Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Hans Brinker or the Silver Skates, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 22 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
unicode (2007)

Издание:

МЕРИ МЕЙПС ДОДЖ

СРЕБЪРНИТЕ КЪНКИ

РОМАН

 

Преведе от английски Огняна Иванова

Редактор Лилия Рачева

Художник Ралица Станоева

Художествен редактор Венелин Вълканов

Технически редактор Петър Стефанов

Коректор Лиляна Малякова

Американска. Първо издание. ЛГ VI.

Дадена за набор февруари 1980 г. Подписана за печат май 1980 г. Излязла от печат юни 1980 г.

Поръчка № 306 Формат 1.6/60×90 Печатни коли 19,50

Издателски коли 19,50. Условно изд. коли 13,76

Цена 1,53 лв.

Издателство „Отечество“, София, бул. „Георги Трайков“ 2а

Печатница „Тодор Димитров“, София, бул. „Георги Трайков“ 2а

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от SecondShoe)

ГЛАВА VI
СЛЪНЧЕВИ ЛЪЧИ

Чувствата, които показаха децата, едновременно смутиха и зарадваха госпожа Бринкър, защото доказваха тяхната любов и привързаност.

Красивите дами в разкошните къщи често разцъфват в усмивка, която стопля и въздуха край тях, но едва ли всевишният гледа по-добре на тяхната усмивка, отколкото на усмивката, дошла да успокои децата с груби дрехи в скромната къща. Госпожа Бринкър реши, че е проявила себелюбие. Тя се изчерви, бързо изтри очи и ги погледна ведро, както само майката може да гледа.

— Приказки, приказки! Докато си бъбрим, празникът на свети Никлас ще дойде. Не е чудно, че преждата започва да жули пръстите ми. Ела, Гретел, вземи този сент[1] и докато Ханс се пазари за кънките, можеш да си купиш от пазара една вафла.

— Нека остана при тебе, мамо — каза Гретел, със светнали през сълзи очи. — Ханс ще ми донесе сладкиша.

— Както искаш, дете. Ханс, почакай. Три бримки още и ще свърша пръстите — станаха едни от най-добре оплетените чорапи, които си виждал — макар вълната да е малко остра. Занеси ги на търговеца на Херън Храхт[2]. Ако се спазариш добре, ще вземеш три четвърти гулден и понеже са гладни времена, може да купиш четири вафли. Ще отпразнуваме и ние свети Никлас.

Гретел плесна с ръце.

— Чудесно! Ани Боуман ми каза, че тази вечер в голямата къща ще правят тържество. Но и у нас ще бъде весело. Ханс ще има красиви нови кънки, пък и вафли ще донесе! Внимавай да не ги на-трошиш, братко Ханс. Добре ги завий, пъхни ги под сакото си и внимателно го закопчай.

— Разбира се — отвърна Ханс важно, с пресипнал от радостно вълнение глас.

— О, мамо — извика ликуващата Гретел, — след малко ще трябва да оправяме татко — защо докато плетем не ни разкажеш за свети Никлас?

Госпожа Бринкър се засмя, като видя, че Ханс окачва шапката си и се приготвя да слуша.

— Стига, деца! — каза тя. „— Толкова често съм зи разказвала!

— Разкажи ни пак, моля те, разкажи! — възкликна Гретел и се настани на красивата дървена пейка, която брат й беше направил за последния рожден ден на майка им.

Ханс, изправен до огнището, разсеяно люлееше кънките и се преструваше, че такива детински работи не го засягат, но също много искаше да чуе историята.

— Добре, деца, слушайте. Но докато е ден, не бива да си губим времето. Вземи си кълбото, Гретел, и нека, докато говоря, плетката ти да расте. Да си отваряш ушите не значи да си скръстиш ръцете. Трябва да знаете, че свети Никлас е един прекрасен светия. Той бди за доброто на моряците, но най-миого се грижи за малките момчета и момичета. Преди много години, когато живеел на земята, един търговец от Азия изпратил тримата си синове на учение в един голям град, наречен Атина.

— Атина в Холандия ли е, мамо? — попита Гретел.

— Не зная, дете. Сигурно.

— Не, мамо — обади се Ханс. — Учих го доста отдавна по география. Атина е в Гърция.

— Е — продължи майката — има ли значение това. Може Гърция да принадлежи на нашия крал — кой знае? Та така — богатият търговец изпратил синовете си в Атина. По време на пътуването една вечер спрели в някаква схлупена странноприемница с намерение да продължат пътя си на сутринта. Като деца на богаташ, били облечени много изискано — сигурно в кадифе и коприна — по целия свят така се обличат, — а кесиите им били пълни с пари. И какво мислите направил съдържателят на странноприемницата? Замислил пъклен план — да убие децата и да вземе парите и красивите им дрехи. И през нощта, когато всички по света заспали, станал и убил тримата млади господа.

Гретел стисна ръце и потрепери, но Ханс запазя самообладание, сякаш беше свикнал да слуша за престъпления и убийства.

— Но имало да стане и нещо по-лошо — продължи госпожа Бринкър, като плетеше бавно к се опитваше да брои бримките, докато говори. — Случило се нещо много по-лошо. Жестокият съдържател взел, че насякъл телата на децата на малки късчета, сложил ги в една голяма каца със саламура и се наканил да ги продава като осолено свинско!

Обзета от ужас, Гретел нададе вик, макар че неведнъж вече бе чувала историята. Ханс се показа да се вълнува, сякаш мислеше, че в случая осоляването е напълно подходящо.

— Да, осолил месото им и човек би си казал, че това е краят на младите господа. Но не. Тази нощ свети Никлас сънувал сън, в който видял как съдържателят посича децата на търговеца. Нямало защо да бърза, тъй като е светия, но на сутринта отишъл в странноприемницата и обвинил съдържателя в убийство. Тогава злият съдържател си признал всичко от игла до конец, паднал на колене и замолил за прошка. Толкова се проклинал, че помолил светията да съживи децата.

— И съживил ли ги светията? — попита Гретел зарадвана, защото знаеше отговора.

— Разбира се, че ги съживил. Парчетата месо мигом се слепили и от кацата изскочили младите господа. Хвърлили се в краката на свети Никлас и той ги благословил, и — за бога, Ханс! Ако не тръгнеш веднага, ще се върнеш по тъмно!

Госпожа Бринкър вече се задъхваше и говореше, без да прави паузи. Не си спомняше друг път да е виждала децата си да пропиляват цял час от деня и мисълта за такъв разкош не я блазнеше. За да навакса изгубеното, тя бързо зашета из стаята. За миг успя да хвърли куп че торф в огъня, да духне от масата невидимия прах, да подаде на Ханс доплетените чорапи.

— Хайде, Ханс — каза тя на момчето, което се бавеше на вратата. — Защо не тръгваш, момчето ми?

Ханс целуна майка си по гладките страни, все още румени и свежи — при всичките й грижи.

— Моята майка е най-добрата майка в света и аз бих се радвал да ме види с нови кънки, обаче ако можех с парите да доведа от Амстердам доктор за баща ни, може би нещата щяха да се променят — каза Ханс, докато закопчаваше сакото си и разтревожено гледаше странната фигура, наведена до каменната плоча на огнището.

— Доктор тук не би дошъл, Ханс, дори двойно повече пари да имахме. А и да дойде, няма полза. Колко много гулдени похарчих на времето за това, а милият, добър татко не идва на себе си“ Такава е божията воля. Върви, Ханс, да купиш кънките.

Ханс тръгна с нажалено сърце, но тъй като сърцето туптеше в млади гърди, след пет минути момчето вече си свирукаше. Майка му се бе държала нежно с него, а това стигаше да направи мрачния ден слънчев. Холандците, за разлика от французите и немците, не се държат ласкаво. Но в моминските си години госпожа Бринкър беше плела дантели за едно семейство в Хайделберг и беше пренесла чуваните там ласкави думи и в своя груб дом, но ги употребяваше само когато изпитваше силна любов и нежност.

Затова в такт със свирукането Ханс все чуваше как тя казва „момчето ми“ и му се струваше, че това благославя работата му в града.

Бележки

[1] Холандският цент е равен на по-малко от половината на американсккя цент и четвърт английско пени. Б, а.

[2] Улица в Амстердам. Б. а.