Джоан Роулинг
Хари Потър и орденът на Феникса (7)

Глава 7. Министерството на магията

Хари се събуди в пет и половина следващата сутрин внезапно и напълно, тъй като някой крещеше в ухото му. За няколко минути остана да лежи неподвижен, тъй като мисълта за дисциплинарното изслушване изпълваше всяка клетка от мозъка му, след това стана от леглото и сложи очилата си. Госпожа Уизли беше сгънала току-що изпраните му джинси и тениската му на края на леглото му. Хари ги нахлузи. Празната картина на стената се разкикоти.

Рон лежеше по гръб на своето легло с широко отворена уста, дълбоко заспал. Той не чу как Хари стъпи на земята, прекоси стаята и излезе, като затвори леко вратата зад себе си. Като се опитваше да не мисли за следващия път, когато щеше да види Рон, когато те нямаше повече да са съученици в Хогуортс, Хари заслиза внимателно надолу по стълбите, премина покрай главите на Крийчъровите прадеди и влезе в кухнята.

Той очакваше да я намери празна, но когато отвори вратата, чу тих групов шепот от другата страна. Видя господин и госпожа Уизли, Сириус, Лупин и Тонкс да седят там и както си и помисли, те го очакваха. Всички те бяха напълно облечени освен госпожа Уизли, която носеше пурпурна домашна роба. Тя скочи на крака веднага след като Хари влезе.

— Закуската — каза тя и махна с пръчката си към огъня.

— Д-д-добро утро, Хари — прозя се Тонкс Тази сутрин косата й беше руса и къдрава — Наспа ли се добре?

— Да — отговори Хари.

Бях б-б-будна цяла нощ — каза тя с друга сънена прозявка — Ела и седни…

Тя измагьоса стол и почука наоколо.

— Какво искаш, Хари? — извика госпожа Уизли — Овесена каша? Препечена кифличка с масло? Пушена риба? Бекон и яйца? Тост?

— Просто — просто тост, благодаря — отговори Хари.

Лупин погледна Хари, после каза на Тонкс:

— Какво казваше за Скримджър?

— О… да… ние трябва да сме по-внимателни, задаваше странни въпроси на мен и Кингсли.

Хари беше благодарен, че не му се налага да участва в разговора. Вътрешностите му се свиваха. Госпожа Уизли сложи две парчета тост и мармалад пред него; той се опита да яде, но му се стори на вкус като дъвкан килим. Госпожа Уизли седна от другата му страна и започна да оправя гънките на тениската му. Хари би искал тя да не го прави.

— … и ще трябва да кажа на Дъмбълдор, че не мога да поема нощното дежурство утре. Аз съм просто т-т-твърде уморена — завърши Тонкс с поредна прозявка.

— Ще го поема вместо теб — каза господин Уизли — И без друго имам да свърша един доклад.

Господин Уизли не носеше магьосническа мантия, а чифт раирани панталони и стар жакет. Той се обърна от Тонкс към Хари:

— Как се чувстваш?

Хари се оклюма.

— Всичко това скоро ще свърши — каза окуражително господин Уизли — След няколко часа ще бъдеш оправдан.

Хари не каза нищо.

— Изслушването е на моя етаж, в офиса на Амелия Боунс. Тя е ръководител на Департамента на Магическото правосъдие и тази, която ще ти задава въпросите.

— Амелия Боунс е О’Кей, Хари — добави Тонкс — Тя е справедлива и ще те изслуша.

Хари все още не можеше да измисли какво да каже.

— Не падай духом — посъветва го Сириус — Бъди вежлив и се придържай към фактите.

Хари отново клюмна.

— Законът е на твоя страна — каза внимателно Лупин — Дори на невръстни магьосници се позволява да използват магия при застрашаващи живота им ситуации.

Нещо много студено полази от гърба към врата на Хари, за момент той си помисли, че някой му прилага Магия за преливане, после откри, че госпожа Уизли реши косата му с мокър гребен. Тя приглади перчема му.

— Колко е трудна за вчесване! — каза отчаяно тя.

Хари вдигна глава.

Господин Уизли погледна часовника си и погледна към Хари:

— Мисля че вече трябва да тръгваме — каза той — Малко ще подраним, но според мен така е по-добре.

— О’Кей — каза механично Хари, дояждайки тоста си и изправяйки се на крака.

— Всичко ще бъде наред, Хари — каза Тонкс, като го потупваше по гърба.

— Успех — каза Лупин — Сигурен съм, че всичко ще е наред.

— И ако не е — намръщи се Сириус — Ще си поприказвам с Амелия Боунс за теб…

Хари немощно се усмихна. Госпожа Уизли го прегърна.

— Всички ще стискаме палци за теб — каза тя.

— Добре… — каза Хари — Ще се видим по-късно.

Той последва господин Уизли надолу по стълбите и през коридора. Можеше да чуе хъркането на майката на Сириус зад завесите. Господин Уизли отвори вратата и двамата излязоха навън в студената, сива утрин.

— Не ходиш на работа нормално, нали? — попита Хари, докато двамата вървяха по булеварда.

— Не, обикновено използвам метлата — отвърна господин Уизли — но сега е по-добре да пристигнем по немагически начин… прави по-добро впечатление.

Господин Уизли държеше ръката си в джоба на жакета си. Хари знаеше, че стискаше вътре своята магическа пръчка. Уличките бяха запустели и те стигнаха до мизерна малка подземна гара, която беше пълна с ранни пътници. Тъй като господин Уизли винаги бе проявявал интерес към живеещите в съседство мъгъли, му беше трудно да сдържи ентусиазма си.

— Просто баснословно — прошепна, докато разглеждаше автоматите за продаване на билети.

— Вън от употреба са — каза Хари, посочвайки към табелката.

— Да, но въпреки това… — каза господин Уизли.

Те си купиха билети от дремещия наблизо пазач /Хари направи покупката, тъй като господин Уизли не се оправяше много добре с мъгълските пари/ и пет минути по-късно те се бяха качили в метрото, което ги караше към центъра на Лондон. Господин Уизли отново и отново проверяваше Подземната карта, гледайки през прозореца.

— Четири спирки остават, Хари… три спирки… Още две спирки, Хари…

Те слязоха в самото сърце на Лондон и се озоваха между носещи куфарите си мъже и жени. Нагоре през ескалатора, през бариерата за билети /господин Уизли се наслаждаваше на пътя с билета си в ръка/ и излязоха на централна улица, от двете страни на която бяха наредени импозантно — изглеждащи сгради. Трафикът беше доста оживен.

— Къде сме? — попита господин Уизли и за един спиращ сърцето момент Хари си помисли, че са слезли на грешната спирка, но след секунда той каза:

— А, да… оттук, Хари — и го поведе надолу по улицата.

— Съжалявам — каза той — Но аз никога не ходя на работа с метрото и всичко изглежда доста по-различно от мъгълска гледна точка.

Надолу сградите ставаха все по-малки и по-малко внушителни. Стигнаха до уличка, на която бяха разположени няколко, доста мърляво изглеждащи офиса, кръчма и телефонна кабина. Хари очакваше значително по-представително местонахождение на Министерството на магията.

— Пристигнахме — каза високо господин Уизли, завъртайки стар червен телефон, на който липсваха няколко цифри, и застанаха пред покрита с графити стена — След теб, Хари.

Той отвори телефонната кутия-врата.

Хари стъпи вътре, като се чудеше за какво служеше това. Господин Уизли го последва и затвори вратата. След лек удар, Хари се изправи срещу телефонен апарат.

— Господин Уизли, мисля, че и този не работи — каза Хари.

— Не, не, сигурен съм, че е наред — каза господин Уизли, придържайки слушалката. Чу се сигнал — Да видим… шест… — той набра цифрата — две… четири… още една четворка… и още една двойка…

След като шайбата се върна на мястото си, приятен женски глас прозвуча от вътрешността на телефонната кутия, не от слушалката в ръката в ръката на господин Уизли, но толкова силен и ясен, сякаш невидимата жена се намираше пред тях.

Добре дошли в Министерството на Магията. Моля, оставете името си и по каква работа сте тук.

— Ъ-ъ-ъ… — каза господин Уизли, видимо неуверен да говори или да не говори в слушалката — Артър Уизли от Отдела за Мъгълски вещи, придружава Хари Потър, повикан за дисциплинарно изслушване…

— Благодаря ви — каза приятният женски глас — Посетители, вземете отличителния знак и го прикрепете към мантиите си.

Чу се припукване и Хари видя нещо, подобно на монета. Взе го, беше сребърна значка с надпис Хари Потър, дисциплинарно изслушване. Той я закачи на тениската си и женският глас заговори отново:

— Посетители в Министерството, ще трябва да бъдете претърсени и да предадете пръчките си на регистратурата, която се намира в далечния край на Атриума.

Дъното на телефонната кутия се разтресе. Те вървяха бавно. Хари гледаше неспокойно тъй като настилката започваше да се повдига на нивото на прозорците докато тъмнина покри главите им. Вече не можеха да виждат нищо, но чуваха глас, тъй като телефонната кутия им показваше пътя. След минута, която се стори на Хари много дълга, лъч от златиста светлина освети краката му, премина през тялото му, достигна до лицето му и го накара за момент да замижи.

— Министерството на магията ви пожелава приятен ден — каза женският глас.

Вратата на телефонната кутия се отвори и господин Уизли пристъпи на нея. Хари го последва със зяпнала уста. Намираха се на края на много дълъг и елегантен салон, с полиран под от черно дърво. Синият полилей на тавана беше гравиран със светещи златни символи, които се движеха и променяха като някакво огромно небесно табло за обяви. Стената на всяка страна бе облицована с лъскаво черно дърво и бе озарена от искри. На всеки пет секунди вещица или магьосник се появяваше от една от искрите от лявата страна с лек шум. От дясната страна се образуваха малки опашки от хора, преди всяка искра, да чакат пред министерството.

По средата на залата имаше фонтан. Група от златни статуи, по-големи от човешки ръст стояха в средата на кръгъл басейн. Най-високият от тях показваше благородно изглеждащ магьосник с пръчка, насочена към небето. Събраните около него бяха красива вещица, кентавър, таласъм и домашен дух. Последните трима гледаха с обожание вещицата и магьосника. Струйки вода излизаха от краищата на пръчките им.

— От тук — каза господин Уизли.

Те се движеха между служителите на министерството, някои от които носеха парчета пергамент, други куфарчета, трети четяха „Пророчески вести“ докато вървяха. След като минаха покрай фонтана, Хари видя сребърни сикли и бронзови кнутове да подскачат на дъното му. Можеше да прочете малък надпис на табелката отпред:

ВСИЧКИ ПОСТЪПЛЕНИЯ ОТ МАГИЧЕСКИЯ ФОНТАН ЩЕ БЪДАТ ДАРЕНИ НА БОЛНИЦАТА ЗА МАГЬОСНИЧЕСКИ ЗАБОЛЯВАНИЯ — „СВЕТИ МЪНГО“

— Ако не ме изключат от Хогуортс, ще даря десет галеона — помисли си Хари.

— От тук, Хари — каза господин Уизли и те излязоха от потока от министерски служители, стигнаха до златна врата. Вляво имаше бюро, означено с надпис „Сигурност“, гладко обръснат магьосник в синя роба вдигна към тях поглед и остави настрана своя „Пророчески вести“.

— Придружавам посетител — каза господин Уизли, заставайки пред Хари.

— Елате насам — гласът на магьосника звучеше отегчено.

Хари се приближи и магьосникът прекара дълъг златен прът по всичките му страни.

— Пръчката — избоботи магьосникът по сигурността, сваляйки златния си инструмент.

Хари извади пръчката си. Магьосникът я постави в странен инструмент, който започна да вибрира. Тясна ивица пергамент излезе от него, магьосникът го взе и го прочете:

— 11 инча, сърдечна нишка — перо от феникс, в употреба от четири години. Това правилно ли е?

— Да — отговори Хари нервно.

— Ще запазя това — каза магьосникът и забоде парчето пергамент — Можете да си я вземете — и той върна пръчката на Хари.

— Благодаря ви.

— Това е — каза бавно магьосникът.

Очите му се преместиха от значката на Хари към лицето му.

— Благодаря ти, Ерик — каза официално господин Уизли и като прихвана Хари за раменете, го поведе от бюрото обратно към потока магьосници и вещици, преминаващи покрай златните врати.

Хари последва господин Уизли в малък коридор, където имаше най-малко двайсет асансьора. Хари и господин Уизли се качиха на един от тях. До тях магьосник с голяма брада носеше голяма картонена кутия.

— Всичко наред ли е, Артър? — попита магьосникът, гледайки към господин Уизли.

— Какво има тук, Боб? — попита господин Уизли, гледайки кутията.

— Не сме сигурни — отговори сериозно магьосникът — Мислехме, че са обикновени блатни пилета, докато не започнаха да издишват огън. Изглежда ми като сериозно нарушение на Забраната за Експериментално размножаване.

След голямо клатушкане асансьорът се отвори пред тях, Хари и господин Уизли се озоваха срещу черна стена. Няколко вещици и магьосници гледаха любопитно към Хари, той наведе глава към обувките си, за да не срещне ничий поглед. След това приятният женски глас заговори отново:

— Етаж седми, Департамент за магически игри и спортове, обединяващ щабовете на Английската и Ирландската лига по куидич, Официалния Годстоун клуб и Офиса за Нелепи Патенти.

Вратата на асансьора се отвори. Хари погледна към разхвърляния коридор с различни плакати на отбори по куидич на стените. Един от магьосниците в асансьора, който носеше наръч от дръжки за метли слезе трудно и пое надолу по коридора. Вратите се затвориха, асансьорът отново тръгна и женският глас обяви:

— Етаж шести, Департамент по Магическо Транспортиране, включващ Мрежа за Магически Транспорт, Отдел за Регулация на Метли, Магипортационен Офис и Център за Проверка Пригодността за Магипортиране.

Още веднъж вратата на асансьора се отвори и четири-пет магьосника слязоха, в същия момент в асансьора влетяха няколко хартиени самолетчета. Хари ги погледна, те се издигнаха над главата му, бяха бледо лилави на цвят и с щампован надпис „Министерство на Магията“.

— Просто напомнянки — промърмори господин Уизли — Преди това използвахме сови.

След като асансьорът тръгна, напомнянките се издигнаха около лампата, люлеейки се от тавана.

— Етаж пети, Департамент по Международно магьосническо сътрудничество обединяващ Отдела по международни търговски магьоснически стандарти, Офиса по международно магьосническо право и Британското представителство на Международната магьосническа конфедерация.

Когато вратата се отвори, две от самолетчетата излетяха навън с още няколко вещици и магьосници, но няколко други самолетчета влязоха и отново закръжиха около лампата.

— Етаж четвърти, Департамент за регулиране и контрол върху магическите създания, включващ Отдел „Чудовища“, Отдела „Живи Същества“ и Отдел „Духове“, Отдел „Връзки с Таласъми“ и Бюро за Надзор над Вредителите.

— Извинете — каза магьосникът, носещ кутията с огнедишащи пилета и излезе. Вратата след него се затвори.

— Етаж трети, Департамент по магически инциденти и катастрофи, включващ Отряд за Отменяне на Магиите, Отдел „Забравя“ и Комитет за Защита на Мъгълите.

Всички излязоха от асансьора освен Хари, господин Уизли и вещицата, която четеше голямо парче пергамент. Напомнянките продължаваха да кръжат около лампата, асансьорът тръгна отново и гласът съобщи:

— Етаж втори, Департаментът по Магическо правосъдие, включващ Отдел за Неправомерна Употреба на Магията, Главен щаб на Аврорите и Отдел „Визенгамот“.

— Това е за нас, Хари — каза господин Уизли и те последваха вещицата по коридора, от двете страни на който имаше врати — Моят офис е от другата страна на етажа.

— Господин Уизли — каза Хари, след като преминаха покрай прозорец, през който се прокрадваше слънчева светлина — Все още ли сме под земята?

— Сме — отвърна му господин Уизли — Това са омагьосани прозорци. Главното ръководство на Министерството решава какво ще е времето днес. След като два месеца имахме само бури, изглежда са решили да пуснат малко слънце. Насам, Хари.

Те завиха, минаха покрай две блиндирани врати и се озоваха в хаотично отворена зона, разделяща се на кабинки, от които се носеха разговори и смях. Напомнянките кръжаха вътре и вън от кабинките като миниатюрни ракети. На една от кабинките Хари прочете „Главен щаб на Аврорите“.

Хари погледна скришом към вратата, покрай която току-що бяха минали. Аврорите бяха покрили стените на тяхната кабинка с всичко: от портрети на издирвани магьосници и снимки на техните семейства до плакати на любимите си отбори по куидич и статии от „Пророчески вести“. Мъж в пурпурночервена роба и с конска опашка, по-дълга от тази на Бил седеше с вирнати крака на бюрото си и диктуваше доклад на перото си за писане. Малко по-надолу вещица с превръзка на едното око говореше от кабинката си на Кингсли Шакълболт.

— Добро утро, Уизли — каза безгрижно Кингсли, когато те се приближиха — Трябва да разменя две думи с теб, имаш ли минутка?

— Да, ако наистина е само минутка — отвърна господин Уизли — Много бързам.

Те си говореха като непознати и когато Хари отвори уста да поздрави Кингсли, господин Уизли го настъпи по крака. Те последваха Кингсли в най-отдалечената кабинка.

Хари получи лек шок, от всички посоки му намигаше лицето на Сириус. Изрезки от вестници и негови стари снимки — дори и тази, на която Сириус кумуваше на сватбата на родителите му — покриваха стените. На единственото празно място, на което нямаше снимка на Сириус имаше карта на света, върху която просветваха като бижута малки червени точици.

— Тук — каза безцеремонно Кингсли на господин Уизли, размахвайки в ръката си парче пергамент — Нуждая се от колкото се може повече информация за летящите превозни средства на мъгълите забелязани през последните дванайсет месеца. Получихме сведения, че Блек все още използва стария си мотоциклет.

Кингсли намигна на Хари и добави шепнешком:

— Дай му списанието, може да го сметне за интересно. После каза вече с нормалния си глас:

— И не се бавете, Уизли, закъснението на този доклад за огнените пръчки ни държи за момента с вързани ръце.

— Ако бяхте прочел доклада ми, щяхте да знаете, че терминът е огнестрелни оръжия — каза хладно господин Уизли — Боя се, че ще трябва да почакате за информацията за мотоциклетите, доста заети сме в момента — Той понижи глас:

— Ако можеш да се измъкнеш преди седем, Моли ще приготви за вечеря кюфтета.

Той кимна към Хари и го изведе от кабинката на Кингсли, след това поеха по друг коридор и накрая стигнаха до врата с надпис „Злоупотреба с мъгълски вещи“

Офисът на господин Уизли изглеждаше по-малък. Вътре имаше две бюра и шкаф с много чекмеджета, което оставяше много малко свободно пространство в помещението. Мястото беше жив свидетел за чудачествата на господин Уизли: различни плакати за коли, включително и един на разглобена машина, две илюстрации на пощенски кутии, вероятно изрязани от мъгълска детска книжка и диаграма, показваща как се включва щепсел.

В купчината можеше да се открие и стар тостер, който неутешимо хълцаше и чифт кожени ръкавици, които въртяха палците си. Снимка на семейство Уизли стоеше на бюрото Хари забеляза, че Пърси беше махнат от нея.

— Нямаме прозорец — извини се господин Уизли, като си свали жакета и го постави на облегалката на стола — Помолихме да ни дадат, но изглежда от горе прецениха, че нямаме нужда. Сядай, Хари, изглежда, Пъркинс още го няма.

Хари седна на стола зад бюрото на Пъркинс докато господин Уизли прегледа парчето пергамент, което му беше дал Кингсли Шакълболт.

— Ах — каза той ухилен, тъй като държеше брой от списание озаглавено — Шарлатанин… Да… Той го удари леко. Да, прав е. Сигурен съм, че Сириус ще намери това за много забавно… о, какво е това?

Напомнянка току-що влетя през отворената врата и тупна на върха на хълцащия тостер. Господин Уизли я взе и я прочете високо:

— Трета изтичаща обществена тоалетна докладвана в Бетнъл Грийн, моля да бъде изследвана незабавно… Това звучи смахнато.

— Изтичаща тоалетна?

— Анти — мъгълски лудория — обясни намръщено господин Уизли — Имахме две миналата седмица, една във Уибълдън, една в Елефант и Кастъл. Мъгълите пускат водата в тоалетната и вместо всичко да изчезне — добре, можеш да си представиш. Трябвало да викат водчици — сещаш се, хората, които оправят тръбите и разни други неща.

— Водопроводчици?

— Точно, но разбира се, те се озадачили, единствената ни надежда е да хванем кой го е направил.

— Аврорите ли ще го хващат?

— О, не, това е много банално за аврорите, ще бъде обикновен патрул на Департамента по Магическо правосъдие — а, Хари, това е Пъркинс.

Срамежлив стар магьосник току-що беше влязъл в стаята.

— О, Артър! — каза отчаяно той, без да гледа към Хари — Слава Богу, не знаех какво е най-добре да направя докато те чакам. Изпратих ти сова в къщи, но те нямаше, спешно съобщение пристигна преди няколко минути.

— Знам за протеклата тоалетна — каза господин Уизли.

— Не, не, не е тоалетната, за изслушването на момчето Потър е, промениха времето и мястото, започва в осем часа сега и ще се проведе долу в старата съдебна зала номер десет.

— Но те ми казаха… Брада на Мерлин!

Господин Уизли погледна часовника си и скочи от стола си.

— Бързо, Хари, трябваше да сме там преди няколко минути.

Пъркинс се почувства подтиснат сред мъгълските чекмеджета, след като господин Уизли хвана Хари за ръката и затича.

— Защо са променили времето? — каза с въздишка Хари, докато преминаваха покрай кабинките на аврорите. Хората се обръщаха да ги погледнат.

— Не знам, но слава Богу, че дойдохме по-рано, защото ако ти липсваше, това щеше да е катастрофа.

Господин Уизли нетърпеливо натисна копчето на асансьора.

— ХАЙДЕ!

Асансьорът дойде и всеки път когато спираше на етажите, господин Уизли припряно натискаше бутончето с номер девет.

— Тези съдебни зали не са използвани от години — каза ядосано господин Уизли — Не знам какво са намислили, но…

Закръглена вещица, която носеше пушещ таласъм отвори асансьора в този момент и господин Уизли не продължи.

— Атриумът — каза приятният женски глас и златните врати се отвориха, като пред Хари отново се показаха златните статуи от фонтана. Закръглената вещица излезе и магьосник със жълтеникава кожа влезе на нейно място.

— Добро утро, Артър — каза той с пресипнал глас, а асансьорът тръгна отново — Не очаквах да те видя тук.

— Спешна работа, Боди — каза господин Уизли, който пружинираше на краката си, хвърляйки загрижени погледи към Хари.

— А, да — каза Боди, гледайки Хари без да мигне — Разбира се.

Хари си спести емоциите към Боди, но изражението на последния го накара да се почувства не много удобно.

— Департамент на Мистериите — каза приятният женски глас и млъкна.

— Бързо, Хари — каза господин Уизли и след като асансьорът се отвори, двамата затичаха по коридора, който беше доста по-различен от предишните. Стените бяха голи, нямаше нито врати, нито прозорци, освен една цялата в черно, в самия край на коридора. Хари очакваше да преминат покрай нея, но вместо това господин Уизли го настъпи по крака и го побутна наляво, където имаше отвор водещ до няколко стъпала.

— Надолу, надолу — каза господин Уизли, взимайки две стъпала наведнъж — Асансьорът не слиза дотук, защо те… защо те…

Те стигнаха до края на стълбището и преминаха тичешком друг коридор който много наподобяваше този на Снейп в Хогуортс, с тъмно червени каменни стени факли. Вратите през които преминаха бяха от твърдо дърво с железни болтове и ключалки.

— Съдебна зала… десет… мисля… близо сме… да.

Господин Уизли се спъна и спря пред мръсна черна врата с желязно резе.

— Влизай — задъха се той, посочвайки към вратата — Тук е.

— Няма ли… няма ли да дойдеш с мен?

— Не, не, не ми е позволено. Успех!

Сърцето на Хари заби учестено, а в гърлото му беше заседнала буца. Той се спъна на прага, завъртя дръжката на вратата и влезе в съдебната зала.