Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Религиозен текст
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Корекция
logixoul (2020 г.)
Източник
veren.bg

Издание:

Автор: проф. д-р Дейвид Гудинг

Заглавие: Прозорец към рая

Преводач: Мартин Райчинова

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Верен

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: научен текст

Националност: ирландска

Редактор: Илиян Троянски

Художник: Нина Иванова-Донковска

ISBN: 978-619-7015-43-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10615

История

  1. — Добавяне

2. Изкуплението на измамника

Текст за прочит: Лука 5:27–32; 7:34; 18:9–14; 19:1–10

Днес данъчните инспектори не са особено популярни. Те често стават мишена на злостни шеги, а понякога — особено когато дойде време за данъчни декларации — са обект на най-горчивите ни мисли. Но, разбира се, в по-разумните си моменти ние осъзнаваме, че те са почтени хора, които вършат необходима, макар и непопулярна работа.

Бирниците в древна Палестина са били съвсем различни хора. Те събирали данъците, наложени от омразните римски господари. За повечето евреи те били просто опортюнисти, но за крайно десните — онези, които отхвърляли римското владичество не само на национално, но и на религиозно ниво — те били отстъпници и предатели.

Освен това изкушенията на римската система за събиране на данъци предразполагали човек да стане измамник. Римляните никога не събирали сами данъците си. Те преотстъпвали тази задача на предприемачи и всеки, който си купел това право, имал свободата, след като плащал на Рим определената за своята област сума, да сложи в собствения си джоб всичко събрано в повече. Освен това те можели да възлагат задачата на трети лица, които от своя страна да припечелват от хората и нещо за себе си. Повечето бирници били безмилостни и изключително богати.

Не е изненадващо, че в онези времена евреите ги считали за покварени и зли, а равините не ги допускали до синагогата. И когато някои от тях се покаяли след проповедите на Йоан Кръстител, той ги предупредил, че няма никакъв начин изповедта им да бъде искрена пред хората, ако не прекратят незабавно и завинаги нечестното и брутално грабителство (Лука 3:12–13).

Затова, когато Христос започнал често да общува с бирници, фарисеите започнали да недоволстват. По принцип те не били особено ентусиазирани за каквото и да било евангелизаторско дело, но ако Христос щял да проповядва, имало достатъчно уважавани бедни хора, на които да говори. Защо трябвало да пренебрегва чувствата на всички почтени хора и открито да се свързва с презрените и грешни бирници? За фарисеите това било толериране на явни грехове — твърде евтин начин за печелене на популярност.

После, на всичкото отгоре, Христос избрал някакъв бирник на име Леви (наречен още Матей) за един от Своите дванадесет най-близки последователи. Леви от своя страна организирал голям банкет в дома си, на който поканил Христос и много от своите приятели бирници (5:27–32). Да се проповядва на бирници било, според фарисеите, напълно безсмислено; но да се седи с тях на една маса вече било крайно нередно поведение. Защо ядете и пиете с бирниците и грешниците? (Лука 5:30) — питат те учениците Му със смесица от горчива критика и гневно възмущение.

Грешниците имат нужда от спасител

Хората все още мислят по този начин и е лесно да ги наречем „сепаратисти“ (това означава името фарисеи) и от висотата на нашия либерален светоглед да презираме тяхното тесногръдие. Но нека се опитаме да разберем чувствата им.

Лесно можем да разберем защо онези, които са виждали как цели семейства се разбиват заради алкохола, ще възроптаят, ако видят един проповедник в кръчмата, дори и да отива там, за да проповядва благовестието. За тях проповядването в кръчма е все едно да се изнасят лекции по еврейска култура в концентрационен лагер на офицерите, които управляват газовите камери. Или да вземем друг пример — много от уважаваните в обществото църкви не биха желали да виждат на службите си наркомани или бездомници, доведени от ентусиазирани вярващи. И причината за това е не само защото са мръсни и зле облечени според вкуса им (а също и според носа им), но и защото родителите се страхуват от обратния ефект — вместо тези хора да бъдат променени, децата в църквата може да се повлияят и да потърсят наркотиците.

Освен това църквата се страхува, че ако си изгради репутация на място, където се събират всякакви отрепки, почтените невярващи няма и да минават покрай нея, колкото и да се нуждаят от духовна подкрепа. Някои грехове са толкова силно антисоциални, че религиозната общност се чувства длъжна да изхвърли всички, които ги вършат, за да не се дискредитира пред обществото.

Точно затова и фарисеите изхвърлят бирниците от синагогата. По същата причина апостол Павел заповядва на християнските църкви да отлъчват всеки, който твърди, че е християнин, но върши отявлени антисоциални грехове (1 Коринтяни 5:1–13). Подобна дисциплина никога не е спъвала разпространението на благовестието по света, а тъкмо напротив — нейната липса е била сериозна пречка. Твърде често в историята църквата си е създавала лоша слава, като буквално се е идентифицирала с властващи прослойки, които потискат бедните, а също и като е толерирала като свои членове хора, чийто неморален живот е обществено достояние.

Нов живот

В тази връзка е много важно да видим какво Христос не е правил. Макар да е бил приятел с бирниците, Той никога не се е опитвал да наруши дисциплината в синагогата и не е водил групи бирници на богослуженията, нито се е опитвал да организира специални служения в храма за проститутки или за крайно неморалните — което често наблюдаваме в някои от съвременните църкви.

Леви, един от учениците на Христос, наистина е бил бирник, преди да стане християнин; но след това е прекратил тази дейност. Когато Христос го призовал, той седял в бирничеството и трупал нечестни печалби. Но за да последва Христос в отговор на призива Му, той напуснал кантората си и повече не се върнал там. Христос не споделял възгледа, че след като парите ще отидат за поддръжка на християнските църкви, няма значение как са придобити. И когато след обръщането си към вярата Леви събрал старите си колеги за среща с Христос, към края на събирането всички вече знаели — дори ако в началото не се досещали — точно какво целят Леви и Христос. Те искали спасението на тези бирници, искали да ги избавят от любовта им към парите и да им помогнат да прекратят порочната си дейност завинаги.

Но за да може да спаси тези хора, Христос бил готов да седне да яде и пие с тях, а фарисеите били и против това. Христос им отговорил по изключителен начин: Здравите нямат нужда от лекар, а болните. Не съм дошъл да призова праведните, а грешните на покаяние (Лука 5:31–32). Грехът е ужасно нещо, различните му форми са изключително заразни, а някои грешници са зли и дълбоко покварени хора. Но Христос е дошъл да спаси грешниците.

Какъв лекар би бил Той, ако отказвал да бъде там, където са болните? Ако някой например се разболее от менингит, би било истинско престъпление да не бъде изолиран и да се допускат хора близо до него. От друга страна, ако лекарите и сестрите не смеят да го доближат, той ще умре. Не всеки християнин е призован или има духовната зрелост да бъде свидетел пред всички грешници, но дори и най-силно заразените с греха са хора и Бог ги обича — те не бива да бъдат отхвърлени като безнадеждни. Някой трябва да отиде, да седне сред тях и да им каже благата вест.

Дори е по-вероятно такива хора да откликнат на благовестието отколкото привидно благочестивият и уважаван посетител на църквата. Това заявява Христос на следващото място, където споменава бирниците в Евангелието от Лука: И когато чуха това, целият народ, и дори бирниците, признаха Божията правда, като се кръстиха с Йоановото кръщение. А фарисеите и законниците отхвърлиха Божията воля за себе си, тъй като не се бяха кръстили от него. (7:29–30)

Чрез Йоан Кръстител Бог заявява на хората, че за да се приготвят за идването на Христос, те имат нужда от радикално покаяние, изповед на собствената си недостойност — и това трябва да се изрази чрез кръщение във вода. Бирниците сравнително лесно признават правдивостта на Божията оценка — те са грешници и много добре знаят това. Фарисеите обаче се чувстват обидени и огорчени. Готови са да признаят някоя и друга неблагоразумна постъпка или незначителен грях. Но Йоан настоява, че въпреки цялата им религиозна дисциплина те остават недостойни и имат нужда от спасение. Това твърдение за тях е абсурдно и несправедливо преувеличение. В своите представи те са почтени хора, отдадени да спазват Божия закон според възможностите си. Възможно е някъде малко да се отклоняват от него, но не умишлено. Да се каже, че са се провалили морално и трябва да се кръстят заедно с бирниците, за тях е прекалено — това е морална гротеска.

Затова те решават, че Йоан е обладан от демон и емоционално неуравновесен, поради което отказват да се кръстят. В действителност обаче те отхвърлят Божията воля, казва Христос. По Неговите стандарти те са се провалили. С отхвърлянето на Божията воля те добавят и бунт към своя провал и с това доказват, че религиозното сърце — освен ако не е преживяло покаяние — е в същността си също толкова враждебно към Бога, колкото и нерелигиозното (вж. Римляни 8:6–8). Всъщност те са изложени на далеч по-голяма духовна опасност от бирниците, понеже религиозната им дисциплина замаскира факта, че те са също толкова своеволни и независими от Бога, колкото и човекът, чието упорство се изразява в явно престъпление.

Една притча

Това винаги е било опасност за религиозните хора и затова нашият Господ разказва притчата за фарисея и бирника (Лука 18:9–14). Първоначално притчата звучи шокиращо. Тя сякаш одобрява покварения живот — бирникът слезе у дома си оправдан (18:14) — и обезсърчава всяко морално усилие — а не онзи. Но притчата, естествено, не цели да обезцени добрите дела, а да спре злоупотребата с тях. Притчата е за онези, които разчитаха на себе си, че са праведни, и презираха другите (Лука 18:9).

Две злини се прокрадват в нагласата на такива хора. Преди всичко те се уповават на самите себе си и на праведните си дела, като идват пред Бога и очакват Той да ги приеме заради постиженията им и доброто, което са извършили. На второ място, те презират другите, които не са се показали толкова добри. Чуйте как се моли фарисеят: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите хора — грабители, неправедници, прелюбодейци, също и като този бирник. Постя два пъти в седмицата, давам десятък от всичко, което придобия (Лука 18:11–12).

За един спортист, който бяга на 1000 метра, подобна нагласа би била разбираема. Ако махнем хвалбите, е дори приемлива. След като е тренирал сериозно и се намира във върхова форма, а неговият съперник не е тренирал, пушил е и е пил, лягал си е късно, качил е килограми и освен това е дюстабан, атлетът с право ще бъде уверен в способността си да го победи и да спечели състезанието. И когато става дума за делото на истинския християнин за Бога, Павел ни насърчава да имаме същата нагласа на спортист, който тренира. Има вечни награди, които могат да се спечелят с дисциплина и вярна служба, а безотговорността може да доведе до отпадане от служението (1 Коринтяни 9:24–27).

Награда или дар?

Но наградата за добре извършеното дело, макар и вечна и голяма, е в съвсем различна категория от спасението и приемането от Бога (вж. 1 Коринтяни 3:10–15, особено ст. 15). Ние не можем да разчитаме на делата си, за да бъдем приети от Бога, нито пък спасението е състезание, в което най-добрите получават първа награда. И най-доброто, което можем да предложим, е далеч от Божия стандарт за съвършенство, а Бог няма да се преструва, че това е достатъчно, за да заслужим да бъдем приети от Него. От друга страна това, което ние никога не можем да заслужим, Той е готов да даде безплатно на всеки, който го поиска — приемане и спасение като дар, даден единствено срещу покаяние и вяра.

Чуйте бирника и какво казва Христос за него: А бирникът, като стоеше надалеч, не смееше дори очите си да повдигне към небето, а се биеше в гърди и казваше: Боже, бъди милостив към мен, грешника. Казвам ви, че този слезе у дома си оправдан, а не онзи (Лука 18:13–14). От това следва, че ако някой сравнително добър човек може да бъде оправдан единствено чрез покаяние и вяра, само по Божия благодат, той не е много по-различен и от най-покварените хора и няма причина да ги презира или да се хвали с делата си. Той трябва да престане да се уповава на собствената си праведност и да възприеме нагласата на Авраам, който повярва в Бога и това му се счете за правда (Римляни 4:3–5).

Тук повечето хора се сблъскват с една трудност, която прави за тях почти невъзможно да приемат учението, че човек се спасява единствено чрез вяра, без делата на закона, както би казал Павел (Римляни 3:28). Трудността е следната: ако спасението на човека не зависи от спазването на Божия закон и той приеме спасението като дар и знае, че е приет от Бога, и е уверен, че Бог никога няма да го отхвърли, тогава няма ли този човек да се възползва от Божията благодат, за да си живее безгрижно в грях? Хората, които са слушали проповедите на апостол Павел, явно са му възразявали с този аргумент и той му отговаря в Посланието до римляните (6:1–4). Но неговият спътник Лука може още повече да ни помогне в това затруднение, ако разгледаме една друга история за един бирник и Христос.

Закхей не бил просто бирник, той бил началник на всички бирници в областта. Съответно бил безмилостен и много богат. Хората не можели да избегнат неговите непосилни данъци, но пък от своя страна му демонстрирали какво мислят за него. Всички го мразели. Той нямал достъп до синагогата, а обикновените хора дори и не помисляли за каквито и да било социални контакти с него. Затова, когато Христос един ден се самопоканил на вечеря в дома на Закхей, тълпата започнала гневно да шушука. Общуването с такъв човек можело да го остави с чувството, че безскрупулното му поведение е приемливо и да го насърчи да продължава в този дух.

За изненада на тълпата обаче, още преди Христос да направи и две крачки към дома на Закхей, се случило чудо. Закхей спрял и казал: Господи, ето, давам половината от имота си на бедните; и ако някак съм ограбил някого несправедливо, му връщам четворно (Лука 19:8). И така, за броени минути Христовото приемане успяло да направи това, което множеството изобличения и дългогодишната социална изолация не успели. Как станало това?

Добри дела

Няма как да знаем всичко, което се е случило в сърцето на този човек, но Лука ни дава някои насоки. На първо място, макар Христос да го приема, какъвто е, Той не го приема без някои признаци за покаяние. Когато Христос среща Закхей, той се намира на най-странното възможно място — качен на едно дърво. А Христос, който вижда какво е в сърцето му, знае защо той е там — защото иска да види Иисус. Всичките пари и цялото усещане за власт над хората не са достатъчни, за да му донесат удовлетворение — той иска да види кой е Иисус (Лука 19:3). Със сигурност е чувал за моралното учение на Христос и дълбоко в сърцето си знае, че то е вярно. Сега обаче иска да види що за човек е Иисус.

Закхей е дребен човек. Затова се качва на дървото — за да види над главите на тълпата. Но той е дребен не само на ръст, иначе не би се радвал да обира с непоносими данъци бедни хора, които едва свързват двата края. Възможно е поради ниския си ръст още от млади години да е развил комплекс за малоценност и чувство на отхвърленост, което да го е карало цял живот да доказва „превъзходството“ си. Решил е да прави пари вероятно с подсъзнателната идея, че ако стане много богат, хората ще започнат да го уважават. В действителност те единствено го презират още повече и избягват компанията му. А това подсилва чувството за отхвърленост и засилва упорството му, кара го да демонстрира превъзходството си, като наранява хората и им налага още по-тежко данъчно бреме, като обзавежда къщата си все по-разкошно и екстравагантно, за да смайва и да предизвиква завист.

Това е безкрайна порочна спирала. Как може да се излезе от нея? Явно не чрез още морални поучения — Закхей вече знае, че поведението му е грешно, но съвсем наистина не може да направи нищо. Тласкан е от подбуди, които не може нито да разбере, нито да контролира, а социалната изолация само ги подклажда. Христос разпознава в желанието му да го види слаби наченки на покаяние, блеене на овца, която се е заплела в храсталаците и не може да се измъкне. И Той разсича тези заплетени връзки, като приема човека такъв, какъвто е, и публично демонстрира това приемане, като го вика да слезе от дървото, понеже ще вечеря в неговия дом.

Най-накрая Закхей намира в незаслужената Божия благодат това, което години наред не е успял да постигне със собствени сили — усещането за приемане, при това не само сред хората, но и на най-високо ниво, от самия Създател.

И какъв е ефектът върху Закхей? Продължава ли той да изнудва хората и да се възползва до безкрай от Божията благодат? Не. Той веднага прекратява грабителството и обявява един забележителен филантропски план, който няма за цел да убеди Христос да го приеме, а е следствие от това, че Христос го е приел. Днес стана спасение на този дом — заявява Христос. — Защото и този е син на Авраам. (Лука 19:9).

За да разберем докрай тази забележка на Иисус, може би трябва да прочетем внимателно писанията на Павел и на Яков, които обясняват как оправданието на Авраам чрез вяра го води към дела, които доказват, че вярата му е искрена. Това обаче е дълго изследване. Тук може да се спрем само на примера на един от най-големите почитатели на Авраам — самия Павел. Преди обръщението си, докато все още смята, че спасението му зависи от неговите заслуги и от спазването на Божия закон, Павел е един от най-злостните, горделиви фанатици на своето време. Когато открива, че спасението не зависи от заслугите му, а е изцяло по Божия благодат, той спира да преследва хората, преодолява еврейското си тесногръдие, научава се да обича целия езически свят и жертва удобства, кариера, социално положение и в крайна сметка и живота си, за да се посвети да служи на ближните си. И неговият любящ живот и послание променят завинаги хода на европейската, а и на световната история.

Въпроси за изучаване и дискусия

1. Кои са „порядъчните“ хора — в онези времена и днес?

2. Какъв е резултатът от отклика на Леви на призива на Христос?

3. Кой се нуждае повече от Христос — фарисеите или бирниците? Защо Той отива при бирниците?

4. Какво казва за добрите дела притчата за фарисея и бирника?

5. Каква е разликата между спасението и наградата за извършени дела в този живот?

6. Какво казва Христос на Закхей, което променя живота му, след като години на изобличение се оказват безполезни?