Керелин Спаркс
Сърце на вампир (9)

Глава 9

— Не. — Тя го отблъсна. Да се люби с него? С един нежив? Въпреки че трябваше да признае, нямаше нищо мъртво в ерекцията, която се притискаше в нея. И освен това нямаше нищо истински противно в Ангъс. Господ да й е на помощ, ако той бе човек, досега щеше да го е съблякла гол. Но, по дяволите, той не бе. Беше вампир. Тя отстъпи назад.

— Аз… аз не мога.

— Не съм твой враг. — Очите му все още блестяха в червено. — Не ми ли вярваш вече?

— Вярвам ти, поне така мисля. — Тя потърка челото си. — Но ние едва станахме приятели. Голям скок е да бъдем… любовници.

— Приятелите не целуват така.

— Просто се отнесохме, това е. Беше… беше само една целувка.

Той се намръщи.

— Една дяволски добра целувка. Трябва ли да ти покажа, за да си припомниш?

— Не. — Тя се завъртя и взе кошницата. — Както каза преди, наближава зората. Трябва да оставим храната и роклята, която нося, и да се върнем обратно в Ню Йорк. — Говореше прекалено бързо, само и само за да се предпази от мисли за това, което бе направила.

— Ема.

Тя пое дълбоко въздух и се обърна към него. Блясъкът в очите му бе намалял до бледорозово. Благодаря ти, боже.

— Готов ли си да вървим?

— Искам да знам как се чувстваш.

Тя се насили да се разсмее.

— Е, това не е много мъжествено, нали? Кой мъж иска да говори за чувства?

— Знам, че ти имаш чувства. Обичала си родителите си много силно, влагаш чувства в работата си.

— Моля те. — Тя повдигна ръка. — Не знам какво изпитвам. Или мисля. Дори не мога да повярвам, че направих това. Не трябваше.

Той я наблюдаваше тъжно.

— Девойче, запътили сме се насам от самото начало.

— Не, ние сме прекалено различни. Не е възможно да…

— Винаги съм правил това, което сърцето ми счита за редно, но все пак има достатъчно неща, за които да съжалявам. — Той се усмихна накриво. — Ти няма да си едно от тях.

Сърцето в гърдите й се сви. О, боже, той бе всичко, което бе искала някога от един мъж. Освен частта с това, че е нежив. Или безсмъртен. Как можеше да подмине такова нещо?

— Поне убедих ли те да спреш с убийствата? Вярваш ли, че ме е грижа за безопасността ти?

— Аз… трябва да си помисля над това. — Тя повдигна ръка, когато той започна да протестира. — Знам, че те е грижа. И ще бъда по-внимателна. Ще бъда по-разумна, като знам, че някои от вас са благородни и мили.

Той кимна.

— Това поне е някакъв напредък. И ще знаеш, че винаги ще те защитавам. Винаги ще бъда тук за теб.

Очите й горяха от нежелани сълзи. Тя с години не бе чувала подобни думи. Не и откакто и последният член на семейството й бе загинал.

— Трябва да съм честна с теб. Ако открия копелетата, които убиха родителите ми, ще тръгна след тях.

— А аз ще бъда до теб. Договорихме ли се? — Той протегна ръка, тя я пое и отвърна:

— Договорихме се.

Ангъс я придърпа в обятията си и целуна челото й.

— Да вървим.

Тя се вкопчи в него, когато всичко стана черно.

* * *

По дяволите. Влюбваше се в нея прекалено бързо. През неговите четиристотин деветдесет и три години като вампир, целувките рядко бяха за удоволствие. Винаги имаше вечеря, която да спечели или нещо за доказване. Целувката с Ема не бе подтикната от глад за кръв или за престиж. Самата Ема бе тази, която го бе привлякла.

И каква целувка само. Човек би си помислил, че мъж на неговата възраст би имал безброй подобни моменти в спомените си. Но вместо да станат банални, тези моменти се бяха превърнали в нещо много рядко.

Когато върна Ема в апартамента на Остин, тя настоя да я остави на мира. Ангъс все още се тревожеше, че тя таи съжаление. По дяволите, самият той имаше някакви съмнения. Не за чувствата си. Знаеше, че държи много на Ема. Просто не бе сигурен дали е честно да я ухажва, когато бе нежив. Как можеше да проработи подобна връзка?

След като я накара да обещае, че няма да излиза на лов сама, той се телепортира в градската къща на Роман. Алармата се включи в секундата, в която той се материализира във фоайето.

Конър се втурна откъм гостната, с изваден клеймор, а в същото време Иън нахлу откъм кухнята.

— Ох, туй си ти. — Иън се обърна и се запъти към кухнята. — Трябва да се научиш да се обаждаш предварително.

Ангъс наблюдава как Конър прибира меча си.

— Защо си тук? Би трябвало да охраняваш Роман и Шана.

Конър го погледна гневно.

— Те са тук. Ти не присъства на литургията, затова всички дойдохме да те видим.

— Литургията? — Ангъс трепна. — Аз… забравих. Бях зает.

— И ние така чухме. — Устата на Конър трепна. — Жан-Люк се обади преди час с интересна история.

— По дяволите. — Ангъс се намръщи. Сега щяха да започнат подигравките. — Имам малко работа, която трябва да свърша горе.

— Ангъс, мога да те чуя — извика Роман от гостната. — Ела!

Конър се изкиска щом Ангъс тръгна бавно към отворените двойни врати на гостната. Три кафеникави дивана обграждаха трите страни на квадратна маса за кафе. Четвъртата страна бе заета от огромен широкоекранен телевизор, който бе изключен.

— Ето го и Ангъс — обяви Конър щом влезе в гостната. Той отиде до дивана отдясно, където седеше Грегори.

— Какво? — Грегори се взираше в Ангъс слисан. — Какво стана с полата му?

Конър плесна Грегори по главата преди да седне.

— Ох. Виждате ли на какво съм подложен, отче? — прошепна Грегори към възрастния мъж на средния диван.

— Отец Андрю. — Ангъс сведе глава пред свещеника, който разпозна от сватбата на Роман. — Как сте?

— Животът ми стана доста по-интересен от нощта, в която изповядах Роман.

Ангъс кимна, след това забеляза Шана, която се опитваше да стане от дивана отляво. Тя бе огромна. Докато наблюдаваше как Роман помага на бременната си жена да се изправи, през съзнанието му премина стар спомен. Радостта и гордостта от раждането на трите му деца. Притеснението и вината за ражданията, които жена му трябваше да изтърпи. И болката и предателството, когато той се бе опитал да се върне при тях след битката при Флодън Филд. Бе сигурен, че жена му ще разбере новото му положение като нежив.

Тя не го бе направила. Беше му забранила да вижда отново децата си. В гнева си той не се бе подчинил и бе наблюдавал как растат през годините. Бе гледал как умират.

Ако ухажваше Ема, не беше ли като да се моли за същата болка и отчаяние отново? Щеше да я види как умира. Ако имаха смъртни деца, използвайки научните методи на Роман, щеше да му се наложи да гледа как умират и те.

— Добре ли си? — тихо попита Роман, докато прегръщаше Ангъс набързо.

Ангъс забеляза острия му поглед. По дяволите. Роман винаги можеше да го чете като книга.

— Може ли да говорим по-късно?

— Разбира се. — Роман направи място на жена си.

— Ангъс, толкова е хубаво да те видя. — Шана го целуна по бузата.

— Изглеждаш прекрасно, девойче.

Тя се разсмя.

— Повече като mucho grande.

— Всеки момент ще се пръсне — измърмори Грегори, но трепна, щом Конър го удари с лакът в ребрата.

— Наистина имам такова чувство. — Шана потърка огромния си корем. — Бебето вече слезе надолу.

— Решихме да предизвикаме раждането този петък вечерта. — Роман й помогна да се върне до дивана. — Така може да сме сигурни, че вампирските доктори ще са будни и готови.

— Имате повече от един доктор? — попита Ангъс, докато заобикаляше средния диван, за да седне до свещеника.

— Двама, за да сме сигурни. Няма да поема никакви рискове. — Роман помогна на Шана да седне.

— Тревожиш се прекалено много. — Тя седна на дивана. — Бебето е напълно добре.

Роман седна до нея, мръщейки се.

— Подготвил съм родилна зала в „Роматех“. За всеки случай.

В случай, че рожбата им не бе човек? Ангъс можеше да разбере нежеланието на Роман Шана да ражда в смъртна болница.

Шана поклати глава.

— Казвам ти, това бебе е напълно нормално. Рита ме през деня колкото и през нощта.

— Съгласен съм — съгласи се отец Андрю. — Моля се и имам много добро усещане за това дете.

— Благодаря ти. Майката на Грегори каза същото. — Шана хвана ръката на Роман и му се усмихна. — А ти знаеш, че Радинка никога не греши.

Отец Андрю се обърна към Ангъс.

— Роман ми разказваше някои невероятни неща за теб.

— Само лъжи, със сигурност.

Свещеникът се усмихна.

— Значи не си бил посветен в рицарство през Втората световна война?

Ангъс сви рамене.

— Това бе преди повече от шестдесет години.

— Мда, и той е истински страхливец от тогава — добави Конър с блеснали очи.

Ангъс погледна гневно своя стар шотландски приятел, докато всички се смееха.

Иън влезе в стаята с поднос, пълен с напитки. Той постави подноса на масичката за кафе и подаде чаша със студена вода на Шана, след това чаша вино на свещеника. Всички вампири взеха по една празна чаша.

Конър взе бутилката „Криски“ и си сипа.

— Страхотно нещо, Роман. — Той подаде бутилката на Грегори.

Грегори напълни чашата си до ръба, след това подаде бутилката на Ангъс.

— Радвам се, че ти харесва. — Следващ взе бутилката Роман, после я подаде на Иън.

Конър се изправи, повдигайки чашата си.

— За Шана, Роман и тяхната рожба. Нека бъде здрава и щастлива.

Всички се обадиха в съгласие и отпиха.

— С какво се занимаваш, Ангъс? — попита Шана. — Чухме, че си ходил на пикник.

Вампирите се изкискаха. Ангъс ги погледна.

— Това беше по работа. Опитвах се да влея малко разум в главата на убийцата на вампири.

Конър изсумтя.

— Да вразумиш някоя жена? Това е обречено на провал още от самото начало.

Шана се намуси.

— Моля?

— Ще ме прощаваш. — Конър вдигна ръце сякаш се предава. — За съжаление, точно тази жена работи за баща ти и съм сигурен, че той е отровил мозъка й що се отнася до нас.

— Вероятно е така. — Шана кимна, след това се обърна към Ангъс. — Искаш ли да говоря с нея? Може да се вслуша в друг смъртен.

— Добре съм — измърмори Ангъс. — Ще се оправя сам.

— Няма причина да го правиш сам — каза Конър.

Ангъс го погледна раздразнено.

— Справям се добре. Тази вечер постигнахме голям напредък.

Грегори прихна в смях.

— Мда, чухме. Тя е била боса и полу… ох. — Той погледна към Конър, който бе забил лакът в ребрата му.

— Убеди ли я да спре да убива? — попита Конър.

Ангъс сви рамене.

— В известна степен. Сега тя ми вярва. — Той погледна надолу, за да се убеди, че дългото му палто скрива издутината в панталоните му. Ерекцията му бе намаляла доста, но дънките му все още бяха неудобно тесни. Трябваше да носи килт.

— В теб има нещо различно — каза Роман, докато изучаваше Ангъс. — Разбрах. Не носиш клеймора си. Това е много необичайно.

Ангъс сви рамене.

— Трудно бих я убедил, че не възнамерявам да я нараня, ако съм въоръжен.

— Е, аз мисля, че е сладко — заяви Шана. — Пикник в Париж през пролетта. Много романтично. Гордея се с теб.

Ангъс отпи малко „Криски“, напълно наясно с развеселените погледи на вампирите в стаята.

— Ранен ли си? — Отец Андрю посочи към китката на Ангъс, която все още бе зачервена и разранена.

— Имах сблъсък с чифт сребърни белезници — измърмори Ангъс. — Нищо, с което да не мога да се справя.

Грегори седна изправен, очите му блестяха.

— Закопчала те е с белезници? Пич, тя е секси.

Ангъс го погледна лошо.

Конър се намръщи.

— Това не ми звучи като напредък.

— Мисля, че трябва да ме оставиш да говоря с нея — настоя Шана.

— Не. — Роман поклати глава. — Ако организираме среща с госпожица Уолъс, тя може да каже на баща ти, а той ще се опита да те отвлече.

Шана въздъхна.

— Роман е прав — съгласи се Ангъс. — Ема ми каза, че главната задача на баща ти е да те спаси. Тя започва да ми вярва, но доверието й е много ново. Научи за разликата между вампирите и Бунтовниците едва тази вечер и все още се бори с идеята, че някои от нас може да са свестни хора.

— Знаете ли какво, момчета? — Грегори постави питието си на масата. — Това е маркетингов проблем.

Ангъс се изсмя.

— Не мисля да продавам нищо.

— Но ти го правиш — настоя Грегори. — Опитваш се да продадеш идеята, че добрите вампири наистина съществуват. Проблемът е, че нямаме продуктово име, с което да се отличаваме от лошите вампири.

— Но ние сме вампири — отвърна Ангъс. — И аз не твърдя, че съм добър.

— Но имаш добро сърце — намеси се отец Андрю.

— Има огромна разлика между теб и един Бунтовник.

— Мисля, че Грегори е на прав път — каза Шана и отпи от студената си вода. — Бунтовниците имат име.

— Истинските. Защо и вие момчета не си измислите някое име?

— Хмм. — Грегори се отпусна назад върху дивана. — Име. — Той се загледа в тавана с присвити очи. — Какво ще кажете за Нехапещите? Бутилковците? Дружелюбните зъбари? Ох! Това беше моят крак. — Той погледна към Конър.

— Знам. — Конър отвърна на погледа му. — Направи грешка като ме нарече дружелюбен.

След като всички се разсмяха, Роман се изправи и даде знак на Ангъс да го последва. Той стана и се запъти към вратата.

— Измислих го! — обяви Шана. — Беззъб съм сега и горд при това!

Роман се изкиска докато сочеше към стаята отсреща на фоайето. Ангъс влезе бавно в библиотеката, чиито три стени бяха пълни с рафтове за книги, а на четвъртата се ширеше голям прозорец, гледащ към улицата.

Роман затвори двойната врата и седна в кожения стол до прозореца. Ангъс закрачи из стаята. Можеше да усети, че приятелят му чака, но нямаше идея откъде да започне. Винаги е бил по-добър с меча, отколкото с думите. В действителност думите му можеха да режат също толкова остро. Той бродеше покрай рафтовете и гледаше книгите, без наистина да ги вижда. Най-накрая спря.

— Аз… аз имах смъртна жена и деца.

— Спомням си — тихо каза Роман.

— Жена ми… отхвърли ме и се омъжи повторно, тъй като по нейната логика аз вече бях мъртъв.

— Това трябва да те е наранило.

— Така беше. — Ангъс крачеше из стаята. — Но с течение на времето, осъзнах, че е била права. Брак между смъртен и вампир не може да проработи.

Роман остана мълчалив.

— Дори след предателството на жена ми, изпитвах болка, като я гледах как остарява и умира. А да видя как умират децата ми бе повече, отколкото някой мъж трябва да понесе.

Роман присви устни.

— Чувстваш се длъжен да ми кажеш това сега? Когато синът ми е на път да се роди?

— Не ти желая нищо лошо, Роман. Ти си ми като брат. Не искам да изпиташ болката, която аз изживях.

Роман въздъхна.

— Когато се ожених за Шана знаех, че мога да я изгубя. Но, Ангъс, тя ми донесе истинска радост. Трябва ли да обърна гръб на цялото това щастие от страх, какво може да се случи?

— Ти си по-смел мъж от мен. — Ангъс продължи да крачи. — Шана е любяща душа и разбира нашето съществуване. И все пак тя не желае да стане една от нас.

— Радвам се, че реши да остане смъртна. Сега нямаше да очакваме дете, ако бе нежива. А веднъж щом се роди бебето, ще може да е с него през деня. Колкото и да ми се иска да бъда с Шана цяла вечност, трябва да поставя нуждите на детето си на първо място.

Ангъс се намръщи.

— Чух за това, че ДНК-то ни е мутирало и вече не сме напълно хора.

— И се притесняваш за бебето? Всички ние сме притеснени, но сега няма какво да направим. То е в Божиите ръце.

Бебе-полувампир? Ангъс поднови обиколките си.

— Шана не е ли разстроена от това?

Роман се усмихна.

— Тя е най-малко разстроена от всички нас. Много е радостна и въодушевена.

— Ти си щастлив мъж. Не много жени биха били толкова разбрани. — Ангъс се протегна да вземе една книга и забеляза червените черти по китката си. Нараняването щеше да зарасне по време на дневния му сън, но тревогата в сърцето му щеше да остане. — Повечето жени не биха били способни да обичат един вампир.

Последва дълга тишина и той можеше да усети как Роман го наблюдава. По дяволите. Вероятно бе казал прекалено много.

Роман прочисти гърлото си.

— Убеден си, че връзка между смъртен и вампир не би просъществувала?

Ангъс кимна, избягвайки погледа на Роман.

— Защо имам чувството, че нямаш предвид Шана и мен?

Дявол да го вземе. Ангъс се обърна с гръб към Роман и се престори, че изучава заглавията на книгите. Чуха се приближаващи стъпки.

Роман облегна рамо на рафта.

— Убийцата?

Ангъс пое дълбоко въздух и кимна.

— Връзката е доста… опасна.

Роман се усмихна.

— Не бих очаквал нищо по-малко от теб.

— Не предвидих, че ще се чувствам по този начин. — Ангъс се отдалечи. — Какво не ми е наред, че все се увличам по врага?

Роман кръстоса ръце.

— Ако имаш предвид Катя, тя те прелъсти преднамерено.

— Не, аз я ухажвах.

— Тя те остави да си мислиш така, Ангъс. Ти искаше да я направиш по-добра, но през цялото време, тя се опитваше да промени теб, опитваше се да те направи като своите зли другарчета.

— Провалих се.

— Не. Тя никога не е възнамерявала да се промени, Ангъс. Използваше те.

Истината ли бе това? Ангъс поднови обиколката си из стаята. Ако Роман бе прав, значи той е бил глупак, задето се бе забъркал с Катя. А дали и сега постъпваше глупаво?

— Дявол да го вземе. Продължавам да повтарям една и съща грешка, забърквайки се с жена, която най-вероятно ще ме унищожи.

— Не е задължително. Катя има зло сърце. Аз не познавам убийцата, но се съмнявам да е зла.

— Не, Ема е смела и добра. Тя рискува собствения си живот, за да защитава невинните.

— Какво чувства към теб?

Ангъс преглътна трудно.

— Тя мрази вампирите страстно, но… мисля, че може да ме хареса.

— Сигурен съм, че ще го направи, ако прекара повече време с теб.

— Аз я целунах.

Роман го погледна учудено.

— Тя не протестира ли?

— Точно това ме обърка. — Ангъс отиде до прозореца и седна. — Отвърна на целувката ми, сякаш й се наслаждаваше, но сега иска да стои настрана от мен и да се преструва, че не се е случило.

Роман се намръщи.

— Объркана е.

— Аз също. — Ангъс сложи глава в ръцете си. — Трябва да я оставя на мира. Но не се осмелявам, ще бъде беззащитна. Ако Бунтовниците я хванат, със сигурност ще я убият. Заклевам се, че това ще убие и мен.

— Тогава трябва да продължиш да я пазиш — заключи Роман.

Ангъс кимна.

— Аз ще я защитавам. Но ще се държа на разстояние. Без повече целувки. Няма да рискувам ситуация, която може да разбие сърцето ми. Или нейното.

Роман се намръщи.

— Добре.

— Ти не одобряваш?

Роман сви рамене.

— Това не е мое решение. Само се надявам, че не отхвърляш нещо прекрасно.

Ангъс поклати глава.

— Дори и тя да е способна на чувства към мен, как е възможно такава връзка да се получи?

— За някои неща си струва да рискуваш на сляпо. — Роман го погледна остро. — Повярвай ми, стари приятелю, някои неща си струват риска.

* * *

В своя офис в Бруклин, Катя прочете многословния имейл от Галина още веднъж. Галина се бе телепортирала до Париж в събота вечер, а в неделя до Украйна. Пътуваше с двама вампири, свои любовници, Барин и Мирослав, и тримата контролираха съзнанието на селяните от близкото село, за да се хранят от тях. Мъжете от селото бяха впрегнати на работа, за да оправят имението на Галина и да подготвят затворническа килия за убийците на вампири и Ангъс Маккей.

Катя стисна юмруци. Време беше Ангъс Маккей да страда.

На вратата се чу почукване. Алек влезе, носейки кафява чанта.

— Финиъс дойде при нас. — Той остави чантата на бюрото на Катя. — Намерил е наркотиците, които искаше.

Катя погледна в чантата. Идеално. Щеше да успее да направи две дузини от нови дози беладона.

— Благодаря ти, Алек. Как върви лова на убийците?

Той трепна.

— Тази вечер няма и следа от тях. Не знам как ще успеем да ги хванем, ако престанат да дебнат за нас.

— Тогава ги накарай да започнат отново. Накарай ги да се ядосат толкова много, че да дойдат за теб.

Алек я гледаше с празен поглед.

— Толкова е просто, скъпи мой. — Катя го потупа по бузата. — Всичко, което трябва да направиш, е да убиеш няколко смъртни.