Снежана Ташева
Групата от Ада (34)

* * *

Нямаше да е толкова лесно с Тошо обаче. Лилит ми даде разрешение да го въведа в най-основните неща, за да може да свидетелства по време на процеса. И аз му разказах — за дяволите от християнския Ад, които бяха решили да учат в България, за Станчо, Лилит и господин Асмодей — но и доста неща пропуснах. Не му трябваше например да знае, че съм си продала душата срещу трима кръжочници.

Тошо хъмкаше и кимаше, но изобщо не ми повярва. Все едно му разказвах приказка. Спомних си за предупреждението на Станчо за това, че съм била в психиатрия. Накрая сигурно щеше да реши, че тотално съм откачила, и да откаже да се занимава с мен. Не че вярваше и особено на официалната история с масовите халюцинации. Смяташе, че по-скоро има някаква всеобща конспирация, която крият от него (включително и аз), и настояваше да знае „всичко“.

— Боби, не съм ти на пет, а на трийсет и пет! — пенявеше се той. — Защо мислиш, че ще се хвана на детски приказки?

— Аз какво съм виновна, че го приемаш като детска приказка? — ядосах се на свой ред. — Странно е, но това са фактите. А науката се занимава именно с факти!

— Какви факти, като само ми разказваш истории? Къде са ти доказателствата?

Нямаше какво да му отговоря, едва ли ми беше позволено да използвам доказателства, за да му демонстрирам каквото и да е, затова просто вдигнах рамене и се разревах.

Тошо гледа известно време като гръмнат, после ми подаде салфетка и смени темата.

А от мен се очакваше да го подготвя психически за процеса.