Керелин Спаркс
Сърце на вампир (11)

Глава 11

— Не мисля, че това е добра идея — прошепна Ема, която бе приклекнала зад един очукан шевролет със смачкана пасажерска врата.

— Не бъди пъзла. — Шон провери пистолета си още веднъж, после го сложи в колана на гърба си. Надникна през ръждясалия багажник на шевролета. — Брегът е чист. Давай, Гарет!

Гарет се втурна през улицата, носейки тарана и спря, скрит от части зад един черен лексус седан с четири врати, паркиран пред къщата на Драганести.

— Тези копелета ще платят за това, което са причинили на дъщеря ми — изръмжа Шон.

Ема вътрешно изстена. Това бе класически случай на добра и лоша новина. Добрата новина бе, че не се налагаше да каже на Шон, че дъщеря му е бременна, защото той вече знаеше. Лошата новина бе, че Шон е твърдо решен да проникне в къщата на Драганести тази вечер.

Тя обмисли дали да не прикани шефа си да нападнат къщата през деня, когато вампирите бяха мъртви за околния свят, но задържа езика си. Ами ако Ангъс спеше тук през деня и Шон го намушка?

— Имаш ли някакви доказателства, че дъщеря ти е все още тук? — Ема се намръщи, когато Гарет се спъна на първото стъпало, водещо към предната врата на къщата. Всеки вампир с добре развит слух щеше да чуе препъването на Гарет и проклятието, което измърмори.

— Това няма значение — настоя Шон. — Проклетите шотландци ще знаят къде е тя.

Ема въздъхна. Ами ако Ангъс бе вътре? Какво ще стане, ако я поздрави по име? Тя наблюдава как Гарет се приближава към входната врата.

— Там има камера. Ще го видят.

— Престани да хленчиш. Достатъчно лошо е, че Алиса вече е напуснала града. Сега останах само с теб. — Шон й посочи да го следва и се спусна през улицата. Той спря зад един джип, паркиран пред черния лексус.

Ема се присъедини към него.

— Вероятно ни превъзхождат числено.

Шон погледна през рамо към нея.

— Усещам липса на ентусиазъм от твоя страна.

— Добре съм. Напълно готова. — Дали не трябваше да признае, че познава Ангъс преди да е станало прекалено късно?

— В теб ли е среброто?

— Да, в раницата си имам белезници и вериги. — Само два чифта белезници, тъй като Ангъс бе счупил третия, но Ема се съмняваше, че тази мисия ще е успешна до там, че да им трябва сребро.

Шон се протегна назад за пистолета си.

— Ще се насладя на това да ги надупча целите.

Проехтя силен звук щом Гарет блъсна тарана във входната врата.

Ема ахна. На предните стъпала, точно зад Гарет, изведнъж се бе появило едно тяло. Един доста млад вампир в килт в червено и тъмносиньо. Той удари Гарет с тъпото на меча си и колегата им се свлече на верандата. Таранът падна до вратата.

— По дяволите! — Шон се спусна покрай джипа. Ема го последва, но се закова на място щом тъпият край на един клеймор се сблъска с главата на Шон. От другия край на джипа, друг шотландец ги бе чакал да се появят. Шон падна в безсъзнание на тротоара пред нея и шотландецът обърна клеймора си с острия край към нея.

Тя отстъпи назад. Една ръка я хвана изотзад и я придърпа към силно тяло.

— Ъмп. — Главата й отскочи назад към рамото на мъжа.

Дълбок глас прошепна нежно в ухото й:

— Ема, трябва ли и теб да те пратим в безсъзнание?

— Ангъс. — Гласът му погъделичка косъмчетата по врата й и изпрати тръпки надолу по ръцете й. Тя не знаеше дали да се отпусне в обятията му или да го удари с лакът в корема.

— Ах, девойче. — Брадичката му се допря до слепоочието й. — Какво правиш тук?

— Какво ще им направите? — Ема посочи към младия вампир, който връзваше китките и глезените на Гарет с изолирбанд. — Моля те, не ги наранявайте.

— По дяволите — изръмжа Ангъс. Хвана Ема за раменете и я обърна с лице към себе си. — Колко пъти трябва да ти кажа, че не желаем да ви нараняваме?

Тя се вгледа в дълбоките му зелени очи и можеше да открие само безсилие.

— Вие ги пратихте в безсъзнание.

— Самозащита — прошепна шотландецът, който увиваше изолирбанд около глезените на Шон. — Защо ни нападнахте?

— Шон току-що научи, че дъщеря му е бременна. Със сигурност можеш да разбереш колко се разстрои от новината.

Шотландецът се изправи и погледна въпросително Ангъс.

— Обади се на Шана — нареди Ангъс. — Виж дали иска да говори с него.

Шотландецът кимна. Отстъпвайки настрани, той извади един телефон от спорана си.

— Кой е той? — прошепна Ема.

— Конър Бюканън. — Ангъс посочи към Гарет. — Онзи, който изглежда толкова млад, е Иън Макфий. Те знаят коя си ти.

Ангъс се протегна зад нея и конфискува оръжията й.

— Засрами се, Ема. — Той пусна пистолета й в своя споран. — Мислех си, че сме приятели.

Лицето й пламна и тя отблъсна спомена за целувката му.

— Когато работя с екип „Колове“, съм врагът.

Тя мигновено съжали за думите си. Когато в очите му проблесна болка, Ема разбра, че го е наранила. Голямата му ръка се обви около нейната, точно над лакътя и тя преглътна трудно. Какво щеше да прави с нея?

Конър тръгна към тях, пускайки телефона в спорана си.

— Шана иска да види баща си. Тя може да бъде в „Роматех“ след пет минути. Дугъл е вече там.

— Телепортирай Уилън там, докато е още в безсъзнание — нареди Ангъс. — Дръж го вързан и не отделяй поглед от него.

Конър кимна.

— Мога да се справя с него. — Той се наведе и метна отпуснатото тяло на Шон на рамото си с такава лекота, че Ема остана с отворена уста. Дали и жените вампири бяха също толкова силни? Конър изчезна заедно с Шон Уилън.

Ема премигна срещу празното пространство.

— Как знае къде отива?

— Конър се телепортира в „Роматех“ всяка нощ. — Ангъс я поведе към тротоара. — Пътуването се е запечатало в психичната му памет.

Ема позволи на Ангъс да я съпроводи до къщата. Какво друго можеше да направи? Ако избягаше, той щеше да я хване на секундата. Но най-страшната част от всичко не бе той. А растящото в нея желание да се предаде изцяло.

— Какво ще правиш с Гарет?

Иън преглеждаше портфейла на агента и извади шофьорската му книжка.

— Мога просто да го заведа у дома му.

Ангъс кимна.

— Добре. Ако си спомням правилно, той има доста слаба психическа сила. Изтрий ни от паметта му.

— Ще го направя. — Иън хвана тялото на Гарет и тръгна към черния седан.

— Защо да изтрива паметта му? — Ема се намръщи, гледайки как Гарет бе метнат на задната седалка на лексуса. — Шон просто ще го подготви отново.

— И това ще го държи зает за известно време. — Ангъс я освободи и се качи по стълбите до входната врата. — Имаме по-големи проблеми от ЦРУ, с които да се занимаваме в момента.

— Какви например? — Тя погледна назад и видя как Иън потегли с Гарет.

Ангъс вдигна тарана и го разгледа.

— Предполагам, че можем да използваме и това, въпреки че телепортирането е много по-лесно. — Той натисна няколко числа на клавиатурата до входната врата и я отвори. Остави тарана вътре, след това се обърна към Ема и я погледна въпросително.

Тя се зачуди какво да прави. Можеше да си тръгне и да се надява, че никога повече няма да го види. Това щеше да е безопасно… и болезнено. Или можеше да рискува да влезе вътре и да бъде сама с Ангъс Маккей.

На лицето му се изписа тъжно, примирено изражение.

— Ще разбера, ако предпочетеш да си тръгнеш. Това вероятно ще е най-доброто решение.

Откога тя правеше това, което щеше да е най-добро за нея? Откакто родителите й бяха убити, тя поемаше риск след риск. Но някак си Ангъс Маккей не й изглеждаше като риск. Поне не физически. С него в опасност бе сърцето й.

Тя се качи едно стъпало по-нагоре. След това още едно.

Тъжното му изражение отстъпи място на учудване. Тя също го почувства, сякаш двамата с Ангъс бяха сами в света и някаква тайнствена сила ги влечеше един към друг.

Сърцето й бумтеше в ушите й. Какво правеше тя? Топлината между тях щеше да бъде прекалено силна, за да й устои. Отново щеше да се озове в обятията му. Наистина ли искаше това? Тя се спря на прага, поглеждайки го притеснено.

Той изви вежда.

— Това още една среща ли е?

Повдигайки брадичка, тя влезе в къщата.

— Тук съм единствено за информация. — Тя трепна щом вратата започна да се затваря зад нея. Обърна се точно навреме, да го види как заключва. — Запазвам си правото да си тръгна щом пожелая.

— Разбира се, че е така. — Едното ъгълче на устата му се повдигна. — Би ли желала нещо за хапване или за пиене? Аз самият съм доста гладен.

* * *

В мига, в който Шон Уилън се върна в съзнание, той се фокусира напълно върху самоконтрола си. Никакво движение, което да покаже, че се е събудил. Той задържа очите си затворени, тялото си отпуснато, главата си приведена напред, но сетивата му бяха изострени. Очевидно бе вързан за стол, който бе направен от твърдо дърво, предположи той, заради летвите, които го убиваха в гърба. Лекият повей на климатика показваше, че е на закрито. Зад него проехтяха стъпки върху твърд под. Тежки стъпки, които най-вероятно бяха направени от някой от онези проклети шотландски вампири.

Шон не посмя да се опита да прочете съзнанието на похитителя си. Вампирът щеше да го усети и да разбере, че жертвата му се е събудила. Шон се заслуша в краченето му, докато свикна с ритъма. След това го изчака да стигне до най-далечната точка отляво и така щеше да е с гръб към него. Тогава Шон провери връзките на ръцете си. Нямаше късмет. Прекалено стегнати бяха. Тези на глезените му също. Той се наведе напред сякаш отпуснатото му тяло щеше да се изсипе на пода, но въжетата, прокарани през гърдите му, го спряха. Шотландското копеле го бе вързало за стола.

Стъпките приближиха и спряха точно от лявата му страна. Шон можеше да усети как онези демонични очи се вглеждат в него. Той се опита да диша нормално, но сърцето му се ускори. Какво ли мъчение му бе планирало копелето? Господ да му е на помощ, ако се опитат да го превърнат, той първо щеше да намери начин да се самоубие.

— Знам, че си буден.

Шон трепна при дълбокия глас, който прозвуча прекалено близо до ухото му. И вратът му.

— Мога да чуя ритъма на сърцето ти. Мога да подуша кръвта, течаща през теб.

Шон обърна глава към гласа и отвори очи.

— Върви по дяволите.

Шотландецът се изправи и присви сините си очи.

— Най-вероятно ще направя точно това. Но ти ще бъдеш там много преди мен.

Една врата се отвори и дъхът на Шон секна при гледката на бременната му дъщеря.

— Шана! — Той се задърпа от въжетата си.

— Татко! — Шана забърза към него.

Шотландецът я спря.

— Не прекалено близо.

Тя се намръщи срещу него, след това и към Шон.

— Защо не? Какво може да направи? Ти си го овързал целия.

Шотландецът скръсти ръце.

— И така ще си остане.

Шон се заклати напред, опитвайки се да се изправи на крака.

— Виждаш ли как се отнасят с нас, Шана? — Той завъртя стола си към нея. — Какво са ти направили? Заклевам се, че ще ги избия всички до един.

Шотландецът се придвижи като светкавица. Две ръце хванаха раменете му изотзад и той не можеше да помръдне.

— Не ни заплашвай, смъртен. — Шотландецът се наведе напред. — Не би искал да ме видиш ядосан.

Шон погледна настрани точно навреме, за да види как шотландецът оголи зъбите си. Те изскочиха със съскане.

Шон се отдръпна.

— Конър! — Шана погледна към шотландеца. — Дръж се добре.

Зъбите на шотландеца бавно се прибраха във венците му. Той погледна Шон предупредително, след това го освободи.

Шана поклати глава.

— Сериозно ли, Конър? Как ще убедя баща си, че вие сте добрите момчета, когато се държиш по този начин?

Конър отстъпи назад, кръстосвайки ръце върху широките си гърди.

— Извинявам се. — Той погледна към Шон, но в погледа му се четеше всичко друго, но не и извинение.

— Шана. — Шон се обърна към дъщеря си. — Трябва да говоря с теб насаме.

— Туй нема да стане — изръмжа Конър.

— Да не мислиш, че ще нараня собственото си дете? — извика Шон, след това погледна към Шана. — Не виждаш ли какво правят те? Никога не те оставят сама, нали? Никога не те оставят да вземеш някакво решение. Те те контролират.

— Мое бе решението да те видя. — Шана мина през малката стая до масата, поставена до стената. Тя издърпа един стол и седна.

Шон погледна към огледалото, което заемаше цялата стена над масата. Той и Шана се отразяваха в него, но шотландецът нямаше отражение.

— Наблюдават ли ни?

Шана погледна към огледалото зад нея.

— Да. Съпругът ми и още един пазач са от другата страна.

Шон погледна от лявата си страна, за да провери дали шотландецът все още бе там. Там беше, но липсата му на отражение в огледалото изнерви Шон.

— Това е стая за разпити.

Шана се разсмя.

— Не. Ти си в „Роматех“. Тази стая се използва за маркетингови проучвания. — Тя посочи към огледалото зад нея. — Там е стаята за наблюдение.

— Винаги те наблюдават, нали? Ти си затворник. — Шон се зачуди за хиляден път дали не бе допуснал огромна грешка, като не разказа на Шана какво бяха направили вампирите на майка й. Но не можеше да понесе някой да знае, че Дарлийн бе наказана за неговите грешки. А и се тревожеше, че Шана ще каже истината на майка си.

— Татко, трябва да ми повярваш. Омъжих се за Роман, защото исках. Аз го обичам и той обича мен.

— Той е демон! — извика Шон. — Виж какво ти е направил. Как е могъл да те забремени? Да не би да те предлага на други мъже?

Зад него Конър изръмжа.

Шана измарширува до баща си, едната й ръка бе отпусната върху огромния й корем, сякаш да го предпази.

— Моят съпруг е баща на това дете. Как смееш да обвиняваш мен или него…

— Това не е възможно — изсъска Шон. — Той е мъртъв. Не може да стане баща. По дяволите, Шана, той те е измамил. Контролира умът ти и те използва като проститутка!

Вратата се отвори със замах и Роман Драганести влезе вътре. Тъмните му очи блестяха от гняв.

— Никой не говори по този начин на жена ми, дори и баща й.

— Ти не може да си баща на това бебе — настоя Шон.

Роман тръгна към него със стиснати зъби.

— Твоето неверие не ти дава право да обиждаш дъщеря си.

Шана докосна ръката му.

— Мога да се справя с това.

Роман спря. Лицето му се отпусна щом погледна към Шана. Шон можеше само да се надява, че това означаваше, че вампирът не малтретира дъщеря му.

Дъщеря му и демонът се гледаха за известно време, след това Роман сведе глава.

— Ще наблюдавам. Внимавай. Не искам да се разстройваш точно сега.

Шана му се усмихна.

— Ще бъда добре.

Роман се обърна, за да погледне Шон.

— Тръгвам си, само за да ти покажа, че Шана е тази, която командва тук. Бих направил всичко за нея.

— Тогава умри — измърмори Шон.

Шотландецът го удари по главата.

— Конър! — Шана го погледна неодобрително.

— Съжалявам — изръмжа Конър. — Не съм достатъчно търпелив, що се отнася до глупаците.

Роман се подсмихна и целуна Шана по челото.

Шон трепна, спомняйки си как неговата жена бе контролирана и тормозена. Той се загледа в гърба на Роман, докато вампирът излизаше от стаята.

— Трябва да свикнеш с него — тихо каза Шана. — Той ще бъде мой съпруг за много дълго време.

Шон застина.

— Той ще те превърне?

— И да рискува да убие собственото си дете? Не бъди глупав.

— Как…?

— Как това дете може да е негово? — Шана погали корема си. — Роман е гениален учен. Той използва спермата на човек с неговата ДНК…

— Какво? — Шон задърпа изолирбанда около китките си. — Това копеле си е правило експерименти с теб. Шана, трябва да се измъкнеш оттук.

Шотландецът сграбчи раменете му, за да го държи на едно място.

Шана престъпи по-близо.

— Аз искам това бебе. Имам прекрасен, любящ, великолепен съпруг и ние ще имаме бебе. Защо не можеш да бъдеш щастлив заради мен?

— Защото си се омъжила за чудовище! И си на път да родиш… — Шон ахна, когато цялата истина го заля. Нечистокръвно бебе? Едно чудовище? — О, господи, Шана. Какво си направила?

Тя присви очи.

— Ще дам на този свят едно дете, което ще бъде благословено с двама любящи родители. Това е повече отколкото Роман е получил. Повече от това, което имах аз.

Шон стисна зъби.

— Знаех си. Правиш това, за да ми отмъстиш. Винаги си била бунтовничката.

— Имаш предвид тази, която изпрати надалеч, защото не можеше да ме контролираш. — Лицето на Шана почервеня от гняв. — Имай ми малко доверие веднъж в живота си. Щом ти не можеше да контролираш ума ми, какво те кара да мислиш, че съпругът ми може?

Шон премигна. Едно ужасно чувство премина през него.

— Ти… ти искаш това? Те не те контролират?

— Не, не го правят.

Завладя го такъв гняв, че той се разтрепери.

— Тогава си предател към човечеството.

Шана въздъхна. Погледна обратно към огледалото, изкарана извън търпение.

— Той е безнадежден случай.

— Един упорит глупак. — Пръстите на шотландеца се забиха в раменете на Шон.

Той погледна към Конър.

— Разкарай мръсните си ръце от мен.

Конър затегна хватката си и Шон се стегна, за да не позволи по лицето му да се изпише болката.

— Конър. — Шана му посочи да освободи Шон и той го направи. — Татко, реших да говоря с теб тази вечер, защото искам да те убедя, че съм напълно добре.

Шон изсумтя. Бе на път да роди бебе-демон и тя наричаше това напълно добре?

— Също така исках да ти кажа какво се случва. Съпругът ми и неговите последователи не са чудовищата, за които ги мислиш. Те се хранят от бутилки.

Шон изсумтя отново.

— И ти ми казваш, че съпругът ти никога не те е хапал?

Тя се поколеба.

— Аха! — Шон се наведе напред. — Колко често това копеле се храни от теб?

— Никога — настоя Шана. — Роман е измислил синтетичната кръв, така че той и вампирите като него да не трябва никога да нараняват отново някой човек.

— Вампирите убиват хора през цялото време.

— Бунтовниците го правят — продължи тя. — Те са банда злодеи, които се наслаждават на това да нараняват смъртните. Те са нашият враг.

— Всички вампири са зли.

— Не! — Шана подпря юмруци на бедрата си. — Трябва да спреш да преследваш добрите вампири. Те се опитват да защитават смъртните.

— Да — добави Конър. — Трябва да ни оставиш да се погрижим за Бунтовниците.

Шон поклати глава.

— Вампири убиващи други вампири? Никога няма да го повярвам.

— Защо не? — попита Шана. — Не си ли чул за хора, които убиват други хора? Замисли се. Знаеш, че Иван Петровски бе убит от други вампири. Случи се.

— Трябва да ни оставиш на мира. — Конър заобиколи стола и застана пред Шон. — Бунтовниците подготвят армия. Ако не ги разгромим, човечеството ще пострада доста от това.

Шон преглътна трудно.

— Вие просто се опитвате да ме изиграете, да ме изплашите. — Дали всичко това бе лъжа? Той трябваше да разбере. Нямаше как да влезе в ума на един вампир, но тук имаше и човек. Той събра психичните си сили и се прицели в дъщеря си с пълна мощ.

Тя се препъна назад изненадано. Конър се загледа в нея.

— Добре ли си, момиче?

Гледайки свирепо към баща си, Шана отблъсна силите му с такава мощ, че той се разклати в стола си. Мамка му. Тя бе невероятно силна.

— Сега убеден ли си? — тихо попита тя. — Никой не може да ме контролира.

— Предателка — прошепна той.

Тя се обърна назад.

— Отведи го оттук, Конър.

— Разбира се. Съжалявам, момиче. — Конър заобиколи Шон.

Той ахна, когато шотландецът го вдигна заедно със стола.

— Какво правиш?

— Отвеждам те на едно малко пътешествие — отговори Конър.

Шана го наблюдаваше тъжно.

— Между другото, внукът ти ще се роди в петък вечер.

— Той не е мой вн… — Гласът на Шон прекъсна, когато всичко стана черно.