Платон
Държавата (30)

Народност и война

470c — Сега внимавай дали казвам нещо обикновено. Аз твърдя, че елинското племе само за себе си е свое и родствено, а за чуждото племе е чуждестранно и чуждо.

— Добре — рече той.

— Следователно ние казваме враждуващите елини с чужденците и враждуващите чужденци с елините водят война помежду си и са врагове по природа; тази вражда трябва да се нарича война. Когато пък правят нещо подобно помежду си елини, които са приятели 470d по природа, казваме, че при такова положение Елада боледува и се бунтува; такава вражда трябва да се нарича бунт.^[1]

— С такъв начин на мислене аз съм съгласен — рече той.

— Гледай сега — рекох — при така наречения от нас бунт, когато става нещо подобно и държавата се разделя, как привържениците на всяка от двете партии опустошава полетата и изгаря домовете на другата и колко гибелен изглежда бунтът и нито една от двете страни не е отечестволюбива? В противен случай те никога не биха се осмелили да опустошават своята кърмачка и майка. Прието е обаче победителите да отнемат плодовете на победените, но да се има 470e пред вид, че те няма да воюват винаги и все някога ще се помирят.

— Това мнение е много по-приемливо от първото — рече той.

— Но какво — попитах аз, — държавата, която ти основаваш, няма ли да бъде елинска?

— Трябва да бъде такава — отговори той.

— И нейните граждани няма ли да бъдат добри и кротки?

— Във висша степен.

— Няма ли да обичат Елада? Няма ли да я смятат за своя и да участвуват в свещените обреди, в които участвуват другите?

— До висша степен.

471a — Следователно раздорът с елини като със свои те ще го смятат за бунт и няма да го нарекат война?

— Няма да го нарекат война.

— Следователно те ще враждуват с надежда, че ще се помирят?

— Естествено.

— Ще ги вразумяват съвсем благосклонно, без да ги наказват с робство и унищожение, понеже са им наставници, а не врагове.

— Така е — рече той.

— Щом те са елини, няма да разоряват Елада, 471b няма да изгарят домовете и няма да смятат във всяка държава всички за свои врагове — мъже, жени и деца, а ще смятат за врагове малцина, които са виновници за разпрата. Поради всичко това няма да пожелаят да им опустошават земята, понеже мнозина от тях са им приятели, и няма да разрушават домовете им, но само дотолкова ще поддържат враждата, докато виновните не бъдат заставени да понесат наказанието от страна на невинно страдащите.

— Аз съм съгласен, че така трябва да се отнасят към враждебно настроените наши граждани, а по отношение на чужденците да има такова отношение, каквото сега имат елините помежду си — рече той.

— Да установим ли и за нашите стражи този закон — да не опустошават земя, нито да изгарят домове?

471c — Да установим и да смятаме това и казаното по-рано за хубаво — рече той.

XVII. Струва ми се, Сократе, ако някой ти позволи да говориш за това, ти никога няма да си спомниш онова, което пропусна по-рано да кажеш по главния въпрос: възможно ли е да се осъществи такава държавна уредба и по какъв начин тя е възможна. Ако тази уредба се осъществи, държавата, в която ще се осъществи, ще има всички блага, дори и това, което ти пропусна и аз допълним: нейните воини ще се сражават най-храбро с враговете, като в никакъв случай няма да се изоставят един друг, знаейки, че са братя, 471d бащи и синове, а и се наричат с тези имена. Ако пък в строя се намират и жени, било в самия боен ред, било в редица зад строя за вдъхване страх у враговете, или ако се яви някаква нужда от помощ, зная, че поради това нашите граждани ще бъдат 471e непобедими. Аз виждам и неспоменатите от тебе блага, които те имат в своите домове. Но понеже съм съгласен, че всичко това ще бъде, дори ще има още неизброими други блага, ако се осъществи тази държавна уредба, повече не говори за нея, но нека се опитаме да убедим сами себе си в това, че тя е възможна и по какъв начин е възможна, а другото да изоставим.

472a — Ти — отвърнах аз — като че изненадано нападна моята реч и не ми позволяваш да се позабавя малко. Може би не знаеш, че аз едвам избягнах двете вълни, ти сега ми докарваш най-голяма и най-опасна трета вълна^[2], която щом видиш и чуеш, напълно ще ме извиниш, че с право аз се бавех и страхувах да изкажа такава особена мисъл и да се впусна в това изследване.

— Колкото повече говориш за това — рече той, — 472b толкова по-малко ние ще се съгласим да не говориш по въпроса, по какъв начин е възможно да се осъществи тази държавна уредба. Затова говори и повече не се бави.