Алберт Лиханов
Непростената (43)

4.

През първия ден след завръщането си — от самосебе си се разбира — тя отиде при Евдокия Мариновна — майката на Клава. Пред нея и пред внучетата й разказа на дълго и широко колко много работеше майка им на първия обект, когато копаеха окопите, как събираха пепел от огньовете, за да си перат дрехите, как Клава беше бригадирка, как се грижеше за жените и влизаше в пререкания с полицаите, разказа какво се случи после — в концлагера, как ходеха строени на работа с кирки и лопати на рамо и как двете пренесоха тялото на майката на Альонушка от пътя до височинката. Разказа пред Евдокия и внучетата й как Клава настоя тя да се спаси на всяка цена, как се бяха разделили и как Клава я беше благословила за веки веков.

Майката на Клава — вече на съвсем преклонна възраст — само въздъхна облекчено и се прекръсти. Не зададе нито един въпрос, нито пък децата. Изслушаха Альонушка мълчаливо, като че ли току-що им беше прочела писмо без обратен адрес.

През есента на тази година Альонушка навърши седемнайсет. Трябваше да продължи своя живот. След като живя в бащиния си дом една-две години, малко по малко тя успя да развъди животинки и да възстанови градината. Не обичаше да се появява в селото, макар понякога да й се налагаше да отиде за сол, захар или брашно. Печеше си дори хляба сама в старата и вярна руска бащина фурна.

Един път дойдоха за нея с камион. Шофьорът — млад мъж — й предаде молбата на Олга Петровна веднага да отиде, за да поговорят — две думички само. Учителката я чакала на смъртен одър. Альона замина с камиона. Олга Петровна лежеше на тесен вдовишки железен креват, напълно безпомощна, бледа като платно. Едва успя да произнесе шепнешком:

— Прости ми!

Помоли и за още нещо.

— Искам ти да ме изкъпеш!

Умря почти веднага, като че беше стискала зъби само до идването на Альонушка. Нямаше никакви близки.

Гроба й изкопа, ругаейки без отдих, някакъв селски пияница срещу скромното заплащане от една бутилка, скътана тъкмо за този случай от починалата, а Альонушка я изми, доколкото можа в нейния креват, без да изпита какъвто и да било страх или отвращение. Сърцето й не отброи нито един излишен удар и тя си помисли, че — ей на — изцяло се е променила.

След Олга Петровна почина Евдокия Мироновна. Альонушка изкъпа и нея. Погребаха майката на Клава в селското гробище близо до учителката Олга Петровна и доста далеч от София и Сара.

Твърде много народ беше напуснал този свят по време на войната — гробовете на двете забравени учителки се бяха слегнали, обраснали с трева, сред която за свое голямо учудване, Альона забеляза яркочервените плодчета на диви ягоди, които сякаш я канеха, дори настояваха да ги откъсне и да се порадва на сладостта им. Но Альона знаеше — колкото и да са прекрасни плодовете, раснали върху гроб, те не се берат. Нито се ядат.

Изпратиха Сьома и Маша в интернат и те някак изчезнаха във водовъртежа на следвоенния живот. Альонушка остана съвсем сама в опустялата махала.