Андрея Илиев
Детектив в зоната на здрача (15)

8

Сега пък звънна звънецът на външната врата. Ник затвори телефона и се потътри натам.

— Бързай… — промърмори той. — Да бързам… Къде?

Тоя или тия отвън не бяха от търпеливите, още по-малко от възпитаните — зазвъняха на пожар.

— Ама че нахални добичета — изсумтя Ник и превъртя ключа, обладан от пенсионерски мерак за скандал.

На площадката пред вратата стояха трима полицаи — лейтенантът Василев, Дебелият Стоянов и един друг с пъпчиво лице и прилични на чайници уши.

— Яа! — зяпна Ник. — Много отдавна не съм виждал толкова мозък на едно място.

— Хайде, хайде — изръмжа Василев. — Стига си ръсил хумор. Тук ли е мацето?

— Мацето? — почеса се по врата той. — Защо ви е?

— Шефе — не издържа пъпчивият, — тоя много пита.

— Вътре ли е?

— Вътре — отговори Ник, загледан замислено в непознатия полицай.

— Бикините й тук ли са?

— Тя не носи биини.

— А какво — ватени гащи ли? — ухили се лейтенантът злорадо. — Абе ти няма ли да ни поканиш да влезем?

Избутаха го навътре, а пъпчивият направо се юрна към спалнята. Ник го хвана за ръката, но Василев предупреди студено:

— Остави го.

Дебелият Стоянов му правеше отчаяни физиономии изотзад. Оня набра кураж, блъсна Ник и влезе.

Близо няколко минути се чуваха охкания, писъци, закани, срути се масичката с кремовете, издрънча огледало или стъкло… Най-накрая пъпчивият изведе Мария с извити ръце в приемната. Ник стрелна полицая мрачно и рече само:

— Много се натискаш в нея, мой човек.

Оня я блъсна напред, тя политна, но се задържа и не падна.

— Не детективско бюро, а бардак, шефе!

Мария напразно се опитваше да скрие с ръце това, което избиваше през бялата прозрачна нощница.

— Защо не? — вдигна рамене. — Щом полицията се е превърнала в говедовъдна ферма.

Полицаят, почервенял от борбата с ъс секретарката, позеленя за единица време и скочи към Ник, но Дебелия подложи туловището си и го възпря.

— Изведи я — кимна към него Василев.

— В колата ли да чакаме?

— Води я направо в участъка. Ние ще се позабавим — рече той с втренчени в Ник очи.

— Да се облече!

— Няма време — ухили се лейтенантът.

Дебелия смигна на Ник и нарочно прекара Мария край бюрото, на което се гърчеше пеньоарът й. Като видя, че го взе и се наметна, Ник се успокои.

— Защо си ходил у Кондева?

— Аз? Не си спомням.

— Пускай картите, глупако! — ядоса се Василев. — Ето заповедта за арестта ти.

— Арест ли? — почеса се по врата Ник.

Пое листта, огледа го придирчиво, изчете го от край до край и му го върна със сияйна усмивка:

— Но тя не е от прокурора.

— Началникът има право да те задържи със своя заповед административно пет денонощия за дребно хулиганство или аморално поведение.

— Бре!

— Чукаш се на служебното си място с маце.

— Какво да правя — не обичам момчетата.

— Шефе, тоя…

— Отде си го взел тоя лютия? — усмихна се с всичките си зъби Ник и лоши искри в очите.

— Бил си в Кондева — настоя Василев.

— Никога! — задържа усмивката Ник.

— А бикините?

— Аз не нося бикини.

Василев загуби търпение и изръмжа тържествено:

— Имаме свидетел, който е опознал Мария по бикините. — И поясни вече с почти глас меден загорски:. Докато се дупела с камерата… Скивал ги човека. И ти си бил там.

— И моите гащи ли е видял? — озъби се Ник.

— Къде беше снощи?

— Оттатък — кимна той към спалнята. — И аз имам свидетел.

И като видя вдигнатите му вежди, допълни:

— Секретарката ми.

— Тоя ще ни върти до довечера — изпъшка пъпчивият.

— Ще ни върти — съгласи се Василев с неохота.

— Пет дни, а? — замислено попита Ник.

— Пет. Хайде!

Ник се почеса по брадата.

— Кондева беше ли при Колимечков?

Василев изкриви джуки и призна с огромно като дирижабъл неудоволствие:

— Беше, разбира се.

— Пет дни, а? Докато мине баса,а?

Ченгето направи опит да се учуди. Толкова несръчно, че и портиерите в театъра биха му писали слаб по актьорско майсторство.

— Какъв бас?

— Колко му бутна Кондева? — почервеня Ник. — А на тебе?

— Не обиждай — протестира миролюбиво Василев. — Най-много да лежиш десет дни.

— Нито един няма да лежа!

— Слушай… — започва Василев, но не можа да довърши.

Ник стовари десния си прав в лицето му и се хвърли веднага върху пъпчивия. Него го би повече и с удоволствие. После ги окачи със собствените им белезници на парното.

Облече се, сложи пистолета в кобура под мишницата си, обу се. На излизане му се сторпи, че тоя с големите уши помръдна, затова се върна и го удари още веднъж безжалостно…