Ане Холт, Евен Холт
Мъждене (14)

Петък, 4 септември 2008

21:30

„Роса Мексикано“, Кълъмбъс авеню на 62-ра улица, номер 61, „Манхатън“, Ню Йорк

— Не е разположен? Да не ми казваш, че Джо Джаксън не е разположен? — процеди побеснял Ото Шулц.

Мъжът срещу него сложи показалец пред устните си.

— Изобщо не ми прави знаци да мълча — сопна се малко по-ниско Ото Шулц. — Джо ме набута в тази история. Не му завиждам, ако не ме измъкне. Чуваш ли, Алекс? Чуваш ли какво ти казвам?

Главният консултант в банковия и финансов гигант „Голдман Сакс“ Аликзандър Граус отново помоли Ото да намали децибелите, като вдигна длани и погледна красноречиво гостите на съседната маса.

— Не само ти имаш проблеми — отбеляза той. — За теб едва ли е новина, че се надига буря. Да не кажа ураган. Според слуховете „Лемън Брадърс“ още утре щели да…

— Въобще не ми пука за „Лемън Брадърс“ — процеди Ото Шулц. — В момента ме интересува единствено „Галакси“! И къде, по дяволите, е Джо Джаксън?

Алекс Граус остави менюто и се усмихна с присвити устни на сервитьорката, която спря до масата им.

— За мен гуакамоле ен молкахете за начало — поръча той с безупречно испанско произношение. — После флаутас де поло и накрая такос судадос де чичарон. И чаша вода с лед, да не е газирана.

Сервитьорката кимна и погледна въпросително Ото Шулц.

— За мен същото — поръча той. — Но с бира. Голяма.

Слабата висока жена взе двете менюта и се отдалечи.

— Както казах — подхвана Аликзандър Граус съвсем тихо; Ото едва го чуваше, — както казах, Джо не е никак… добре. Трябва да се радваш, че успях да го заместя.

— Да се радвам ли? Да се радвам?

Лицето на Ото Шулц ставаше все по-мрачно, а над масата се посипа дъжд от слюнка, когато продължи:

— Искаш от мен да се радвам, защото стоте ми милиона отидоха по дяволите?

— Виж сега — Алекс се прокашля и оправи безупречния възел на вратовръзката си. — Не тук е мястото да обсъждаме бизнес въпроси. Предлагам да се насладим на вечерята, а после да поговорим по работа в офиса ми. Става ли?

— Не, не става — грубо отвърна Ото. — Ако ще говорим по-късно, ще е в моя офис.

— Съгласен съм — усмихна се Аликзандър. — Така да бъде. Как се справя „Мъркюри Медикъл“ в цялата тази ситуация?

— Добре. Далеч е от най-добрите си години, но за разлика от всички тези идиоти на финансовия пазар…

Юмрукът на Ото спря на два милиметра от масата.

— … ние изкарваме прехраната си, като произвеждаме. Да, точно така: ние създаваме продукти, използваеми продукти, Алекс. Някога през живота си създал ли си нещо?

Събеседникът му не отговори. Облегна се назад, пое си дъх и се опита с усмивка да се извини на двойката от съседната маса.

— Как е семейството? — попита той. — Сюзън? Децата? Очертават ли се внуци?

Ото Шулц пребледня видимо. На никого не бе казал, че Сюзън го напусна. След като най-после подписаха бракоразводно споразумение, като Ото издейства отлагане на окончателното изплащане на дължимата издръжка, за да реализира фиксираните си активи без големи загуби, той осъзна, че пазарът на високорискови ипотечни ценни книжа не е златната мина, за каквато го мислеха хората.

Направо не можеше да повярва как всичко отиде по дяволите.

— Не се очертава да ставаме дядо и баба — промърмори той. — Поне доколкото знам.

Сервитьорката се върна и поднесе деликатни купички с царевичен чипс, гуакамоле и два вида салца. Пред Ото постави голяма халба бира, после наля вода в чашата на Аликзандър.

— И преди си се сблъсквал с проблеми — тихо отбеляза той, взе парче чипс и го потопи в купичката с гуакамоле. — Когато осъществи сливането на „Аполо“ и „Джемини“, пострадаха доста хора. Заряза няколко трупа в канавката, не отричай.

— Какво общо има това? — остро попита Ото и изпи половината халба на един дъх. — Сливането на две компании винаги има брутални последици. На една позиция има двама служители и се налага да уволним излишните. Но да подвеждаш инвеститори с недостоверна информация е нещо съвсем друго!

— Никого не сме подвели, Ото. Финансовият пазар е несигурен. Точно затова там можеш да спечелиш голяма сума или да загубиш. Бизнесмен от твоята класа несъмнено знае рисковете. Не ти прилича да хленчиш.

— Не хленча!

Ото преглътна и стовари юмрук в купичката с чипс. Чувстваше се зле. Изобщо не биваше да се виждат на вечеря, защото той искаше единствено да обсъдят какво стана със стоте милиона долара, които инвестира. Неговите сто милиона долара трябваше досега да са набъбнали до сто и четирийсет, а вместо това изчезнаха. Всъщност Джо настоя да съчетаят разговора с вечеря, явно защото не смееше да се срещне с Ото насаме.

А после дори не се появи.

— Не хленча — повтори Ото Шулц. — Обвинявам фирмата ти в измама. Точно така, Алекс, занимавате се с измами.

Около чинията на Ото се бяха пръснали парченца натрошен чипс. Аликзандър бе престанал да се храни.

— Финансовият пазар е брутален. Точно като индустриалното развитие. А какво да кажем за Джон например? Чу ли, че преди три дни се самоубил?

— Какво? — Ото застина с пълна уста.

— Самоубийството му е било чиста формалност, така да се каже — хладно уточни Аликзандър. — Всъщност Джон умря в дена, когато ти го изрита. Оттогава животът му бе едно непрекъснато пътуване към пропастта.

— Глупости — Ото преглътна хапката си и пресуши халбата, като се мъчеше да привлече вниманието на сервитьорката, за да си поръча още една бира. — Джон получи тлъсто обезщетение, когато напусна „Аполо“. В „Мъркюри“ нямаше място за нас двамата, трябва да го е осъзнал. Тръгна си с доста пари, а и аз се погрижих за сина му.

— Точно това ме озадачава.

— Кое?

Ото напразно махна на сервитьор, който подмина бързо масата им, натоварен с чинии.

— Че си се погрижил за сина му.

— Беше част от сделката. Аз съм човек, който държи на дадената дума. Това теб не те засяга.

— Не бих му се доверил.

За пръв път, откакто влязоха в ресторанта, Ото се усмихна.

— Сега ще ме учиш как да си върша работата, така ли? Първо прахосвате парите ми, а после си позволяваш да…

— Желаете ли още нещо за пиене?

Слабичката сервитьорка се бе доближила до масата им. Огледа неодобрително мръсотията около чинията на Ото и се отдалечи да му донесе нова халба.

— Изобщо не се опитвам да те поучавам — отрече Аликзандър. — Само ти давам съвет. Не му се доверявай, особено сега, след смъртта на баща му.

Ото въздъхна шумно и се облегна на стола. Вече не му се ядеше. Изяде само една купичка с чипс, а се чувстваше надут до пръсване. Жаден, изтощен и отегчен.

И изплашен, ако бе честен.

Неустрашимият Ото Шулц изпитваше неописуем страх.

— Всичко ли е изгубено? — попита неочаквано той и погледна събеседника си право в очите. — Наистина ли изгубих всичко? Цялата сума?

Аликзандър не отмести очи. Само ги присви, издаде напред брадичка и отвърна:

— Страхувам се, че да, Ото. Ужасно съжалявам, но инвестицията ти пропадна. Окончателно.