Платон
Държавата (46)

Съзерцаване на божественото и човешкото

— Но какво? Намираш ли ти за чудно — попитах, — ако някой, преминал от божествени съзерцания към човешки дела, почне да се гнуси от злините и дори да изглежда твърде смешен, проявявайки се като късоглед, и преди достатъчно да привикне към настоящия мрак, е принуден да се бори в съдилища и където и да било по повод сенките или статуите, от които идват тези сенки, а така също да спори за това, как най-сетне го възприемат хората, които 517e никога не са виждали справедливостта?

— Никак не е чудно — рече той.

518a — Ала който е умен — продължих аз, — той помни, че повреждането на очите е двояко и поради две причини: когато преминават от светлина към мрак и когато преминават от мрак в светлина. Предполагам, че същото става и с душата; когато човек види някого смутен и безсилен да гледа нещо, няма 518b ли да започне безразсъдно да се смее? Или да обърне внимание дали след като е пристигнала тази душа от пресветъл живот, не е помрачена от непривичните за нея положения, или като е преминала от голямо невежество към най-светло състояние, тя е поразена от неповторимия блясък и затова той би започнал да облажава тая последната поради нейното състояние и живот, а оная, по-първата, да съжалява и дори да изпита желание да се надсмее над нея? Обаче неговият смях би бил по-малко смешен, отколкото смехът му за оная душа, която е пристигнала от светлината.

— Ти говориш съвсем вярно — рече той.

IV. Ако това е вярно — продължих аз, — ние сме длъжни да мислим за него така, че просвещението не е такова, каквото го представят някои. Тия някои 518c твърдят дори, че в душата няма знание, а сами ще го вложат в нея, както например биха вложили способност за гледане в слепи очи.

— Наистина така говорят — рече той.

— Но сегашното наше разсъждение — продължих аз — показва, че в душата на всеки един човек има такава сила и такова оръдие, чрез които той се учи. Както очите не могат да се насочат от светлото към тъмното, ако не се завъртят заедно с цялото тяло, така също и за душата е невъзможно напълно да 518d премине от настоящето, докато не стане силна да се възвиси чрез съзерцание до съществуващото и до сиянието на съществуващото. А ние твърдим, че това е доброто. Така ли е?