Джоан Роулинг
Хари Потър и орденът на Феникса (8)

Глава 8. Разпитът

Хари ахна, не успя да се сдържи. Голямото подземие, в което беше влязъл, беше ужасяващо познато. Не само го беше виждал преди, а и беше влизал преди. Това беше мястото, което беше посетил в офиса на Дъмбълдор, мястото, където беше видял семейство Лестранж да бъдат осъдени на доживотно затваряне в Азкабан.

Стените бяха от тъмен камък, слабо осветявани от факли. Празни пейки се издигаха от двете му страни, но отпред на най-високите пейки седяха много неясни фигури. Говореха тихо, но когато се затвори тежката врата зад Хари се възцари злокобна тишина.

Студен мъжки глас прокънтя в съдебната зала.

— Закъсня.

— Съжалявам — каза Хари нервно — Аз… аз не знаех, че часът е променен.

— Това не е по вина на Визенгамот — каза гласът — Беше ти изпратена сова тази сутрин. Заеми мястото си.

Хари погледна към стола в центъра на залата, чиито облегалки бяха покрити с вериги. Беше виждал тези вериги да оживяват и да връзват този, който седеше между тях. Стъпките му ехтяха високо докато вървеше по каменния под. Когато седна предпазливо на ръба на стола веригите издрънчаха заплашително, но не го овързаха. Чувстваше гадене когато погледна към хората, които седяха на пейката горе.

Бяха петдесетина човека и, доколкото можеше да види, всички носеха тъмновиолетови роби с претенциозно изработено — У от лявата страна на гърдите. Всички бяха вперили погледите си в него, някои с много строги изражения, други с искрено любопитство.

По средата на първия ред седеше Корнелиус Фъдж, Министърът на магията. Фъдж беше едър човек, който често се перчеше със зелено бомбе, но днес се беше освободил от него. Беше се освободил и от снизходителната усмивка, с която преди се обръщаше към Хари. Широка магьосница с квадратна уста и много къса сива коса седеше отляво на Фъдж; тя носеше монокъл и внушаваше страх. От дясната страна на Фъдж имаше друга жена, но тя стоеше толкова назад на пейката, че лицето и беше в сянка.

— Много добре — каза Фъдж — След като обвиняемият присъства, най-накрая, нека започнем. Готов ли си? — извика надолу по реда.

— Да, сър — каза нетърпелив глас, който Хари познаваше. Братът на Рон, Пърси, седеше в края на предната пейка. Хари погледна към Пърси, като очакваше някакъв знак за познанство, но такъв нямаше. Очите на Пърси зад неговите очила с рогови рамки бяха съсредоточени върху пергамента му, а в ръката си държеше перо.

— Дисциплинарно разпитване на дванадесети август — каза Фъдж със звучен глас и Пърси започна веднага да води записки — за нарушения извършени според Указа за Ограничение на Непълнолетно Магьосничество и Международния Закон за Пазене на Тайна от Хари Джеймс Потър, живущ на улица — Привит Драйв номер четири, Литъл Уининг, Съри.

Разпитвачи: Корнелиус Осуолд Фъдж, Министър на магията; Амелия Сюзън Боунс, Началник на Отдел за Изпълнение на Магьосническия Закон; Долорес Джейн Умбридж, Старши Подсекретар на Министъра. Съдебен секретар, Пърси Игнациус Уизли…

— Свидетел за защитата, Албус Пърсивал Вулфрик Браян Дъмбълдор — каза тих глас зад Хари, който си обърна така бързо главата, че го заболя вратът.

Дъмбълдор крачеше ведро в залата облечен в тъмносиня роба и с напълно спокойно изражение. Дългата му сребърна брада и коса проблеснаха когато застана до Хари и погледна към Фъдж през очилата си с форма на полумесеци, които стояха по средата на силно изкривения му нос.

Членовете на Визенгамот мърмореха. Всички погледи бяха впити в Дъмбълдор. Някои изглеждаха раздразнени, други леко уплашени; две по-възрастни магьосници на задния ред обаче му махнаха за добре дошъл.

Силна емоция се беше зародила в гърдите на Хари при гледката на Дъмбълдор, едно укрепващо, обещаващо чувство като това, което получаваше от песента на феникс. Искаше да улови погледа на Дъмбълдор, но Дъмбълдор не гледаше към него; продължаваше да гледа към явно смутения Фъдж.

— А… — каза Фъдж, който изглеждаше изцяло объркан — Дъмбълдор. Да. Значи ти… ъъъ… получи нашето… ъъъ… съобщение, че времето и… ъъъ… мястото на събитието са били сменени?

— Трябва да съм го изпуснал — каза Дъмбълдор весело — Въпреки това заради една щастлива грешка пристигнах в Министерството три часа по-рано, така че нищо лошо не е станало.

— Да… добре… предполагам, че ще ни трябва друг стол… аз… Уизли, би ли…?

— Няма нужда, няма нужда, — каза Дъмбълдор с приятен глас; беше си извадил магическата пръчка, леко я перна и отникъде до Хари се появи много мек сатенен фотьойл Дъмбълдор седна, допря върховете на дългите си пръсти и започна да наблюдава Фъдж над тях с учтив интерес. Членовете на Визенгамот все още мърмореха и шаваха неспокойно.

— Да — каза Фъдж отново, докато разпределяше бележките си — Добре тогава. Значи. Обвиненията. Да.

Той извади един пергамент от купчината пред него, пое дълбоко въздух и зачете:

— Обвиненията срещу обвиняемия са както следва: Че той умишлено, обмислено и в пълно съзнание за незаконността на действията си, бидейки получил предишно писмено предупреждение от Министерството на магията за подобно провинение, е произвел заклинание за Патронус в населен от мъгъли район, в присъствието на мъгъл, което съставлява нарушение според Параграф В на Указа за Ограничение на Непълнолетно Магьосничество, 1875, и също според Секция 13 на Закона за Пазене на Тайна на Международната Конфедерация на Вълшебниците.

— Ти ли си Хари Джеймс Потър от Привит Драйв номер четири, Литъл Уининг, Съри? — каза Фъдж, като гледаше кръвнишки Хари над пергамента.

— Да — каза Хари.

— Получил си официално предупреждение от Министерството за употреба на нелегална магия преди три години, нали?

— Да, но…

— И въпреки това си направил заклинание за Патронус в нощта на втори август?

— Да — каза Хари — но…

— Със знанието, че не ти е позволено да използваш магия извън училище преди седемнадесетгодишна възраст?

— Да — каза Хари ядосано — но я използвах само защото бяхме…

Магьосницата с монокъла го прекъсна с оживен глас.

— Създал си възрастен Патронус?

— Да — каза Хари — защото…

— Осезаем Патронус?

— Какъв? — каза Хари.

— Патронусът ти имаше ли ясно определена форма? Имам предвид, беше нещо повече от пара или дим?

— Да — каза Хари, като чувстваше нетърпение и леко отчаяние — елен е, винаги е елен.

— Винаги? — прогърмя Мадам Боунс — Създавал си Патронус преди?

— Да — каза Хари — Правя го повече от година.

— И си на 15 години?

— Да, и…

— И си научил това в училище?

— Да, професор Лупин ме научи по време на третата година, заради…

— Впечатляващо — каза мадам Боунс — истински Патронус на неговата възраст… наистина много впечатляващо.

Някои от магьосниците и вещиците около нея пак мърмореха; някои кимаха, а други се мръщеха и клатеха глави.

— Няма значение колко е била впечатляваща магията — каза Фъдж с раздразнен глас — всъщност, бих решил, че колкото по-впечатляваща, толкова по лошо, като се има предвид че момчето го е направил пред погледа на мъгъл!

Тези, които се мръщеха, сега шепнеха одобрително, но беше лицемерното кимване на Пърси, което подтикна Хари да проговори.

— Направих го заради Дименторите! — каза той високо, преди някой да успее да го прекъсне.

Беше очаквал повече мърморене, но тишината, която се възцари, изглеждаше някак по-плътна от преди.

— Диментори? — каза мадам Боунс след момент, а дебелите и вежди така се бяха повдигнали, че монокълът и можеше да падне — Какво искаш да кажеш, момче?

— Искам да кажа, че имаше двама Диментори по уличката и те нападнаха мен и братовчед ми.

— А — каза Фъдж отново, усмихвайки се неприятно като гледаше наоколо към Визенгамота, сякаш ги канеше да се посмеят с него — Да. Да, реших, че ще чуем нещо подобно.

— Диментори в Литъл Уининг? — попита мадам Боунс с много изненадан глас — Не разбирам…

— Не разбираш ли, Амелия? — каза Фъдж и още се хилеше — Нека ти обясня. Обмислял го е и е решил, че Диментори биха били добра илюстрация, наистина доста добра… Мъгълите не виждат Диментори, нали момче? Много удобно, много удобно… значи само твоята дума без свидетели…

— Не лъжа — каза Хари високо над нова вълна от мърморене — Бяха двама, идваха от двата края на уличката, всичко стана тъмно и студено и братовчед ми ги усети и се затича…

— Стига, стига… — каза Фъдж с надменен поглед — съжалявам, че трябва да прекъсна една, сигурен съм, добре отрепетирана история…

Дъмбълдор прочисти гърло. Членовете на Визенгамот утихнаха.

— Всъщност имаме свидетел за присъствието на Диментори на уличката — каза той — Имам предвид друг освен Дъдли Дърсли.

Закръгленото лице на Фъдж започна да се отпуска, сякаш някой беше изкарал въздух от него. Погледна надолу към Дъмбълдор за един-два момента и после, с вид на човек, който се взема в ръце, каза — Страхувам се, че нямаме време да слушаме повече измишльотини, Дъмбълдор. Искам да приключваме бързо…

— Може да греша — каза Дъмбълдор любезно — но съм сигурен, че според Устава на Визенгамот обвиняемият има право да призове свидетели за неговото дело. Не е ли такава политиката на Отдела за изпълнение на магьосническия закон, мадам Боунс?

— Вярно — отвърна мадам Боунс — Напълно вярно.

— О, много добре, много добре — сопна се Фъдж — Къде е този човек?

— Доведох я с мене — каза Дъмбълдор — Тя е отвън. Да я…?

— Не… Уизли, ти иди — излая Фъдж на Пърси, който скочи веднага, затича се надолу по стълбите от балкона на съдиите и мина бързо покрай Дъмбълдор и Хари без да ги погледне.

Момент по-късно Пърси се върна, следван от мисис Фиг. Тя изглеждаше уплашена и по-луда от всякога. На Хари му се прииска да се бе сетила да си смени домашните пантофи.

Дъмбълдор се изправи и предостави стола си на мисис Фиг, правейки втори за себе си.

— Пълно име? — каза Фъдж високо, когато мисис Фиг се беше настанила нервно на ръба на стола.

— Арабела Дорийн Фиг — каза мисис Фиг с разтреперан глас.

— И коя точно сте вие? — попита Фъдж с отегчен и високомерен глас.

— Жител съм на Литъл Уининг, близо до къщата на Хари Потър.

— Нямаме данни за никакъв магьосник или вещица, живущи в Литъл Уининг, освен Хари Потър — каза мадам Боунс веднага — Положението винаги е било точно следено предвид… предвид минали събития.

— Аз съм безмощна — каза мисис Фиг — затова няма как да ме имате регистрирана, нали?

— Безмощна, а? — каза Фъдж, като я гледаше внимателно — Ще проверим това. Ще оставите детайлите от потеклото си на асистента ми Уизли. Между другото, могат ли безмощните да виждат Диментори? — добави, като се оглеждаше настрани по пейката.

— Да, можем! — каза мисис Фиг възмутено.

Фъдж погледна отново към нея с повдигнати вежди — Много добре — каза той резервирано — Каква е вашата история?

— Бях излязла да купя котешка храна от магазина на ъгъла в края на Уистирия Уок, около 9 часа, във вечерта на втори август — пробърбори мисис Фиг веднага, сякаш си беше научила думите наизуст — Когато чух безредие надолу по алеята между Уистириа Уок и Магнолия Кресчънт. Когато стигнах до началото на уличката видях Диментори да бягат…

— Да бягат — попита мадам Боунс остро — Дименторите не бягат, те се плъзгат.

— Това исках да кажа — каза мисис Фиг и няколко розови петна се появиха по изсъхналите и страни — Плъзгаха се надолу по алеята към каквото приличаше на две момчета.

— Как изглеждаха? — попита мадам Боунс и така присви очи, че краищата на монокъла се скриха в плътта и.

— Ами, едното беше доста голямо, а другото по-скоро мършаво…

— Не, не — каза мадам Боунс нетърпеливо — Дименторите… опишете тях.

— О — каза мисис Фиг, докато розовият цвят слизаше към врата и. — Бяха големи. Големи и носеха мантии.

Хари усети, че му прималява. Каквото и да кажеше мисис Фиг му звучеше най-много като да е виждала снимка на Диментор, а снимката не можеше да предаде истински как изглеждат тези същества: зловещия начин, по който се движеха, реещи се сантиметри над земята; или заобикалящата ги гниеща миризма; или ужасния тракащ звук, с който поглъщаха въздуха наоколо…

На втория ред един тантурест магьосник с големи черни мустаци заговори на ухо на съседката си, къдрокоса вещица. Тя се ухили и кимна.

— Големи и носещи мантии — повтори мадам Боунс студено, докато Фъдж сумтеше подигравателно — Разбирам. Нещо друго?

— Да — каза мисис Фиг — Усетих ги. Стана студено, а отбележете, че това беше много топла лятна вечер. И почувствах… сякаш всичката радост си е отишла от света… и си спомних… ужасяващи неща.

Гласът и се разтрепери и замря.

Очите на мадам Боунс леко се разшириха. Хари можеше да види червени петна на мястото, където беше стоял монокълът.

— Какво направиха Дименторите? — попита тя и Хари усети прилив на надежда.

— Те тръгнаха към момчетата — каза мисис Фиг, сега с по-силен и по-уверен глас, докато руменината се стичаше от лицето и — Едното беше паднало. Другото вървеше назад и се опитваше да отблъсне Диментора. Това беше Хари. Той опита два пъти и издаде само сребърна пара. На третия опит създаде Патронус, който връхлетя срещу единия Диментор, а после с насърчението ми пропъди другия от братовчед му. И това… това се случи — Завърши мадам Фиг някак тромаво.

Мадам Боунс погледна към мисис Фиг мълчаливо. Фъдж изобщо не гледаше към нея, а въртеше пергаментите в ръцете си. Най-накрая повдигна очите си и каза по-скоро агресивно — Това е, което сте видяла, така ли?

— Това се случи — повтори мисис Фиг.

— Много добре — каза Фъдж — Можете да си тръгвате.

Мисис Фиг отправи изплашен поглед към Дъмбълдор и тръгна към вратата. Хари я чу да се затваря зад нея.

— Не особено убедителен свидетел — каза Фъдж надменно.

— О, не знам — каза мадам Боунс с гръмовния си глас — Със сигурност описа доста точно ефектите от дименторска атака. И не мога да си представя защо би казала, че са били там ако не е вярно.

— Но Диментори да бродят в мъгълско предградие и просто случайно да срещнат магьосник? — изсумтя Фъдж — Вероятността е много, много малка. Дори Багман не би се обзаложил…

— О, не мисля, че някой от нас вярва, че Дименторите са били там по случайност — каза Дъмбълдор леко.

Вещицата отдясно на Фъдж леко се раздвижи, но всички останали бяха много тихи и неподвижни.

— И какво точно трябва да значи това? — попита Фъдж ледено.

— Значи, че според мене им е било наредено да отидат там — каза Дъмбълдор.

— Мисля, че бихме имали сведение ако някой е наредил на два Диментора до идат да се разходят в Литъл Уининг — излая Фъдж.

— Не, ако Дименторите вземат нареждания от някой различен от Министерството, тези дни — каза Дъмбълдор спокойно — Вече съм изразил пред тебе гледната си точка по въпроса, Корнелиус.

— Да, така е — каза Фъдж убедително — И нямам причина да вярвам, че мнението ти е нещо различно от безсмислица, Дъмбълдор. Дименторите стоят на място в Азкабан и правят каквото изискваме от тях.

— Тогава — каза Дъмбълдор тихо, но ясно — трябва да се запитаме защо някой от Министерството е наредил на два Диментора да отидат на онази уличка на втори август.

Сред съвършената тишина, която посрещна тези думи, вещицата отдясно на Фъдж се наведе напред, така че Хари я видя за пръв път.

Помисли, че изглеждаше точно като грамадна бледа жаба. Беше доста дундеста с широко, отпуснато лице, врат малък колкото на чичо Върнън и много широка увиснала уста. Очите и бяха големи, кръгли и леко изпъкнали. Дори малката черна кадифена панделка, сложена на косата й, напомняйки му за едра муха, която щеше да хване с дълъг лепкав език.

— Съдът дава думата на Долорес Джейн Умбридж, Старши подсекретар на Министъра — каза Фъдж.

Вещицата заговори с пърхащ, момичешки, тънък глас, който изненада Хари, който очакваше крякане.

— Сигурна съм, че не съм ви разбрала добре, професор Дъмбълдор — каза тя с превзета усмивка, която не достигна големите й кръгли очи, които останаха студени както обикновено — Толкова глупаво от моя страна, но прозвуча сякаш за един дребничък момент предполагате, че Министерството на магията е поръчало атака над това момче!

Тя се изсмя звънливо, което накара космите по гърба на Хари да се изправят. Още няколко от членовете на Визенгамот се засмяха с нея. Нямаше как да е по-ясно, че никой от тях не беше особено развеселен.

— Ако е вярно, че Дименторите вземат заповеди само от Министерството и е вярно също, че два Диментора са нападнали Хари и братовчед му, то тогава логично следва, че някой от Министерството може да е поръчал атаките — каза Дъмбълдор любезно — Разбира се, специално тези Диментори може да са били извън контрола на Министерството…

— Няма Диментори извън контрола на Министерството! — изплющя Фъдж, а лицето му беше керемиденочервено.

Дъмбълдор наклони главата си в леко кимване.

— Тогава несъмнено Министерството ще направи цялостно разследване защо два Диментора са били толкова далеч от Азкабан и защо са нападнали без разрешение.

— Не е твоя работа да решаваш какво ще прави или няма да прави Министерството, Дъмбълдор! — изплющя Фъдж, сега с оттенък на пурпурно, от който чичо Върнън би бил горд.

— Разбира се, че не е — каза Дъмбълдор меко — Просто изразявах увереността си, че този въпрос няма да остане неразследван.

Той погледна към мадам Боунс, която нагласи монокъла си и погледна към него, леко намръщена.

— Искам да напомня на всички, че поведението на тези Диментори, ако те не са само плод на въображението на това момче, не е включено в това разпитване! — каза Фъдж — Тук сме, за да разгледаме нарушенията на Хари Потър според Указа за Ограничение на Непълнолетно Магьосничество!

— Разбира се — каза Дъмбълдор — Но присъствието на Диментори на онази уличка е силно уместно. Седма клауза от Указа гласи, че магия може да бъде използвана в присъствието на мъгъли при извънредни обстоятелства и тъй като тези извънредни обстоятелства включват ситуации, които заплашват живота на магьосника или вещицата или на някакви вещици, магьосници или мъгъли, които присъстват по време на…

— Наясно сме със седма клауза, много благодаря! — изръмжа Фъдж.

— Разбира се, че сте — каза Дъмбълдор учтиво — Тогава имаме съгласие, че употребата на Патронус от Хари в тези обстоятелства попада именно в категорията на извънредните обстоятелства, които клаузата описва?

— Ако е имало Диментори, в което се съмнявам.

— Чу го от свидетел — прекъсна го Дъмбълдор — Ако още се съмняваш в истинността на показанията й, извикай я отново, разпитай я отново. Сигурен съм, че тя няма да възрази.

— Аз… това… не… — развилня се Фъдж, докато въртеше пергаментите в ръцете си — Това е… искам да приключа с това днес, Дъмбълдор!

— Но, ти разбира се не би се безпокоил колко пъти ще чуеш един свидетел, ако алтернативата е сериозна съдебна грешка — каза Дъмбълдор.

— Сериозна грешка, глупости! — каза Фъдж като крещеше — Правил ли си си труда да пресметнеш в колко небивалици се е забърквало това момче, Дъмбълдор, докато се опитва да прикрие очебийната злоупотреба на магия извън училище? Предполагам си спомняш Хвърковатата магия, която направи преди три години…

— Не бях аз, беше едно домашно духче! — каза Хари.

— ВИЖДАШ ЛИ? — изрева Фъдж, сочейки превзето по посока на Хари — Домашно духче! В мъгълска къща! Питам теб…

— Домашното духче, за което става въпрос в момента е на работа в Хогуортс — каза Дъмбълдор — Ако искаш мога да го извикам веднага, за да даде показания.

— Аз… не… нямам време да слушам домашни духчета! Както и да е, това не е единственото… той наду леля си, за Бога! — извика Фъдж, като удари с юмрук по пейката и обърна една мастилница.

— И ти много любезно не предяви обвинение в онзи случай, приемайки, че, предполагам, дори и най-добрите магьосници не могат винаги да контролират емоциите си — каза Дъмбълдор спокойно, докато Фъдж се опитваше да изтрие мастилото от бележките си.

— Да и дори не съм започнал с какво се забърква в училище.

— Но тъй като Министерството няма правомощия да наказва ученици на Хогуортс за лошо поведение в училище, поведението на Хари там не е уместно на това разпитване — каза Дъмбълдор любезно както винаги, но сега с лека следа от студенина зад думите му.

— Охо! — каза Фъдж — Не е наша работа какво прави в училище, а? Така ли мислиш?

— Министерството няма права да изключва ученици от Хогуортс, Корнелиус, както ти напомних в нощта на втори август — каза Дъмбълдор — Нито има право да конфискува пръчки, докато обвиненията не са успешно доказани; отново, както ти напомних в нощта на втори август. С превъзходната си бързина да се увериш, че законът е спазен, изглежда самия ти си недогледал няколко закона.

— Законите могат да се променят — каза Фъдж свирепо.

— Разбира се, че могат — отвърна Дъмбълдор като наклони глава — И изглежда, че определено правиш много промени, Корнелиус. Защо в няколкото кратки седмици откакто напуснах Визенгамот, е станало вече практика да се създава пълно углавно дело, което се занимава с простия въпрос за непълнолетна магия!

Няколко от магьосниците над тях се раздвижиха неловко. Лицето на Фъдж стана малко по-тъмно от червеникаво-кафявото. Жабестата магьосница от дясната му страна, обаче, просто гледаше втренчено Дъмбълдор с непроницаемо лице.

— Доколкото знам — продължи Дъмбълдор — все още няма постановен закон, който да накаже Хари за всяка частица магия, която е направил. Обвинен е в конкретно нарушение и е представил своята защита. Всичко, което той и аз можем да направим, е да изчакаме вашата присъда.

Дъмбълдор отново допря пръстите си и не каза нищо повече. Фъдж го гледаше злобно, явно вбесен. Хари погледна настрани към Дъмбълдор, търсещ подкрепа; изобщо не беше сигурен, че Дъмбълдор е прав да казва на Визенгамот, че е време да вземат решение. Отново, въпреки това, Дъмбълдор сякаш не съзнаваше опита на Хари да го погледне. Той продължи да гледа нагоре към пейките където целият Визенгамот беше изпаднал в настоятелни тихи разговори.

Хари погледна краката си. Сърцето му, което изглежда се беше подуло до ненормална големина, биеше лудо срещу ребрата му. Беше очаквал разпитването да продължи по-дълго. Не беше сигурен, че е направил добро впечатление. Не беше казал особено много. Трябваше да обясни по-обстойно за Дименторите, как беше паднал, как Дъдли и него замалко не ги целунаха…

Два пъти погледна нагоре към Фъдж и отвори уста да каже нещо, но надутото му сърце сега възпираше дихателните му пътища и двата пъти пое дълбоко въздух и пак погледа надолу към обувките си.

Тогава шепотът престана. Хари искаше да погледне нагоре към съдиите, но реши, че е много, много по-лесно да продължава да си гледа връзките.

— Тези който гласуват за обвяване невинен по всички обвинения, моля да вдигнат ръка? — каза гръмкият глас на мадам Боунс.

Главата на Хари рязко се повдигна. Имаше ръце във въздуха, много ръце… повече от половината! Дишащ много бързо, той се опита да ги преброи, но преди да свърши мадам Боунс беше казала:

— И тези за доказване виновен?

Фъдж вдигна ръка; така направиха и още пет-шест други, включително вещицата отдясно, мустакатият магьосник и къдрокосата вещица от втория ред.

Фъдж погледна наоколо, сякаш нещо му беше заседнало в гърлото, и свали ръката си. Пое два пъти дълбоко въздух и каза с глас, изопачен от потисната ярост.

— Много добре, много добре… Доказан за невинен по всички обвинения.

— Отлично — каза Дъмбълдор отсечено, изправяйки се на крака, изваждайки пръчката си и карайки двата сатенени стола да изчезнат — Добре, аз трябва да тръгвам. Приятен ден на всички.

И без веднъж да погледне Хари, той профуча извън подземието.

[#1 fudge — (англ.) празни приказки, глупости]

[#2 bones — (англ.) кокали, кости]

[#3 dolores — (исп.) болки / umbridge — (англ.) обида, оскърбление]

[#4 fig — (англ.) смокиня/ премяна, тоалет]