Снежана Ташева
Групата от Ада (22)

* * *

Ако ставаше въпрос за нормални кръжочници, бих заподозряла, че колежките са ме издрънкали. В случая обаче се съмнявах, че дяволчетата ще ги пуснат да си излязат от лабораторията, без да им бръкнат в мозъка. Лилит потвърди допускането ми — каза, че е изтрила инцидента от главите им, докато аз съм почиствала. Но ме накара и да се стресна — без да иска, беше издрънкала на няколко нейни колеги какво се е случило. Данеел и Тамиел също споделиха, че са разказали на колеги, така че кръгът от заподозрени се разшири значително. Явно не се имаха много с пазенето на тайни. Ако беше обикновено вещество, сигурно никой нямаше да обърне внимание. Но това, че са се хвалили (или оплаквали) наляво-надясно, можеше да ми изяде главата.

Така че трябваше да си изчета лекцията и пред тях тримата:

— Не синтезирайте опасни вещества без мое знание — започнах аз. — Ако се колебаете дали нещо е опасно, първо ме питайте. Всъщност по-добре изобщо не синтезирайте нови вещества, без първо да сме го обсъдили. И, шефът ви взел, ползвайте стъклените мензури!

— Добре, Боби, окей, Боби — кимаха студентите виновно, а аз все още се чудех кой ли ме е изпортил. Погледът ми се спря на Данеел, който човъркаше нещо по дрехите си. Можеше да си въобразявам. А можеше и да не.

След като ги пратих да си ходят, при мен дойде Станчо.

— Имаме едно начинание — каза ми той, — в което бихме искали да ви включим.

Аз само му се усмихнах и го поканих да седне пред бюрото ми.

— Скорошната случка с вашите кръжочници само показва това, което вече знаем. Трябва да се отделим в собствено звено, за предпочитане в друг град, където никой няма да ни се бърка.

— И аз с какво мога да съм ви полезна?

— Добре, че отворихте дума — ухили се той лукаво. — Можете да помогнете с организация на нещата тук, в София.

— Тоест искате аз да ви помогна да се откъснете от университета?

— Точно. Разбира се, няма да ви оставя да се оправяте сама с всичко. Ако имате нужда от съдействието ми, аз съм насреща. Но ни трябва някой местен, който да движи нещата. Има много работа с бюрокрацията, която е досадна, но безобидна. Началството ще се грижи да не ни прецакат.

— А защо точно аз?

— Защото господин Асмодей ви има доверие. Особено предвид, че поехте вината за инцидента, без да е ваша. Освен това — допълни той — първият ни опит се провали заради саботаж отвътре.