Платон
Държавата (31)

Управниците трябва да са философи

— И тъй необходимо е — започнах аз — най-напред да припомним какво постигнахме и по тоя въпрос, когато изследвахме какво е справедливост и несправедливост.

— Необходимо е, но какво е значението му? — попита той.

— Никакво. Но щом открихме какво е справедливост, нали ще смятаме, че и справедливият човек с нищо не трябва да се отличава от нея, но във всичко 472c трябва да бъде такъв, каквато е справедливостта? Или ще бъдем доволни, ако сме възможно най-близо до нея и по възможност имаме най-много нещо общо с нея в сравнение с другите?

— Да — рече той. — Ще бъдем доволни.

— За пример ние изследвахме какво нещо е справедливостта и какъв би бил съвършено справедливият човек, ако той изобщо е възможен; същото направихме и за несправедливостта, и за най-несправедливия човек, та гледайки какви ни се представят те в щастие и в противното на щастието състояние, да бъдем принудени и за самите нас да се съгласим: кой най-много би бил подобен на тях, той ще има и най-близка до 472d тяхната съдба. Ние направихме това не за да посочим, че то е възможно.

— Това е вярно, което говориш — рече той.

— Смяташ ли ти, че добрият живописец ще бъде по-малко добър, ако след като нарисува образец какъв трябва да изглежда най-красивият човек и в картината си всичко това достатъчно е изразил, но не може да докаже, че такъв човек е възможен?

— Не смятам, кълна се в Зевса — отговори той.

472e — Е, какво? Ние в своето изследване не съставяхме ли образец за добра държава?

— Разбира се.

— Смяташ ли, че ние сме говорили по-малко добре по тоя въпрос, ако не можем да докажем, че е възможно да бъде уредена такава държава, за която се говореше?

— Съвсем не — отговори той.

— Следователно истината е тази, казах аз. Но ако за твоя угода трябва да се опитам да покажа по какъв начин и до каква степен изобщо е най-възможно осъществяването на тази държавна уредба, за такова доказателство отново се съгласи с мене за същото.

473a — С какво?

— Възможно ли е нещо да бъде направено така, както се говори за него, или по природа делото се доближава до истината по-малко от словото? Дори никой друг това да не мисли, дали ти си съгласен, или не?

— Съгласен съм — отговори той.

— Затова не ме насилвай да доказвам, че това, което изложихме с думи, непременно трябва да бъде осъществено и на дело. Но ако бъдем в състояние да намерим как би се осъществила държавата, която ще бъде най-близо до казаното от нас, смятай, че ние сме вече открили как е възможно да се осъществи това, което ти ми искаш. Или ти няма да си доволен, 473b ако постигнеш това? Аз пък бих бил доволен.

— И аз също — рече той.

XVIII. След казаното, както изглежда, ние трябва да се опитаме да изследваме и да покажем какво в държавите сега е лошо, поради какво те не се устройват, както трябва; при каква най-малка промяна държавата би дошла до тоя начин на уредба било с промяна обикновено на едно нещо, ако ли не, то при промяна на две неща; ако и в тоя случай не се осъществи, то при промяна на няколко, но по възможност по-малко на брой и по-незначителни по сила.

473c — Съвсем вярно — рече той.

— Сега чрез една единствена промяна, продължих аз, ние можем по мое мнение да покажем, че цялата държава може да приеме друга уредба. Наистина тая промяна не е малка и не е лесна, но е възможна.

— Каква е тая промяна? — попита той.

— Аз ще се върна към това — отговорих, — което уподобихме на твърде голяма вълна. То ще бъде казано, макар и подобно на шумна вълна да се разлее в смях и да ни потопи в безславие. Внимавай какво възнамерявам да кажа.

474d — Говори — настоя той.

— Докато в държавите — продължих аз — не започнат да царуват философите или докато сега споменаваните царе и властници не започнат истински и по задоволителен начин да се занимават с философия^[1], докато държавната власт и философията не се слеят в едно и докато природните качества на тия, които сега поотделно се стремят към едното или към другото, докато по необходимост ще се изключват взаимно, дотогава, драги Главконе, мисля, че няма да настъпи край на злините за държавите и за човешкия род, и нашата държавна уредба, която сега в разговора си описваме, не е възможно да се роди и да види 473e слънчевата светлина. Ето защо не се решавах дълго време да кажа това, виждайки, че ще говоря много против господствуващото мнение: трудно е наистина да се повярва, че някоя държава по друг начин би могла да осъществи частното и общественото благополучие.

— Наистина, Сократе — рече той. — След като изказа тези думи и мнението, което изрече, смятай, че твърде много и нелоши граждани ще свалят връхните си дрехи^[2] и така разсъблечени, ще грабнат 474a каквото оръжие попадне на всеки един от тях и ще се нахвърлят срещу тебе, решени да извършат достойно за учудване престъпление. И ако не ги убедиш с думи, и ако не съумееш да избягаш, ти в същност ще бъдеш наказан, след като бъдеш жестоко подигран.

— Няма ли ти да ми бъдеш виновник на всичко това? — попитах аз.

— Аз добре постъпих — рече той, — обаче няма да те предам, но ще те защитя с каквото мога. А мога да направя това с моето благоразположение и с увещаване, а може би и с това, че бих отговарял на въпросите ти по-добре от всеки друг. Като имаш сега 474b такъв помощник, опитай се да докажеш на невярващите, че е точно така, както ти го казваш.

— Трябва да се опитам — отговорих аз, — след като и ти ми предлагаш такава голяма помощ. Необходимо е според мене, ако искаме да се избавим от тези, за които ти говориш, да определим за тях какво разбираме под тия философи, за които се осмелихме да твърдим, че трябва да управляват; като стане това ясно, всеки да може да се защищава, като доказва, че за едни по природа е определено да се занимават с философия и да управляват държавата, а за други е 474c определено да не се занимават с нея и да следват този, който ги управлява.

— Вече е време да се даде това определение — рече той.

— Хайде, следвай ме по тоя път, та дано по някакъв начин определим това задоволително.

— Води ме — отвърна той.