Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Религиозен текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Корекция
logixoul (2020 г.)
Източник
veren.bg

Издание:

Автор: проф. д-р Дейвид Гудинг

Заглавие: Прозорец към рая

Преводач: Мартин Райчинова

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Верен

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: научен текст

Националност: ирландска

Редактор: Илиян Троянски

Художник: Нина Иванова-Донковска

ISBN: 978-619-7015-43-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10615

История

  1. — Добавяне

4. Обръщането на престъпника

Текст за прочит: Лука 23:39–43

Историята за така наречения „разбойник на кръста“ е всеизвестна. И с право. Тя картинно илюстрира направо невероятния обхват на Божията прошка. След като цял живот е вършил отвратителни злодеяния, един професионален престъпник в последния си час, дори в последната си минута, се покайва и повярва в Христос. И Христос му прощава моментално и напълно.

Това показва и изумителния ефект от Божието спасение. Веднага щом престъпникът се покайва и се доверява на Христос, той получава не само прошка, но и уверение, че още същия ден ще бъде с Него в рая. Нямало да има дълъг период на пречистване и усъвършенстване на характера. Очевидно на земята той нямало да има възможност за личностно израстване — това бил последният му ден на този свят. Още преди спускането на нощта той щял да бъде мъртъв и погребан. Но думите на Спасителя ясно показват, че и след смъртта нямало да има някакъв продължителен период, през който той да бъде пречистван, за да стане достоен да бъде въведен в Божието присъствие. Днес ще бъдеш с Мен в рая (Лука 23:43) — казва Христос.

Днес — без закъснение.

С Мен — без дистанция.

В рая — без болки и страдания.

Историята е не само добре известна. Тя е обичана от всички. И не е чудно защо.

Покаяние

Целта на това кратко изследване е да видим доколко искрено е покаянието и обръщението на този престъпник и после да проследим стъпките, чрез които той стига до покаяние и вяра. Нека първо отбележим неговата пряка изповед: Ние… получаваме заслуженото за това, което сме направили (Лука 23:41). За разлика от другия престъпник, той вече не роптае и не хленчи да му се размине наказанието за престъпленията му. Нито пък се опитва да търси оправдания или да предизвиква състрадание. Той безрезервно признава вината си и заявява, че наказанието му е справедливо.

Второ, забележете условията на неговата капитулация: Господи, спомни си за мен, когато дойдеш в царството Си (Лука 23:42). Интересно е, че той не отправя изрична молба за прошка, макар и тази молба да се подразбира от думите му. Молбата, която той изрича, е за нещо много по-позитивно. Блудницата Раав моли шпионите, когато се завърнат с армията си да превземат земята, да пощадят нея и нейното семейство и да им позволят да живеят в царството на Израил (Иисус Навиев, гл. 2). И този престъпник моли Христос, когато се върне отново в сила и власт, за да царува над целия свят, да го пощади и да го приеме в царството си. Много е показателно, че молбата му е тъкмо такава.

Не знаем какъв точно престъпник е бил той. Със сигурност не е бил някой дребен джебчия, понеже Матей го нарича с една дума, която на гръцки означава грабител, разбойник, бандит. Не можем да сме сигурни, понеже историкът Йосиф използва тази дума за политически активисти, които са били готови да убиват в името на своите политически каузи — нещо като терористи. Но какъвто и точно убиец и престъпник да е бил, явно целият му живот е бил посветен на съпротива срещу властта. Живеейки извън закона, той не зачитал дори най-основните правила на честност и човечност.

Сега обаче той се покайва. Отказва се от анархизма и моли да бъде приет в едно царство като покорен поданик на Царя. Отсега нататък той ще счита за благоволение да бъде управляван и за чест — да се покорява на властта. Доброволно, с радост и безропотно той подчинява волята си на Царя. Това е покаяние. То се изисква от всички нас, не само от престъпниците. Дори и да сме добри и верни граждани на страната си, в отношенията си с Бога не сме такива. Библията не обвинява всички нас еднакво в тежки антисоциални престъпления. Но тя ни обвинява, че всички ние блуждаехме като овце, отбихме се всеки в своя собствен път. И затова трябва да се покаем: нека остави безбожният пътя си и човекът на греха — помислите си; нека се обърне към Господа и Той ще се смили над него; и към нашия Бог, защото Той ще прощава щедро (вж. Исая 53:6 и 55:7).

Вяра

Трето, можем да отбележим, че покаянието на престъпника настъпва, когато той повярва в обективния факт на Второто пришествие на Христос: спомни си за мен, когато дойдеш в царството Си (Лука 23:42), т.е., когато се върнеш отново със сила и власт да царуваш. В този момент обаче Христос бил на прага на смъртта. Явно човекът по някакъв начин е повярвал, че макар и да умира на кръста, Христос един ден ще се завърне, за да царува. Подобна вяра се изисква и от нас, за да се спасим. Ето как апостол Павел излага условията за спасението: Ако изповядаш с устата си, че Иисус е Господ, и повярваш в сърцето си, че Бог Го е възкресил от мъртвите, ще се спасиш (Римляни 10:9).

Но какво предизвикало у закоравелия престъпник такава вяра в идещия свят? На този въпрос едва ли ще успеем да дадем изчерпателен отговор, но можем да видим какво казва той на другия престъпник, за да проследим хода на мислите му. Другият престъпник открито се подигравал на Христос: Ако си Ти Христос, избави Себе Си и нас! (Лука 23:39). В думите му няма и зрънце вяра, само горчива жлъч.

За него религията и всички нейни претенции не били нищо повече от оръдие на господстващите класи, с което да потискат бедните и да преследват хора като него самия. Дори и пред лицето на смъртта той проклинал религията и заявявал, че не вярва в никоя от нейните ценности.

Тогава обаче първият престъпник го упрекнал: Дори от Бога ли не се боиш? (Лука 23:40). Едно е да хулиш религията — в нейната версия, която представят грешните, а често и корумпирани религиозни водачи. Бог обаче е нещо друго. И от Него ли не се боиш? А защо да се бои от Него? Как можел изобщо да бъде сигурен, че Бог съществува? А дори и да съществува, не е ли смъртта край на съществуването, така че въпросът за Бога вече няма никакво значение?

Първият престъпник обаче си имал своите основания, тъй като въпреки мъчителните болки той наблюдавал и разсъждавал. Дори от Бога ли не се боиш, ти, който си под същото осъждане? (Лука 23:40). Същото осъждане като кого? Едва ли имал предвид себе си. Не е особено забележително, че един престъпник е осъден заедно с друг престъпник. Явно той искал да каже: „Ти си със същата присъда като Христос.“ Но какво е значението на това, че някой е осъден като Христос?

Като начало, религиозните водачи, мразени и от двамата престъпници, понеже представлявали властта, която ги преследвала и осъдила, същите тези религиозни водачи мразели и осъдили и Христос. И точно тези хора сега се перчели пред трите кръста и открито хулели и оскърбявали Христос. Съвсем очевидно Христос не бил на страната на властта. В този момент Той имал повече общо с двамата престъпници отколкото с религиозните водачи.

Но това не е всичко. Ти си под същото наказание като Него, но ние сме си го заслужили, ние плащаме за делата си, а този Човек не е извършил нищо лошо. Да, Иисус несъмнено бил невинен и в сравнение с Него престъпниците трябвало да признаят, че заслужават наказанието си. Те можели да проклинат властите за техните съмнителни дела. Но дълбоко в себе си знаели, че това, което им се случва сега, самите те често са причинявали на други хора. И не можели да очакват нищо друго освен жестоко наказание. Иисус обаче бил невинен. Той заслужавал ако не друго, то поне съчувствие — но положително не и проклятия.

Обръщение

Това обаче не било всичко. Докато водели под стража двамата престъпници и Иисус към мястото, където щели да бъдат разпънати, разни жени от Ерусалим следвали Иисус и го оплаквали. А Той се обърнал и им казал да не плачат за Него, а по-скоро за себе си. Идвал денят на Страшния съд и народът тепърва трябвало да отговаря пред Бога за това свое престъпление. Какъв бил този Ден на Страшния съд? Дали бил нещо реално, или поредната измислица на религиозната власт, с която да плаши такива като тях двамата? Е, този Иисус не бил на страната на властта, това поне било ясно. Но Той все пак вярвал в Страшния съд.

Има и още нещо. Жестоките управници в подножието на кръста не само осъдили на смърт жертвите си, но и се наслаждавали да се гаврят с тях в страшната им агония. Проповядвайки Божия съд, те може би просто давали воля на собствения си садизъм. А този Иисус, макар да вярвал в идещия съд, пак се молел Бог да прости на хората, които забивали пирони в ръцете му, и то тъкмо в момента, когато го правели. Това не било просто невинност, а неземна доброта. И все пак Той висял там, жертва на лицемерите, които стояли в подножието на кръста.

След няколко часа смъртта щяла да сложи край на болките им. Но дали това щял да е краят на всичко? Дали смъртта просто изпраща в небитието както виновните, така и невинните, с което запечатва завинаги неправдите на техния живот? Наистина ли в крайна сметка няма разлика между добро или зло? Не! Това не може да бъде. Макар и престъпник, той отдавал значение на правдата, неправдата и честността. И най-интересното е, че като мислел за Христос, той установявал, че държи на тези неща повече от всякога, макар и на фона на невинността на Христос неговата вина да изпъквала още повече.

Странно нещо е съвестта, наистина. Разбойникът не си я измислял. Дори и по-рано, когато правел някой „удар“, тя често се явявала неканена и той трябвало да я потиска с всички сили, за да й затвори устата. И сега, ако успеел да я сподави, можел да умре в мир. Но той вече не искал да я потиска, нито да се прави, че я няма. Ако съвестта била измама, тогава враговете му, колкото и да били зли, щели да се отърват безнаказано. И още по-лошо. Този прекрасен човек, Иисус, както и всичко красиво и достойно в живота, щели да загинат заедно с гадното и гнусното, без никаква разлика.

Не! Има Бог и съвестта е Неговият глас. А ако има Бог, който е загрижен за добро и зло, който държи на справедливостта и честността, тогава със сигурност трябва да има възкресение и съд след смъртта, така че неправдите от този живот да бъдат наказани. Но ако предстои съд, те също щели да се изправят пред него. Сега не било време хулят Христос или дори властите — имало достатъчно неща, за които самите те трябвало да отговарят. Сега трябвало да се подготвят за срещата с Бога. И докато вторият престъпник продължавал да ругае Христос, първият му възразил: „Не се ли боиш дори от Бога? Не виждаш ли, че си осъден редом с Него; но нашето наказание е справедливо, ние получаваме това, което сме заслужили, докато Той не е направил нищо лошо.“

И веднага мислите му се върнали към него самия. Как можел да се помири с Бога? В миналото си нямал никакви заслуги. Нямало смисъл да обещава да се промени занапред, оставали му само няколко часа живот, и то прикован на кръста. Скоро болката, пронизваща съзнанието и всяка фибра на тялото му, щяла да направи невъзможно дори да се помоли. А той и без това не знаел някакви специални молитви — това никога не била силната му страна. Нямало съмнение, че този Иисус е Царят, изпратен от Бога, както Сам е казал, и че един ден ще се върне в сила и мощ да царува. Това било сигурно като Самия Бог, сигурно като факта на идещия съд.

Той лично никога не бил имал високо мнение за царете, нито пък копнеел да им служи. Но Цар, който се молел за прощение на хората, които заковават за кръста ръцете и краката Му… такъв Цар бил достоен за уважение. Той нямал нищо против да е в Неговото царство и да Му се покорява. Но какъв шанс имал той — един отявлен анархист — да бъде въобще допуснат в това царство? И все пак, не се ли молил този Иисус с думите: Отче, прости им, понеже те не знаят какво вършат? Ако тези хора можели да получат прошка, защото не осъзнавали напълно какво правят, то и той досега не бил осъзнавал колко прекрасен е Царят, изпратен от Бога. Против такъв Цар той не би се бунтувал. „Иисусе — казал той, — ще ме пуснеш ли в царството Си? Ще ми позволиш ли да Ти се покорявам? Господи, спомни си за мен, когато дойдеш в царството Си.“

И изведнъж, в последните часове от своя измъчен живот, този окаян и разсипан бунтовник против човеците и Бога чул ясно и категорично царственото слово, изречено от Самия Цар на царете: Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мен в рая.

Въпроси за изучаване и дискусия

1. Защо единият престъпник моли Христос за прошка, а другият Го проклина?

2. С какво Христос е различен от всички царе, които умиращият престъпник познава?

3. По какво се различава за умиращия престъпник вярата в Христос от „религията“?

4. Какво научаваме от тази история за покаянието?

5. Как можем днес да се покоряваме на авторитета на Христос?

6. Може ли Христос днес да изисква верността ми? Защо?

Предложения за изучаване

В тази поредица от изследвания разгледахме четири случая на отхвърлени от обществото хора. В Евангелието на Лука срещаме и други подобни примери. Ето някои от тях, заедно с пасажите в Евангелието и някои други свързани текстове.

Жертви на болести Прокажени Лука 5:12–16; 17:11–19; 4:27
Допълнителен текст: Левит, глава 13
Жертва на лудост, причинена от духове Обладаният от демони Лука 8:26–39
Допълнителен текст: Левит 19:31; 11:7–8; 20:6, 27
Жертва на религиозни вражди Самаряните Лука 9:51–56; 10:25–37; 17:15–19
Допълнителен текст: 4 Царе, глава 17; Неемия; Йоан, глава 4

1. Разгледайте от какво естество е отхвърлянето, изолацията и самотата във всеки от тези случаи.

2. Определете доколко обществото има или няма основание да налага подобна изолация и/или защо то не успява да премахне причините за нея.

3. Изследвайте, ако е уместно, ефектите не само върху жертвите, но и върху цялото общество.

4. Обърнете специално внимание на различните методи, които Христос прилага във всеки отделен случай.