Стив Бери
Шифърът на Джеферсън (24)

23

„Еърфорс 1“

Малоун напразно очакваше да получи отговор на въпроса си. Никой не прояви желание да обясни кой му беше изпратил онзи имейл, а после беше оставил и бележката в хотелската стая. Вместо това Едуин Дейвис му подаде още един лист хартия, върху който бяха изписани девет реда безразборно подбрани букви, а почеркът беше същият, с който беше написано писмото на Андрю Джаксън до Абнър Хейл.

— Това е шифърът на Джеферсън — поясни началникът на канцеларията. — Общността се опитва да го разбие още от хиляда осемстотин трийсет и пета година насам. По мнението на експертите той не е просто заместване на едни букви с други, а по-скоро нещо като прехвърляне на буквите в точно определен ред. За да откриеш последователността, ти трябва ключ. Но комбинациите са около сто хиляди.

Малоун започна да изучава буквите и символите.

XQXFEETH

APKLJHXREHNJF

TSYOL:

EJWIWM

PZKLRIELCPΔ

FESZR

OPPOBOUQDX

MLZKRGVKΦ

EPRISZXNOXEΘ

— Очевидно някой е успял да го дешифрира — промърмори той. — Няма как иначе Джаксън да е написал посланието.

— Споходил го е късметът — поясни Даниълс. — В един момент назначил сина на автора му за директор на Монетния двор. Предполагаме, че таткото е дал ключа на синчето, а то го е споделило с Джаксън. Президентът обаче умрял през хиляда осемстотин четирийсет и пета, а синът — през хиляда осемстотин петдесет и четвърта. И двамата отнесли тайната в гроба.

— Вярвате ли, че Общността се е опитала да ви убие? — обади се Касиопея.

— Не знам.

Малоун обаче беше по-загрижен за съдбата на Стефани.

— Не можем да стоим със скръстени ръце — въздъхна той.

— Нямам такива намерения — увери го Даниълс.

— На ваше подчинение са хиляди агенти, използвайте ги!

— Президентът вече спомена, че това не е толкова лесно — намеси се Дейвис. — ЦРУ и още няколко разузнавателни централи настояват да се потърси съдебна отговорност от Общността, докато НРА се опитва да я спаси. Ние от своя страна възнамеряваме да закрием НРА и други петдесетина излишни правоохранителни агенции още през следващата финансова година.

— Карбонел знае ли това?

— О, да — кимна Даниълс.

— Привличането на вниманието към Общността само ще ескалира проблема — поясни Дейвис. — Те търсят публична изява и дори ни хвърлят въдици в тази посока.

— Тук трябва да пипаме много внимателно, Котън — поклати глава Даниълс. — Повярвай ми. Мнозина представители на нашето разузнаване приличат на наперени петли, които се бият за надмощие. В крайна сметка това води до гибелта на всички, без да стане ясно кой е победителят.

Малоун имаше личен опит в тези борби и именно те бяха една от причините преждевременно да напусне системата.

— Решили са да ликвидират Общността — продължи президентът. — Лично аз нямам нищо против, тя не ме засяга. Но в момента, в който публично се намесим, това се превръща в наша война. Проблемите ни рязко ще се увеличат, включително и онзи, който най-малко харесвам: правният. — Даниълс въздъхна и поклати глава. — Затова ние трябва да пипаме много внимателно.

Малоун обаче беше на друго мнение.

— ЦРУ и НРА да вървят по дяволите! — отсече той. — Позволете аз да се заема с Общността!

— И какво ще направиш? — попита Касиопея.

— Случайно да имаш по-добра идея? — навъсено я изгледа Малоун. — Стефани се нуждае от помощта ни, но ние сме с вързани ръце.

— Дори не сме сигурни, че тя е в ръцете им — възрази младата жена. — По всичко личи, че Карбонел е на крачка пред нас.

Той беше гневен и неспокоен, защото приятелката му се намираше в беда. Както миналата Коледа в Париж, когато не му стигнаха някакви си две минути, за да спаси живота на друг приятел. За което съжаляваше и до днес.

Не и този път. Нямаше да го позволи.

— Имаме един голям коз — обади се Даниълс и посочи листа в ръцете му. — Преди няколко часа шифърът е бил разчетен.

И той, и Касиопея изненадано се втренчиха в лицето му.

— От експерт от НРА с помощта на секретни компютърни програми и немалка доза късмет.

— Откъде знаете? — попита Малоун.

— От Карбонел.

Това беше съвършено ново развитие на нещата.

— Тя ви захранва с информация, следователно играе и за двете страни. Опитва се да ви бъде полезна.

— Което най-много ме вбесява — процеди Даниълс. — Явно ме смята за глупак, когото лесно може да заблуди.

— Тя знае ли, че Стефани я разследва? — попита Касиопея.

— Не, надявам се — отвърна президентът. — Това би било сериозен проблем.

Както и смъртта, помисли си Малоун. Разузнаването е опасна игра с високи залози, която често има фатален край. От което следваше, че главният му приоритет е спасяването на Стефани.

— Президентските укази в Националния архив, за които ви казах — подхвърли Даниълс. — Малко хора имат достъп до тях. Сред тях е ръководителят на разузнавателната агенция.

— Имате предвид Карбонел?

Дейвис кимна.

— Освен това тя намери онзи, който разгада шифъра.

— На мен ми прилича на един от петлите, за които споменах — добави президентът. — Малко наперено пиле, което наблюдава битката отстрани с плахата надежда, че ще остане последната жива птица. — Поколеба се за миг, после добави: — Аз изпратих Стефани там. Вината за изчезването й е моя. Затова се обръщам към теб, Котън. Ти си човекът, който може да я измъкне.

Малоун забеляза, че вниманието на Касиопея е насочено към кадрите без звук, които течаха на телевизионните екрани. Три канала едновременно предаваха записите от опита за покушение.

— След като разполагаме с ключ за шифъра, значи държим нещо, което искат както Общността, така и Карбонел — заключи Дейвис. — И то ни дава отлична позиция за преговори.

— Всъщност Карбонел ви е предала информацията с надеждата да откриете този ключ — изведнъж се досети Малоун. — Тя иска да го имате.

— Абсолютно — кимна Даниълс. — Предполагам, за да го държи далеч от колегите си, които дават мило и драго да го унищожат. Укриването на въпросните разрешителни може да се окаже сериозна пречка за съдебното им преследване. А ако ключът е у мен, те са на сигурно място. Проблемът е, че в момента не разполагаме дори с чифт двойки, за да блъфираме, Котън. А на мен много ми се иска да остана в играта.

— Не забравяй, че беше поканен — добави Касиопея, обръщайки се към приятеля си. — Получи специална покана. Присъствието ти е било необходимо.

Той втренчено я погледна.

— Някой много е искал да си точно тук.

— Същите, които са искали да напуснеш „Гранд Хаят“ — добави Даниълс и вдигна бележката от масата. — Това не го е писала Стефани. Предназначението му е било да те изкарат на улицата. Да ти е хрумвало, че изпращачът се е надявал някое ченге или агент на Сикрет Сървис да ти пръсне мозъка?

И Малоун си бе помислил същото.

— Отиваш в института „Гарвър“ в Мериленд и прибираш ключа — делово се разпореди Даниълс. — Според Карбонел там вече те очакват. Даде ни и паролата, с чиято помощ ще проникнеш вътре.

— Звучи ми като капан — заяви Малоун.

— И вероятно наистина е такъв — кимна Даниълс. — Хората, които искат да съдят Общността, не желаят шифърът да бъде разкодиран.

— На нали президентът сте вие? Не трябва ли всички те да работят за вас?

— Аз ще бъда президент още само година. Тях вече не ги интересува какво мисля и какво ще направя. Интересуват се от следващия човек, който ще заеме мястото ми.

— Може би губим ценно време — въздъхна Малоун. — Може би похитителите на Стефани вече са я ликвидирали.

— Убийството й няма да им донесе нищо — възрази Дейвис.

— А какво щеше да им донесе убийството на президента?

— Добър въпрос — намеси се Даниълс. — Трябва обаче да отчитаме шансовете, които поне според мен сочат, че Стефани е жива.

Малоун не хареса този трезв подход, но беше принуден да се съгласи, че президентът има право. Освен това времето течеше и най-добре беше да използва часовете до сутринта, за да стигне до института „Гарвър“. Ключът за шифъра действително щеше да бъде силен коз при евентуалните преговори.

— А аз защо съм тук? — попита Касиопея, обръщайки се директно към президента.

— Предполагам, че няма да те удовлетвори отговор от рода на „да красиш компанията ни“ — погледна я Даниълс.

— При други обстоятелства може би щях да съм поласкана.

Даниълс се отпусна в креслото, което проскърца под тежестта му.

— Трябвало им е време да създадат стрелящите устройства, които използваха срещу мен — въздъхна той. — Плюс сложно и продължително планиране.

Това беше очевидно.

— Поне шест души от Белия дом знаеха със сигурност за предстоящото посещение в Ню Йорк, и то цели два месеца предварително — добави Дейвис. — Всички до един висши сътрудници или началници в Сикрет Сървис. Ще има следствие, но аз съм готов да заложа главата си за всеки от тях. Още неколцина бяха информирани преди два дни, но Сикрет Сървис установи, че стаите в „Хаят“ са били резервирани още преди пет дни с помощта на фалшиви кредитни карти.

Малоун забеляза необичайната тревога, която се изписа върху лицето на Дейвис.

— Длъжни сме да проучим всички възможности — мрачно въздъхна той. — С този проблем може да се справи единствено Касиопея. Не искаме да заместваме нито ФБР, нито Сикрет Сървис.

— Изтичане на информация? — вдигна вежди Малоун.

— Именно — кимна Даниълс. — И то под носа ни.

Малоун очаквателно го погледна.

— Жена ми — изпъшка Даниълс. — Първата дама.