувачи се спряха на десетина метра от тях. — Уби го! Няма да ти се размине. Ще подам сигнал в полицията и ще уведомя за престъплението ти всички служби за медицински одит. Нека преценят какво наказание заслужава главен лекар, лаком за медийно внимание, който действа по свое усмотрение.

Сара стоеше с отворена уста. Поклати глава.

— Моля те, влез — настоя тя. — Случилото се е ужасно и…

— Да. Ужасно — точно това е думата. Ще си платиш, Сара Цукерман. Ще напуснеш ГРУС. Няма да спра, докато не те изгоня от норвежкото здравеопазване.

Тикна документа пред гърдите й и тя инстинктивно го обгърна с ръце. Ларш Кваме се завтече към портата. Там се обърна и извика високо, та дано цял „Хьовик“ го чуе:

— Ще те накарам да напуснеш тази страна, Сара Цукерман! Ще го направя, каквото и да ми струва!

После изчезна.