Андрея Илиев
Детектив в зоната на здрача (14)

7

Ник седна в леглото, разкърши врата си и погледна назад — там, свита на кълбо, гола и апетитна, спеше Мария. Близо минута се бори с желанието да се върне при нея. Накрая чувството за недобре свършена работа победи и той мина в приемната. Включи видеото и телевизора и се разположи удобно на дивана.

Появи се оня дългуч с голямата адамова ябълка. Зададе тъпия си въпрос. Камерата вече беше върху Кондева. Ех, че пухкави устни… сигурно се целува хубаво… И темпераментът й навярно… Ето, застина за секунда, две и се чу това туп-туп. Полтъргайст… Извънземно… И защо го е нарекла Поли? Дали е мъжко? И да не би да я чука? Боже!… Затова няма постоянен любовник… Навсякъде — той попита тук-таме — твърдяха, че не са я виждали по-дълго с мъж… Ама че история…

Хм… Ето — пак застина. И туп-туп…

Ник поклати озадачен глава,спря видеото. Облече се, сложи кафе в кафеварката и пак се върна в приемната. Пусна касетата отначало и засече времето от вдървяването на Кондева до топуркането. Три секунди. Превъртя на втория въпрос и пак засече времето. Три секунди. При следващите въпроси — също.

Той усети, че е на прага на голямо откритие и изключи видеото, за да се съсредоточи. Прескочи пак до кухнята — кафето нямаше никакво намерение да завира. Пусна радиото понеже беше почти дванайсет — време за новините. Нагласи го на местното радио. Близо минута някакъв или някаква тормози една цигулка, после казаха точно време и потече. Там война, този посетил онзи, друг преплувал Ламанша, трети… Местните новини бяха по-дълги. И по-скучни… Криминалната хроника бе направо тъпа: един заклан след пиянско сбиване, оран павилион… Хоп!… Ето и това, което очакваше: „Снощи неизвестни лица са проникнали през педварително подготвен прозорец на тоалетната в залата на госпожа Василка Кондева и като са обърнали всичко с краката нагоре и откъснали полилея, избягали. Госпожа Кондева даде иявление пред журналисти, че има на ум нещо и че ще увудоми затова полицията. От своя страна полицейският шеф Колимечков обяви, че разполага и с улики — бели дамски бикини с ягодки по тях…“

— Ааа! — изрева Ник и се втурна почервенял към спалнята.

Мария спеше блажено като невинен агнец. Той връхлетя като тайфун, издуха чаршафа от нея и я раздруса грубо.

— Къде ти са гащите?

Тя отвори стресната очи, но щом видя, че е Ник, само стисна превантивно краката си.

— Че знам ли…

И се прозина.

— Забравила си ги в Кондева!

Мария лениво затвори уста, вдигна безразлично рамене и рече:

— Не вярвам да ги облече… Няма да й станат. Задникът й е като трикрилен гардероб.

— Глупачка! — притвори очи вбесен Ник. — Вече са в полицията!

— На тях пък за какво са им?

Сигурно щеше да я хване за гушата — поне това обещаваха очите му и хлопащите като развалени белезници ръце. Но телефонът звънна съвсем навреме.

— Да! Детективско бюро „Алф“! Не! Има проблеми!… Аз съм!

Послуша малко и попита със стаен гняв:

— Абе ти кой си?

Оттатък се объркаха като Анибаловите слонове в Алпите.

— А, ти ли си бе, Пиратски…

— Идва полицията — проплака той.

Ник изсумтя.

— Питаха ме къде съм бил снощи?

— Не помниш ли? — изръмжа Ник. — Какъв е проблемът?

— Не мога да има кажа — продължи хленча Пиратски.

— Гърлто ли те боли?

— Не. Ще компрометирам една жена.

— Е, те това не го смятат за компрометиране, а за реклама.

— Как! — измяука дебеланкото. — Тя е омъжена.

— Втасахме я — въздъхна Ник. — И какво искаш от мен?

— Побързай!…