Кристофър Паолини
Ерагон (32)

Майстор на меча

На другия ден беше по-лесно и за двамата. Ерагон се чувстваше по-добре и успя да отговори правилно на повечето въпроси. След трудните упражнения той спомена за това, че е открил жената от сънищата си.

— Сигурен ли си, че беше в килия? — подръпна брадата си Бром.

— Да.

— Успя ли да видиш лицето й?

— Не много добре. Светлината бе слаба, но със сигурност жената беше красива. Странно е, че видях очите й. Тя също погледна към мене.

— Доколкото ми е известно, никой не може да усети, че го наблюдават — поклати глава Бром.

— Знаеш ли коя е? — попита Ерагон с нетърпение.

— Не съм сигурен. Имам някои догадки, но не изглеждат твърде вероятни. Този твой сън е много странен. Явно докато си спал, си наблюдавал нещо, което преди това не си виждал, и то без да произнасяш необходимите думи.

— Може би за да разбулим тази загадка, трябва да претърсим всички затвори и да открием жената.

Идеята всъщност му се стори доста добра, но Бром само се засмя и продължи напред.

Напрегнатите тренировки с Бром запълваха почти всеки час, докато дните бавно отминаваха. Заради шината на китката си Ерагон беше принуден да се дуелира с лявата ръка. Не след дълго с нея той бе почти толкова добър, колкото и с дясната.

Когато прекосиха Гръбнака и слязоха в равнините, откриха, че пролетта е настъпила. Голите дървета цъфтяха в различни цветове, а по земята никнеха нови стръкове трева.

Пътниците се спускаха на югоизток покрай бреговете на Тоарк. Реката ставаше все по-широка, подхранвана от множество притоци. Когато достигна широчина от една левга, Бром посочи към един малък остров, издигнат над водата.

— Близо сме до езерото Леона. На около две левги оттук.

— Ще стигнем ли, преди да се е стъмнило?

— Можем да опитаме.

Скоро се смрачи, но бледата луна им стигаше, за да следват пътя. Езерото се разстла пред тях като тънък сребърен лист. Водата беше толкова спокойна и гладка, че изглеждаше като замръзнала. Сапфира лежеше на каменистия бряг, разперила крилата си, за да изсъхнат. Ерагон я поздрави и тя каза:

— Водата е дълбока, чиста и прохладна.

— Може би ще я пробвам утре — отвърна той.

Направиха лагер под няколко дървета и скоро заспаха.

Ерагон се разбуди на зазоряване, защото искаше да види изгрева. Лекият вятър образуваше малки вълнички.

— Сапфира, къде си? Хайде да се позабавляваме!

Младежът скочи на гърба й и двамата полетяха над водата.

— Искаш ли да се изкъпем? — попита Ерагон.

— Дръж се! — Сапфира прибра криле и се гмурна към вълните.

Ледената вода остави Ерагон без дъх и почти го свали от гърба на дракона. Той направи усилия да се задържи, докато се издигаха към повърхността.

— Готов ли си?

Младежът кимна и пое дълбоко дъх. Този път се гмурнаха по-внимателно. Водата беше бистра и през нея се виждаше добре. Сапфира се извиваше и плуваше с грацията на змиорка. Ерагон си представи, че язди някое от легендарните морски чудовища.

Точно когато въздухът му беше на свършване, Сапфира изви гръб и се изстреля нагоре сред фонтан от пръски, а после с няколко маха на крилете си набра височина.

— Уха! Това беше невероятно!

— Да. Жалко, че не си в състояние да задържаш дъха си за по-дълго време.

— Какво да се прави.

Дрехите му бяха мокри и скоро му стана студено. Шинираната ръка го сърбеше досадно. Щом се изсуши, с Бром оседлаха конете и поеха покрай езерото, а Сапфира летеше около тях и се гмуркаше във водата.

Преди вечеря Ерагон затъпи острието на Зар’рок, готвейки се за редовните упражнения. И двамата с Бром не помръдваха: всеки изчакваше другият да нападне първи. Младежът се огледа за нещо, което да му донесе предимство, и забеляза една съчка край огъня.

Наведе се, грабна дървото и го запрати към Бром. Старецът отскочи встрани и се втурна напред, като размахваше меча си. Ерагон приклекна, а острието изсвистя над главата му. Той изръмжа и подсече Бром изненадващо.

Двамата паднаха на земята и започнаха да се борят кой да остане отгоре. Ерагон се претърколи и замахна към пищяла на противника си. Бром блокира с дръжката на оръжието си и скочи на крака. Младежът се завъртя и опита серия от бързи удари. Старецът ги отбиваше успешно, но си личеше, че се уморява.

Ерагон усети, че схватката се променя. С всеки следващ удар печелеше надмощие. Бром вече го блокираше все по-трудно, а вените на челото му бяха изпъкнали от напрежение. Ерагон придоби самочувствие и с едно бързо движение изби меча на стареца и опря Зар’рок в гърлото му.

Младежът свали ръката си и се отдръпна. За първи път побеждаваше Бром без никакви хитрини. Старецът се наведе и прибра своя меч в ножницата.

— За днес стига.

— Но ние току-що започнахме.

— Нямам на какво повече да те науча. От всички бойци, които познавам, само трима можеха да ме победят по този начин, а едва ли някой от тях щеше да успее с лявата ръка. Наистина, не съм толкова млад като преди, но ти със сигурност си много талантлив и умел.

— Това означава ли, че няма да се бием повече?

— О, няма да се измъкнеш толкова лесно — засмя се Бром. — Но вече ще караме по-леко. Няма да е толкова страшно, ако пропуснем някое упражнение. Запомни едно: ако някога се биеш с елф, без значение дали е мъж, или жена, знай, че нямаш шанс. Те, както драконите и другите магически същества, са много по-силни от нас. Дори най-слабият елф ще се справи с лекота с тебе. Същото се отнася и за Ра’зак. Те се уморяват много по-бавно от хората.

— Има ли някакъв начин да им бъда равностоен? — попита Ерагон и седна до Сапфира.

— Добър бой.

Бром също приседна и сви рамене.

— Има няколко, но още не са за тебе. С магия можеш да победиш повечето магически създания, но не и най-силните. За тях ще ти трябва помощта на Сапфира и голяма доза късмет. Не забравяй, че магическите създания си служат с магия по-добре от хората.

— А как да се бия с магии? — попита Ерагон.

— Какво имаш предвид?

— Ами представи си, че ме нападне Сянка. Как да блокирам нейните магии? Повечето заклинания действат мигновено и няма да имам време да реагирам. А дори да имам, с какво точно ще се противопоставя? Трябва да знам намеренията й още преди да ме е нападнала. Не ми е много ясно как ще стане. Който удари пръв, ще спечели.

— Това, за което говориш, така нареченият „магьоснически дуел“, е нещо много опасно. Не си ли се чудил как Галбаторикс е успял да победи всички Ездачи само с помощта на десетина предатели?

— Никога не съм се замислял — призна Ерагон.

— Има няколко причини. Повечето ще ги научиш скоро, но основната е, че кралят е специалист в проникването в чужди съзнания. Разбираш ли, в магьосническия дуел има няколко строги правила, които трябва да се спазват, иначе и двамата противници ще загинат. Никой не използва магия, докато не успее да проникне в съзнанието на врага си.

Сапфира обви опашката си около Ерагон и попита:

— А защо трябва да се чака? Когато противникът разбере, че си го атакувал, вече ще е много късно да реагира.

Ерагон изказа нейния въпрос на глас.

— Не, няма да е късно — поклати глава Бром. — Ако сега изненадващо те нападна, ще умреш със сигурност, но в краткия момент, преди да те унищожа, ще имаш възможност за контраатака. Затова никой не напада, преди да пробие защитата на противника си, освен ако не е решил да се самоубива.

— Тогава какво става?

— След като влезеш в съзнанието на противника си, вече е лесно да предвидиш действията му и да ги предотвратиш. Естествено, възможно е да не успееш, ако не знаеш с какво заклинание да го спреш. Нужна е изключителна съобразителност. За да можеш да се защитиш, трябва да си наясно с природата на силите, които са насочени срещу тебе. Ако те атакуват с топлина, трябва да знаеш дали е чрез въздух, светлина или нещо друго. Само тогава можеш да спреш нападението, като например охладиш нагорещения материал.

— Звучи доста трудно.

— Невероятно трудно е. Хората рядко оцеляват повече от няколко секунди. Очаква те бърза смърт, ако нямаш необходимите умения. Когато напреднеш малко, ще започна да те обучавам. Дотогава, ако се изправиш пред магьосник, по-добре бягай колкото се може по-бързо.