Метаданни
Данни
- Серия
- Наследството (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Eragon, 2003 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Красимир Вълков, 2006 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 110 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Кристофър Паолини. Ерагон
Американска, второ издание
Превод: Красимир Вълков Вълков
Отговорен редактор: Венера Атанасова
Коректори: Юлияна Василева, Нина Славова
Компютърна обработка: Калин Гарабедян
Художествено оформление на корица: Джон Джуд Паленкар, 2003 г.
ИК „Хермес“ — Пловдив, 2006 г.
ISBN-10: 954–26–0483–1
ISBN-13: 978–954–26–0483–9
История
- — Добавяне
- — Ново сканиране и разпознаване
Статия
По-долу е показана статията за Ерагон от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Ерагон | |
Eragon | |
Автор | Кристофър Паолини |
---|---|
Първо издание | юни, 2002 г. САЩ |
Издателство | Paolini LLC |
Оригинален език | английски |
Жанр | юношеска литература, фентъзи |
Следваща | Първородният |
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране, източници, препратки. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
„Ерагон“ е първата книга от четирилогията „Наследството“, написана от Кристофър Паолини. Тя е оригинално публикувана от семейното издателство на родителите на Паолини, преди той да срещне Алфред Кнопф.
Сюжет
В книгите „Ерагон“ и втората част „Първородният“ се разказва за петнадесетгодишен ловец, на име Ерагон, който открива драконово яйце. От него се излюпва драконът Сапфира, който мисловно се свързва с Ерагон. С помощта на разказвача на истории Бром, момчето трябва да премине много опасности и премеждия. След като опасните създания Ра'зак разрушават фермата на момчето, и убиват чичо му, Ерагон решава да поеме по пътя на древните Драконови Ездачи. Впоследствие Бром се оказва драконов ездач, чиито дракон е бил убит. Ерагон получава видения за Аря, елфа, затворена в тъмница и я спасява, но Бром умира. Към момчето, дракона и полумъртвата Аря се присъединява Муртаг, който им става добър приятел. В това време злия герой – Галбаторикс иска да хване Ерагон и Сапфира. Галбаторикс притежава огромни армии, още две драконови яйца и вече никъде не е безопасно… но джуджетата и елфите са на страната на доброто. Накрая Ерагон и Сапфира отиват във Фардън Дур, царството на джуджетата, и там лекуват Аря. Там се крие бунтовническа организация срещу краля-Варден. После се бият с ургалите и кул, безпощадни създания… По време на битката Ерагон успява да извърши голям подвиг, извършван само два пъти в историята-той убива Сянката Дурза. Преди обаче злобното същество да умре, ранява Ерагон в гърба и го проклина. Раната пречи на момчето много. По-късно Галбаторикс отвлича Муртаг, двама магьосници от Варден и убива лидера на Варден. Управлението се поема от дъщеря му Насуада. Тя води поданиците си в Сурда – държава, която не е под управлението на Галбаторикс. През това време Ерагон отива при елфите, където завършва обучанието си и се спасява от проклятието на Дурза. През това време братовчедът на Ерагон-Роран спасява родната им село Карвахол от злите чудовища Ра`зак, като отвежда селяните в страната Сурда. Скоро след това се провежда и голяма битка. На страната на Галбаторикс са преминали Муртаг и магьосниците от фардън Дур. Муртаг е станал ездач и участва с дракона си Торн. От своя страна на страната на Насуада и Сурда идват ургалите Кул и братът на Ерагон – Роран, който води със себе си цял град, чиито домове са били разрушени от Ра`зак. При битката на Муртаг е Ерагон, момчето разкрива зловеща тайна от своето минало, която ще донесе големи последици за бъдещето му-че той е син на един от най-злите хора в историята-драконовия убиец и клетвопрестъпник Морзан. След битката, Ерагон и Роран се приготвят да отидат в планината на Ра`зак за да спасят годеницата на Роран – Катрина.
Екранизации
През 2006 г. e заснет едноименния филм по книгата.
Следващи книги
Третата книга е разделена на две части. Кристофър я започва през 2008. Първата е „Бризингър“, което преведено от древния език значи „огън“. Втората е „Наследството“. И двете книги са излезли в България.
Могъщо име
Докато се връщаха към фермата, Роран подхвърли:
— Днес при Хорст дойде един човек от Теринсфорд.
— Как се казваше? — попита Ерагон, докато заобикаляше едно заледено място. Бузите му бяха почервенели от студ.
— Демптън. Искаше Хорст да му направи някакви части — отвърна Роран, който вървеше отпред и отъпкваше пътя.
— Че в Теринсфорд няма ли ковач?
— Има, но не е достатъчно добър. Демптън е мелничар и частите му трябват за мелницата. Решил е да прави подобрения по нея и ми предложи работа. Ако приема, трябва да тръгна с него, като дойде да си вземе частите.
Мелничарите работеха целогодишно. През зимата мелеха житото, което хората им носеха, а през лятото купуваха зърно, за да продават готово брашно. Беше тежка и опасна професия. Работниците често губеха пръсти или ръце, ако не внимаваха с гигантските камъни.
— Ще кажеш ли на Гароу? — попита Ерагон.
— Да — усмихна се смутено Роран.
— Защо? Знаеш го какво мисли по този въпрос. Ако му кажеш, само ще развалиш вечерята. Забрави за това, поне да се наядем на спокойствие.
— Не мога. Мисля да приема работата.
Ерагон спря и се обърна към братовчед си.
— Защо? Знам, че нямаме много пари, но все някак оцеляваме. Не е нужно да ни напускаш.
— Не, не е нужно. Но парите ми трябват. — Роран се опита да продължи по пътя.
— За какво са ти? — настоя Ерагон.
— Искам да се оженя.
Ерагон се удиви. Спомни си, че бе видял Роран и Катрина да се целуват, но чак пък женитба?
— Катрина? — попита той, без да чака отговор. — Предложи ли й?
— Не още, но напролет, когато мога да построя къща, ще й предложа.
— Но в момента във фермата има много работа — започна да протестира Ерагон. — Изчакай поне да засеем.
— Не — засмя се Роран. — През пролетта ще имате повече нужда от мене. Тогава ще трябва да се оре и сее. Да не говорим за останалата работа. Точно сега е моментът да замина. Вие с Гароу ще се оправите и без мен. Ако всичко е наред, напролет ще се върна заедно с жена си.
Ерагон мълчаливо призна, че Роран има право.
— Ами, желая ти късмет. Но Гароу може и да не го приеме толкова лесно.
— Ще видим.
Двамата продължиха напред мълчаливо. Ерагон беше смутен. Трябваше да мине доста време, преди да приеме избора на братовчед си. Когато се прибраха, Роран не спомена на Гароу за плановете си, но със сигурност скоро щеше да го направи.
Ерагон отиде да види дракона за първи път, откакто му беше проговорил. Приближи го внимателно, защото вече знаеше, че са равностойни.
— Ерагон.
— Само това ли можеш да казваш? — измърмори под нос младежът.
— Да.
Ерагон присви очи при неочаквания отговор и седна на земята.
„Значи има и чувство за хумор. С какво ли ще ме изненада още?“
Той ядно строши един клон с крак. Изявлението на Роран беше развалило настроението му. Драконът изпълни съзнанието му с въпросителна мисъл и младежът му обясни какво е станало. Докато говореше, той непрекъснато повишаваше гласа си, докато не се разкрещя. Накрая, напълно изтощен, той ядно блъсна с юмрук по земята.
— Не искам той да заминава — изрече Ерагон безпомощно. Драконът само седеше и го наблюдаваше безстрастно. Младежът изруга и разтърка очите си. — Време е да ти дам име. Днес научих няколко, да видим дали ще си харесаш нещо.
Той прекара наум списъка и си избра две, които му звучаха достатъчно героично.
— Какво ще кажеш за Ванилор или Еридор? И двамата са били велики дракони.
— Не. — Драконът, изглежда, се забавляваше от усилията на момчето. — Ерагон.
— Това е моето име, не е за тебе. Щом не харесваш тези, чуй още няколко — Ерагон продължи да изрежда имена, но създанието ги отхвърляше с присмех. — Какво ще кажеш за Инготхолд, той се е бил…
В този момент го споходи прозрение.
— Разбрах какъв е проблемът. Аз ти предлагам мъжки имена, а ти си женски.
— Да — драконът леко помръдна с крила.
Сега, когато знаеше какво да търси, младежът се сети за десетина имена. Миремел не беше подходящо, защото тя бе кафяв дракон. Офелия и Ленора също отпаднаха. Той беше на път да се откаже, когато си спомни последното име, което Бром бе прошепнал. На Ерагон му хареса, но какво щеше да каже драконът?
— Ще те нарека Сапфира.
Тя го погледна с интелигентните си очи и младежът усети нейното задоволство.
— Да.
Нещо прещрака в главата му, а гласът й отекна, сякаш идваше от голямо разстояние. Ерагон се ухили доволно. Сапфира започна да мърка.