Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Религиозен текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Корекция
logixoul (2020 г.)
Източник
veren.bg

Издание:

Автор: проф. д-р Дейвид Гудинг

Заглавие: Прозорец към рая

Преводач: Мартин Райчинова

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Верен

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: научен текст

Националност: ирландска

Редактор: Илиян Троянски

Художник: Нина Иванова-Донковска

ISBN: 978-619-7015-43-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10615

История

  1. — Добавяне

12. Царят-свещеник и царственият изгнаник

Текст за прочит: Лука 22:31–38

След като говори за страдание и награда, Господ Иисус се сеща за Петър и за бурята, която вече се е извила и се готви да го връхлети. Сатана се подготвя за тежък удар срещу малката група апостоли, а главната му мишена ще бъде Симон Петър. Христос е предвиждал това, тъй като Сатана не може да нападне никой вярващ както си иска. Колкото и непонятен да изглежда за нашето ограничено знание Божият начин на управление на света, Писанието ни казва, че преди Сатана да атакува вярата на някой християнин, той трябва, образно казано, да получи разрешение.

Така е било и при патриарха Йов. Сатана се явява пред Бога и недоволства, че Бог е издигнал ограда около Йов, която да го предпазва от зло, и поради това любовта на Йов към Бога е твърде съмнителна и се дължи единствено на изгодата му. Затова Сатана иска разрешение да нападне Йов, уверен, че след като съсипе имота, семейството и здравето му, Йов в крайна сметка ще прокълне Бога и ще стане явно, че вярата му не е била истинска. Сатана получава това разрешение, но дори и тогава са му поставени граници, които не може да премине. Както се изразява апостол Павел: Бог е верен, който няма да допусне да бъдете изкушени повече, отколкото ви е силата, но заедно с изкушението ще даде и изходен път, така че да можете да го издържите (1 Коринтяни 10:13). Вярата ни трябва да бъде изпитана и Бог позволява това, но Той никога няма да допусне тя да бъде унищожена.

Така и когато се стига до атаката срещу апостолите, от думите на Иисус разбираме, че Сатана първо трябва да поиска разрешение: Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска, за да ви пресее като жито (Лука 22:31).

Метафората е ярка и многозначителна. Житото се пресява не за да се унищожи или да се изхвърли качественото зърно, а за да се отсее безполезната плява от доброто зърно. Какъвто и да е мотивът на Сатана да атакува вярващите, в крайна сметка неговите изкушения постигат нещо, което самият Бог желае — да се премахне от живота на вярващия всичко повърхностно, лъжливо и безполезно и да остане истинското и здравото.

Ограниченията на Сатана

Сатана се кани да нападне всичките дванадесет апостоли, но изглежда главната му цел е да унищожи вярата на Петър, така че тя никога повече да не може да се възстанови. Христос казва на Петър: Аз се молих за теб, да не отслабне твоята вяра (Лука 22:32). Тези няколко думи изобилстват от прекрасни неща. Първо, те означават, че Христос не само знае за атаките на Сатана далеч преди вярващият да осъзнае какво се случва, но и се предава на молитва да не се осъществят коварните намерения на Сатана. Тук виждаме едно от основните служения на Господ Иисус и днес: Той винаги живее, за да ходатайства за тях — за вярващите (Евреи 7:25).

Забележете обаче, че Неговата застъпническа молитва не е всеобща, за църквата като цяло: Аз се молих за теб, казва Той на Петър. От това, разбира се, не следва, че не се е молил и за останалите. Но виждаме, че Господ Иисус добре знае конкретните нужди на всеки един човек и се моли поотделно за всеки човек и за всяка нужда. В древния Израил, когато първосвещеникът е влизал в Божието присъствие, за да се застъпи за своя народ, той е носел на гърдите си плочка, върху която са били изписани поотделно имената на дванадесетте племена на Израил. Това обаче е било само символ. А сегашната реалност е много по-прекрасна. Всеки вярващ може да бъде уверен, че когато Христос ходатайства пред Бога, в Божественото присъствие се споменава всяко отделно име, при това от Застъпник, който много добре познава личността, слабостите и конкретните изпитания на всекиго.

Нека обаче отново отбележим какво конкретно моли Христос за Петър — да не отслабне вярата му. Не смелостта му, посвещението му, благочестието му или свидетелството му, а вярата му. В последващите събития всичко друго изневерява на Петър — нервите му не издържат, смелостта му се изпарява, а свидетелството му на вярващ е разбито на пух и прах, когато сред слугите на първосвещеника той се кълне с всички клетви, които му идват на ум, за да ги увери, че не е християнин. Но когато всичко друго отслабва, вярата му остава стабилна. Под повърхността той никога не престава да бъде вярващ.

Битката на вярата

И така, битката на вярата е спечелена и тази победа е толкова важна, че е трудно да се изрази с думи. Ако тази борба бъде загубена, всичко друго ще бъде изгубено. Според Библията спасението е безплатен дар, но той трябва да се получи с вяра. Ето условието: „Който вярва в Сина, има вечен живот“ (Йоан 3:36). Ако Сатана може да смаже вярата на християнина, той вече няма да бъде християнин и всичко ще бъде изгубено. Отношението между Бога и спасения човек е връзка на вяра. И друг начин няма — всички лични взаимоотношения между хората се основават на взаимна вяра, а взаимоотношенията с Бога най-много. Без вяра не е възможно да се угоди на Бога (Евреи 11:6).

Затова не е чудно, че главната цел на Сатана е да атакува и да унищожи вярата на християните. И не би имало никаква надежда, ако в това най-уязвимо място вярващият беше оставен да се справя сам с яростта и коварството на Сатана, без да е уверен в изхода от битката. Но Бог, който се е погрижил за всички останали елементи на спасението, не е пропуснал и нуждата ни в това критично важно отношение. Той е осигурил буквално непробиваема защита за вярата ни в лицето на Царя-Свещеник, който винаги живее, за да ходатайства за нас (Евреи 7:25).

Не ще и дума, че цялата заслуга за оцеляването на вярата на Петър е на Христос и Неговата застъпническа молитва. Затова не бива да се изненадваме от думите на Иисус, че изходът никога не е подлежал на съмнение. Когато се обърнеш, казва Той на Петър — не „ако се обърнеш“, а „когато се обърнеш (отново) към Мен“ — утвърди братята си (Лука 22:32).

Въпросът дали Петър ще се обърне, или не, изобщо не е стоял. Христос се е молил той да не изгуби вярата си. А Христос никога досега не се е молил за нещо, което да не се е изпълнило, нито пък това ще се случи някога. Действително, в продължение на няколко часа в двора на първосвещеника тези, които са познавали Петър повърхностно, са можели да заключат, че той не е вярващ, може би дори никога не е бил истински вярващ, или пък, ако е бил, то вярата му е изчезнала завинаги. Но макар външно да е изглеждало така, дълбоко под повърхността неговата вяра е останала непоклатима.

И ние можем да имаме пълна увереност, че ако някой е имал истинска и искрена вяра в Христос, Самият Христос ще запази тази вяра, колкото и тя да бъде нападана, и колкото и компрометирана да изглежда от поведението на човека. Той ще я задържи и ще я изведе до крайната победа. Затова Бог иска всеки, който вярва в Христос, да знае и да добива сили в увереността, че Той може напълно да спасява онези, които идват при Бога чрез Него, понеже винаги живее, за да ходатайства за тях (Евреи 7:25).

На крачка от провала

И така, когато Иисус казва на Петър, че ще бъде нападнат от Сатана и ще се огъне да се отрече от Христос три пъти, Петър съвсем разбираемо се разстройва. Трудно му е да повярва подобно нещо и му се струва, че Иисус го преценява неправилно и подценява неговата лоялност и преданост. Господи — възразява той, — готов съм да отида с Теб и в тъмница, и на смърт (Лука 22:33).

Петър несъмнено е бил искрен. Смелост не му е липсвала — в Гетсиманската градина, когато отряд въоръжени войници идва да арестува Христос, Петър вади ножа си и ги напада сам. Но без той самият да го съзнава, дълбоко в него се е криела някаква слабост — може би смесица от слаби нерви и липса на морална издръжливост — която обаче Сатана познавал и щял да използва в критичния момент, когато Петър е изваден от собствената си среда и поставен в непознати и ужасяващи условия. И така, без да възприеме буквално думите на Христос, уверен както винаги в своята смелост, Петър последва Иисус, който бива отведен от войниците в дома на първосвещеника. Той влиза в двора и, според думите на Матей, седна със служителите да види края (Матей 26:58). Вероятно края на процеса? Или края на Христос? Кой знае.

Той обаче не вижда края на Христос, а собствения си край. Атаката започва, дяволски прецизна и потенциално смъртоносна. Изведнъж Петър се вижда в беда, опитва се да се съпротивлява, но това се оказва като да се защитаваш от пушечен огън с голи ръце. Въпросите го разкъсват и в него не остава нищо друго освен страх, паника и малодушие. Той се опитва да се прикрие, кълне се и проклина, но не успява да убеди никого. Всички виждат истината. Той никога не е имал претенции да е добър богослов, както например Йоан. Но винаги се е смятал за мъжествен и практичен. И освен това е обичал Христос повече от всеки друг.

Сега собственият му образ рухва и той се превръща в жалък, бръщолевещ страхливец само от подвикванията и заплахите на едно момиче и няколко обикновени войници. Той не може да разбере какво се случва. Сякаш пропада в бездна и колкото и отчаяно да се опитва да се залови за нещо и да се изтегли нагоре, не намира за какво да се хване — нито в себе си, нито в нещо друго. Истински кошмар!

Какво е това? О, просто кукурига петел. В този момент той си спомня. Повдига очи и вижда как Христос се обръща и от другия край на двора поглежда право към него. Никой нищо не казва, но Петър си спомня думите в горницата. Как си е позволил да Му противоречи! Какво ли мисли Христос за него сега? Това вече е твърде много. Той не може да го понесе, става и излиза.

Първата инстинктивна реакция сигурно е била да избяга. Не толкова от войниците на първосвещеника, понеже в този момент смъртта може би изглежда дори в някакъв смисъл привлекателна. Да избяга от Христос, от останалите вярващи, от провала си, от себе си, ако е възможно. Вместо да се връща, далеч по-лесно изглежда да изостави всякаква вяра и да се отдаде на циничен и нехаен живот.

Но този петел не спира да кукурига — в главата му. Той продължава да го чува — веднъж, после и втори, и трети път — точно както Христос е предрекъл. И Петър изживява отново цялата случка с всички срамни подробности. Това го измъчва.

Но ето, петелът пропява още веднъж, и този път нещо е по-различно. Сякаш тъмният облак се разкъсва и светлината изгрява отново. „Значи това се опитваше да ми каже Христос, когато погледна от другия край на двора! Помниш ли? Точно с третото пропяване на петела аз надигнах глава и Той се обърна, за да ме погледне. Но Той не ме изобличаваше. Просто искаше да ми напомни, че е знаел какво ще се случи. Аз едва тогава открих колко съм неспособен, но Той го е знаел винаги. Явно го е знаел, когато ни каза: Бог не изпрати Сина Си на света, за да съди света, а за да бъде светът спасен чрез Него (Йоан 3:17). И когато ме срещна за първи път, и ми каза, че аз съм Симон, но Той ще ме направи жива канара (1 Петрово 2:5; Йоан 1:42), Той е знаел точно какво представлявам. А въпреки това ми даде това обещание. И какво каза всъщност? «Когато се върнеш, утвърди братята си.» Значи Христос не само е знаел, че ще падна, но е искал и аз да знам отнапред, че ще ми помогне да премина през това и да се върна при Него; да знам, че все още смята, че има полза от мен, че има за мен бъдеще.“

Окончателна победа

И Петър се връща. Молитвата на Христос побеждава. Не напразно Христос е сключил завет със собствената Си кръв да запише закона Си върху сърцето на Петър и да го направи истински и верен Божи човек. А и този временен провал има да изиграе важна роля в процеса на освещение на Петър, а чрез него и на безброй други хора. Когато се обърнеш, утвърди братята си, казва Христос (Лука 22:32).

Петър помни това поръчение и в своето първо послание прави тъкмо това. Вашата вяра, казва той на другите християни, е като злато, безкрайно скъпоценна. Но също като златото отначало тя съдържа разни примеси — може би въодушевление, самоувереност, гордост, нечий чужд опит или детски страхове. Вярата трябва да се очисти. Както златарят пречиства златото, като го слага в тигел и го претопява на силен огън, така и Бог понякога трябва да ни остави да преминем през различни страдания.

Не се изненадвайте, когато това се случи, сякаш става нещо необичайно. Вашата вяра ще излезе за хвала и почест, и слава, когато се яви Иисус Христос (1 Петрово 1:6–9; 4:12). Откъде има Петър тази увереност? На първо място от словото и застъпническата молитва на Христос. А след това и от своя личен опит. Всеки знае, че макар и златарят да оставя златото в огъня, докато се разтопи, той никога няма да унищожи истинското злато, а просто премахва шлаката.

Царственият изгнаник

Преди да напуснат горницата и Христос да тръгне към Гетсиманската градина и кръста, Той има да каже още нещо на Своите апостоли. Той трябва да им обясни, поне доколкото е възможно в този момент, какви са последствията от това, което ще се случи. Той, Самият Цар, ще бъде обявен за престъпник, извън закона. Но това не бива да ги изненадва — пророците са го предрекли отдавна. За апостолите обаче това означава радикална промяна в начина, по който оттук нататък ще изпълняват мисията си в този свят. Когато по-рано Христос ги изпраща до еврейския народ да проповядват благовестието и да прогласяват пристигането на Царя, Той очаква евреите да покриват ежедневните разходи на Неговите апостоли. И има основание да очаква това, тъй като Той е техният Месия и законен Господар. Той има правото да изисква от поданиците Си всичко, от което се нуждаят Той и Неговите слуги.

Сега обаче Той ще бъде обявен за престъпник и ще бъде убит. Той няма да се съпротивлява, да се опитва да се бори или да търси правата Си. Затова Неговите ученици и апостолите вече не могат да очакват народът да ги издържа, да им плаща заплатите, да финансира техните мисии или църковни сгради. Те ще трябва да се издържат сами и сами да водят битките си. „Ако някой няма меч — казва Христос, — да продаде дрехата си и да си купи.“ „Господи, ето, тук има два меча“ — веднага скачат учениците, сякаш Христос има предвид буквално оръжие. Ако беше така, два меча са смехотворно недостатъчни за битката, която предстои.

По-късно те ще разберат това съвсем ясно, както казва апостол Павел: Оръжията, с които воюваме, не са плътски (2 Коринтяни 10:4). Сега обаче умът им е изпълнен с нови и чудни неща. Те са развълнувани и не разбират добре всичко. Нощта напредва, а те ще имат нужда от цялата си сила, за да издържат онова, което ги очаква през следващите часове. Не разбират истински каква борба ги очаква, нито пък осъзнават пред какво трябва да се изправи техният Цар. И когато битката се разразява, те заспиват и в крайна сметка Го изоставят. Той трябва да влезе в битката сам, лишен дори от подкрепата на техните молитви.

Войната обаче ще бъде спечелена. Той вече ги вижда, не каквито са сега, а каквито ще бъдат, когато се изпълнят всички обещания на Неговия завет. Тази радост изпълва сърцето Му. Сега обаче заветът все още не е утвърден. Царят трябва да го подпише със Собствената Си кръв. Ако Той не умре, заветът няма да влезе в сила. „Добре, добре — казва Той, докато те скачат да Му предлагат мечовете си, готови с цената на живота си да Го запазят от смърт. — Ясно, още не разбирате съвсем. Но ще разберете. Хайде, да вървим.“

Въпроси за изучаване и дискусия

1. Какво научава Петър за себе си, когато се отрича от Христос? А какво научава от Неговата прошка? (Вж. 1 Петрово 1:6–9; 4:12)

2. Защо Христос оставя Петър да бъде изпитан?

3. Защо вярата ни е толкова важна? (Христос се моли конкретно за вярата на Петър.)

4. От какво можем да заключим, че Христос се интересува от нас като личности и от конкретните ни нужди?