Стивън Кинг
Бурята на века (10)

Първо действие

 

Бурята е в апогея на яростта си — снегът вали тъй бясно, че сградите приличат на привидения. Пред витрините на магазините по главната улица се издигат огромни преспи.

 

Когато лицето на Линож започва да избледнява, долавяме тих ЗВУК, който постепенно се усилва и накрая достига своя максимум. Това е сигналът за извънредна ситуация — два къси и един дълъг, повтарящи се отново и отново.

 

По главната улица се точи върволица от светлинки и се чува шум на двигатели — народът се стича към кметството.

 

Той си пробива трескаво път през снега, като залита, подхлъзва се, пада и отново се надига. Дори не се опитва да заобикаля преспите, а упорито крачи директно през тях. Приближава се до групичка от пет-шест души, които се придвижват на ски към кметството. Един от тях е Бил Туми.

 

БИЛ ТУМИ: Ей, Фърд, къде има пожар?

 

Заради тази реплика и естеството на работата на Фърд (на гърба на парката му има голяма емблема с надпис ДОБРОВОЛЧЕСКА ПОЖАРНА КОМАНДА — ЛИТЪЛ ТОЛ) приятелите на Бил едва не падат от смях. Да ви кажа право, не се изисква много да разсмееш островитяните, а и тези момчета определено имат нужда да се разтоварят малко в нощ като тази.

 

Фърд изобщо не ги забелязва. Запъхтян и зачервен, той продължава да си пробива път през снега, устремен към кметството.

 

Макар и със спуснати жалузи против буря, магазинът не изглежда никак защитен. Верандата е затрупана под снега, а капаците на прозорците тракат като кастанети. Пикапът на Питър Годсоу и малката кола на Моли приличат на заснежени хълмчета; така или иначе, поне Питър никога вече няма да кара своя автомобил.

 

Камерата ни показва Хач на същото място, където го оставихме в края на Първата част — да се взира като хипнотизиран във висящите крака на Питър Годсоу. На земята се вижда прекатуреният стол, на който Питър се покачи, за да надене примката на врата си.

 

Целият лист е изпъстрен с думите: ДАЙТЕ МИ ТОВА, КОЕТО ИСКАМ, повторени отново и отново сред множество рисунки на танцуващи бастунчета. А най-отгоре е изписано — с такива огромни печатни букви, че сякаш крещят — следното:

ДАЙТЕ МИ ТОВА, КОЕТО ИСКАМ,

И ЩЕ ВИ ОСТАВЯ НА МИРА.

 

Хач отмества поглед от висящите крака на Питър и се обръща към Линож, който си седи в килията във все същата неизменна поза. Ехидно усмихнатото му лице ни наблюдава от рамката на раздалечените му колене. Очите на Линож отново изглеждат нормални, обаче въпреки това излъчват нещо кръвожадно, хищническо. Да, той е заключен зад решетките, но колко смешна изглежда тази килия с дървения си под и самоделно заварените метални пръти! Хач бавно започва да осъзнава, че не арестантът, а той всъщност е в беда, защото е затворен в кабинета заедно с този тигър в човешки облик. И не само той — целият град всъщност е в беда.

 

Загледан в Линож и осенен от всички тези мисли, Хач неусетно започва да губи самообладание.

 

ХАЧ: Какво си ме зяпнал? (Никакъв отговор от Линож.) Ти ли го накара да го направи? Ти ли го накара да напише тези неща и да се обеси? Ти ли беше?

 

Линож не казва нищо. Само си седи и се взира в Хач. На Хач вече му идва в повече. Той се обръща към вратата. Отначало се опитва да върви спокойно, но явно не може да се сдържи и изведнъж се хвърля към изхода. Сграбчва дръжката, завърта я, отваря вратата… и ненадейно се сблъсква с някаква фигура, застанала до щанда за месо. Тя го хваща и Хач започва да крещи.

 

В едната си ръка Пипа държи магарешка опашка (навита на руло кърпичка със затъкната в нея игла) и бавно се приближава към закачения на стената лист хартия. Там Моли Андерсън е нарисувала усмихнато магаренце. Около Пипа са се събрали всички малчугани от детската градина на Моли (всъщност всички без един, защото Франк Брайт спи на едно легло наблизо). Децата следят всяко движение на Пипа и ентусиазирано викат ТОПЛО! или СТУДЕНО! при опитите й да забоде опашката на правилното място. Тук са Ралфи, Дон Бийлс, Хари Робишо, Хайди Сейнт-Пиер, Бъстър Карвър и Сали Годсоу, която вече е осиротяла, но още не го знае.

 

На заден план виждаме Кат Уидърс, Мелинда Хачър и Линда Сейнт-Пиер, които оправят леглата. Недалече от тях, с няколко ката одеяла на ръце, стоят Джордж Кърби, Хенри Брайт и Роби Бийлс. Кметът не изглежда никак доволен от тази си роля.

 

Карла Брайт отива при Моли, която отговаря за децата.

 

КАРЛА: Вечерни занятия, а?

 

МОЛИ: По-скоро развлечения. Но веднага щом заспят, мисля да…

 

Пипа най-накрая успява да постави опашката някъде около задните части на магарето.

 

МОЛИ (продължава): … мисля да докопам най-близкия алкохол и да го пресуша до дъно.

 

КАРЛА: Аз ще ти налея.

 

ДОН БИЙЛС: Искам да съм следващият!

 

МОЛИ (обръща се към Карла): Договорихме се.

 

Тя маха превръзката от очите на Пипа и я слага на Дон.

 

Фърд Андрюс нахълтва през вратата — целият е покрит със сняг, а в очите му блести див пламък.

 

ФЪРД (крещи с цяло гърло): Лойд Уишман е мъртъв!

 

Изведнъж всички замлъкват и всичко спира. Четирийсет-петдесет лица се обръщат към Фърд. В средата на групата стои Урсула Годсоу с нейната папка.

 

Децата все още се забавляват, надавайки викове ТОПЛО! или СТУДЕНО!, докато Дон Бийлс се мъчи да уцели точното местоположение на опашката, но всички възрастни са вдигнали глави към горния етаж, където е проехтял крясъкът на Фърд. Роби Бийлс захвърля купчината одеяла, която държи, и се втурва нагоре по стълбите.

 

Изплашен, Хач трескаво се брани от неведомия силует, докато не чува…

 

МАЙК: Успокой се, Хач! Стига! Престани!

 

Хач най-сетне осъзнава, че пред него всъщност стои Майк, и ужасът му се заменя от облекчение. Той прегръща силно Майк и само дето не обсипва лицето му с целувки.

 

МАЙК: Какво, по дяволите…

 

В този миг Майк поглежда над раменете на Хач и изтръпва. На лицето му се изписват недоумение и потрес. Той отстранява внимателно Хач и бавно се приближава до висящото тяло. Известно време го гледа безмълвно… след което отмества очи към Линож. Линож му се усмихва.

 

ФЪРД: Лойд Уишман се е самоубил! Разполовил си е лицето с брадва. Господи, какъв ужас! Навсякъде има кръв!

 

Роби се качва по стълбите. Жена му Сандра (дребничка и невзрачна) се опитва да го хване за рамото — навярно в търсене на подкрепа. Той обаче отмята ръката й, без дори да я погледне (както обикновено се държи с нея), и се втурва при Фърд.

 

ФЪРД: Никога през живота си не съм виждал нещо такова! Разплескал си е мозъка! И е надраскал някакви неразбираеми работи върху една от новите коли…

 

РОБИ (сграбчва го и го разтърсва): Я се стегни, Фърд! Вземи се в ръце!

 

Фърд спира да бръщолеви и внезапно се умълчава. В кметството се възцарява такава тишина, че муха да бръмне, ще се чуе. Отвън, естествено, бурята не спира да вилнее. Очите на Фърд се пълнят със сълзи.

 

ФЪРД: Роби, защо Лойд би разсякъл главата си на две? Нали щеше да се жени през пролетта?

 

ХАЧ: Отидох за малко до тоалетната и да си взема кафе… Нищо му нямаше, изглеждаше си съвсем нормален… Онзи обаче не спираше да го гледа… както змия гледа птичка… И той… той…

 

Майк се вглежда изпитателно в Линож. Линож не отмества поглед.

 

МАЙК: Какво му направи?

 

Никакъв отговор. Майк отново се обръща към Хач.

 

МАЙК: Помогни ми да го свалим долу.

 

ХАЧ: Майк… Не знам дали ще мога да го направя.

 

МАЙК: Ще можеш.

 

Хач му хвърля умоляващ поглед.

 

ЛИНОЖ (с меден глас): Пуснете ме и аз ще ти помогна, Майкъл Андерсън.

 

Майк поглежда първо към него, после към Хач, който е пребледнял и плувнал в пот. Накрая Хач си поема дълбоко въздух и кимва.

 

ХАЧ: Окей…

 

Към товарната рампа зад супермаркета се приближава малък снегомобил, от който слизат двама души с дебела зимна екипировка. Носят пушки през рамо. Това са Кърк Фрийман и Джак Карвър, които идват да застъпят следващата смяна. Качват се по стъпалата.

 

Майк и Хач тъкмо са покрили трупа на Питър с одеяло, под което стърчат рибарските му ботуши, когато се чува блъскане по вратата. Хач ахва и се хвърля към бюрото, където — до предсмъртното послание на самоубиеца — лежи револверът. Майк обаче го сграбчва за ръката.

 

МАЙК: Успокой се, Хач.

 

После отива до вратата и я отваря. Кърк и Джак влизат вътре; заедно с тях в помещението нахлуват куп снежинки и леден вятър. Новодошлите изтръскват обувките и дрехите си от снега.

 

КЪРК ФРИЙМАН: Ето ни, точно навреме, с буря или без буря… (Изведнъж забелязва покрития с одеяло труп.) Майк, кой е това?

 

ДЖАК КАРВЪР (внезапно му призлява): Питър Годсоу. Това са неговите ботуши.

 

Джак се обръща към Линож. Кърк проследява погледа му. Още не са вникнали в ситуацията, но инстинктивно разбират, че това не се е случило без намесата на Линож. Усещат силата му.

 

Радиостанцията в ъгъла ненадейно напомня за себе си с противно изпращяване.

 

УРСУЛА (глас зад кадър): … айк… обади се, Майк Ан… имаме про… кметството… Лойд Уиш… спеш… случай…

 

Майк и Хач се споглеждат тревожно. Какво ли още се е случило? Майк се втурва към радиостанцията и вдига микрофона.

 

МАЙК: Урсула, повтори! Повтори, моля те, и говори бавно! Антената на покрива замина и едва те чувам. Какъв спешен случай?

 

Пръстът му пуска бутона. Напрегната пауза. Хач се пресяга и увеличава силата на звука. Пращенето се усилва, последвано от думите на Урсула.

 

УРСУЛА (глас зад кадър): … ойд… шман… Фърд каза… Роби Бийлс… Хенри Брайт… уваш… ли ме?

 

На Майк внезапно му хрумва идея.

 

МАЙК (обръща се към Хач): Хач, пробвай да приемеш съобщението от джипа! Разбери какъв е проблемът и веднага ела да ни кажеш.

 

ХАЧ: Добре.

 

Той тръгва към вратата, но изведнъж се спира.

 

ХАЧ: Ще се оправите ли?

 

МАЙК: Нали е затворен?

 

Хач, изглежда, се съмнява в това, обаче излиза.

 

КЪРК ФРИЙМАН: Майк, имаш ли някаква представа какво точно става тук?

 

Майк вдига ръка, сякаш иска да каже: „После ще го обсъждаме“. Изважда от джоба си пачката със снимки, които е направил в къщата на Марта Кларъндън. Прелиства ги, докато не намира онази с надписа над вратата. Оставя я до листа, който Хач е свалил от гърдите на Питър Годсоу. Надписите са идентични — дори рисунките на бастунчетата изглеждат еднакви.

 

ДЖАК КАРВЪР: Какво става тук, за бога?

 

Майк тъкмо понечва да вдигне очи, когато съзира нещо друго.

 

Всички квадратчета от кръстословицата на Хач са запълнени с вариации на ДАЙТЕ МИ ТОВА, КОЕТО ИСКАМ, И ЩЕ ВИ ОСТАВЯ НА МИРА. А в черните полета се виждат рисунки на бастунчета.

 

МАЙК: Проклет да съм, ако знам.

 

Тя се мъчи с всички сили да се свърже с Майк. Зад нея са застанали няколко мъже и жени с угрижени лица, сред които се виждат Сандра Бийлс и Карла Брайт.

 

УРСУЛА: Майк, чуваш ли ме?

 

Моли, която също изглежда разтревожена (и в това няма нищо чудно), си пробива път през насъбралите се хора.

 

МОЛИ: Не можеш ли да се свържеш с него?

 

УРСУЛА: Вятърът е изтръгнал всички антени! И тук… И там… Из целия остров!

 

ХАЧ (глас зад кадър, дочуващ се на фона на силни смущения): Урсула, тук е Хач. Чуваш ли ме? Обади се!

 

УРСУЛА: Чувам те. Ти чуваш ли ме, Алтън Хачър?

 

ХАЧ (глас зад кадър): Малко прекъсваш, но е доста по-добре отпреди. Какъв е проблемът?

 

УРСУЛА: Фърд Андрюс твърди, че Лойд Уишман се е самоубил в пожарната…

 

ХАЧ (глас зад кадър): Какво?

 

УРСУЛА: … само дето никога не съм чувала за подобно самоубийство… Според Фърд Лойд сам си разцепил главата с пожарникарската брадва. Роби Бийлс и Хенри Брайт отидоха да проверят на място. Както се изрази Роби — да направят оглед на местопрестъплението.

 

ХАЧ (глас зад кадър): И ти ги остави да отидат?

 

Карла взема микрофона от Урсула.

 

КАРЛА: Нямаше начин да спрем Роби. Той насила завлече мъжа ми да отиде с него! Ами ако там има някой? Къде е Майк? Искам да говоря с него!

 

Хач седи зад волана с микрофон в ръка и разсъждава над това, което току-що е чул. Повече от ясно е, че събитията са излезли извън контрол, и Хач няма никакви илюзии по този въпрос. Накрая той вдига микрофона към устните си.

 

ХАЧ: Обаждам се от служебния джип — Майк е в кабинета. С човека, който… когото арестувахме.

 

КАРЛА (глас зад кадър, съпроводен от ужасно пращене): Незабавно му кажи, че трябва спешно да дойде при нас!

 

ХАЧ: Ами… виж сега, тук също имаме проблем.

 

Моли изтръгва микрофона от ръцете на Карла.

 

МОЛИ: Майк добре ли е, Хач? Кажи ми истината.

 

От гърдите на Хач се отронва въздишка на облекчение. Поне на този въпрос има задоволителен отговор.

 

ХАЧ: Той е добре, Мол. Нищо не му се е случило. Слушай, трябва да му предам съобщението. Говоря от служебния джип.

 

Хач оставя микрофона с изражение на облекчение и загриженост. Отваря вратата и излиза сред вилнеещата буря. Майк е паркирал джипа до пикапа на Годсоу и когато Хач поглежда напред, вижда призрачното лице на Линож, което му се усмихва от шофьорското място. Очите на Линож са непроницаемо черни.

 

Хач възкликва уплашено и отстъпва назад. Когато отново поглежда към пикапа, там няма никого. Навярно му се е сторило, че вижда Линож. Хач тръгва към стъпалата на верандата и внезапно се обръща, все едно се мъчи да разбере дали зад гърба му се прокрадва някой. Навън е пусто. Хач продължава напред.

 

Линож се усмихва. Много добре знае какво е видял Хач зад предното стъкло на пикапа на Годсоу.

 

Вратата на пожарната зее отворена — в бързината да се махне колкото се може по-бързо оттук, Фърд е пропуснал да я заключи. Аварийното осветление в гаража хвърля отблясъци върху снега.

 

Проблясват фарове и се чува двигателят на приближаващ се снегомобил. Когато спира, от страната на шофьора излиза Роби, а от съседната врата — Хенри Брайт.

 

ХЕНРИ: Виж, Роби, не знам дали това е редно…

 

РОБИ: Редно или не, не можем да си позволим да чакаме Андерсън. Някой трябва да свърши тази работа, нали, и ние се оказахме най-близо до мястото на произшествието. Хайде, идвай!

 

И Роби се отправя към вратата с решителни крачки. Хенри Брайт се колебае за момент, след което тръгва подире му.

 

Роби е застанал до едната пожарна кола. Свалил си е качулката и отново е изгубил съществена част от високомерието и авторитета си. Малкият му револвер виси в едната му ръка с насочено към земята дуло. Двамата с Хенри се споглеждат притеснено. Взират се в кървавите следи, които Фърд е оставил по време на паническото си бягство.

 

Личи си, че в момента и Роби, и Хенри съжаляват за прибързаното решение да дойдат тук. Те заобикалят задницата на пожарния автомобил.

 

В момента, в който заобикалят пожарната кола, очите им се разширяват, а лицата им се сгърчват от отвращение. Хенри се хваща с две ръце за устата, обаче това не му помага особено. Кметът се превива надве, излиза от кадър и чуваме звук от повръщане. (Нещо като звук от музика, само че по-силен.)

 

Роби се взира в:

 

Брадвата лежи на пода — до ботушите на Лойд Уишман. Камерата пълзи нагоре по пожарната кола и ни показва изписаните с кървавочервена боя думи: ДАЙТЕ МИ ТОВА, КОЕТО ИСКАМ, И ЩЕ ВИ ОСТАВЯ НА МИРА.

 

Очите на Роби са неимоверно разширени, сякаш ще изскочат от орбитите си. По изражението му виждаме, че вече напуска страната на първоначалния шок и страх и навлиза във владенията на паниката, където се вземат възможно най-лошите решения.

 

Воят на бурята ехти с ужасяваща сила. Чуваме мощен трясък и едно дърво рухва с грохот на улицата, стоварвайки се върху една паркирана кола. Ситуацията продължава да се влошава.

 

Джак Карвър и Кърк Фрийман наблюдават Линож, сякаш са неспособни да отделят взор от него. Майк все още стои до бюрото и се взира в зловещата кръстословица на екрана на лаптопа. Все още държи в ръка направените в дома на Марта Кларъндън снимки. Когато Джак прави крачка към килията, Майк проговаря, без да поглежда към него.

 

МАЙК: Не го доближавай.

 

Джак веднага се спира с гузен вид. В този момент — през вратата, водеща към магазина, а не през задния вход — в кабинета влиза Хач. При всяка своя стъпка той изтръсква снега от дрехите си.

 

ХАЧ: Урсула каза, че Дойд Уишман лежи мъртъв в пожарната.

 

КЪРК ФРИЙМАН: Мъртъв? Ами Фърд?

 

ХАЧ: Фърд е този, който го е намерил. Твърди, че става дума за самоубийство. Стори ми се, че Урсула се бои да не се окаже убийство. Майк… Роби Бийлс взел Хенри Брайт със себе си и двамата тръгнали натам. Да направят оглед на местопрестъплението, както й казал Роби.

 

При тези думи Джак Карвър се хваща за челото. Реакцията на Майк е по-сдържана. Той запазва хладнокръвие и трескаво разсъждава над току-що получената информация.

 

МАЙК: Дали улиците все още са проходими? Как смяташ?

 

ХАЧ: Ако си с четири по четири, да. Но само до полунощ. След това…

 

Хач вдига рамене, сякаш иска да каже: „Кой знае?“.

 

МАЙК: Добре, тогава вземи Кърк и отидете в пожарната. Намерете Роби и Хенри, заключете и се върнете тук. Отваряйте си очите на четири! (Хвърля продължителен поглед на Линож.) Междувременно ние ще наглеждаме нашето ново приятелче… Нали, Джак?

 

ДЖАК: Не мисля, че това е добър план…

 

МАЙК: Дори да не е, все пак е някакъв план. При това единственият ни план.

 

Никой не изглежда особено ентусиазиран, обаче Майк е шефът. Хач и Кърк Фрийман излизат, закопчавайки догоре шубите си. Джак отново се е вторачил в Линож.

 

Когато вратата се затваря подире им, Майк отново започва да прехвърля снимките. Ненадейно пръстите му застиват, а той се взира в…

 

Окървавено и зловещо като стар електрически стол, креслото е съвършено празно. Пръстите на Майк продължават да прелистват фотографиите, спирайки се на следващата снимка на креслото. И на нея то е абсолютно празно.

 

Той е изненадан и объркан. Спомня си.

 

Майк тъкмо е дръпнал завесите и е притиснал долните им краища с една маса. После се обръща към креслото на Марта, вдига фотоапарата и снима.

 

Тя се зъби хищно насреща ни — досущ като призрачен вълк, озарен от мълниите на гръмотевична буря.

 

Майк е наредил една до друга снимките на креслото на Марта.

 

МАЙК: Няма го.

 

ДЖАК: Кое го няма?

 

Майк не му отговаря. Прехвърля снимките и изважда още една. На нея се вижда посланието, написано с кръвта на Марта, както и разкривената рисунка на бастун. Майк бавно вдига глава и поглежда към Линож.

 

Той килва глава настрани и притиска показалец към брадичката си като срамежлива девойка. На устните му потрепва загатната усмивка.

 

Майк се приближава към килията. Докато пристъпва натам, взема един стол, на който да седне, но нито за миг не отделя очи от Линож. Снимките са все още в ръката му.

 

ДЖАК (плахо): Нали ми каза да не се доближавам до него…

 

МАЙК: Ако ме сграбчи, застреляй го. Револверът е на бюрото.

 

Джак поглежда натам, обаче не прави никакъв опит да вземе оръжието. Личи си, че е уплашен не на шега.

 

Бушуващият океан не е оставил почти нищо от тях.

 

Тя се издига като побеляла игла насред пелената от сняг, а голямото й светещо око не спира да се върти. Вълните се разбиват с грохот в подножието й и вдигат фонтани от морска пяна и пръски.

 

Контролната зала е напълно автоматизирана и поради тази причина вътре няма жива душа. Най-различни светлинни примигват и проблясват, вятърът вие и показанията на анемометъра^[1] варират между двайсет и два^[2] и трийсет метра в секунда^[3]. Чуваме как цялата кула проскърцва и стене. Морската пяна залива прозорците и по стъклата се стичат капчици.

 

Огромна вълна — чудовище от сорта на онази, която отнесе склада на Питър Годсоу — се стоварва върху вдадения в океана нос, където се издига фарът, и едва не го залива целия.

 

Няколко прозореца се чупят с трясък и водата нахлува в контролната зала, заливайки апаратурата. После водата се оттича и ние виждаме, че всички прибори функционират… Засега.

 

Роби Бийлс и Хенри Брайт излизат навън, превити почти надве, за да се предпазят от виелицата. Това определено не са онези мъже, които съвсем неотдавна влязоха вътре… особено Роби. Кметът изглежда съкрушен. Той изважда голяма връзка ключове от джоба си (заради естеството на работата си той разполага с ключове почти за всяка врата, която има ключалка на този остров) и започва да търси онзи за пожарната. Пръстите му треперят. Хенри го докосва неуверено по рамото. Двамата трябва да викат, за да могат да се чуят.

 

ХЕНРИ: Не трябва ли да проверим и на горния етаж? Да видим дали някой друг не е…

 

РОБИ: Това не е наша работа, а на полицая.

 

Роби вижда погледа на Хенри, в който се чете нещо от сорта на: „Сега друга песен запя“, но не променя решението си. След онова, с което се сблъскаха тук, никой не може да го накара да се качи горе, а най-малко пък — Хенри Брайт. Кметът най-сетне намира необходимия ключ и го пъха в ключалката, заключвайки пожарната.

 

РОБИ: Удостоверихме, че жертвата е мъртва, и обезопасихме местопрестъплението. Това е достатъчно. Сега да тръгваме, преди…

 

ХЕНРИ (мърмори педантично): Всъщност така и не проверихме дали действително е мъртъв. Нито пулса му напипахме, нито…

 

РОБИ: Целият му мозък беше разпилян по каросерията на пожарна кола номер две, за какъв дявол искаш да му търсиш пулса?

 

ХЕНРИ: Ами ако горе все пак има някой? Примерно Джейк Чивиело или Дуейн Пълсифър…

 

РОБИ: Единствените две имена, написани на дъската за дежурства, бяха „Фърд Андрюс“ и „Лойд Уишман“. Ако там наистина се спотайва някой, нищо чудно да е приятелче на оня Линож, а аз не искам да се изпречвам на нито един от приятелите му, ако не възразяваш! Хайде да тръгваме!

 

Роби сграбчва Хенри за ръката и на практика го повлича към снегомобила. Запалва двигателя и нетърпеливо форсира мотора, докато чака Хенри да се намести до него. После рязко прави обратен завой и се насочва надолу по улицата.

 

В този момент от снежната завеса на виелицата изниква караният от Хач служебен джип. Роби свърва настрани, опитвайки се да мине покрай него, но Хач предугажда намеренията му и му прерязва пътя.

 

Хач излиза от джипа с прожектор в ръка. Роби отваря вратата на снегомобила и се подава навън. Щом вижда Хач, отново възвръща съзнанието за непоклатимия си авторитет. Заради бурята всички крещят с пълно гърло, за да се чуят.

 

РОБИ: Махни се от пътя, Хачър. Ако искаш да говорим, ела в кметството!

 

ХАЧ: Майк ме изпраща. Иска да дойдеш в полицейския кабинет. Ти също, Хенри.

 

РОБИ: Опасявам се, че няма как да стане. Жените и децата ни чакат в кметството. Ако Майк иска по-късно да застанем на пост, няма проблем. Но точно сега…

 

ХЕНРИ: Лойд Уишман е мъртъв… И има нещо, написано на каросерията на пожарната кола. Ако е предсмъртно писмо, значи, е най-откаченото предсмъртно писмо, за което съм чувал.

 

Кърк също излиза от служебния джип, придържайки шапката си с двете си ръце.

 

КЪРК: Хайде, да тръгваме! Намерихте къде да се разправяте…

 

РОБИ (раздразнено): Съгласен съм. Да оставим спора за кметството, където няма да мръзнем и да се надвикваме.

 

Той понечва да затвори вратата на снегомобила, обаче Хач сграбчва дръжката и не му позволява да го стори.

 

ХАЧ: И Питър Годсоу е мъртъв. Обесил се е. (Пауза.) Той също е оставил много шантаво предсмъртно писмо.

 

Роби и Хенри буквално онемяват.

 

ХАЧ: Майк ми нареди да те взема, Роби Бийлс, и точно това смятам да направя. Сега идвате с нас в магазина. И никакви възражения повече.

 

ХЕНРИ (обръща се към Роби): По-добре да идем с тях.

 

КЪРК: Точно така. Хайде, побързайте!

 

ХЕНРИ: Питър Годсоу… мили боже, защо?

 

Роби е принуден да направи нещо, което не е искал, и това го изкарва от кожата му. Той се усмихва злобно на Хач, който продължава да стои все така невъзмутимо и решително до него.

 

РОБИ: Ти си тоя, който не спира да закача разни простотии по манекена ми! Да не си мислиш, че не знам?

 

ХАЧ: По-късно можем да поговорим за това, ако е толкова важно за теб. Сега обаче всички сме изправени пред голям проблем… и не става въпрос само за бурята. Не мога да те накарам да помагаш, ако сам не го искаш, обаче знай едно — когато всичко това приключи, хората ще знаят как си постъпил в трудния за всички момент.

 

ХЕНРИ: Аз идвам, Хач.

 

КЪРК: Добро момче!

 

Хенри отваря своята врата и понечва да излезе от снегомобила, за да отиде при Кърк и Хач. Обаче Роби го хваща за шубата и го дръпва назад.

 

РОБИ: Добре… но няма да го забравя.

 

ХАЧ: Твоя работа. Заключихте ли?

 

РОБИ (презрително): Разбира се. За глупаци ли ни смяташ?

 

На Хач му се иска да му отговори, обаче сам си е казал, че трябва да бъде максимално дипломатичен. Ето защо само кимва и се отправя към джипа, а лъчът на прожектора му изрязва дъги сред падащия сняг. Хенри отново отваря вратата на снегомобила, за да извика подире му.

 

ХЕНРИ: Хач, може ли да се свържеш с кметството по радиото? Да кажеш на Карла и Санди, че сме добре?

 

Хач вдига палец в знак на съгласие и сяда зад волана на джипа. Дава газ и бавно обръща към магазина, вдигайки облаци сняг зад четирите задвижващи колела на машината. Снегомобилът, управляван от Роби, поема след тях.

 

ХАЧ (говори по радиостанцията): Урсула? Там ли си, Урсула? Обади се, тук е Хач.

 

Около Урсула се е събрала голяма тълпа от разтревожени хора. Сред тях се вижда Фърд Андрюс — свалил е връхната си дреха, загърнал се е с одеяло и пие чай. Забелязваме още Моли, Карла и Санди, до която стои Дон (навярно за подкрепа).

 

ХАЧ (глас зад кадър, дочуващ се на фона на силни смущения): … сула?… ади се… ач…

 

Урсула не отговаря. Само приближава микрофона към устните си и неспокойно оглежда стълпилите се хора, които се струпват все по-близо до нея, нетърпеливи да узнаят последните новини. Да, всички тези хора са нейни съседи, обаче…

 

Моли първа забелязва клаустрофобичната й реакция и се обръща към множеството.

 

МОЛИ: Приятели, нека да дадем на Урсула възможност да си свърши работата. Направете малко място. Ако разберем нещо, веднага ще ви уведомим.

 

ТЕС МАРЧЪНТ: Хайде, отдръпнете се назад! Ако нямате какво да правите, слезте долу и гледайте прогнозата за развоя на бурята!

 

ЪПТОН БЕЛ: Не можем! Кабелната прекъсна.

 

В крайна сметка обаче народът се отдръпва и освобождава на Урсула малко пространство. Тя хвърля благодарствен поглед на Тес и Моли, след което натиска бутона за предаване.

 

УРСУЛА: Чувам те, но съвсем слабо, Хач. Говори бавно и високо. Край.

 

ХАЧ: Роби и Хенри са добре. Исках само това да ви кажа. Край.

 

Сандра Бийлс и Карла Брайт въздъхват с облекчение. Дон, който не може дълго да седи мирен, ако няма играчки за чупене и деца, които да обижда, се изтръгва от майка си и хуква надолу по стълбите.

 

ДОН БИЙЛС (тананика си): Тате е добре! Той е кметът на града! Той е най-добрият! Никой не може да хвърля като него! Той продава застраховки за милиарди долари! Кой иска да се правим на маймуни?

 

УРСУЛА: Лойд Уишман наистина ли е мъртъв, Хач?

 

Хач явно се колебае какво да й каже. Споглежда се нерешително с Кърк Фрийман. Никаква помощ от Кърк. Определено е в затруднение — каква част от информацията да разкрие и каква да запази в тайна, по принцип си е работа на Майк. Поглежда в огледалото за обратно виждане, за да се увери дали снегомобилът още се движи зад тях.

 

ХАЧ: Ами… още не знам всичко по въпроса, Урсула. Кажи на Санди и Карла, че момчетата имат още малко работа. Майк ги извика в магазина. Край.

 

УРСУЛА (глас зад кадър, дочуващ се на фона на силни смущения): Защо ги е изви… зина? Още ли не е… ючен? Моли иска… разбере.

 

ХАЧ: Урсула, много лошо те чувам. Прекъсваш. По-късно пак ще се опитаме да се свържем с вас. Край.

 

Той оставя микрофона на стойката му с гузно облекчение. Усеща погледа на Кърк върху себе си и вдига рамене.

 

ХАЧ: По дяволите, откъде да знам какво трябва да им кажа! Нека Майк да си решава — нали за това му плащаме.

 

КЪРК: Аха. Пари за семки и няколко лотарийни билета.

 

Майк седи на стола, който е преместил до килията. Линож си е във все същата поза на нара — с облегнат на стената гръб и леко раздалечени колене. Двамата мъже се гледат един друг през решетките. На заден план, зад бюрото, се е разположил Джак Карвър, който не откъсва поглед от тях.

 

МАЙК: Къде е бастунът ти? (Никакъв отговор от Линож.) Ти носеше бастун — сигурен съм, че носеше — така че ми кажи къде е? (Никакъв отговор от Линож.) Сър, как изобщо се добра до острова? (Никакъв отговор от Линож.)

 

Майк вдига снимката с надписа над вратата в къщата на Марта.

 

МАЙК: „Дайте ми това, което искам, и ще ви оставя на мира.“ Ти ли го написа? Ти беше, нали? (Никакъв отговор.) И какво точно искаш?

 

Отново никакъв отговор… но нещо проблясва в очите на арестанта. Зловещата му усмивчица разкрива върховете на неестествено острите му зъби. Майк му дава време, изчаква го търпеливо, обаче въпросите му така и си увисват във въздуха.

 

МАЙК: Андре Линож. Очевидно си французин. Тук, на острова, имаме много хора от френски произход. Имаме Сейнт-Пиер… Робишо… Бизонет… (Никакъв отговор.) Какво се случи с Питър Годсоу? Имаш ли нещо общо със смъртта му? (Никакъв отговор.) Откъде знаеше, че той държи марихуана в склада си? Винаги съм го подозирал.

 

ЛИНОЖ: Аз знам много, полицай. Знам например, че когато следваше в Мейнския университет, от страх да не загубиш стипендията си заради слаба оценка на изпита по химия във втори курс, ти преписа на теста по средата на срока. Дори жена ти не знае за това, нали?

 

Майк е слисан. Не иска да го покаже пред Линож, но е неспособен да го скрие.

 

МАЙК: Нямам представа откъде черпиш информацията си, обаче грешиш. Да, имах намерение да препиша и даже си направих пищов, но в последния момент размислих и го изхвърлих.

 

ЛИНОЖ: Сигурен съм, че с течение на времето си успял да убедиш себе си в това, но и двамата знаем, че истината е друга. Някой ден ще трябва да разкажеш на Ралфи за постъпката си. Представям си каква чудесна история за лека нощ ще се получи — „Как татко завърши колеж“. (Линож насочва вниманието си към Джак.) Ти никога не си мамил на изпит в колежа, нали, Джак? Защото никога не си ходил в колеж и защото никой не те е юркал да изкарваш високи оценки в гимназията…

 

Джак се взира в Линож с ококорени очи.

 

ЛИНОЖ: Но със сигурност щеше да влезеш зад решетките за онзи побой… ако те бяха хванали. Извадихте късмет, нали? Ти, Люсиен Фурние и Алекс Хейбър. Истински щастливци.

 

ДЖАК: Млъкни!

 

ЛИНОЖ: Онзи тип яко ви издразни, нали така? Имаше говорен дефект… и руси къдрици, досущ като на момиче… да не говорим за походката му… Обаче трима срещу един… при това въоръжени с билярдни щеки… ами, не е много спортсменско. Никак даже.

 

Линож цъка осъдително с език. Джак прави крачка към килията и юмруците му се свиват.

 

ДЖАК: Предупреждавам те, господине!

 

ЛИНОЖ (усмихнато): Младежът остана без око — какво ще кажеш за това, а? Е, можеш и сам да провериш. Живее в Люистън. Носи кашмирена превръзка върху сляпото си око, която сестра му уши. Не може дори да заплаче с това око — слъзният канал е увреден. По цели нощи той лежи буден в леглото си, заслушан в минаващите по Лисбън Стрийт автомобили и музиката, ехтяща от клубовете, и се моли на свети Андрей да върне зрението в лявото му око. Вече не може и да кара кола, защото е изгубил способността си да вижда на далечно разстояние. Това често се случва при загуба на едното око. Дори не може да чете дълго време, понеже получава главоболие. Иначе все още ходи като гей. И има същия говорен дефект. Вие, момчета, всъщност харесвахте начина, по който косата му падаше около лицето му… макар че никога не го споделихте помежду си, нали? Действаше ви някак… възбуждащо. Караше ви да се чудите какво ли ще изпитате, ако прокарате пръсти през тези руси къдрици…

 

Джак грабва револвера от бюрото и го насочва към килията.

 

ДЖАК: Млъкни или аз ще те накарам да млъкнеш, кълна се!

 

МАЙК: Джак, веднага остави оръжието!

 

Линож не помръдва, но лицето му сякаш е започнало да излъчва някакво мрачно сияние. Тук няма да помогнат никакви контактни лещи или специални ефекти — всичко е в лицето му. От него струи свръхчовешка ненавист… предизвикателна надменност… и абсолютна мощ.

 

ЛИНОЖ: От тази случка би излязла още една чудесна история за лека нощ през бурните нощи… Виждам те как лежиш на леглото, прегърнал малкото си момченце, и му казваш: „Бъстър, сега татко ще ти разкаже как извади окото на един противен педал с щека за билярд, защото…“.

 

Джак натиска спусъка на револвера. Майк надава силен вик и пада от стола, на който седи. Линож изобщо не помръдва, а Майк лежи по очи на земята.