Дейвид Гудинг
Прозорец към Рая (11)

Божият закон в нас

За да има човек каквато и да било надежда да спази Божия закон, така че Бог да бъде удовлетворен, той трябва първо да получи съвсем ново сърце — нова природа, нова сила. Затова първата клауза на новия завет осигурява тъкмо това. Бог ще запише закона Си върху човешкото сърце, а това означава нещо много повече от способността да помним закона и да можем да го цитираме наизуст, ако се наложи. Всъщност това означава влагане на съвсем ново естество в човека, на естеството на самия Бог (2 Петрово 1:3–4). Защото, както се казва в Посланието до римляните 8:7, стремежът на плътта е вражда против Бога, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може. Затова, за да изпълнява човек Божия закон, Бог трябва да му даде нов живот, който по естеството си се покорява на Неговия закон. Апостол Йоан нарича този процес „новорождение“. Новият Завет го нарича „записване на Божия закон на сърцата ни“.

Следващата клауза на завета постановява, че всеки вярващ ще познава Бога близко и интимно, от личен опит. Тя гласи: Аз ще бъда техен Бог и те ще бъдат Мой народ. И няма вече да учат всеки съгражданина си и всеки брат си, като му казват: Познай Господа; защото всички ще Ме познават — от малък до голям между тях (Евреи 8:10–11).

Познаването на бога

Познаването на Бога в този смисъл не е просто знание, че има Бог. Глаголът „познавам“ се използва за интимното отношение между мъж и жена му. На духовно ниво познаването на Бога означава лично, пряко и интимно общуване с Него. Непрякото знание за Бога, получено от книги, проповедници или свещеници, може да има своята ценност, която не е за пренебрегване. Но то не е достатъчно.

Макар други хора да могат да ни помогнат много да разберем нещо за Бога, ние трябва сами да познаем Бога лично и непосредствено, за да се спасим, за да бъде Божият закон записан на сърцата ни. Едно момиче може да разбере много неща за бъдещия си съпруг от препоръки на приятели, те дори могат по-късно да ги запознаят. Но за да стане тя негова жена, трябва да настъпи един момент, в който приятелите се оттеглят и момичето встъпва в лично и непосредствено отношение с мъжа.

Нещо повече, липсата на такова лично взаимоотношение с Бога е фатална в духовно отношение. Нашият Господ лично предупреждава, че когато накрая затвори вратата и каже на останалите отвън да се махнат от Него, ще им обясни причината, поради която биват изгонени, с тези думи: Аз никога не съм ви познавал (Матей 7:23). Това не може да означава, че Христос не е знаел за тяхното съществуване, нито пък, че не е знаел кои са. Означава, че никога не е имал лично и непосредствено отношение с тях. И освен това Той ни предупреждава, че тези хора могат да цитират примери за това, че са били много религиозни, дори над средното, но това не може да замести личното познаване на Спасителя (Матей 7:22; Лука 13:26).

И обратното, Христос казва за истинския вярващ: Аз съм добрият пастир и познавам Моите, и Моите познават Мен; както Отец познава Мен и Аз познавам Отца … Моите овце слушат гласа Ми и Аз ги познавам, и те Ме следват. И Аз им давам вечен живот; и те никога няма да загинат и никой няма да ги грабне от ръката Ми. (Йоан 10:14–15, 27–28).

Но прекрасното в това лично познаване и взаимоотношение с Бога е, че то не е нещо, което ние трябва да спечелим или да изработим чрез дълъг и тежък процес на подготовка. Новият Завет го предлага даром. Светият Дух го дава в сърцето на всеки, който се довери на Христос. Чуйте какво казва Павел: И понеже сте синове, Бог изпрати в сърцата ви Духа на Своя Син, който вика: Авва, Отче! (Галатяни 4:6). Когато повярваме в Христос и станем Божии деца, ние безспорно сме все още твърде незрели в духовно отношение. Не ставаме веднага духовни бащи, нито дори израснали и силни младежи. Духовно ние сме като малки деца. Но тъкмо за такива апостол Йоан казва: Писах на вас, дечица, защото познахте Отца (1 Йоан 2:13).

Бог прощава

Третата и последна клауза на новия завет гласи следното: Защото ще покажа милост към неправдите им и греховете им и беззаконията им няма да помня вече (Евреи 8:12). Първото поразително нещо, което разбираме от това величествено условие е, че прошката за греховете ни се съдържа в самите условия на завета.

За да разберем по-добре какво означава това, нека се върнем за малко към примера от предишната глава. Вие си наемате строителна фирма да ви построи къща. Фирмата приема, но заявява, че естествено всичко зависи от това дали ще си платите цената от 150 000 лири. И така, сключвате договор фирмата да ви построи къщата, а вие да й платите 150 000 лири. Представете си обаче, че докато къщата се построи, вашият бизнес запада и се оказва, че не можете да съберете необходимата сума. Би било доста необичайно, направо чудо, строителят да ви опрости задължението, с което договорът ви обвързва, и да ви даде къщата безплатно. Но ако това би било необичайно, колко по-нечувано и невъзможно би било строителната фирма от самото начало да ви предложи договор, според който вие трябва да платите цената при завършването на къщата, но въпреки това, ако не можете да платите сумата, тя ще ви бъде опростена и ще получите къщата си даром. Подобна клауза е напълно безсмислена — не може в един договор получаването на къщата да зависи от плащането на цената и същевременно да не зависи от плащането на цената.

По същия начин не може в един божествен завет спасението едновременно да зависи от спазването на закона и да не зависи от спазването му. Старият Завет обвързва спасението със спазването на закона и поставя под Божието проклятие всеки, който не го спазва. Новият завет е съвсем различен, той съдържа в условията си гарантирана прошка за всеки, който не успее да спази закона. Сега Бог не може да откаже тази прошка, защото това би било нарушение на завета, а Той, разбира се, няма да го наруши. Затова всички, които вярват в Христос, могат да имат пълна увереност в прошката на основата на неизменната вярност, с която Бог спазва всеки завет, който сключи.

Тук обаче някой със сигурност ще възрази, че ако заветът гарантира прошка, така че да можем предварително да сме сигурни в нея, то тогава той не е много по-различен от скандалната средновековна система на индулгенциите. Тогава човек можел да си купи индулгенции за грехове, които още не е извършил, но възнамерявал да извърши. Така можел да продължава да си живее във всякакви грехове с гаранцията, че има прошка — следователно напълно безнаказано.

Отговорът на това възражение е, че то забравя първата клауза от новия завет. Тя гласи, че Бог ще запише закона Си на сърцето на вярващия, така че, както казва апостол Павел, да се изпълнят изискванията на закона в нас, които ходим не по плът, а по Дух (Римляни 8:4). Това означава, че новият завет не само предлага прошка. Още от самото начало той заявява, че първата му цел е да направи човека свят чрез развиващото се дело на Светия Дух в сърцето му и гарантира, че Бог няма да се откаже, докато не направи човека съвършен.

Едва в този контекст третата клауза уверява човека, че Бог го приема независимо от духовния му напредък и със сигурност независимо от постигането на съвършенство. В училището на освещението човек ще има да учи множество трудни уроци, ще прави редица грешки и много пъти ще се спъва и ще пада. Но може да се насърчава и утешава от гаранцията за пълна прошка, от увереността, че е вече приет от Бога и не може да изгуби това, и че целта на усъвършенстването в крайна сметка ще бъде постигната.

Бог забравя

Нека сега видим колко всеобхватна е тази прошка. Първо, обещанието „греховете им няма да помня вече“ не означава, че Бог ще се опита да забрави факта, че те са грешили. „Помня“ тук се използва като юридически термин. Той означава „помня и предприемам съответните законови действия“. В Откровение 18:5 се казва за Вавилон, великата блудница: Греховете й стигнаха до небето и Бог си спомни нейните беззакония. После следва описание на осъждането, което ще постигне Вавилон, като Бог преглежда греховете му и налага съответните наказания за тях. Третата клауза в завета обаче гласи, че Бог няма да държи вярващия отговорен за греховете му в законовия смисъл и няма да му наложи наказанието, което греховете му заслужават.

И това не е, защото Бог гледа по-сантиментално на греховете на вярващите или защото те са Негови любимци и Той им позволява да грешат. Причината е, че Сам Христос е платил цената. Затова, когато сключва завета, Той дава на учениците Си чаша с вино, което символизира Моята кръв на (новия) завет, която се пролива за мнозина за прощаване на греховете (Матей 26:28).

Божията прошка винаги е справедлива. Да вземем за пример хора като цар Давид, Исая и Еремия, които са живели при условията на стария завет. Подобно на всички нас, те са били грешници и са заслужили наказанията, предвидени в този завет. Как тогава са можели да се спасят и да получат прошка? Някой ще каже: „Не е ли можело да бъдат, образно казано, прехвърлени от стария завет и да получат предимствата на новия?“ Отговорът е да, можело е и според Евреи 9:15 Бог е направил за тях тъкмо това. Но Той не го е направил, като просто е нарушил стария завет, пренебрегнал е условията му и е отменил наказанията, които Сам е предвидил.

Бог не е като Адолф Хитлер, който имал навика тържествено да сключва договори с други народи, когато му е било изгодно, а когато преставало да му е изгодно, веднага ги нарушавал и забравял. Преди Бог да може да прехвърли хората от задълженията им към стария завет в предимствата на новия, е трябвало всички задължения по стария завет да бъдат надлежно изплатени. Затова в Евреи 9:15 се казва: смъртта (на Христос) стана за изкупване на престъпленията, извършени при първия завет, за да получат призваните обещаното вечно наследство.

Можете да кажете, че всичко това представя Бога като твърде взискателен законник, докато ние знаем, че Той всъщност е любящ и грижовен. Но това възражение се поражда от едно неправилно и сантиментално разбиране за истинската любов. Любов ли би било от страна на Всемогъщия, ако един ден се обвърже със завет да извърши разни неща, а на следващия ден откаже да ги върши? Всички сме виждали родители, които безкрайно заплашват детето си, че ако още веднъж направи еди-какво-си, ще го накажат, но то продължава да върши това еди-какво-си и си остава ненаказано. Такова дете няма да израсне с усещането за родителска любов. Напротив, то отрано ще се научи да презира и думите на родителя си, и самия него.

Ако Бог не наложи санкциите на Своя закон, с който Сам тържествено се е обвързал, как бихме могли да сме сигурни, че Той няма да наруши и обещанията, дадени на вярващите? Но Бог се е задължил в условията на стария завет да наложи наказание за греха и това наказание е изпълнено в пълния му размер, когато Христос е принесъл Себе Си в жертва за греха. По същия начин Бог се задължава с условията на новия завет да не помни греховете на вярващите и затова ние можем да сме уверени, че няма да бъдем наказани за тях и че сега няма никакво осъждане за онези, които са в Христос Иисус (Римляни 8:1).

Пълната жертва

Пълнотата на прошката при условията на новия завет може да бъде осъзната и в друга перспектива — Христовата жертва е завършена, напълно достатъчна и няма нужда да бъде повтаряна. Разбира се, всички знаем, че след като е принесъл Себе Си на кръста като жертва за греха, Христос се е възнесъл на небето и сега седи отдясно на Бога.

Няма свещеник, който да седи, докато принася жертва — единствено уместното е да стои прав. В Евреи 10:11 се казва за древните юдейски свещеници: И всеки свещеник, като стои и служи всеки ден, принася много пъти едни и същи жертви, които никога не могат да отмахнат греховете. Но сега Христос не стои — Той седи. Понеже Той вече не принася жертви за нашите грехове. Делото на жертвоприношението е изпълнено и Христос вече се е оттеглил от него. Текстът в Евреи 10:12 продължава така: Но Той, като принесе една жертва за греховете, седна завинаги отдясно на Бога.

Тук естествено възниква въпросът защо няма нужда Христос да продължава да се принася в жертва? Защо вече не е необходимо Той да поема наказанията, предвидени в закона за греха всеки път, когато някой вярващ съгреши? Светият Дух дава отговор на този въпрос (Евреи 10:17–18). Той припомня третата клауза от новия завет: Греховете им и беззаконията им няма да помня вече. После Той ни призовава да направим простото и логично заключение — щом всички грехове са напълно простени, вече не е необходимо да продължава принасянето на жертви. Където има прощение за тези неща, там няма вече принос за грях.

И още нещо, последно, за третата клауза на новия завет. Тя започва с думичката „защото“. Защото ще покажа милост към неправдите им и греховете им и беззаконията им няма да помня вече (Евреи 8:12). Това показва, че третата клауза има за цел да обясни как ще влязат в действие обещанията от предната клауза. А тя ни обещава, че всеки вярващ ще познава Бога близко и интимно на основата на пряко и непосредствено лично отношение с Него. Но как би могъл някой да има лична и непосредствена връзка с Бога, ако трябва да живее в постоянна несигурност дали Бог в крайна сметка ще го приеме, или ще го отхвърли?

Всички знаем какви трайни психически увреждания може да получи едно дете, ако в ранните си години не е било сигурно дали родителите му го приемат, и е живяло в страх — съзнателен или подсъзнателен — че един ден те могат да го отхвърлят. Но има твърде много, дори и религиозни хора, чието взаимоотношение с Бога е белязано от този постоянен страх и несигурност — до такава степен, че дори самата идея за увереност в спасението им се струва възмутително нахалство. Но Бог иска да отмахне точно този страх. Апостол Йоан казва: В любовта няма страх, а съвършената любов изгонва страха, защото в страха има наказание, но който се страхува, не е станал съвършен в любовта (1 Йоан. 4:18). Следователно, за да може да се изпълни обещанието на втората клауза на завета и вярващият да има сигурност в отношението си с Бога, третата клауза дава гаранция за пълно и окончателно опрощение. И това не е само за да се чувства вярващият сигурен и да бъде свободен от робството на страха, а защото съвършената сигурност във взаимоотношението с Бога е единствената стабилна основа, на която може да се изгражда свят характер, както гарантира първата клауза на завета.

Въпроси за изучаване и дискусия

1. Защо Бог полага такива усилия да увери истински вярващите в това, че ги е приел напълно?

2. Какво има предвид Бог, когато казва, че няма да „помни“ греховете ни? На каква основа може Той да направи това?

3. Можете ли да формулирате със свои думи трите основни клаузи на новия завет, както са изложени в Евреи 8:6–13?

4. Втората клауза говори за „познаването на Господа“. Как можем „да познаваме Господа“? (Можете да прочетете и Йоан 17:3.)

5. Какво значение има смъртта на Христос за постановяването на Новия Завет? (вж. Евреи 9:15)