Андрея Илиев
Детектив в зоната на здрача (8)

8

— Стоте бона сигурни ли са?

Ник намести главата си върху голите гърди на Мария и измърка:

— Сигурни. Тя е убила Тен.

— Хм…

— Отпечатъците от пръстите й съвпаднаха с тези от чашата. Двата косъма, намерени по ризата на Тен също са нейни.

Мария го погали по ръката и колебиво започна:

— А ти… това…

— Какво?

— Изчука ли я?

— Кога? — учуди се той.

— Преди да я застреляш… Не мога да повярвам, че…

— Глупости, миличка! Та анализът на космите в лабораторията на полицията показва възраст сто и двадесет години!

— Ти каза, че била хубава.

— Но стара! Оня рошльо Коцето твърди, че тя била оная булка… от началото на века и че била самодива… И спяла летаргичен сън. Събуждала се, изчуквала някого и пак лягала…

— Фантазии — смръщи вежди Мария.

— Фантазии… И все пак… И все пак…

— Какво?

— Тя летеше.

— Пак ли започваш? — стегна се тя.

— И Колимечков не вярва. С всичко друго се съгласи, но с това не. „Кажи — вика, — откъде е паднала?“ Обяснявам му, а той пак: „Абе ясно, че е била на някое дърво и ти си я застрелял. Законна самоотбрана и така нататък. Но как я донесе на голото и камуфлира така нещата, че да изглежда паднала там? Вътрешностите й са пръснати, главата й е размазана. Тя е паднала поне от петнайсет метра височина!“ А аз му викам: „Нали това ви разправям…“

— Хайде деа помълчим — примърка тя и се притисна с цяло тяло към него.

— Ами да опитаме — пламна Ник.

Когато се отпусна до нея с притворени очи и олекнало тяло, прекара длан по лицето й и тихо каза:

— Хубава си… като самодива. Защо не се научиш да летиш?…

Тя целуна ръката му.

После, след много време, тя измърка глезено:

— Ник, ще ми дадеш ли двадесет хиляди долара?

Той смръщи чело.

— Имам само десет хиляди.

— Как? — отвори стресната очи Мария.

— Тия, дето ги даде Пит Колеф.

— А наградата от завещанието? — продължи тя с изстинал глас.

— Няма ги — троснато отговори той.

Мария бързо седна в леглото.

— Как ги няма? Къде са?

— Дадох ги на оня рошльо, Коцето.

— Боже мой! — изписка тя, сякаш видя самодива на полилея.

— Умно момче… Вика: ако открием леговището й, ще разберем тайната на вечната младост. Е, аз му ги дадох… Ще купи апаратура и ще наеме специалисти. Ще претърсва пещерите в околността…

Мария скочи като разгневена тигрица, хвърли чаршафа в ъгъла и извика от вратата:

— Това няма никога да ти го простя!…

— Хей, къде тръгна гола?…